След дълги размишления се реших да пусна тази тема провокиран от безпокойството и несигурността които са ме обзели.
Ето и историята:Преди около 5 месеца започнах да подозирам жена ми в изневяра,след тел. обаждане,че се среща с и.един и същ човек често.Забелязах я също,че започна да се държи странно-неадекватна,не внимаваше като се заговорехме,разсеяна.Дълго обмислях и се чудех какво да предприема.Мислех си и си казвах:не не може да постъпва така,тя би ми казала ако има нещо-все пак големи хора сме.Същото обаче го казах гласно,след като разбрах,че се крие нещо-имах основателна причина да се съмнявам,още повече че ме бе излъгала без да и казвам,че това което ми представя не е вярно.Разбрах и хисторито на компа,че един и същи човек живо я интересува и той се проверява всяка вечер,дори по няколко пъти.
Започнахме дебати,започнах и да я притискам психически да си признае.Чрез мое разследване усанових и кой е човека и реших да се срещна с него и той ми призна: "Ами на този етап е много силно" Едва се сдържах да запазя самообладание и казах,че ако имат някакви сериозни намерения не е това начина да го правят зад гърба ми.
След доста натиск и съпругата ми призна,че са имали паралелна връзка тогава от около почти 3.5 месеца.Тя ми цитира същите думи,които чух и от него.Започна безкрайно изтезание за моята душа,не знаех какво да предприема,къде се намирам,как да продължа.
Имаме 2 деца,женени сме от 17.5 години и да си призная още обичам жена си,като ответния усет от нейна страна е,че ме е приела за даденост,баща на децата ни и толкова.
След множество разговори и скандали се казаха какви ли не оправдания: "На всеки можело да се случи да се влюби" "Ами все пак 17г. сме заедно" "То като дойдело не пита" само и само да се оправдае постъпката.
Стигнах до предложение временно да се разделим,за да се осъзнае дали някой ще изгуби нещо,може така да се почувстав по-добре.Така и не се реши на подобна стъпка,въпреки неколкократните ни предложения-започна да "пее" друга песен-ние сме духовно свързани,че се опитва да ми даде любов,иска да продължим заедно и др. подобни.
Сега непрекъснато съм мнителен,подозрителен,напрегнат,разкъсван от съмнения,въпреки,че ми даде дума,че всичко е приключило,отдала се е вече на мен и иска да си запазим семейството.
Моля за съвет как да спра да се измъчвам чрез съмнения и вътрешно противоборство на това какво иска душата и сърцето ми-а то е да си запазим семейството и към какво ме подтиква разума да прекратя отношенията си с нея.Това не си е живот човек непрекъснато да е под съмнения и от тежката психическа травма,която получих рефлектира и на служебните ми ангажименти.
Много разговори,много обещания от нея,а някак не и вярвам,заради лъжите с които ме засипа.
Ето и историята:Преди около 5 месеца започнах да подозирам жена ми в изневяра,след тел. обаждане,че се среща с и.един и същ човек често.Забелязах я също,че започна да се държи странно-неадекватна,не внимаваше като се заговорехме,разсеяна.Дълго обмислях и се чудех какво да предприема.Мислех си и си казвах:не не може да постъпва така,тя би ми казала ако има нещо-все пак големи хора сме.Същото обаче го казах гласно,след като разбрах,че се крие нещо-имах основателна причина да се съмнявам,още повече че ме бе излъгала без да и казвам,че това което ми представя не е вярно.Разбрах и хисторито на компа,че един и същи човек живо я интересува и той се проверява всяка вечер,дори по няколко пъти.
Започнахме дебати,започнах и да я притискам психически да си признае.Чрез мое разследване усанових и кой е човека и реших да се срещна с него и той ми призна: "Ами на този етап е много силно" Едва се сдържах да запазя самообладание и казах,че ако имат някакви сериозни намерения не е това начина да го правят зад гърба ми.
След доста натиск и съпругата ми призна,че са имали паралелна връзка тогава от около почти 3.5 месеца.Тя ми цитира същите думи,които чух и от него.Започна безкрайно изтезание за моята душа,не знаех какво да предприема,къде се намирам,как да продължа.
Имаме 2 деца,женени сме от 17.5 години и да си призная още обичам жена си,като ответния усет от нейна страна е,че ме е приела за даденост,баща на децата ни и толкова.
След множество разговори и скандали се казаха какви ли не оправдания: "На всеки можело да се случи да се влюби" "Ами все пак 17г. сме заедно" "То като дойдело не пита" само и само да се оправдае постъпката.
Стигнах до предложение временно да се разделим,за да се осъзнае дали някой ще изгуби нещо,може така да се почувстав по-добре.Така и не се реши на подобна стъпка,въпреки неколкократните ни предложения-започна да "пее" друга песен-ние сме духовно свързани,че се опитва да ми даде любов,иска да продължим заедно и др. подобни.
Сега непрекъснато съм мнителен,подозрителен,напрегнат,разкъсван от съмнения,въпреки,че ми даде дума,че всичко е приключило,отдала се е вече на мен и иска да си запазим семейството.
Моля за съвет как да спра да се измъчвам чрез съмнения и вътрешно противоборство на това какво иска душата и сърцето ми-а то е да си запазим семейството и към какво ме подтиква разума да прекратя отношенията си с нея.Това не си е живот човек непрекъснато да е под съмнения и от тежката психическа травма,която получих рефлектира и на служебните ми ангажименти.
Много разговори,много обещания от нея,а някак не и вярвам,заради лъжите с които ме засипа.
И аз усетих, че тя не съжалява за сторенето, по скоро се е кротнала в момента. Дали срещата ти с другия мъж е повлияла донякъде, разбил си им любовното гнездо така да се каже. 
Но те ще страдат и при нещастни и наострени родители.
