За самотните майки и безсилието. Или злоупотребяват ли с вас?

Не съм сигурна, че спадам към категорията "самотна майка без никаква помощ" - казвам го,защото съм майка на две деца от различни бащи - големият го взима дядо му в неделя, вечерта се връща (не е кой знае какво, но пак си е някаква подкрепа),за малкия нямам помощ никаква.  Никога  познати или приятели не  са ме определяли  като различна от преди, но пък аз  си бях и преди това  темерут, така че  такава са си ме заобичали. Шегувам се,  все пак  неясно ми е: - от къде идва гнева и безсилието и защо за важните решения да трябва да зависиш от друг ( тези неща явно са свързани) Ако някой мен ме  квалифицира, че нещо не ми е таман ,само защото  сама отглеждам децата си ще се замисля първо - дали съм дала повод за такова отношение и ако реша, че не,  тогава  махам този някой от средата си. Свободен човек съм и мога да правя каквото реша, точно защото съм достатъчно силна да отглеждам децата си сама.(разбира се, не само заради това)  Да си предпазлив,  е съвсем нормално, когато  си се парил вече, но  да се свързва това  само със самостоятелното детеотглеждане, е  глупаво. Има хора   и без деца, които са мнителни и   гледащи под лупа. Както и има хора, които мрат да слагат етикети,когато  нещата не им се получават - (пример - тя не ще да е с мен, щото има високи изисквания,щото е самотна майка,  бизнес дама,известна личност и дрън-дрън). Не обръщай внимание на неудовлетворени хора - те винаги ще намерят начин да те  клъвнат, за да оправдаят ниската си себеоценка...И явно успяват, защото и твоята  май е такава! Помисли върху това!

`ми аз ! Ама баш никаква...и не само, че не ми помагат, а и ми утежняват животеца още повече    За близо 5 години в тази ситуация започнах да гледам с чувство за хумор на живота...то иначе ще изтрещя  Иначе последното което чух за себе си е, че не съм безсмъртна  Но като цяло...може би обкръжението ми е такова...приятели, колеги и познати...в общи линии хората ме разбират и се опитват да ми помагат който с каквото може

Аз пак не разбирам -защо някой трябва да помага Някак се поставяте в някаква инвалидна  форма като че ли... Аз инвалиди познавам, ,ама толкова сила има в тях, че не знам кой точно е инвалид в общоприетия смисъл на думата.  Баща ми, леля ми са незрящи, но имат толкова пълноценен живот, колкото малко детни, бездетни и всякакви имат.  Жената на баща ми също е незряща, завършила е  английска и френска филология, също е и  програмист по образование, отгледала съвсем сама  двете си деца,от които има внуци, влюбени в нея. Прекрасна жена! И все така прекрасно справяща се с всичко. Вие  къде тръгнахте с тези жалби за самотност и как другите помагали или не приемали. Абе я се вземете в ръце, здрави, прави жени! Вие  трябва да сте помагащите , ако го поискате естествено, защото сте по-силни, по-самостоятелни, по- изобретателни в справянето и по-свободни .  Но ако сами не се усетите такива, няма кой да ви помогне

ЗАНДАЛИ, не иде реч за това някой да поеме грижата за нас и децата ни. То отговорността и грижата си е наша... иде реч за това, че ...примерно...няма кой да ти запази детето дори за 5 мин. да отидеш на фризьор или козметик...или пък да изпиеш едно кафе с приятелка, без някое човече да ти скача на главата и да ти скубе косата Да не говоря, че аз съм се къпала 3 години само в присъствието на детето...аз в банята - тя с мен...аз във WC - и тя там... За това става въпрос... А пък за личен живот и дума да не става ... просто няма как да се получи  И да справяме се... е понякога ни натежава...изреваваме тук...и така... олеква ни и продължаваме  Децата ще порастат и нашето време ще дойде 

Именно.  Благодаря ти.

Става въпрос за моментите, когато трябва да скочиш до Пирогов, а няма кой да гледа късно вечерта бебока (и други подобни).  Става въпрос за гнева от чисто физическото безсилие (да не можеш да си пренесеш хладилиника или секцията).  Никой не искам да поема отговорност за децата ми освен ако не се гътна (нямам такива намерения).

Така де.  Получих извинение за това колко съм мнителна, на всичкото отгоре се оказах и права.  Нещо малко много ми дойде деня, в който писах, за това и гнева

Благодаря, че отговорихте!

pug , elea33 , извенете ме ако съм прозвучала като  някаква  сочеща с пръст. Знам какво е да не можеш да спиш, да  се къпеш на отворена врата, да не можеш да отидеш до близкия магазин дори, без менажерията да си  подготвил за това. Още са ви  мънички децата, като тръгнат по градини ще видите и плюсовете на това да   се оправяш със всичко. Аз толкова организирана станах в разпределянето на времето,че чак после  взех да се чудя какво да правя с толкова свободно време Като не мога да излизам вечер, каних, приятелите в къщи. Сега ми се налага да работя  понякога и вечер , та не ми е много и до  приятелски срещи...за което се чувствамвиновна де, но  не децата са  ми пречка. Та исках да кажа, че е трудно, наистина, но пък такива пушки ставаме после, че   могат само да ни завиждат. И продължавам да твърдя, че никога не съм била  дискриминирана   за това че съм самотен родител, по скоро аз съм го използвалакато извинение, за да откажа нещо

ЗАНДАЛИ, моето тамагочи вече е на градина...даже на есен ще бъде предучилищна...та за организирана съм организирана - ей, направо съм като старшина Детето ми и то е организирано....оправя се с почти всичко самичко Но то беше на 10 месеца, когато тръгна на ясла....нямах избор  Та организацията я има...ама ни дотежава... та ние не сме само майки...ей бога ми ние сме и жени, ама нищо де... да са ни живи и здрави децата - в тях е истината 
pug, знам как е мила...мен даже родната ми мама ме съди...но пък погледни го от добрата страна - не сме зависими от хленчещи и налагищи се роднини /майки, баба и и т.н./ ... независими сме ... и живота ни зависи изцяло само от децата и от нашето виждане за него
Желая усмихнат ден

Поздрав от мен    http://www.youtube.com/watch?v=NUsoVlDFqZg&feature=youtu.be

Да, хубаво е, ама е много, много трудно. На мен понякога ми идва нанагорно, особено комбинацията работа-болно дете-счупената фурна у дома (примерът е от миналия месец). Честно казано обаче, аз понякога си открадвам по 2-3 часа за себе си (например веднъж на 3-4, понякога 6 месеца) - или викам гледачка за детето, или си тръгвам малко по-рано от работа, след което си доработвам вечер, след като разбойникът си легне. Майка ми ми помага, но до определени граници - все пак и тя е човек, и нейните сили не са безкрайни.

Горе главата! И слънчев ден и от мен!

Оооо  Nedinka, не нанагорно, направо ми е било невъзможно... идвало ми е да скоча от 6 - ти етаж... крещяла съм от безсилие, ама какво от това...пореваваш си малко, за да ти олекне - вдигаш глава и продължаваш...нямаш избор...ИМАШ ДА ГЛЕДАШ ДЕТЕ !!!

Чак до идеи за скачане още не съм стигала, но пък съм в началото - детето няма и две години   Току-що ми се обадиха от яслата да ми кажат, че е с температура, а следобед щях да ходя на лекар за мен - явно няма да е днес. Сега остава и някой битовизъм да се появи 

В крайна сметка - да сме живи и здрави и ние, и децата. Останалото все някак го нареждаме  

Е, четейки първия пост на авторката се сетих как един приятел казваше за мен, че съм перифразирала онази стара реплика - Добрия индианец е мъртвия индианец, ама за мъжете.... Щото като дребната беше много дребна и така имах да правя ремонт и да пренасям туй-онуй, а взора надежда не види и няма кой едно рамо или ръка да удари, та съм била намразила мъжете  Което обаче не беше баш така, щото успях да организирам стройна армия от майстори, които свършиха всичко, което трябваше и все търсеха "къде е сайбията, за да говорели с него"...ми, няма такъв, шефа съм аз...Та им трябваше малко време на плочкаджиите докато го загреят  А е имало периоди, в които съм тичала с количката до болницата, където лежеше баща ми и я оставях в сестринския кабинет, за да не я вкарвам в болничната стая, ама всичко минава и заминава.
А сега вече като дребната не е така дребна сме си страшен екип. Днес си купихме микровълнова, щото старата замина и тя ми помогна да си я пренесем и сложим на мястото на старата. Та, вече имам още едни ръце помощнически 

Само докато прочета заглавието и ме облива вълна от   емоция.
Какво безсилие? Каква самота? Каква злоупотреба?
Че като съм самотна майка, да не съм инвалид?
Виж, ако ми трябва да ревтуня и да будя съжаление мога да къртя глави  
Но не ми е в стила.

"Знам какво е да не можеш да спиш, да се къпеш на отворена врата, да не можеш да отидеш до близкия магазин дори, без менажерията да си  подготвил за това."

Това е било моето ежедневие с детето ми, когато беше бебе. Тогава бях женена. Нормално ежедневие на майка. Къпах се на отворена врата, пишках на отворена врата, готвих и той беше в кенгуру. На обяд като спеше, четях за изпити. Вечер като спеше, работих. Ми налага се. Какво да се прави.

И аз това се чудя?
На мен не ми се е случвало.