Синът ми е пристрастен към интернет, как да го спра и предпазя?

Не мога да разбера, защо цялото семейство не се откаже от интернет за определено време, докато детето спре да се тресе за тази игра? Просто се маха интернета и компютъра и толкова. Тъкмо ще се намери и някакво приятно семейно занимание.

Защото възрастните не са готови да направят такава жертва. На бас, че ще се започне с "ама, работата ми изисква да имам интернет вкъщи...". А и изведнъж родителите ще установят, че няма какво толкова да правят с детето и това много ще ги изнерви. Порочният кръг се е завъртял отдавна.

Аз така и не получих отговор на въпроса как така се получава, че едно дете на 6 има толкова много незаето време, че да виси пред компютъра. Просто си трябва занимаване на детето. Но май това се оказва най-трудното за един родител.

Трудно е да се направи такава жертва, но щом родителите са притеснени, че детето се пристрастява, може да се пробват.
В днешно време всички са пристрастени към компютъра, така че спиране на интернет и махане на дразнителя ще е в ущърб на всички. Родителите могат да намерят други начини да ползват компютъра - когато детето го няма, на работа, като заспи....
Същата работа е - детето ми иска да яде само шоколад, но аз няма да спра да купувам и да го "крия".

За случая на авторката аз не мога да кажа, но в общия случай хората работят, вкл. и от дома и това им е невъзможно. Следят се сайтове с обяви, води се кореспонденция, ползва се скайп, пращат се документи, следи се практика, четат се решения, подават се справки, проследяват се сметки, обновяват се работни програми периодично и т.н.- зависи от работата.
А и въпросът е не просто да се щъкне нета, а да се реши проблемът на детето. То да разбере, че компютърът има основно друго предназначение и че играта може да се ползва, но за определен ограничен времеви период.
В един дом може да има и друго дете, по- голямо, на което нет да е нужен. Моят голям син си прави презентациите, вестника, дописките, вади снимков материал, обработва такъв и др. изцяло на компютър и му трябва точно интернет. Не на последно място и той си има личен живот и аз не мога и не желая да му щъкна нета, понеже не мога да оправя, напр., проблема на брат му, за което си има и друго, по- добро, решение.
Малкото дете учи английски на специална програма, получават се материали по нета.
Т.е. не опира само до родителите и техните нужди.
Затова са и въпросните програми за достъп с времеви ограничения и/или ограничения до видове сайтове, които са си чудесно решение за ситуации, като проблемната тук. Радикализъм не е нужен, след като има варианти.

Хубаво, но когато има пристрастяване, във всичката литература, свързана с такива състояния, че и в практиката, все едно и също се казва - битката не е само на пристрастетия, а на цялото семейство, и ако един родител иска да си спаси детето, трябва да направи това, което трябва да направи, включително да жертва каквото е нужно от собствения си живот и комфорт. Щом е пристрастено към интернет, значи няма "ама, само на него ще му забраним, пък ние ще си цъкаме на телефоните". отрязва се на всички вкъщи и толкова! Кой е по-важният? Очевидно детето му хваща цаката.

Остави го да играе колкото иска, може да стане про играч или кастър/ютубър или нещо друго успешно, не е задължително играта да го "развали".  

Никъде не пише такова нещо, не и в специализиран професионален сайт- че точно при пристрастяване към нета цялото семейство трябва да вземе и да го откаже. В крайна сметка той не е, сам по себе си, нещо вредно. Вредно е пристрастяването и прекаляването. Нормално хората го ползват далеч не само за игри или форуми. Няма причина той да се реже изцяло, след като самият проблем може да се реши по друг начин, а проблемът не е нета, а пристрастяването към игри.
Няма нужда някой да прави "жертви" за което.

Детето "хваща цаката" на изключения рутер, не на специализирана програма. За нея други неща са му нужни и то едва ли разполага с тях. 

Като му мине на детето пристъпа към играта, пак ще изкарат комютрите.
Все едно детето да е алергично към нещо и ти да не махнеш алергена.
Може да се пробват различни начини, примерно една почивка за 2 седмици някъде, където няма даже и телевизор, след това да се търсят варианти за игра повече навън.

Детето все още е малко, спокойно може да го нарамиш и да го изведеш навън и така докато свикне и си намери приятели за игра.

Авторката не ми отговори на въпроса - детето към какво е пристрастено, към гледане на клипове или към играенето, а това са съвсем различни неща и ни подхлъзва да разсъждаваме в съвсем различна посока!

Според мен, като анализирам казаното от нея - детето  съвсем не играе, а гледа клипчета. Не са му теглили играта, а е невъзможно 6-годишно дете само да се логне, да се регистрира и да играе онлайн. Да не говорим, че и самата игра е доста трудна за игра от 6-годишен ... Ако пък е направило всичко това само, то има в къщата си някакъв скрит аналитичен гений и трябва по-скоро да се гордее, октолкото да се притеснява  

Въобще детето играло ли е някога на каквато и да е игра на таблета или само клипове му пускате?

Цеца, алергията не е към компютъра по принцип. То дори не е алергия, а друга болест. Пристрастяване и то не към компютъра, а към нещо много по- фиксирано определено. Не е нужно да режем главата заради едните болни сливици. Едва ли някой ще го направи. И то с малко дете, на 6 години, при което проблемът се решава доста бързо и лесно, ако родителят желае.


На мен ми звучи като пристрастяване към игра. Всеки по- голям може да му я изтегли и ако родителят позволи- детето може да я играе.

Може и майката да не е обяснила правилно. Но все едно- достъп винаги може да се намали или да се направи качествен подбор. Който иска може и изцяло да спре този достъп. на детето. То, все пак, едва ли ползва компа за друго, освен за игри и филми.

Това е другият проблем, свързан с първия. За мен- много сериозен също.
Къде живеете? Детето има ли приятели в квартала? На гости ходят ли си, излизат ли другите деца на неговата възраст навън да играят?
Лично аз няма как да знам дали, къде и каква грешка допускате, т.к. не ви познавам, няма представа от живота ви. За мен затварянето на всеки човек с екран в преобладаващата част от свободното му време е "грешка". Т.к. не знам отговора на горните въпроси, то просто бих наблегнала на изнамиране на приятели в квартала, сред мои познати с деца на сходна възраст, летни занимания, лагери и школи със задължителни игри навън, разходки с детето в природата, до други населени места. 
Моите таблети нямат. Няма да купувам- за сега не виждам да са им нужни. Големият си купи лаптоп, но той проблеми с излизането няма- това му е занимание № 1, следвано от спорта. На малко хлапе неограничен достъп до нет не бих предоставила по никакъв повод. Ако ще и да ми се тръшка. То и до тръшканици не стигаме, т.к. от малки знаят, че правилата у нас са малко, за сметка на това пък- ясни и се спазват. Тръшканиците никога не са минавали. Телефон на малкия- обикновен, без игри, музики и т.н. Сам не иска дори да си го носи, защото му пречи. През лятото сега ходи да рисува и на шах. В останалото време е навън с дядо си, а вечер играе с децата около блока или на площадката. Събота и неделя винаги ходим някъде семейно. Дори не ме е питал за компютърни игри. Няма време за такива. Присещал се е зимно време за една- в която се строят градове. Тя ми хареса- съответно позволила съм за един час на ден. Толкоз. Не е загинал от това. Убедена съм, че нищо лошо и занапред няма да му се случи от ограниченията с мярка.

Това за алергията беше метафора.
Както, ако детето получи алергичен пристъп и се изрине, ще му махнеш дразнителя, така и дразнителя може да се махне, ако той му влиае на психиката. Само дето няма външни белези, т.е. не се изрива, не го боли, няма рани, примерно...

Матрицата е една и съща при зависимостите - отрязва се достъпът на пристрастения към въпросното благо в обичайната му среда. Когато имаш алкохолик в семейството, не държиш биричка в хладилника, защото било важно да не се прекалява, а и в никой специализиран сайт не го пише. Или пристрастен към храната - не пълниш хладилника със забранени за него храни, само защото на другите им се ядяло и не можеш да ги ограничиш.
Изумява ме упоритият отказ на възрастните да се лишат от някакво благо, когато същото това благо е във вреда на детето им. Намират си невероятни оправдания. Чудя се кой всъщност е детето.

Не мисля, че е лоша идея да му създадеш някакви ангажименти, които да съответстват на възрастта му. Нека още от ранна възраст детето осъзнае, че в живота ще трябва да поема отговорности за нещо и ще трябва да участва в него с труда си. Нека детето не остава с впечатление, че всичко се получава наготово и в живота всичко е само развлечение и удоволствия. Приучи го да ти помага с нещо, създай му възможност да се включва дори и в дейностите на възрастните. Не го оставяй без работа, защото в пубертета ще ти белее главата. Бъди строга и не се поддавай на манипулация. Не забравяй, че възпитаваш бъдещ мъж, който един ден ще трябва да се грижи за собствено семейство. Навиците се създават още от люлката. Не, не се притеснявай, че ще ограбиш детството му.

Разбрах те още в началото.  Само че и в преносен смисъл си е болест от друг тип, не точно алергичен. Това искам да кажа.  А алергията съпътства човека цял живот. Ако днес го увардиш от полените, това не значи, че утре, като се запролети, отново няма да го напъпли проблема.
Затова и не го разглеждам като алергия, а като пристрастеност към нещо определено и това нещо не е точно компютърът, нито интернета, по принцип, а определена игра. Затова и тя следва или да се сведе като минимум престой с нея, или да му се забрани въобще- както родителят счита, че би било по- добре в случая и за детето му.
Но да се забрани по принцип изобщо компютър и интернет- от това няма смисъл. Даже и алергия да бе- ако имам такава към меда, то не следва от това да ми забранят, яйцата, млякото, както и разходките сред цъфтящите тополи. Още по- малко пък цялата фамилия да спре да ги консумира пред мен, само защото аз имам проблем с един единствен артикул.

Андариел, ясно, но както вече се разисква многократно, пристрастеността не е към компютър или интернет, та да се забраняват те и то на цялото семейство. Смисълът от това е абсолютно никакъв. Още повече че това би било и реална пречка за останалите хора да си ползват по предназначение техниката. Мен не ме изумява това, за което пишеш, т.к. нито имаме "упорит отказ", нито смисъл изобщо такъв да се направи. Затова и не се прави, най- вероятно.
Ако детето ми не трябва да яде шоколад, пристрастено е и му вреди, аз няма да лапам шоколад пред него, но определено няма да спра да ям други сладки неща. Нито пък изобщо ще му отнема сладкото.
Работата е да се ограничи достъпът и да се реши по- същественият проблем- липсата на желание на детето за реални контакти. И двете имат елегантни и смислени решения. Без да е нужно изобщо някой да прави "жертви".