Фобия от болести на деца

  • 1 416
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 50
Здравейте,
Преди доста години тук в този форум прочетох историята на една мама за болестта на детето й, което много ме разтърси, както и всички други подобни истории. Известно време след това следих пак тук една тема за болно детенце, пратих пари, следях развитието и т.н. За шастие и двете истории са с благополучен край, аз обаче оттогава не съм същия човек.

Толкова се разтресох тогава, че вече години не ме напускат страховете за моите деца. най-малкия признак на болест за мен се превъща в драма и започвам да си мисля, че е симптом на страшно заболяване. ужасно е да се живе така, да не можеш да се зарадваш 100% на нещата, защото си вечно в притеснение какво може да се случи. случва ми се по няколко дни да не мога да ям и да работя, докато не отмине и се окаже, че е било нещо регулярно (настинка и пр.)

Интересува ме има ли други в подобно състояние и помагат ли ви някакви хапчета или терапии или нещо друго?
Опитите за самоконтрол са ми пълен провал, така че това не работи.

# 1
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 781
Това все едно аз съм го писала, Sad ето сега една "херпангина" просто ме извади от "релси"  ooooh!, сутринта ходих да и пусна една ПКК подлудявам всички около мен и очевидно не се справям със страховете си сама.......Ще се радвам на споделеното.......

# 2
  • София
  • Мнения: 3 760
А нима това не е майчиния инстинкт?На мен също ми се свива корема и изтръпвам при всеки един симптом,когато нещо не е наред...
Дай Боже здраве на децата ни!На всички деца!

# 3
  • Мнения: 50
благодаря, че се включихте

не е само до майчин инстинкт. около мен има много добри майки със съвсем нормални инстинкти, но никоя не изпада в моите състояния, напротив гледат ме доста странно ... мъжа ми добре, че е много добър, но също мисли, че моето е извън пътя.

не мога да ги стресирам с ПКК при всяко съмнение, защото ще се побъркат децата, а иначе за мен това би било идеалното решение при всяка тревога.
страшно се възхищавам на спокойни майки. сега даже взех да си внушавам, че сама ще извикам лошото с тези мисли.
ужасно е просто

# 4
  • София
  • Мнения: 3 760
С първото дете паниката е голяма!С второто нещата са далеч по-различни... Hug

# 5
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 781
Не мисля, че е до брой деца(авторката говори за "деца" в мн. число) или"майчински" инстинкт, просто това си е проблем със психиката и възприемането на случващото се.  Около мен има майки и с едно, и с две деца, които възприемат нещата по-спокойно , по-философски, но аз просто блокирам, изпадам в паника  и за дни не съм на себе си. Осъзнавам, че така вредя на себе си и на детето си, но това е по-силно от мен и аз като авторката се страхувам от лошите мисли, и  искам да избягам от тях. Дано се включи някой който се е справил с този проблем, било то с техники(на мислене, на самовнушение) или дори с медикаменти, защото не искам да предизвиквам  "дявола" Sad......а и това много ме измъчва.

# 6
  • Мнения: X
Не,че искам да те стресна, но се опитай по някакъв начин да го преодолееш това нещо, казвам ти го от опит на човек, докарал си много лоши неща, от страховете покрай детето. Направи едно-две посещения при психолог, може да ти даде някакви насоки как да гледаш на разболяванията на децата ти. АЗ в момента съм изключително спокойна по отношение здравето на детето, и операция и  правихме, темеператури - знам,че всичко ще бъде наред. А моята дъщеря сопол без 40 градуса темепература  не изкарва -. Както беше казано от някой по-горе това е проблем с отношението и възприятието на човек  на  всичко което се случва около него.Но е преодолимо! Hug

Общи условия

Активация на акаунт