- Публикувана: 18 апр. 2014, 12:04 ч.
- Последно мнение: 25 май 2014, 18:02 ч.
Априлчета малки слушкат и искат в мама да се гушкат :)
И аз,сигурно защото ми е второ дете го оставям да плаче.Може и да сметнете,че съм лоша майка,но тя има период особено вечер от 5 докъм 9 когато постоянно цирика и като я вземеш млъква.Гушкаме се по малко,но в един момент я оставям да плаче,не може само на ръце да се носим,поне аз не издържам на такъв режим.Плаче,после спира,заспива си и настъпва мир.А те наистина са много хитри,макар и толкова малки,защото моята по плача и личи кога я боли и кога се глези само за да се носим-тогава плаче,но много много не се напряга,а цирика по особено и глезено 
Дао,
и аз не съм от ЛЛЛ, но имам мнение по споделеното от вас -
Не мисля, че има място за притеснение, или че нещо непоправимо лошо се е случило, в никакъв случай вредни навици и т.н. -
моята дъщеря беше с точно такова бебешко поведение /реално тя и сега си стои при мен, но вече малко по малко се заиграва, сега се занимава постоянно с бебето и т.н./ - в добавка, сучене през 45 мин всяка нощ, в продължение на 2 години
/като се замисля за този период и се чудя как съм преживяла този момент/.
Като стана на 2 години и внезапно започна да спи по цяла нощ /все още я кърмех/, тогава тръгна и на детска градина.
Сега е много спокойно малко човече, бих казала, че е отзивчива и се включва в начинанията и т.н.
В този ред на мисли, отговорно смятам, че не съм сгрешила, като съм отгледала толкова 'гледано' бебе. Така съм усетила нещата, така съм успяла да се справя.
Доволна съм от резултата
Просто е трудно в началото, докато свикнеш и си организираш живота по друг начин.
Сега синът ми е много, много по-различен.
Не знам бебето ли е различно или просто аз имам опит и увереност какво и как да правя - чак ми е странно
Поздрави!
и аз не съм от ЛЛЛ, но имам мнение по споделеното от вас -
Не мисля, че има място за притеснение, или че нещо непоправимо лошо се е случило, в никакъв случай вредни навици и т.н. -
моята дъщеря беше с точно такова бебешко поведение /реално тя и сега си стои при мен, но вече малко по малко се заиграва, сега се занимава постоянно с бебето и т.н./ - в добавка, сучене през 45 мин всяка нощ, в продължение на 2 години
/като се замисля за този период и се чудя как съм преживяла този момент/.
Като стана на 2 години и внезапно започна да спи по цяла нощ /все още я кърмех/, тогава тръгна и на детска градина.
Сега е много спокойно малко човече, бих казала, че е отзивчива и се включва в начинанията и т.н.
В този ред на мисли, отговорно смятам, че не съм сгрешила, като съм отгледала толкова 'гледано' бебе. Така съм усетила нещата, така съм успяла да се справя.
Доволна съм от резултата
Просто е трудно в началото, докато свикнеш и си организираш живота по друг начин.
Сега синът ми е много, много по-различен.
Не знам бебето ли е различно или просто аз имам опит и увереност какво и как да правя - чак ми е странно
Поздрави!
Наистина вторите деца са много различни, т.е. всяко дете е характерна индивидуалност - и аз не намирам много прилики между Руни и батко му 
И аз, както вече споменах - оставям Руни - да се забавлява сам, може да помрънка, може и да не мрънка, но не скачам да го гушна при всеки стон, както беше в първите дни
Това, което прилагам е:
1. да има висящи играчки - от люлката, в леглото - там, където съм го оставила - заглежда се, посяга им
2.гледам да е поставен така, че да ме вижда - примерно в люлката - по-близо до мен; на повивалото - защото няма стени и има видимост .... и в кошарата го оставям, от там не ме вижда, но се заседява, гледа си, ритка ...
Макар да съм чувала, че майката научила детето си да е зависимо то нея - мисля, че е въпрос на характер на детето ... И също опира до характера на майката - дали ще угоди на волята на детето или ще наложи друг режим и правила. Грубо звучи, зная, че всеки плач трогва сърцето на майката, но аз явно съм от тези, на които - като им дойде в повече и се налагат, дори да ми е гузно и виновно
И аз, както вече споменах - оставям Руни - да се забавлява сам, може да помрънка, може и да не мрънка, но не скачам да го гушна при всеки стон, както беше в първите дни
Това, което прилагам е:
1. да има висящи играчки - от люлката, в леглото - там, където съм го оставила - заглежда се, посяга им
2.гледам да е поставен така, че да ме вижда - примерно в люлката - по-близо до мен; на повивалото - защото няма стени и има видимост .... и в кошарата го оставям, от там не ме вижда, но се заседява, гледа си, ритка ...
Макар да съм чувала, че майката научила детето си да е зависимо то нея - мисля, че е въпрос на характер на детето ... И също опира до характера на майката - дали ще угоди на волята на детето или ще наложи друг режим и правила. Грубо звучи, зная, че всеки плач трогва сърцето на майката, но аз явно съм от тези, на които - като им дойде в повече и се налагат, дори да ми е гузно и виновно
И аз се замислих тези дни. Май не са съвсем малки за някакви порядки вече. Скачам за най-малкото му мрънкане. А той на моменти се глезоти - плюе бибероната и ревва за нея, скучно му е вечер, когато го сложим да спи и иска внимание. Успокоява се, ако баща му го разнася на ръце. Той оглежда наоколо любопитно и едва след доста време се унася. Аз ако го взема- веднага иска да суче, независимо дали преди малко е приключил. И се започва онзи порочен кръг. напоследък не иска и да суче като хората- бие с юмручета и трябва известно време докато влезем в контакт.
Въпреки това, сърце не ми дава да го оставя да недоволства и нещо да не му е наред..
Dao,
На NUK бибероните са ортодонтски. Пробвайте ги.
Въпреки това, сърце не ми дава да го оставя да недоволства и нещо да не му е наред..
Dao,
На NUK бибероните са ортодонтски. Пробвайте ги.
И аз се опитвам да въведа някакъв ред, но за момента не ми се получава.
Момичета, ще правите ли погачи на бебоците?Ние утре навършваме 40 дни и ми се иска да отида на църква, но се колебая за погачата и то не за друго, а просто не знам как ще успея да отделя няколко часа за гости с този режим, дето го имаме с бебката.
Ivy, благодаря за отделеното време. Дано с времето се нормализират нещата. Отдавам честото сучене и на това, че имаме колики. Доста често проплаква, мрънка. Много мъчно ми става как се мъчи това дете:( Дано скоро се разкарат тези гадни неразположения. Иначе педиатърът не каза нещо да го притеснява. Вчера бяхме на контролен преглед- наддали сме 830гр и сме пораснали с 3 см. Според лекарят наддаване с 150-200гр на седмица е ок.
Момичета, ще правите ли погачи на бебоците?Ние утре навършваме 40 дни и ми се иска да отида на църква, но се колебая за погачата и то не за друго, а просто не знам как ще успея да отделя няколко часа за гости с този режим, дето го имаме с бебката.
Ivy, благодаря за отделеното време. Дано с времето се нормализират нещата. Отдавам честото сучене и на това, че имаме колики. Доста често проплаква, мрънка. Много мъчно ми става как се мъчи това дете:( Дано скоро се разкарат тези гадни неразположения. Иначе педиатърът не каза нещо да го притеснява. Вчера бяхме на контролен преглед- наддали сме 830гр и сме пораснали с 3 см. Според лекарят наддаване с 150-200гр на седмица е ок.
Честно казано с никакви погачи не ми се занимава, свиден ми е Руни и не ми се споделя с други хора, но на баткото съм правила и сега трябва да направя, иначе ще му е кофти, като порасне
Спомням си, че майка доста разказва за моя прощъпулник, а имаше неблагоразумието да каже, че на сестра ми не си спомня дали са правили и двете със сестра ми го преживяхме тежко, бяхме съкрушени - съвсем сериозно .....
Затова, сега колкото и да ми се вижда излишна дандания .... ще правим, но като порасне още малко На баткото беше с всички салтанати и обреди и тук ще е така, но предварително ще връча ролите, за да няма искам-не искам - по време на обреда
Предния път - сестра ми прави погача от спелта - ходиха една група - браха я, правиха, струваха .... сега мисля аз да я направя от бяло брашно и други "разлики", може би няма да има
Спомням си, че майка доста разказва за моя прощъпулник, а имаше неблагоразумието да каже, че на сестра ми не си спомня дали са правили и двете със сестра ми го преживяхме тежко, бяхме съкрушени - съвсем сериозно .....
Затова, сега колкото и да ми се вижда излишна дандания .... ще правим, но като порасне още малко
На баткото беше с всички салтанати и обреди и тук ще е така, но предварително ще връча ролите, за да няма искам-не искам - по време на обреда Предния път - сестра ми прави погача от спелта - ходиха една група - браха я, правиха, струваха .... сега мисля аз да я направя от бяло брашно и други "разлики", може би няма да има
и че е различно от прощъпулник, който пък го правим
И аз си мислих да я направим погачата по-късно, когато Верончето порасне още малко и влезне в някакъв ритъм, но тогава не се ли губи смисълът? Нали трябва да е около 40-тия ден.
ами на 40-я ден - майката се води "чиста" (без лохии) и има право да влиза в църква.
Идеята на погачата е детето да бъде представено в обществото и да му бъдат орисани хубави неща. Срещала съм писания да се право до 40-я ден, но аз мисля да го направя когато ми е удобно
В крайна сметка - тези емоции са за хубаво, не майката да "изнемогва" - затова не залитам към крайности
Аз направих погача в неделя след 40-я -на 44 ден.Бебка беше много спокойна.Изчака си да счупят питката и си заспа блажено.И на мен не ми се правеше много,но на баткото правих,та реших да не ги деля.
За режима-и аз опитвам да го вкарвам вече,но нещо ми куца организацията.Цока си,когато иска,спи също когато тя реши.И аз съм явно от лошите майки,т.к оставям я да реве.Чак когато почне силно,тогава я взимам.При мен не минава номера с мрънкане и цвилене.И тъй само на ръце иска,а и аз съм човек.
За режима-и аз опитвам да го вкарвам вече,но нещо ми куца организацията.Цока си,когато иска,спи също когато тя реши.И аз съм явно от лошите майки,т.к оставям я да реве.Чак когато почне силно,тогава я взимам.При мен не минава номера с мрънкане и цвилене.И тъй само на ръце иска,а и аз съм човек.
ооо за погачата - аз знам, че се прави неделята преди 40-тия ден, което в нашия случай даже е 1 юни, което ме въодушеви още повече
Иначе за режима ние си се натъкмихме през 3 часа , даже сме на път да махнем нощното хранене. Първоначално се измествахме с около час, но сега сме си 3, 6, 12 и т.н. Наречете ме от лошите майки, но решихме с мм да не сме на поискване , все пак и ние сме хора и нищо лично, но така като чета - не съжалявам.
Успех мами
Иначе за режима ние си се натъкмихме през 3 часа , даже сме на път да махнем нощното хранене. Първоначално се измествахме с около час, но сега сме си 3, 6, 12 и т.н. Наречете ме от лошите майки, но решихме с мм да не сме на поискване , все пак и ние сме хора и нищо лично, но така като чета - не съжалявам.
Успех мами
И аз оставам Марк да реве, когато имам работа. Ако плаче, защото го боли коремче го гушвам, защото това го облекчава. Кърмя го на поискване, но той си иска през три часа и прави 7- 8 часа нощна пауза, считано от началото на храненето. Въобще с второто дете много по-лесно ми се получават нещата, може би защото аз съм по-спокойна или пък децата са много различни 
.
Погача не правих първия път, няма да правя и сега. Прощъпулник ще правя, живот и здраве:)
.Погача не правих първия път, няма да правя и сега. Прощъпулник ще правя, живот и здраве:)