Имате ли проблеми със съседите под вас?

Благодаря ви за коментарите, чета всичко внимателно. Съжалявам, че не се обръщам поименно към всички, но вземам под внимание всяко мнение.

milenaka,
Да, това с подложките на краката и на мен ми хрумна и ще го направя. За тичането - права си по принцип, но в случая става дума за еднократна случка, в рамките на 2-3-5 минути максимум, и то в 20:40-21:00 часа, т.е. далеч от времето за тишина. И ми се изтърсват на вратата на секундата! Или не търпят изобщо или пък обратното - у тях се чува всичко, което става у нас и вече им е преляла чашата. Ако е така просто не знам какво да направя, не трябва да мърдаме, за да не им шумим. Опитвам се да се поставя на тяхно място, но не може вкъщи хич да не шумне това дете... Ако не е тичането ще е нещо друго, те и "седящите" забавления могат да бъдат шумни.

Jesus... ,
ами опитай се да забраниш нещо на дете на година и половина и очаквай то да поеме от раз. Не става... Или "забравя" или прави напук, доколкото знам и двете са нормални за възрастта. Вземам стола на секундата, но така или иначе се случва да изстърже, да не говорим, че и аз го сурвам понякога като стана от масата. Съвсем неволно. Да, това ще го реша с подложки, но като цяло проблемът с шума ще остане, ако не е суркането ще е друго. Той тичаше по чорапи снощи, вкъщи не се чуваше нищо, но очевидно долу се чува. И кой знае още колко неща не ми правят впечатление, но се чуват отдолу...

Не се сърди човече,
не се сърдя за стола, казах, че това го разбирам. Но не приемам, че детето ми се държи като в цирк. Не е като да сурка стол по цял ден, случвало се е 3-4 пъти, за по минута-две, последните пъти буквално секунди. Вие така ли правите, ако съседът отгоре изтърве нещо веднага се качвате да му се скарате?

Като питам за умишлено суркане на столове имам предвид един стол, който детето влачи из цялата къща дълго време без някой да му направи забележка.Нарочно.До колкото разбирам авторката не позволява такова нещо и реагира на момента.Но се случва детето да премести стол шумно.На мен също ми се случва.

Със сигурност ,ако вие живеехте долу и на вас щеше да ви е крайно неприятно .
 Трябва да се съобразяваме със съседите ,все пак ни делят някакви тънки стени .
Над нас има две деца и е истински кошмар ,но не съм правила забележки,все пак са  деца . Но да ми се гонят в 11 и 30 вечерта и да не мога да си чуя телевизора, вече не го разбирам . И аз искам да си надуя домашното кино и да си гледам някой филм ,но не го правя . Редно е и двете страни да се съобразяват.

Не знам. Аз коментирам това, което е писала, казва, че го е изтървала от контрол - при влаченето на стола.
А при тичането в 9 вечерта го е оставила да тича, докато се умори.
Може и да е нормално, просто казвам моето мнение...

Да, веднъж, в рамките на 2 минути максимум. За което както писах съжалих и се извиних искрено. След това случката се повтори веднъж, буквално за 2 метра и отново последва оплакване. Това вече ми дойде вповече. За тичането - тичал е две-три минути. Ами наистина не очаквах да е такъв проблем, не говорим за сред нощите, а за сравнително ранен час. ОК, и това няма да му разрешавам. Но се питам как да предугадя какво още ще ги подразни, за да не го разрешавам? Ами съдейки от скоростните им реакции явно всичко ги дразни. И аз съм живяла с хора над мен, и са суркали, и са тропали, не ми е идвало наум да ходя да се карам. Все пак говорим за единични случаи, не за нон-стоп трясъци, скачане и думкане... Ако пък от тяхна гледна точка е нон-стоп, значи всяко наше движение се чува ужасно на долния етаж. Как да го предотвратя? И отново опирам до това - да вържа детето на каишка, да му сложа перка, за да прехвърква като Карлсон, да се изнеса?
Извинявам се, че отговарям най-вече на негативните мнения, но се опитвам да изясня ситуацията и за себе си и за вас, а тези, които ме разбират не се нуждаят от повече обяснения.

Темата ми напомни за детството ми - непрекъснато идваше у нас някой съсед да мрънка, че тропаме. Пък ние - 3 деца - колкото и да са внимавали нашите, няма как да е все едно в апартамента живеят двама пенсионери
С две думи, и аз мисля, че проблемът не е в твоя телевизор. Има си часове за пазене на тишина, щом ги съблюдавате и като цяло се съобразявате, не се притеснявай толкова. Хора всякакви. Имах един съсед преди време, най-редовно идваше да ми се кара, че пускам прахосмукачка, когато бебето му спяло. Вечер в 8 примерно. Ми к'во да направя, тогава си идвам от работа. Бях му много бясна тогава (и аз се карах с ММ заради него), с годините обаче ми се паднаха две деца, които много трудно и леко спят, та го разбрах човека колко му е било криво. Въпреки това не смятам, че нещо може да се направи по въпроса! Живеем в блокове, не в къщи. Още повече, пак казвам, когато става дума за изолирани случаи. В сегашното ми жилище ПОД нас живееше семейство с три малки деца. Непрекъснато ги чувах. Къпеха ги по нощите (23ч. примерно) и наставаше едно дружно реване. През деня им пускаха песнички, които озвучаваха целия блок. Е какво да им кажа на хората - къпете ги в 9 и никаква музика И у нас се е случвало (и се случва) да се съберат деца, да са по-шумни, да се изпусне нещо, аз да ги изтърва да правят нещо, което знам, че не е комфортно за съседите.
Накратко, не е редно да се прави от мухата слон, това е моето мнение. Пък на фона на всички ремонти, които непрестанно текат някъде, да се коментира 10 секунди влачене на стол по пода, си е точно това

Месечинка виторога , изобщо не си го слагай толкова на сърце, чак и да се караш в ТМ. Ще си внасяш негативи в семейството заради съседите, как ли пък не?!?
Питай го съседа какво не го дразни - да направи списък какво ви е позволено! 

На година и половина?! Аз мислех, че говорим за поне 3-годишно. При това положение отговорът ми ще е коренно различен: Кой позволява на дете на година и половина, проходило неотдавна, да мести мебели, по-високи от него? Защо това дете няма по-интересно занимание в момента, в който реши да премести стола? Разбирам ви напълно за очевидната липса на килими в дома ви, по които столът би се придвижвал по-безшумно, аз също съм против килими, мокети и т.н. На ваше място щях да направя следното - поставям някакви меки/безшумни "възглавнички" на краката на стола и давам на детето да го мести, под мое наблюдение, разбира се, за да не вземат да паднат и бебето, и столът върху него. Детето не трябва да се ограничава, освен ако не е крайно необходимо и няма друг начин. Но. Ако забраниш нещо, то трябва да се изпълнява. Но. Не се забранява на бебета, забранява се на деца, които вече разбират родния си език. Не мога да повярвам, че си забранила нещо на едногодишно дете, при положение, че знаеш, че то надали изобщо разбира повечето думи, които си използвала, камо ли по-сложни неща като концепцията за забранено и позволено, съобразяване с другите и т.н. Когато детето ти е на 3 години, забраняваш да се пъхат ръчичките в контакта. Когато е на 1 година, обезопасяваш контактите в дома. По същия начин... когато детето е на 3 години, забраняваш да сурка столове по паркета с обяснение защо. Когато е на 1 година, или поставяш меки подложки на краката на стола, или отвличаш вниманието на детето.
Ако сега, на 1 годинка, детето тича и съседите мрънкат, почакай да видиш какво ще стане след още 2 години. Но тогава и тяхното ще тича из целия апартамент, така че надали ще имат време да се качат до горе да ви мрънкат, докато гонят своето.

Добре, че вашите съседи не са под нас - моите деца всеки ден влачат столовете, за да си правят къща от тях.  За щастие шумът не е никак силен, нито неприятен, иначе на часа бих залепила меки подложки под краката.
Спазвай часовете за тишина - между 12 и 14 и след 22 ч. За другото - не се коси - не можеш да си държиш детето вързано все пак.

Слагаш подложки на столовете и въобще на мебелите и измисляш тихи игри. Тичане, топки, скачане, викане - това са занимания за парка.
Съжалявам, но не съм толерантна към подобни изпълнения - днес е на 1 г., утре ще стане на 5 г., после ще влезе в пубертета и ще слуша музика - е, не може всички да се съобразяват, щото е дете.

Глухата баба до нас слуша новините в 22.00, така че и аз ги чувам. Говорим за нормални шумове, на някои хора всичко им пречи!

Не съм му забранила буквално, просто не му разрешавам Или се опитвам, но ето, че има изключения. А защо си няма по-интересни занимания... Ами защото не мога да го занимавам постоянно, все трябва да ида до ВЦ-то от време на време или нещо от сорта. В повечето случаи идва с мен да ми свети, но не винаги.
Like_Smoke,
съгласна съм. По принцип. По-скоро ми е интересно възможно ли е такива неща да не се допускат ИЗОБЩО? Как успявате? Верно ли вашите деца не шумят въобще? Егати, аз явно наистина съм неспособна или не знам какво... Опитвам се да спазвам някакви граници, но не съм в състояние да огранича шума напълно.
А между другото същите тези ни тормозиха месеци наред с някаква бръмчилка в тоалетната си, която е точно под нашата спалня (не питайте защо, абсурдите на новото строителство). Та пускаха тази машина (така и не разбрах каква е точно, защото нито веднъж не слязох да се оплача) по всяко време на денонощието - рано сутрин (6 часа да речем), вечер в 23-24, през нощта, през деня, в продължение на 10-20 минути, от нея колоната в спалнята вибрираше и бучеше от резонанса. Еми не се оплаках, въпреки че се дразнех безумно... Някак мислех, че едва ли бръмчат от зор да ми пречат и изтърпявах. Явно не е трябвало.

Може де е бил вентилаторът. Често се случва да не се чува в имота, в който е монтиран, а да се предава на съседите. Възможно е дори да не са подозирали, че пречат. Трябвало е да им кажеш, както те са го направили открито.

Иначе - нищо лично към теб, просто много съм патила от подобни неща и лично за моето семейство съм безкомпромисна по отношение на шума, който издаваме, всеки си решава.

Нетолерантните хора по принцип не ми понасят, затова коментарите тук ме възмущават повече и от забележките на въпросния съсед. Това е малко дете, което освен, че трудно ще разбере, не може да се озапти с каишка!!!  Изказвания от сорта: "това със стола е недопустимо" и"цирк" ми се струват прекалено крайни. А това "не позволявам на детето ми" ми напомни една история: Преди години брат ми бягаше от училище и изобщо малко хаймана го раздаваше, въпреки усилията на родителите ми да го държат в правия път. На сутрешното им кафе с майка ми, съседката до нас й обясняваше как тя никога нямало да допусне детето й да стане като брат ми. Няколко години по-късно, нейният син -мой съученик, колабира на стълбите на входа, след като се беше надрусал брутално. Тя излъга лекарите от линейката, че синът й не взема наркотици. Дълго време той не се отказа от дрогата, а после замина в комуна в чужбина. Наскоро чух, че вече е добре и че станал нещо като шеф на въпросната комуна. Зарадвах се за него, но винаги ще помня думите ма найка му- няма да позволя или допусна моето дете..... Та примерът не е много в контекста на темата, но смисълът е да не съдим другите с лека ръка. И детето, на което днес не му е позволено това недопустимо влачене на столове, утре, като стане неконтролирем пубер, може да дъни музика и от 2-4 ч. и да ви пресрещат комшийте. Не искам да обидя никого, просто пример.

Pati111, разликата е, че периодът, за който пиша вече е минал за мен и детето ми. И мога да съм категорична, колкото си искам. Защото имах буйно дете и знам какви усилия ми е струвало. Дори зимата съм я държала по цял ден навън през повечето време, а когато трябваше да остане за няколко минути без контрол я слагахме в тази люлка.
Да не говорим, че дори  не е нужно да й обяснявам. Защото от тези под и нас нас слушаме същите оправдания вече 10 г. И като не може да спи нормално, а дреме на чина на следващия ден, много добре й разбира главицата какво би причинила самата тя. Пък ако смята, че е хубаво и правилно, нека го прави. Но толкова тормоз е отнесла от тях, че едва ли...