Синът ми е пристрастен към интернет, как да го спра и предпазя?

Просто ограничи времето за игра, до такова, което е допустимо за теб.
Моят син е малко по-голям и е пристрастен към една игра, но позволявам до 1 час дневно и за да няма тръшкане показвам часовникът и казвам, че след точно 1 час лаптопът трябва да бъде загасен и той се съобразява.

Ние имаме подобен проблем с Minecraft, макар че синът ми е в 5 клас. Моите решения с две: точно дефинирано време за игра, иначе и аз прибирам всички устройства,  и повече време за игра навън (велосипед, тенис на маса, игра с други деца на живо навън). Верно, ние сме облагодетелствани, че в нашия квартал е безопасно и детето може да играе самостоятелно. 

Говорете за играта. Моят играе по 1-2 нива и после се забавлява, като говорим какво е направил и как планира да мине другите нива. Играе пилетата и една игра със зомбита, има си час, в който играе. След това, като всяко дете на 5г., се изстрелва и тича навън, правейки се на Енгри Бърд.

Изобщо, нека играта е част от живота, да си има място и да се говори за нея. Мисля, че дори му помогна да развие известно търпение и способност за планиране, защото в началото се дразнеше, че го убиват.

То игрите развиват определени умения, но не бива да се прекалява.
Всъщност моят точно с пилците започна, после играеше различни варианти, сега някаква с коли...

Явно тази игра е голям проблем , аз съм много притеснена поради следното:
1. Гледах демо на играта , за да разбера за какво е играта  и след около 3-4 минути започна да ми се вие свят , и то не само на мен. То се предизвиква от специфичната графика и трептене на играта , които са изключително близки до тригерите за припадък при епилепсия , когато се прави ЕЕГ
2: гласът на мъжа , който обяснява играта е с определена интонация много близка до тази на този при проекта "Moontalk " и направо му се промива мозъка на детето и то е заковано от гласа да го следва навсякъде. Аз се усетих че съм се захласнала и не мога да се отлепя .
Опитахме , а и го правим в момента - 30-60мин. На ден или няколко пъти на ден /сега е във ваканция/ , но той плаче , правя се че не обръщам внимание , но ми е криво като плаче , а на всичко отгоре се прокрадва след като го сложа да спи и взема таблета , за да играе и сутринта в 5.30 -6е на играта ,не е ставал толкова рано преди ... Аз пробвам какво ли не да му отвлека вниманието , но не ми се получава.

Moят син е на 8г и 9 мес, ако го оставя би играл цял ден. Още преди да е седнал на лаптопа казвам, че ще играе половин час, 40 мин, 1 час /според зависи/ и съответно му казвам примерно:"В 17:30ч спираш компютъра сам". Първо се налагаше като беше по-малък аз да го спирам, после започна сам, рядко пресрочва времето с 5-10 мин. Като цяло си налага спирачки сам щом така сме се разбрали преди това.

Моето мнение е, че дори и компютърните игри са полезни, развиват умения, сръчност, бързи реакции и т.н. ако се играят с мярка и ако родителят знае какво точно прави и играе детето. На ден обаче позволявам 1 час, понякога през ваканцията, по изключение, 1 час сутринта и 1 час вечерта. Имам късмет, че синът ми обича много да чете и като спре компютъра не му е скучно ако има интересна книга за четене. Тренира бойно изкуство. Ходеше и на шах миналото лято, сега ще го запиша пак. Излизаме всеки ден... в смисъл, опитвам се да му запълвам времето с други, интересни неща, така че да няма скука, която непрекъснато да го тласка към компютъра. И в същото време може да играе и да стои всеки ден на компютъра, но с мярка и като внимавам къде ходи и какво прави.

У нас въпроса е генерално решен, въпреки че сина ни е на 11 години, тоест по-голяма от твоя. Лаптопа е заключен с парола 

Аз съм на същото мнение че игрите не трябва да се отрекат , развиват се умения , но му се промива мозъка -аз не знам какви други занимания да му измисля, освен това и достъпа до интернет без надзор е безумие и страшно - вчера установих че безразборното изписване на думи го е линкнало в секс сайтове ... Онемях и аз се чувствам виновна

Не мога да разбера кое те притеснява - гледането в Youtube на клипчета с Майнкрафт или самата игра? В играта няма никакъв глас и сам си определяш движението на фигурите в пространството,  не разбирам за какъв проблем с графиката и за какво трептене говориш. Може би, защото не играеш, а гледаш чужда игра - нещо като гаденето от возене в автомобил, на мен например задължително ми става лошо от завоите като ме возят, но ако аз карам колата - никога ...

Сина ми я играеше по едно време тази игра - изтеглена и качена на компютъра, не онлайн. Смятам, че е от малкото смислени игри, особено в creative варианта - развива пространственото мислене, идеята на играта е, че си абсолютно неограничен във възможностите си да строиш каквото и да е, да пътуваш, да изследваш и т.н. Мисля, че е втората по популярност игра в света, има я във всякакви варианти - за компютър, за таблети, онлайн, за Playstation, има даже Lego Minecraft . Но като всяко нещо вече му омръзна.

Мен лично много ме дразнеха качените в Youtube клипчета, дето разни хлапетии играят и се записват - при много от тях играта върви с коментар на много груб език, простотии, псувни и т.н. На сина ми му бях забранила да гледа клиповете със звук. Той също се усети, че нещо не е наред с речника им и ме беше попитал, така ли говорят тийнейджърите... Казах му, че така говорят простите хора и се надявам никога да не го чуя да говори така.

Лечението е като при наркоманиите. Спри интернета, запълни времето с нещо друго интересно, сега игри навън - бол. Разберете се за компромисен вариант - играта на компютъра, по 1 час в Creative варианта, не в оцеляване, да си строи жилища, да отглежда растения и животни, т.е.  изгражда свой си свят в определено време, като постепенно намаляш времето. Оставяш часовник с нагласена аларма и като звънне - компютъра се спира.
Има добри и кофти клипчета в тубата  - с изключително просташко "озвучаване", псувни на езика, който учат децата, разни техни си съкращения на известни "хубави" думички. Детето е определено малко да гледа такива клипове без допълнително разяснение.
така е. Както не си пускаме децата свободно да "плуват" в морето в началото без помощни инструменти и инструктор по плуване, така и не бива да ги пускаме сами из нета, а постепенно да изграждаме интернет култура и образование.

Тsv, това се и опитвам да направя сега , дано се получи! Спрях интернета му за няколко часа и малкото дяволче след 30 мин откри как да го включи отново , но ще продължавам.
Игри навън , не му се иска въобще , та затова пуснах темата да ми се дадат идеи как да го отдалеча от затворения свят на игрите и къде допускам грешка във възпитанието му. Моля , ако на някой му се занимава да ми даде съвет. Благодаря предварително!

Потърсете функциите за Family Safety, за да ограничите местата в интернет, където може детето да ходи, както и да филтрирате резултатите при търсене в търсачки. Също всички съвременни платформи позволяват да създадете отделен детски акаунт на таблета/ компютъра, така че на него може да сложите пълни рестрикции, както и активно време за работа в интернет. 

Като не стане по един, става по друг начин спирането - когато простото махане на кабела на нета спре да работи /защото чавето се усеща/, има функция Disable, когато открие свойството на функция Enable не плащането на нета решава кардинално проблема.
Но не става само с рестрикции, трябва да се предложат алтернативи. Не вярвам, че има момче, което ще откаже игра с топка в парка с приятели, но докато съберете приятелите може да пробвате в къщи игри с карти /има и за по-малки деца, от война, през 3-5-8, кент, не е задължително да се хвърляте направо на покер или белот, с картите и кули могат да се строят/, настолни игри от типа Монополи и всякакви други - по книжарниците избор да искаш.
Разучи функциите на Child defender - имаше много полезна тема и с него наложи допълнителни ограничения.
Отделния профил за детето също е полезен, а вашия - с парола - и да не е от сорта на 123456 или името ви, или името на домашния любимец, и детето да не ви вижда докато пишете паролата за вашия профил, че само с няколко проследявания научават клавишите и паролата вече не е тайна.

Ограничаваш достъпа до интернет и го пращаш на някакъв спор. Лично аз съм много против тези игри, въпреки че борбата е почти непосилна и у дома с най-голямото ми дете.
От лекари знам, че е доста опасно за мозъка и честно казано предпочитам ядосано дете, пред болно такова. Ние се опитваме да решим проблема със спорт.

Аз съм с епилепсия и графиките на тази игра имат абсолютно същото честотно трептене като ефектите , които използват при изследванията ми , за да провокират припадъци, а той вече имаше един -не беше епилептичен , но ме притеснява . А и както казах трябва да се внимава доколко е разрешен достъпа в интерес , защото сина ми беше попаднал на секс сайтове ... Ще направи 7години септември , не иска дори в парка и на плажа да отидем , в градината не си показва носа , не иска да му купя велосипед / е не мисля че не е за притеснение.

Така, както описваш нещата имаш далеч по-голям проблем от играта Майнкрафт. На твое място не просто бих забранила компютъра, но и телевизора, и таблета, а телефона щеше да е от най-простите, дето и камера нямат. И не само на детето.
И бих разбрала причината за не иска дори в парка и на плажа да отидем , в градината не си показва носа , не иска да му купя велосипед и вече според нея ще е последващото ми поведение /лечение. А ако не искаш да се обясняваш защо се забранява, най-лесно е да се счупи /буквално като го отвориш и разкачиш жичките/, а ако е лаптоп - той няма да работи без батерия и зарядно.
А че интернета е опасно място - така е - и за компютъра, и за детето, че даже и за възрастни.

Ато ти си с епилепсия и детето ти е имало вече един припадък, мисля, че всички играчки, включае и телевизора трябва просто да се забранят. Както вече казах здравето на детето е много по-важно от всичко останало.

Точно за тези игри един час е малко. Все едно да ви заведа на ресторант и да ви сервирам пет хапки даги изядете за пет минути и да ви кажа Край.

Графиката на играта е от вида на сторомодните графики от времето, когато мониторите бяха само от по четири цвят. мисля, че се преувеличава катосе търсят някакви скрити помисли и влияния чрез графика и глас. Просто децата са във възраст, когато лесно се пристрастяват към компютърните игри, особено ако си имат и другарчета от училище или други приятели на същата вълна. Със същия успех може да са определени филмчета и какво ли не щеш. А играта е интересна.

Що за лигавене?! Сложи пароли на всички устройства и го остави да се нареве колкото иска! Гадно ти е, че реве? А не ти ли е по-гадно, че се вманиачава в компютърна игра? Последното не ти ли се струва ненормално и вредно? Ако детето ти е болно и му дадеш лекарство, а то реве, че трябва да го пие, ще му позволиш ли да не изпие лекарството и да умре??
Когато тръгнете да си правите деца, бъдете готови да сте им родители.

Jesus ,подкрепям мнението ти ако бях една от майките , които оставят децата да се развиват "свободно и без правила" - пароли съм поставила навсякъде и достъпа е ограничен . Прочети ми въпроса : "как да му отвлека вниманието от интернет и да създам нещо друго , което да го привлича и измести интернет?",не ми предлагаш нищо свързано с това ,а започваме веднага да лепил етикети ... Успех !
Andariel , не мислиш ли че не съм проучвала въпроса малко повече от теб относно графиката на играта и как влияе на мозъка , особено когато съм с такова заболяване и че въпреки че не е обявена епилепсията за наследствена има изключения , така че звучи смешно да го приравняват на филмчета и т.н , между другото каква ти е точно позицията защото аз не откривам гледна точка .

Вие си имате, как да се изразя, семейна история, така че може на теб и твоето дете да ви влияе. Но не и да се търси влияние на едро. Е, какво си проучила? Какво толкова има в тази графика? Тази игра се играе от милиони деца и възрастни, и ако имаше някакви толкова подмолни ефекти върху мозъка, досега да се е проявило. На епилептиците и на хората с предразположеност към проблеми с визуалните възприятия, много мигащите изображения по телевизията, да не говорим за детските филмчета с техните святкащи и мигащи изображения, им влияят, но това вече всеки си го решава индивидуално. За мен това е просто ретро-графика, а играта е увлекателна и затова много се играе, и то часове наред.

Позицията ми е, че децата в малката възраст са податливи на всякакви пристрастявания в зоната на забавленията, най-често игри и филмчета.

Е то това е проблема , как да ги отървеш от тази податливост и да им осигуриш нормално детство. Между другото ти колко деца имаш и на каква възраст?

Моите вече са в гимназията. Но откакто са родени, дето се вика, пред монитор са израснали. Те си имаха нормално детство, просто компютърните игри са част от нормалното детство на тяхното поколение. Не разбирам защо под нормално детство се разбира само това на родителите. Ние като бяхме деца големият проблем на възрастните беше телевизията, защото нашите родители не са имали такава.
(Децата ми никога не са имали таймер на компютърните игри, не съм слагала пароли, не съм крила кабели. Разковничето според мен е, че са две деца и винаги си имат другарче в игрите, а и аз много се занимавах с тях навремето, имаха извънкласни занимания още преди да тръгнат на училище. И аз играех игри, и сега играя понякога, те продължават да играят, и не са им спирани дори по време на подготовката в седми клас, пък ей на, изкараха си супер оценки на изпитите, че и на допълнителните изпити за прием! Продължават да имат извънкласни занимания. Само това оставаше, да слагам и таймер - един час игра и край. ми, не става, то докато започнеш играта и трябва да я изгасиш! Само се дразни интересът така!

Според мен не можеш да ги оттървеш от податливостта, защото им е незряла нервната система, а и "пристрастяването" така даго кажем, е стратегия за придобиване на знания и умения. Просто този път е в игрите. Изходът е отклоняване на вниманието на детето от игрите с подходящи за неговата възраст други дейности. Извънкласните занимания са идеален начин за единствено дете в семейството, особено груповите дейности, за да не му е самотно. Като тръгне на училище, половин ден е извън къщи, а после има за учене, като сложиш и по едно-две извънкласни на седмица, после докато се видите вкъщи, и денят минал.

Само мога да се радвам за теб , но за мен си остава проблем и като не можеш да ми помогнеш не се опитвай да ме приучиш на твоите приоритети . Благодаря за вниманието , ще имам предвид мнението ти. Лека вечер!

Насила на човек не можеш да му помогнеш, особено ако се е вкопчил в  идеята за правилност на собствените си приоритети. Ти търсиш някакво вълшебно срество, ако може да го дадеш на детето и то просто да си подейства, а такова няма. Всяко нещо ще ти струва нерви и време. Ако си мислиш, че детето ще стои часове на самоуправление, без да има възрастен, който да му организира някакви дейности, няма как да стане. Наркоманите и алкохолиците ги карат да работят, запълват им деня всяка минута, за да нямат време да мислят за обекта на пристрастяване. А и откъде у едно 6-годишно дете толкова време да виси пред компютъра? Ако цял ден е на ДГ, то вечер остават някакви мизерни часове да е с родителите си, и после ляга да спи. За да има толкова време за игра, значи детето е оставено на самотек. Кой се заанимава с него вкъщи? Нищо друго ли не прави това дете, освен да играе на компютъра?

Хаха, давай с въпросите ... Ех , този комплекс за контрол се развива с неимоверна скорост ... Но доколкото си спомням ти пожелах "лека вечер"!

Демек, тегли ми една кратка, защото написаното от мен не ти ходи по акъла и желанията! Ми, оправяй се, като толкова знаеш! Детето си е твое! Игрите ти били виновни с не знам каква честота! Грънци! На теб не ти се занимава!

Аз съм на мнение, че който си оставя детето да играе дълго време компютърни игри просто не му се занимава с него. Детето от своя страна си отмъщава като се пристрастява към играта и не общува с майката. Оплаквате се, че децата били пристрастени към компютрите, а какво направихте вие, за да им осигурите някакви разнообразни дейности след детската градина, събота и неделя?

Според мен имате сериозен проблем, който изисква бързо и адекватно решение. Детето ти е много малко, за да се пристрастява към такива игри. Дори за по- големите е също много опасно.
Сложи му програма, която ограничава достъпа до компютър за определен от вайс брой часове. За толкова малко дете лично аз бих позволила максимум час на ден.
Малкият ми син е на осем и аз не съм допускала до сега да играе дори по час на ден. Той си свикна и играе с децата навън нормални детски игри,играе вкъщи шах или строи с легото.
Препоръчвам parent control.

http://download.idg.bg/drugi/6805_kss_parental_control/

http://blog.ardes.bg/2010/02/parent-control/

Ето още:

http://forum.setcombg.com/%D0%BE%D0%B1%D1%89-%D1%81%D0%BE%D1%84% … %D1%86%D0%B0.html

Решаването на проблема зависи изцяло от родителите. Не чакайте някой от някъде да помогне. Това е ваше задължение и отговорност. Действайте бързо.
Постоянното кибицане пред екран вреди на психиката, интелекта и физиката на всеки нормален човек, независимо от възрастта му. За децата е особено вредно, т.к. те рядко комуникират реално с други деца, когато се обвържат до голяма степен с компютъра. Това е най- вредното за тях.
Бъдете настоятелни и постоянни. Желая ви успех. 

Не мога да разбера, защо цялото семейство не се откаже от интернет за определено време, докато детето спре да се тресе за тази игра? Просто се маха интернета и компютъра и толкова. Тъкмо ще се намери и някакво приятно семейно занимание.

Защото възрастните не са готови да направят такава жертва. На бас, че ще се започне с "ама, работата ми изисква да имам интернет вкъщи...". А и изведнъж родителите ще установят, че няма какво толкова да правят с детето и това много ще ги изнерви. Порочният кръг се е завъртял отдавна.

Аз така и не получих отговор на въпроса как така се получава, че едно дете на 6 има толкова много незаето време, че да виси пред компютъра. Просто си трябва занимаване на детето. Но май това се оказва най-трудното за един родител.

Трудно е да се направи такава жертва, но щом родителите са притеснени, че детето се пристрастява, може да се пробват.
В днешно време всички са пристрастени към компютъра, така че спиране на интернет и махане на дразнителя ще е в ущърб на всички. Родителите могат да намерят други начини да ползват компютъра - когато детето го няма, на работа, като заспи....
Същата работа е - детето ми иска да яде само шоколад, но аз няма да спра да купувам и да го "крия".

За случая на авторката аз не мога да кажа, но в общия случай хората работят, вкл. и от дома и това им е невъзможно. Следят се сайтове с обяви, води се кореспонденция, ползва се скайп, пращат се документи, следи се практика, четат се решения, подават се справки, проследяват се сметки, обновяват се работни програми периодично и т.н.- зависи от работата.
А и въпросът е не просто да се щъкне нета, а да се реши проблемът на детето. То да разбере, че компютърът има основно друго предназначение и че играта може да се ползва, но за определен ограничен времеви период.
В един дом може да има и друго дете, по- голямо, на което нет да е нужен. Моят голям син си прави презентациите, вестника, дописките, вади снимков материал, обработва такъв и др. изцяло на компютър и му трябва точно интернет. Не на последно място и той си има личен живот и аз не мога и не желая да му щъкна нета, понеже не мога да оправя, напр., проблема на брат му, за което си има и друго, по- добро, решение.
Малкото дете учи английски на специална програма, получават се материали по нета.
Т.е. не опира само до родителите и техните нужди.
Затова са и въпросните програми за достъп с времеви ограничения и/или ограничения до видове сайтове, които са си чудесно решение за ситуации, като проблемната тук. Радикализъм не е нужен, след като има варианти.

Хубаво, но когато има пристрастяване, във всичката литература, свързана с такива състояния, че и в практиката, все едно и също се казва - битката не е само на пристрастетия, а на цялото семейство, и ако един родител иска да си спаси детето, трябва да направи това, което трябва да направи, включително да жертва каквото е нужно от собствения си живот и комфорт. Щом е пристрастено към интернет, значи няма "ама, само на него ще му забраним, пък ние ще си цъкаме на телефоните". отрязва се на всички вкъщи и толкова! Кой е по-важният? Очевидно детето му хваща цаката.

Остави го да играе колкото иска, може да стане про играч или кастър/ютубър или нещо друго успешно, не е задължително играта да го "развали".  

Никъде не пише такова нещо, не и в специализиран професионален сайт- че точно при пристрастяване към нета цялото семейство трябва да вземе и да го откаже. В крайна сметка той не е, сам по себе си, нещо вредно. Вредно е пристрастяването и прекаляването. Нормално хората го ползват далеч не само за игри или форуми. Няма причина той да се реже изцяло, след като самият проблем може да се реши по друг начин, а проблемът не е нета, а пристрастяването към игри.
Няма нужда някой да прави "жертви" за което.

Детето "хваща цаката" на изключения рутер, не на специализирана програма. За нея други неща са му нужни и то едва ли разполага с тях. 

Като му мине на детето пристъпа към играта, пак ще изкарат комютрите.
Все едно детето да е алергично към нещо и ти да не махнеш алергена.
Може да се пробват различни начини, примерно една почивка за 2 седмици някъде, където няма даже и телевизор, след това да се търсят варианти за игра повече навън.

Детето все още е малко, спокойно може да го нарамиш и да го изведеш навън и така докато свикне и си намери приятели за игра.

Авторката не ми отговори на въпроса - детето към какво е пристрастено, към гледане на клипове или към играенето, а това са съвсем различни неща и ни подхлъзва да разсъждаваме в съвсем различна посока!

Според мен, като анализирам казаното от нея - детето  съвсем не играе, а гледа клипчета. Не са му теглили играта, а е невъзможно 6-годишно дете само да се логне, да се регистрира и да играе онлайн. Да не говорим, че и самата игра е доста трудна за игра от 6-годишен ... Ако пък е направило всичко това само, то има в къщата си някакъв скрит аналитичен гений и трябва по-скоро да се гордее, октолкото да се притеснява  

Въобще детето играло ли е някога на каквато и да е игра на таблета или само клипове му пускате?

Цеца, алергията не е към компютъра по принцип. То дори не е алергия, а друга болест. Пристрастяване и то не към компютъра, а към нещо много по- фиксирано определено. Не е нужно да режем главата заради едните болни сливици. Едва ли някой ще го направи. И то с малко дете, на 6 години, при което проблемът се решава доста бързо и лесно, ако родителят желае.


На мен ми звучи като пристрастяване към игра. Всеки по- голям може да му я изтегли и ако родителят позволи- детето може да я играе.

Може и майката да не е обяснила правилно. Но все едно- достъп винаги може да се намали или да се направи качествен подбор. Който иска може и изцяло да спре този достъп. на детето. То, все пак, едва ли ползва компа за друго, освен за игри и филми.

Това е другият проблем, свързан с първия. За мен- много сериозен също.
Къде живеете? Детето има ли приятели в квартала? На гости ходят ли си, излизат ли другите деца на неговата възраст навън да играят?
Лично аз няма как да знам дали, къде и каква грешка допускате, т.к. не ви познавам, няма представа от живота ви. За мен затварянето на всеки човек с екран в преобладаващата част от свободното му време е "грешка". Т.к. не знам отговора на горните въпроси, то просто бих наблегнала на изнамиране на приятели в квартала, сред мои познати с деца на сходна възраст, летни занимания, лагери и школи със задължителни игри навън, разходки с детето в природата, до други населени места. 
Моите таблети нямат. Няма да купувам- за сега не виждам да са им нужни. Големият си купи лаптоп, но той проблеми с излизането няма- това му е занимание № 1, следвано от спорта. На малко хлапе неограничен достъп до нет не бих предоставила по никакъв повод. Ако ще и да ми се тръшка. То и до тръшканици не стигаме, т.к. от малки знаят, че правилата у нас са малко, за сметка на това пък- ясни и се спазват. Тръшканиците никога не са минавали. Телефон на малкия- обикновен, без игри, музики и т.н. Сам не иска дори да си го носи, защото му пречи. През лятото сега ходи да рисува и на шах. В останалото време е навън с дядо си, а вечер играе с децата около блока или на площадката. Събота и неделя винаги ходим някъде семейно. Дори не ме е питал за компютърни игри. Няма време за такива. Присещал се е зимно време за една- в която се строят градове. Тя ми хареса- съответно позволила съм за един час на ден. Толкоз. Не е загинал от това. Убедена съм, че нищо лошо и занапред няма да му се случи от ограниченията с мярка.

Това за алергията беше метафора.
Както, ако детето получи алергичен пристъп и се изрине, ще му махнеш дразнителя, така и дразнителя може да се махне, ако той му влиае на психиката. Само дето няма външни белези, т.е. не се изрива, не го боли, няма рани, примерно...

Матрицата е една и съща при зависимостите - отрязва се достъпът на пристрастения към въпросното благо в обичайната му среда. Когато имаш алкохолик в семейството, не държиш биричка в хладилника, защото било важно да не се прекалява, а и в никой специализиран сайт не го пише. Или пристрастен към храната - не пълниш хладилника със забранени за него храни, само защото на другите им се ядяло и не можеш да ги ограничиш.
Изумява ме упоритият отказ на възрастните да се лишат от някакво благо, когато същото това благо е във вреда на детето им. Намират си невероятни оправдания. Чудя се кой всъщност е детето.

Не мисля, че е лоша идея да му създадеш някакви ангажименти, които да съответстват на възрастта му. Нека още от ранна възраст детето осъзнае, че в живота ще трябва да поема отговорности за нещо и ще трябва да участва в него с труда си. Нека детето не остава с впечатление, че всичко се получава наготово и в живота всичко е само развлечение и удоволствия. Приучи го да ти помага с нещо, създай му възможност да се включва дори и в дейностите на възрастните. Не го оставяй без работа, защото в пубертета ще ти белее главата. Бъди строга и не се поддавай на манипулация. Не забравяй, че възпитаваш бъдещ мъж, който един ден ще трябва да се грижи за собствено семейство. Навиците се създават още от люлката. Не, не се притеснявай, че ще ограбиш детството му.

Разбрах те още в началото.  Само че и в преносен смисъл си е болест от друг тип, не точно алергичен. Това искам да кажа.  А алергията съпътства човека цял живот. Ако днес го увардиш от полените, това не значи, че утре, като се запролети, отново няма да го напъпли проблема.
Затова и не го разглеждам като алергия, а като пристрастеност към нещо определено и това нещо не е точно компютърът, нито интернета, по принцип, а определена игра. Затова и тя следва или да се сведе като минимум престой с нея, или да му се забрани въобще- както родителят счита, че би било по- добре в случая и за детето му.
Но да се забрани по принцип изобщо компютър и интернет- от това няма смисъл. Даже и алергия да бе- ако имам такава към меда, то не следва от това да ми забранят, яйцата, млякото, както и разходките сред цъфтящите тополи. Още по- малко пък цялата фамилия да спре да ги консумира пред мен, само защото аз имам проблем с един единствен артикул.

Андариел, ясно, но както вече се разисква многократно, пристрастеността не е към компютър или интернет, та да се забраняват те и то на цялото семейство. Смисълът от това е абсолютно никакъв. Още повече че това би било и реална пречка за останалите хора да си ползват по предназначение техниката. Мен не ме изумява това, за което пишеш, т.к. нито имаме "упорит отказ", нито смисъл изобщо такъв да се направи. Затова и не се прави, най- вероятно.
Ако детето ми не трябва да яде шоколад, пристрастено е и му вреди, аз няма да лапам шоколад пред него, но определено няма да спра да ям други сладки неща. Нито пък изобщо ще му отнема сладкото.
Работата е да се ограничи достъпът и да се реши по- същественият проблем- липсата на желание на детето за реални контакти. И двете имат елегантни и смислени решения. Без да е нужно изобщо някой да прави "жертви".

Ох, аз съм от тези, които действат с рогата и кардинално, така че бих страдала месец-два без компютър.
Ще видим какво ще ми дойде до главата.

ако правилно помня, точно си излиза пристрастеност, и то започнала от една игра и прехвърлила се към клипчетата за играта и т.н. Ок, нека пробват да спрат конкретно тази игра, да видим какво ще се случи! Детето вече е свикнало да прекарва време, а е и малко. Ако никой не му запълва времето вкъщи (тя затова и авторката се опита да ме отсвири, защото не й хареса, че детето има толкова свободно време), то ако не е тази игра, ще е друга, защото няма как да остане дупка.Сори, ама останалите от семейството ще трябва да се съобразят, ако дотам са стигнали нещата!
 Дообрата новина е, че детето е достатъчно малко, че да могат все още родителите да имат почти сто процентово влияние върху ежедневието му. Но това е добрата новина за детето. Лошата новина е за родителите - трябва да се вземат в ръце и да не оставят време за мотаене на детето, но това означава те самите да си променят ежедневието и да се откажат от някои свои интереси.

Мinecraft е супер готина и полезна игричка за развитието на креативността. Няма нито насилие, нито някакъв сценарий, който да е притеснителен. Какъв е проблема, че му се играе? Моя син(5г) прави забавни неща с тази игричка и много я обича. Всичко, което го изкефи непременно се възпроизвежда доколкото е възможно с minecraft-а. Защо легото да е ОК, а играта да не е - защото е дигитален конструктор ли? Мен това не ме притеснява, напротив - даже е много по-добра за развитие на пространственото и инжинерното мислене, както и на въображението, защото детето разполага с разнообразен и неизчерпаем ресурс. Четох някакъв материал неотдавна, че в Швеция в много училища я имат инсталирана на компютрите и в едно училище са направили специален проект, в който всички ученици заедно са построили тяхното училище - някаква стара гимназия - много красива сграда, върху едни прекрасни хълмове...Не мисля, че има опасност 6 годишно момченце да спре да му се тича навън по какъвто и да е повод - те растат и от вътре си ги бута да дивеят. И моя беше като прикован, докато му беше прясно още, но постепенно вече не, въпреки, че все още си му е любимия "конструктор". А филмчетата, които обича да гледа ютуб - също така, по 100 пъти един и същ епизод на Clone wars или друго някакво, докато не ги запамети на изуст с репликите - отново - не се притеснявам ни най-малко.

Judy , има много истина в мненията ти -детето прекарва доста време навън / скаути , бойни изкуства , приятели с преспиване или вечеря , отделно аз и партньора ми се занимаваме доста с него - шах , bionics и т.н/ , но аз имам и друго дете , което изисква внимание също и се налага от време на време да оставям Си Джей да се занимава самичък и тогава е пред играта и you tube- ограничили сме достъпа до степен да няма такъв , но той продължава да ме преследва за тази игра и категорично му отказваме . Интернета е спрян и ние си работим на 4g , през телефоните , за да бе го дразним но работата ми изисква постоянен и бърз достъп опдределен софтуер , който не се поддържа от телвфон , така че трябва да ползваме лаптоп... Както и да е засега успявам да въведа някакъв контрол и съм много благодарна на Judy за полезните съвети и самият факт , че мога да водя разговор с нея , докато други потребители са определено груби , невъзпитани , с елементарен речник и безпочвени изказвания , базирани на незнание на обстоятелствата . Неприятно общуване , но това са рисковете на форуми , но от друга страна много добро сито, което определя рамката на вниманието отделено на определени потребители ... Изглежда отделих прекалено много. Благодаря за съветите на всички , които погледнаха сериозно на проблема , няма да ги подмина.

Някъде чух, де ли беше, че ако компютрите били измислени преди книгите, тогава родителите щели да са настроени срещу тая нова гадост книгите. 

Ауууу май той стои много пред компа, трябва да го накарам да върши някво праисторическо занимание, за да съм спокоен/а. 

Andariel е казала точно какво трябва да се направи, за да се предпази детето от пристрастяване. Ако на родителите на това дете им пука за него, ще направят необходимото. Не виждам защо ти, axel, скачаш срещу човек, който ти е предложил ефективно решение на проблема ти. Явно за теб пристрастеността на Си Джей изобщо не е такъв проблем, какъвто го изкара. По-важното е да не излезе, че не си вършиш работата... Жалко е. Дано съумееш да поставиш доброто на детето си на първо място, и егото си - на второ.

Пак едно се пише в началото, а накрая друго излиза.
Останах с впечетлението, че детето не иска да излиза и да се занимава с нищо друго, освен с тази игра. Сега се оказва, че детето има и други занимания.

А някои родители са такива егоисти, че са готови на всичко, за да чуят това, което ги устройва. Опрадвания, оправдания... Чудно, ако не беше интернет, а алкохол пак ли щеше да е така - "на мен ми трябва да поддържам алкохол вкъщи, защото работата ми го изисква, идват ни на гости, затова ние в едно отделение на хладилника го държим, обаче какво да правим, налага се, та приемам само мнения, които не ми развалят рахата". Пък нека някои потребители са груби и т.н.! Намерила, та премерила!

А описаният сиво-пепеляв цвят и особеният поглед какво са? Нищо! ти се притесняваш, ама умерено, колкото да не си развалиш обичайния начин на живот.

Авторката на темата не приема голяма част от мненията на потребителите, характеризирайки ги като груби, с безпочвени изказвания, базирани на непознаване на обстоятелствата. Ами, как може да знаем какво точно се случва в нейния дом, час по час едва ли не? Естествено, че изказванията са базират на подадената информация и че мненията се пишат на база на опита и светоусещането на всеки един потребител. Не виждам защо това трябва да се изтъква като недостатък.

Аз пък мисля, от това което прочетох, че детето няма проблем, само авторката има. Даже малко му съчувствам - представям си на мен да ми забраняват любимите занимания с аргументи като "честота на премигване" и "проект moontalk"(тук предполагам хем се има предвид някакъв тип говорене, което трябва да е с хипнотично въздействие, хем се объркваме, чули недочули, с конспиративните теории за montauk project, което е съвсем друго нещо). Аз се стремя да се интересувам и да споделям интересите на детето си, вместо да изпадам в истерия всеки път, когато се зариби с нещо, което е ново и непознато за мен, но хора всякакви. С този подход сега е лесно - сменяме паролата за интернета (колко близко до акъла, нали?) и готово!...Но успех като стане тийнейджър, спести си пари за 3д очила и реши да играе в мрежа с приятели игри като carmagedon..