Срам ме е от майка ми

  • 31 169
  • 77
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 21 632
Много смислен пост Peace

# 76
  • Мнения: 487
Хора, според мен не е пързалка, засъжаление. Самата аз съм била дете на разведени родители около3 години някъде (събраха се после уж заради мен), та напълно разбирам авторката. Майка ми не е пъшкала пред мен, живеех при баба и дядо (лека им пръст), но не се посвени да ме запознае с нейните, 1 ли 100 ли. Не се посвени да ми натяква, че видите ли най важното нещо на света е да си булка, абе от където и да го погледнеш все мили съвети. Събитието се случва когато бях на около 14 години. Баща ми, след първия опит да си върне жената т.е. майка ми напълно ме игнорира. Срещам го случайно, пролет (тогава краставиците бяха рядкост пролета), той натоварен все със съблазнителни неща, дори здравей не ми каза, толкова го беше грижа за мен, заинтересува се пак от мен едва сслед каато си върна майка ми. И какво да ви кажа на 25г. бях вече стара мома, та залитнах и се ожених за един комплексар, да не ви описвам живота си 20 години загубени и хвърлени наа вятъра. Лъжи от ден първи от страна на бившия ми съпруг. Слава на бога, вече се отърсих от всичко, взех се в ръце и съм отговорна за това което ми се сучва. Та не винете момичето, съдби всякакви, свят шарен.

п.п. за майка ми най важното е да не си сам, цената е без значение. Накратко срамувам се и от нея и от баща ми

Последна редакция: ср, 04 юни 2014, 13:58 от gueri

# 77
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Само още един човек във форума се досети за възможността жената да е в маниакална фаза на заболяване. Така описана изведнъж превърнала се нимфоманка - навява на съмнение.

Общи условия

Активация на акаунт