Здравейте.Накратко:омъжена съм от 7год.,но преди месец подадох молба за развод.Причини доста.Посягал ми е 3 пъти,психически тормоз,но сме имали и хубави моменти.Сега се моли като малко дете да се приберем с малкия.Казва че всичко ще е различно.Дали да повярвам или промяната ще е временна докато се успокоят нещата.Много ми е трудно...
- Публикувана: 25 апр. 2014, 10:34 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2014, 12:28 ч.
Човек променя ли се?
Здравейте.Накратко:омъжена съм от 7год.,но преди месец подадох молба за развод.Причини доста.Посягал ми е 3 пъти,психически тормоз,но сме имали и хубави моменти.Сега се моли като малко дете да се приберем с малкия.Казва че всичко ще е различно.Дали да повярвам или промяната ще е временна докато се успокоят нещата.Много ми е трудно...
Посягал ми е 3 пъти,психически тормоз
Категорично не.
Щом за 7 години не се е променил...
Имаше си и любовница...2 год...Не си призна никога докато не си получи призовката.Е и тогава беше с половин уста,но тя си била имала друг.Че кога успя и тя.Защо не си го задържа когато вече е свободен?Детето не пита за него и не иска да се прибираме.Така му било по спокойно.Почти на 7 год.е.Казва:Мамо ами ако започне пак да ти крещи?Не е свикнал с него.Тати не му обръщаше никакво внимание.Искаше да си гледа телевизия когато се прибере от работа.Сега вече научи магазините да му купува и носи плодове и шоколади.И се сети че имал дете и жена които много обичал.
Детето ти не заслужава да живее в такава среда, щом даже да него му е по-спокойно без татко, няма какво повече да си говорим.
И любовница? И физически и психологически тормоз? И не обръща внимание на детенцето си?
Браво, взела си правилното (и трудното) решение, недей да се съмняваш в себе си точно сега. Ако останете в тази среда, това държание може да има трайни и ужасяващи последици като за теб, така и за детето ти.
Успех и не се отказвай!
И любовница? И физически и психологически тормоз? И не обръща внимание на детенцето си?
Браво, взела си правилното (и трудното) решение, недей да се съмняваш в себе си точно сега. Ако останете в тази среда, това държание може да има трайни и ужасяващи последици като за теб, така и за детето ти.
Успех и не се отказвай!
Аз, съвсем честно си мисля, че ако детето ми каже, че му е по-спокойно без баща му, и да искам, няма да се върна при него. Щом собственото му дете го отхвърля, значи нещата няма как да са само любовни дрязги и бих дала приоритет на интереса на детето си. Отделно, слд физическо насилие, неднократно, едва ли някаква кардинална промяна може да се очаква.
Възможно е да се промени, но обичайно се променя не в посоката която другия е очаквал и в края на крайщата настъпва едно тотално разочарование за всички страни - единият изтъква "как е направил всичко възможно и какъв зор е било", а другият обвинява, че не е било достатъчно...за това от мой личен опит бих посъветвала авторката така и така вече е избрала самостоятелния път, хич да не се замисля за връщане.
Аз дори една причина не виждам, а да се върнеш.
Гледай си живота, детето и бъди щастлива без него. Ще намериш по-добър човек, този не ви заслужава и двамата!
Гледай си живота, детето и бъди щастлива без него. Ще намериш по-добър човек, този не ви заслужава и двамата!
Гледай пътя напред и назад не поглеждай ...
Не ти ли претръпна сърцето за толкова години, липсва ли ти, сама ли не можеш да живееш, срам ли те е - не разбирам защо се чудиш. Детето ти се чувства по-добре сега, удрял те е, изневерил ти е, за какво ти е?! Не се връщай, не се променят хората, само замаскирват същността си и по някое време маската пада.
X
Реклама