Развеждам се...!

  • 13 766
  • 122
  •   1
Отговори
21 юни 2014, 12:53 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Как реагирахте когато го чухте за първи път от достатъчно близък човек / роднина или приятел/?

Опитахте ли се да поговорите, дори да се опитате да препоръчате преразглеждане на отношенията?

Редно ли е въобще да се реагира на подобни решения?

П.П. Темата не е за мен, нямам намерение да се развеждам  Grinning

# 1 21 юни 2014, 13:22 ч.
  • Мнения: X
Не съм го чула досега, но ако се случи, не бих се бъркала.Колкото и да сме близки, все пак не съм им "под юргана", за да съм наясно какви точно са им отношенията и проблемите.
Единствения човек, на когото бих казала да поразмисли още веднъж и тогава да решава, е сестра ми.

# 2 21 юни 2014, 13:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 345
Всеки си решава,бих попитала само ако и двамата от двойката са ми близки,в други случай,не

# 3 21 юни 2014, 13:52 ч.
  • София
  • Мнения: 9 881
За съжаление в последно време го чух от няколко приятелски семейства.
Коя съм аз, че да давам непоискани съвети! Не, не ми е работа, нито пък имам желание да се бъркам.
Обаче си признавам, че в два от случаите останах като гръмната, предполагам, че така съм и изглеждала и малко ме е срам от това. Гледах точно като все едно виждам летяща чиния и извънземни на два метра пред мен. Просто въобще не го очаквах и наистина новината ме свари крайно неподготвена.

# 4 21 юни 2014, 14:10 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Шокирах се.
Близък, баща на три деца, заряза съпругата си, заради друга. Естествено, първоначално бях на страната на бившата. После разбрах колко греша...

# 5 21 юни 2014, 14:37 ч.
  • Мнения: X
Не бих се бъркала, всеки сам решава съдбата си.
По - добре развод от колкото цял живот нещастие между двама, живеещи заедно без чувства и разбирателство.

# 6 21 юни 2014, 14:40 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 491
Моя добра приятелка се разведе с мъжа си, който пък е добър приятел на моя мъж. И двамата взехме страната на съответните си приятели, но в крайна сметка решихме да не се месим в техните отношения по никакъв начин. Нито със съвет, нито със съчувствие. Ако поиска някой- насреща сме за споделяне, само до там.

# 7 21 юни 2014, 15:29 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Не се шокирам, защото ако хората са ми достатъчно близки, знам какво се е задало много преди да се стине до финалното решение Confused И съм си дала мнението в предходни разовори, ако са ми го поискали.
За останалите...никак не реагирам, не ме интересува особено. Най-много да кажа "съжалявам!", ако сметна за уместно.

# 8 21 юни 2014, 15:53 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Аз бих се ,,намесила,, ако приятелите ни са достатъчно близки, а не само за излизане и маса. Бих разговаряла с жената, бих предложила поне да я изслушам, ако сме приятелки, защо не и да намерим изход от ситуацията.

Защо пък да няма обрат в развитието на нещата?

# 9 21 юни 2014, 16:31 ч.
  • Мнения: 2 850
Е все едно най-добрата ми приятелка ще тръгне да се развежда, пък аз ще кажа "сакън, недей". Това си е нейният живот, какво ми е работа на мен? Аз как да знам точно какво се случва в едно семейство, че да давам акъли. Подкрепа и мнение - потърсено, ок, но съвети и разубеждения -тц.

# 10 21 юни 2014, 16:49 ч.
  • Мнения: 7 325
Преди доста години една от приятелките ми се разведе. Имаше си нейните основания да се съмнява че се е омъжила за правилния човек, но и малко прибърза като реши че се е хванала за "следващия клон". През цялото време я изслушвах и я съветвах да го кара по полека, да преосмисли нещата, да не се хвърля с главата надолу в несигурни връзки, да даде шанс на брака си. Накрая ме обвиниха че аз съм и пълнила главата с глупости и съм я натискала да се развежда. Така и не разбрах каква полза имам аз от развода и, и защо роднините и я смятат за толкова тъпа че да се води по нечии акъли. От тогава не се бъркам в хорските работи, само изслушвам.

# 11 21 юни 2014, 17:11 ч.
  • Мнения: 3 031
Чувала съм го няколко пъти от близки приятелки за съжаление. Давала съм си мнението, достатъчно близки сме, а са ме и питали. В повечето случаи решението за развод беше дори много закъсняло. И това си мнение не съм спестявала.

# 12 21 юни 2014, 18:03 ч.
  • Мнения: 46 573
Досега винаги съм разбирала след като разводът вече е факт. Така че дори да дам съвет ще е след дъжд качулка. От друга страна това не е решение, което се взема лесно. За да стигнат до него са мислили достатъчно, каквото и да кажа, вече ще е обмислено.
Пък и не съм фен на счупено и лепено, ясно е, че има и щастливи изключения, но в повечето пъти си е мъка.

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 21 юни 2014, 15:53
Бих разговаряла с жената, бих предложила поне да я изслушам, ако сме приятелки, защо не и да намерим изход от ситуацията.

Има значение причината. Сред нашите близки при всички, абсолютно при всички беше появата на трети човек и кривналият (в повечето случаи се случи да е жената) заживя с него. Какъв е изходът от тази ситуация? Насила не става. А и как мога да дам съвет с кой да живее, след като никога не съм била партньор в този смисъл на тези хора. Общувайки с тях ние ги виждаме в друга светлина. Зад вратата на дома им и в леглото не знаем какво става.
Да не говорим, че ако после нещата се развият зле, винаги ще ми е кофти.

# 13 21 юни 2014, 18:47 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 21 юни 2014, 15:53
Аз бих се ,,намесила,, ако приятелите ни са достатъчно близки, а не само за излизане и маса. Бих разговаряла с жената, бих предложила поне да я изслушам, ако сме приятелки, защо не и да намерим изход от ситуацията.

Защо пък да няма обрат в развитието на нещата?

О , Мадам е семеен психоаналитик  bowuu

# 14 21 юни 2014, 20:11 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 21 юни 2014, 12:53
....
П.П. Темата не е за мен, нямам намерение да се развеждам  Grinning
Ох, плюх си в пазвата, че се притесних.

Замислих се, не съм го чула още това.
По принцип не съм такъв човек, в смисъл избягвам да слушам лични теми.
И ако някой близък ми го изтърси, ще му кажа ОК и ще гледам да сменя темата.

# 15 21 юни 2014, 21:42 ч.
  • Мнения: 63
Покрай мен всички са разведени и родителите ми и баба ми и дядо ми и от двете страни и сестра ми просто да се чудиш да се смееш или да ревеш Grinning Бях се зарекла да не се развеждам никога но уви орисията и мен настигна, от мъка отслабнах 10 кг. за 40 дни и много страдах но какво беше учудването ми когато семейните ни приятели бягаха от мен като от чумава само вдигаха рамене и казваха ами не знам оправяйте се newsm78 това още повече боли и когато разбереш че същите тези приятели на които до вчера си слугувал и канил на вечери и готвел и стараел свалят звезди на мъжа ти колко е смел намерил си е друга и е напуснал жена си Confused
А после когато нещата преминат и се оталожат собствените ти приятелки те избягват защото са семейни и не искат разведена жена в дома си newsm78
Забога хора на всеки може да се случи какво от това ако се застъпиш за някой. Embarassed или просто му помогнеш като го изслушаш макар и да ти досажда.
Аз също бях научена като вас да не се меся и да си трая но сега е различно имам приятелки които преживяха същото като мен и съм била до тях и съм ги подкрепяла.

# 16 21 юни 2014, 23:53 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Цитат на: petynapetyna в сб, 21 юни 2014, 21:42
А после когато нещата преминат и се оталожат собствените ти приятелки те избягват защото са семейни и не искат разведена жена в дома си newsm78
Тъкмо тръгнах да пиша коментар - абе в кое село живееш? - и видях, че си от Елхово. Сериозно ли в 21-ви век все още има хора, които третират разведените като прокажени? Страшно е това, много тъжно Confused

# 17 22 юни 2014, 03:13 ч.
  • Мнения: 3 792
Какви са тия приятелки, които няма да искат разведената си приятелка в дома си? Ами, ако не беше разведена? Ако беше вдовица или мома? Пак ли нямаше да може да стъпваш в дома им, че сакън мъжът им може да те хареса? Те просто не са ти били приятелки, може би бившият ти мъж им е бил полезен с нещо и затова сега ухажват него, а на теб ти казват да се оправяш.
А по темата - не се меся в семейни отношения, независимо колко близки са ми страните. Дори на близки роднини не смея да давам съвети. Изслушвам, ако трябва, като се старая да не навлизам в детайли, ако изрично ми се поиска съвет относно някоя ситуация - давам си личното мнение, но дотам. Понякога когато стоиш отстрани виждаш нещата по-ясно, имаш безпристрастен поглед върху положението така да се каже. Решенията обаче са си на хората, които трябва да ги вземат.

# 18 22 юни 2014, 07:05 ч.
  • гр. София
  • Мнения: 445
Село, село, колко да е село? Тук, жителки на Слатина и Младост, биещи се в гърдите за потомствената си кръв на столичанки, са ме гледали с надменност (защото родителите са ми разведени) или с тотално недоумение за общуването ми с "развалени" (по техните думи) жени - разбирай разведени. И аз мислех, че това е абсурдно, ама ей на - случва се.

# 19 22 юни 2014, 08:01 ч.
  • София
  • Мнения: 9 881
Трудно ми е да го разбера и повярвам, но щом го пишете- явно се случва.
Толкова разведени мъже и жени има, не съм се сблъсквала с подобно отношение.

# 20 22 юни 2014, 08:12 ч.
  • Мнения: 6 365
Един път съм чувала такава новина. Реакцията ми беше: О, значи най-накрая се сетиха! То беше хроника на предизвестения развод. Ако е така, съм доста спокойна. Обикновено и двете страни живват след развода.

Като минала оттам, бих могла да дам съвет-два, ако работата е сериозна. Не че те гледат като прокажена, но има една порода "хронично разведени", които и гадже не завъждат и стават малко...като вторични стари моми. Бившата зълва стана така и беше се превърнала в енергиен вампир- то беше цяла петилетка мрънкане за тоз велик развод и нямаше знак, че ще спре.

Развеждаш се- жениш се пак или млъкваш и не досаждаш, че иначе се пресолява манджата.

# 21 22 юни 2014, 09:38 ч.
  • Мнения: 63
Бе хора кво ти село мъжа ми е от Елхово втория Laughing
Нямате си на представа колко са лоши хората и като видят как от едно идеално семейство каквото беше моето стана провал се дърпат на страна сакъм да не ги настигне.
А за това че не са ми били истински приятелки е вярно но то за партита и маси всички са приятели а като ти потрябват се крият като мишки Rolling Eyes
Ама вие в кой свят живеете и се правите на неразбрали и недай се боже ваша приятелка да се разведе и да има нужда от вас ще кажете ами не знам и ще се измъкнете.Хайде бъдете честни и не се правете на големи самарянки и не видях една от вас да е написала да имах разведена приятелка и я подкрепих newsm78 и хоп отговора е готов тая си измисля и кой знае от какво забутано село е и обяснението е готово  Sick
Незнам мойте приятелки какви са но не са по лоши от вас. Laughing

# 22 22 юни 2014, 09:48 ч.
  • Мнения: 3 031
Цитат на: petynapetyna в нд, 22 юни 2014, 09:38
Ама вие в кой свят живеете и се правите на неразбрали и недай се боже ваша приятелка да се разведе и да има нужда от вас ще кажете ами не знам и ще се измъкнете.
Е, ясно е що за приятелства имаш. Какво ми коства да помогна?

# 23 22 юни 2014, 10:08 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
petynapetyna, на такъв тон, какъвто държиш тук и обвинения към хора, които не познаваш, ми е ясно защо са се отдръпнали хората от теб. Та ти нападаш неоснователно. Никой не ти е длъжен да ти слуша личните неволи.
Да, аз също не искам да се товаря с чужди проблеми, които не съм споделяла преди това.
Предполагам, че е тежко, но също толкова неприятно би ми било и на мен да поемам нечии негативи.

# 24 22 юни 2014, 11:25 ч.
  • Мнения: 63
Лилянa Не нападам никой а ти явно си засегната и откриваш себе си в думите ми. Темата е за разведени и отношението към тях така че не виждам кой-по добре може да си каже мнението от разведена жена. Ако не ви е приятно как такива като теб изглеждат в очите на хората с проблеми не си мисли че те обиждат а се замисли Wink Много е лесно да кажеш на някого че е от село или злобен или напада и хоп въпроса е решен но не ви пожелавам да сте на мястото което бях и някоя като теб да ти каже НЕ СЪМ ДЛЪЖНА ДА СЛУШАМ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ ТИ като не ти се слуша иди в тема за летни почивки или нещо от сорта и няма да се обременяваш а света около теб ще е розов Laughing

# 25 22 юни 2014, 11:45 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: petynapetyna в нд, 22 юни 2014, 11:25
Лилянa Не нападам никой ....
Цитат на: petynapetyna в нд, 22 юни 2014, 09:38
....Ама вие в кой свят живеете и се правите на неразбрали .... и не се правете на големи самарянки и не видях една от вас да е написала да имах разведена приятелка и я подкрепих newsm78 и хоп отговора е готов тая си измисля и кой знае от какво забутано село е и обяснението е готово  Sick
Незнам мойте приятелки какви са но не са по лоши от вас. Laughing

А това как да го разбираме тогава, след като не е нападане?

# 26 22 юни 2014, 11:49 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Ох, petynapetyna, при тебе май наистина крушката си има другаде опашка, не в развода, но нейсе Laughing
Четенето с разбиране не случайно е част от всякакви тестове, явно не е лесна работа за доста хора.

# 27 22 юни 2014, 11:55 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Цитат на: Лилянa в сб, 21 юни 2014, 20:11
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 21 юни 2014, 12:53
....
П.П. Темата не е за мен, нямам намерение да се развеждам  Grinning
Ох, плюх си в пазвата, че се притесних.

Пази Боже от подобни семейни сътресения  Praynig

Бих направила всичко за да спася връзката си. Разводът е най лесното решение и после какво идва следващия...

Ами и ако с него не започнат да се случват нещата?

# 28 22 юни 2014, 11:59 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Е, въпрос на късмет е с кой по ред ще ти се случат нещата.

# 29 22 юни 2014, 12:00 ч.
  • Мнения: 63
belinda  Laughing Laughing Laughing
вие сами си доказахте колко сте съпричастни с проблемите на хората били те приятелки или чужди независимо развеждат ли се починал ли им е някой близък или просто нямат пари за хляб но ако ви поканат на сватба или друг весел повод ооооо първи сте Laughing Laughing Laughing
Няма да се обеснявам на никой каква съм и що съм вие вече сте преценили както си можете и както ви позволява акъла Laughing Wink

# 30 22 юни 2014, 12:06 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ах, белинда, белинда, как не те е срам да ходиш само по сватби и веселби.

# 31 22 юни 2014, 12:13 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
petynapetyna, това наистина е много гадно да нямаш приятел до себе си в такъв момент, който да те подкрепи, да чуе твоята гледна точка.

Ако имаше приятелка до себе си в този момент, която би те посъветвала да се опиташ да преразгледаш отношенията ви, да се опиташ да промениш нещо, би ли я послушала?

Елхово не е по голям от родния ми град, хората в такива населени места са с предрасъдъци.

И още веднъж ще кажа, че ако се касаеше за наистина добрата ми приятелка щях да съм до нея във всеки един момент, ако пък сме семейни приятели щях да помоля съпругът ми да разговаря с нейния за да разбере дали връзката им все още има шанс.

Не е редно да се обърне гръб на проблема, да се замете под килима с оправданието не се меся в чуждите животи или други подобни.

# 32 22 юни 2014, 12:18 ч.
  • Мнения: 22 036
За мен, подобна ситуация е много "неудобна". Бях въвлечена в развод на много близки хора и още ми горчи....Почувствах себуквално използвана, защото им бях психоаналитик в продължение на година и половина. Наруших ритъма на собственото си семейство, а след като тяхната драма отмина не мога да кажа, че мога да разчитам на тях.
Ако ми се случи отново, ще стоя по-настрана.

# 33 22 юни 2014, 12:54 ч.
  • Мнения: 682
Ох, всичко е до конкретната ситуация. Не мога да кажа какво бих направила по принцип. Месила съм се, ама буквално месила, не само да дам съвет - имаше системно физическо насилие обаче.

# 34 22 юни 2014, 13:01 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Devorah , за физически и психо тормоз не говоря, въпреки че и в такива случаи е необходимо да имаш човек до себе си, който да ти помогне да се измъкнеш и да те върне към нормалния начин на живот.

# 35 22 юни 2014, 13:53 ч.
  • Мнения: 46 573
Цитат на: petynapetyna в сб, 21 юни 2014, 21:42
Забога хора на всеки може да се случи какво от това ако се застъпиш за някой. Embarassed или просто му помогнеш като го изслушаш макар и да ти досажда.
Аз също бях научена като вас да не се меся и да си трая но сега е различно имам приятелки които преживяха същото като мен и съм била до тях и съм ги подкрепяла.

Според мен нещо не си разбрала. Казвам, че ще бъдем до тях, но няма да се месим в решението им. Т.е. ако е решила да се разведе, няма да я убеждавам да остава с него.

# 36 22 юни 2014, 14:27 ч.
  • Варна
  • Мнения: 192
Ако близък човек преживява това ще се намеся. Ще го изслушам, ще му съчувствам, ще се старая да го разведря. Но непоискан съвет няма да дам. Както и обаче няма да измънкам едно "Гадно, ама оправяйте се" и да се отдръпна. Човек в този период има нужда от подкрепа, душеприказчик и някого, пред когото да се покаже слаб и да поплаче. Няма да ми навреди ако предложа морална подкрепа и помощ.

# 37 22 юни 2014, 14:54 ч.
  • Мнения: 63
Lazy_Lady това имах в предвид да си човек с хората когато имат нужда а не да бягаш и да се заплюваш да не ти се случи Wink

# 38 22 юни 2014, 15:03 ч.
  • Мнения: 1 136
Аз бих се намесила , бих говорила и с двамата и няма да изляза с оправданието , то си е тяхно решение , не искам да се натоварвам. Приятелството го разбирам да протегна ръка в труден момент  и не мисля че ще бъда само душеприказчик , ще си дам мнението и на двете страни къде грешат.
Лияна , започва да се чувства навсякъде учителското ти присъствие , ако това ти е целта - постигнала си го!
Защо нападаш момичето , че било грубо ? Аз не видях грубост , а по -скоро мъка , разочарование от псевдо приятелки?

# 39 22 юни 2014, 15:07 ч.
  • Мнения: 6 365
Като вече разведена- не би ми пукало да се понамеся. Но пак зависи от случая.

Зависи колко кинти имат. Понякога разводът нищо няма да направи, всеки ще си вземе своето, а ако са и с пораснали деца- просто няма драма.

# 40 22 юни 2014, 15:10 ч.
  • Мнения: 682
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в нд, 22 юни 2014, 13:01
Devorah , за физически и психо тормоз не говоря, въпреки че и в такива случаи е необходимо да имаш човек до себе си, който да ти помогне да се измъкнеш и да те върне към нормалния начин на живот.

Ясно. В обшия случай няма да тръгна да анализирам ситуацията и двойката, по-скоро ще съм душеприказчик. Но какъв душеприказчик ще бъда зависи от емоционалното състояние на този приятел. Ако има нужда да остане у нас или друго - също ще предложа.

# 41 22 юни 2014, 15:25 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Цитат на: Mamacita Bandida в нд, 22 юни 2014, 15:07
Като вече разведена- не би ми пукало да се понамеся. Но пак зависи от случая.



Мамасита, ти като един пример за разведена веднъж, нали само веднъж? Имам един такъв въпрос.

Как се свиква с този следващия? Как се свиква със всичките му онези навици, къде добри, къде лоши? Как се гради връзка отново? Ами децата, как приемат новия на мама?

# 42 22 юни 2014, 15:33 ч.
  • Мнения: 6 365
Не мога да кажа за общата ситуация как се свиква. В моя случай- лесно свикнахме един с друг. Даже по-лесно от първия път, защото нямаме толкова разлики в произхода, поколенията и бита. Като се добави и сексуалното общуване, доста от нещата се изглаждат.

Децата обичат рутината. Когато нещата вървят, приемат и средата, и човека, просто ежедневието си върви. Като се създадат общи практики, общо прекарване на времето, връзката неусетно се получава. В моя случай имам момче, съответно ритането на топка върви доста добре.

Опитът показва, че човек може да свикне да съжителства не само с един партньор в живота си. Не че е хубаво да има такива сътресения, но просто като го започнеш отнякъде, то се получава. Просто правиш нещата всеки ден и докато се усетите, вече има връзка.

Не бих се развеждала два пъти, вече е прекалено, особено ако са замесени деца. Но за свикването- това е сравнително лесна част. След няколко месеца все едно винаги сме били семейство.

Разбира се, преди това се очаква, че жената е прекарала поне един месец почивка за всяка година от брака, направила е разбор, затворила е досиетата на миналото и гледа напред, вместо да сравнява непрекъснато.

Сетих се за един епизод по Никос Казандзакис, дето един критски хайдутин се спрял до къщата на току-що овдовяла жена, дето се вика- кръвта на мъжа й още стои на прага на вратата. Е, той си поискал храна, седнали, хапнали, той я завил с ямуркула и така си народили около 12 деца. Та така- сядате, хапвате и то нещата стават, ако не се втелясва много човек.

# 43 22 юни 2014, 15:42 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Благодаря Мамасита за достатъчно изчерпателния отговор  Grinning Беше ми любопитно да разбера как се въвежда новия партньор в живота на жената имала преди това семейна връзка.

# 44 22 юни 2014, 15:49 ч.
  • Мнения: 6 365
За мен по-лесно, отколкото първия. Разбира се, ако има деца, трябва специално внимание, да не се представят прекалено рано. В моя случай просто се "завъдихме" и като почне ежедневието, то не пита кой какви спомени има.

Според мен доста жени си стоят с първия, защото не знаят как ще е с друг. Ама бракът си е брак- общо взето добра система за оцеляване, че и за много радостни моменти. Стига жената нарочно да не си е поставила "опорни точки" в стил "всички мъже са еднакви, всички мъже са прасета", не би трябвало да се превърне във вторична стара мома.

За мен "семейна връзка" си е нещо отделно, вид стил на живот. Не е нещо, което се получава от връзката между двамата, а си е микс от традиции, похвати, изобщо- нещо като шофирането. В крайна сметка правилникът е един, няма значение на каква кола ще се качиш. Хората се вписват в това, което се нарича "семейство", но не хората с техните характери градят това семейство. Те само напасват характерите си към изискванията на тоя тип съжителство. И ако са гъвкави- проблем няма никакъв. А един развод дава много добра перспектива къде е грешал човек, а и къде е бил прав.

А според мен най-големият проблем на развода са парите, особено загубата на сигурност и доходи за жената, която често е жертвала години и повишения, за да се грижи за децата.

# 45 22 юни 2014, 15:54 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: axel_chiara2430 в нд, 22 юни 2014, 15:03
....
Лияна , започва да се чувства навсякъде учителското ти присъствие , ако това ти е целта - постигнала си го!
Защо нападаш момичето , че било грубо ? Аз не видях грубост , а по -скоро мъка , разочарование от псевдо приятелки?

Ако не знаеш какво да кажеш по темата, или по дискусията, защо намесваш професията ми? Най-малкото не е професионално.
Момичето, което защитаваш хвърля обвинения към нас, пишещите в темата.
Всъщност ти така ли се месиш в чуждите разговори и отношения? Обади ѝ се, тя такава си търси.

# 46 22 юни 2014, 15:59 ч.
  • Мнения: 6 365
Лиляна, откога коментирането по форуми има професионални стандарти?

# 47 22 юни 2014, 16:07 ч.
  • Мнения: 46 573
Въобще не разбирам какво говори Мамасита.
Пари, деца, произход.
Абе тя ще ми каже, че е събрала кураж най-сетне да го напусне, защото я пребива от години или защото от месеци я е зарязал, живее с друга и не си вдига телефона, или че от години са съквартиранти и сега са намерили хора, които да обичат - а аз ще седна да й обяснявам колко греши и трябва да си седи на задника. Ами ако той не иска?

Mamacita Bandida, ти би ли послушала приятелка, която ти обяснява каква голяма грешка правиш и ти каже, че трябва да се върнеш при бившия?

Е, поне вече си знам - ако някога, не дай си боже, тръгна да се развеждам, няма да казвам на никого до последно  Mr. Green

Цитат на: Lazy_Lady в нд, 22 юни 2014, 14:27
Ако близък човек преживява това ще се намеся. Ще го изслушам, ще му съчувствам, ще се старая да го разведря. Но непоискан съвет няма да дам. Както и обаче няма да измънкам едно "Гадно, ама оправяйте се" и да се отдръпна. Човек в този период има нужда от подкрепа, душеприказчик и някого, пред когото да се покаже слаб и да поплаче. Няма да ми навреди ако предложа морална подкрепа и помощ.

За едно и също говорим. За мен това, което описваш се нарича ненамесване Laughing

# 48 22 юни 2014, 16:08 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: Mamacita Bandida в нд, 22 юни 2014, 15:59
Лиляна, откога коментирането по форуми има професионални стандарти?


Неточността е от моя страна, понеже в предходното изречение говоря за професия. Но смисълът на непрофесионално е същият, без да е нужно да си по професия такъв. Имах предвид, че когато има спор по някакъв проблем, то не е правилно да се намесват лични нападки, за да кажеш на опонента си, че не е прав или че с нещо някъде е сгрешил. Да коментира думите ми, какво ми е размахала пръст, че присъствието ми било учителско.

# 49 22 юни 2014, 16:14 ч.
  • Мнения: 10 547
Две близки семейства се разделиха. Драма голяма. То беше тръшкане, то беше рев, сълзи, заклеваници, молби, желания за прошки .... Уф, досада. Кво да се унижава човек, кво да се прави на изтривалка? Решил партньорът му- тръгнал си. Желаеш му щастие, търсиш своето и така. Това са моите съвети към отритнатите. Към отритващите съвети не отправям. Такова пълно щастие струи от тях, че ми е жал да им кърша хатъра.

# 50 22 юни 2014, 16:17 ч.
  • Мнения: 63
Mamacita Bandida поздравления за успешния ти втори брак и дано така и да се задържи Wink и е страхотно да изпиташ любовта за втори път Sunglasses

# 51 22 юни 2014, 16:24 ч.
  • Мнения: 6 365
А, виж сега, брак и любов не е хубаво да се смесват:) това в кръга на майтапа- и не съвсем.

То не е лесно също да си смениш Жигулата за Мерцедес, сигурно в началото ще е терсене, ама се свиква, няма много място за оплаквания.

Та- зависи първият мъж какъв е бил. Ако няма възможност за по-добро, за предпочитане е да си стоят заедно. Ако обаче с просто око се вижда, че може и по-добре, не бих се тревожила, стига мадамата да не се психира твърде много.

А статистиката показва, че при разведените мъже втори брак се случва по-често и обикновено по-добре си живеят, така че трябва да се внимава: разводът много ощетява жените финансово, въпреки закони за издръжки. Те са само в редки случаи.
 

Последна редакция: нд, 22 юни 2014, 16:39 от Mamacita Bandida

# 52 22 юни 2014, 16:48 ч.
  • Мнения: 63
Финансовия въпрос е най-тежък за жените защото освен за себе си трябва да мислят и да се грижат и за децата си.Аз живея в момента в чужбина тук разводите са много тежки за мъжете, жената получава издръжка за всяко дете и то не по-малка от 200 евро и ако не работи съпруга и плаща и на нея докато си намери работа освен това ако имат семейни кредити мъжът поема и тях.Е с кеф да се разведеш в такава държава но това в кръга на майтапа  Grinning и на мен ми стига един развод но знае ли човек Laughing

# 53 22 юни 2014, 18:33 ч.
  • Мнения: 7 325
Цитат на: petynapetyna в нд, 22 юни 2014, 16:48
Е с кеф да се разведеш в такава държава но това в кръга на майтапа  Grinning
Мда, така е, аз обаче наблюдавам друго явление. Сватбите в "нашата чужбина" стават все по голяма рядкост. Мъжете бягат от брака като дявол от тамян. Чувала съм и изказвания от рода - ... по добре да я убия и излежа отколкото да ме "скубе" цял живот.

# 54 22 юни 2014, 19:35 ч.
  • Мнения: 63
Ми не знам явно си зависи от мъжа моя си ме взе от България барабар с детето преди три години и вече сме женени че и скоро ще станем с един повече живот и здраве Simple Smile
А дори познавам няколко българи тук които искат да си намерят жени но е сложна работата в чужбина  newsm78

# 55 22 юни 2014, 20:16 ч.
  • Мнения: 7 325
Честито,
има и такива дето не ги е страх  Laughing Laughing, ама като цяло около мен ( чужденците ) избягват този тип обвързване.
Иначе и аз имам познат който иска да се жени, и много му се иска, ама ... няма за коя. Българин е.

# 56 22 юни 2014, 20:35 ч.
  • Мнения: 7
Кофти работа е разводът и много боли.

Развеждана съм веднъж, след годинка брак и без деца. Мъжът ми тогавашният си откри чудесна много добре  платена работа, аз нещо му докривях може би, че бях лоша домакиня, често боледувах, истерии правех и деца не му родих, и взе да си постоява повече на работа и да не спи с мен. Един колега ми отнесе главата и докато се усетя, избягах от добрия си мъж и отидох при колегата. Развод лесен, почти безболезнен, нито пари му взех, нито  нищо, че се срамувах, че съм виновна. Слава Богу, все още си изкарвам. Смених работата, заживях с вече бившия колега и айде уж на чисто живот ще градим.

За близо две години около мен жива душа от старото ми обкръжение не остана. Майка ми ме търпи, защото я издържам, иначе ми каза, че бившият бил чуден, таванът на възможностите ми (много го обичаше), и по-добро няма да видя. Приятели спряха да говорят с мен - лично мои, а пък от общите с бившия - ни вест, ни кост. Когато се обадих на кума след делото за развод, той ми се сопна "Да си мислила навреме!". След време бившият си заживя с нова жена (има-няма няколко месеца след развода) и тогава разбрах, че нито аз съм била толкоз черна, че да ме клеймят всички, нито толкоз лошо нещо е станало в крайна сметка. Но вече беше късно. Напълно сама, само с новия мъж-бившия колега и неговото обкръжение се виждаме, а както е взел да попийва и да ми посяга, като гледам и без тях скоро ще остана, та си мисля....самотата е лоша работа. Обобщения няма да правя.

# 57 22 юни 2014, 22:01 ч.
  • Мнения: X
Colorit
Ще си позволя, да те посъветвам, че твоето щастие е най - важно.
Независимо какво мислят другите и какво ще кажат. Ако са ти били истински приятели, щяха да бъдат до теб, въпреки развода и проблемите. В трудните моменти си личи, кои хора си заслужават.

Ако нещата с новия мъж не вървят, особено че ти посяга, според мен трябва, да потърсиш щастието си другаде. След време ще създадеш нови контакти и приятелства, но ако си дадеш шанс. Гледай себе си.  Hug

# 58 23 юни 2014, 02:36 ч.
  • Мнения: 1 136
Оффф Лиляна , става досадно ... Почти като час на класния ръководител! Ако намериш някъде правописни , граматични или пунктуационни грешки , моля те оплюй ме пред форума .

# 59 23 юни 2014, 06:26 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: axel_chiara2430 в пн, 23 юни 2014, 02:36
Оффф Лиляна , става досадно ... Почти като час на класния ръководител! Ако намериш някъде правописни , граматични или пунктуационни грешки , моля те оплюй ме пред форума .
Оф не оф, очевидно не си разбрала какво съм написала, продължаваш да дълбаеш в тази посока.
Ако няма нищо по темата, не е нужно да се показва простота.

# 60 23 юни 2014, 12:59 ч.
  • Мнения: 1 336
Аз направо се изумявам какви приятели имате Shocked Каквото и да поиска моя приятелка винаги ще  подкрепя. Ще изслушвам, ще излизам с нея, за  да се разсейва, ще и звъня всеки ден по телефона, ще и пиша съобщения ежедневно.
Една моя много близка приятелка се раздели с партньора си, нямаха брак, но живееха дълго време заедно и бяха сгодени. Той я заряза за друга. Ожени се за другата. Всеки Божи ден съм и звъняла да я чуя. Кръгът ми от приятелки просто е такъв. Подкрепяли сме се винаги и във всичко. Ако някоя се разведе винаги ще заема нейната страна. Ако ще с десет да е спала, ако ще да е най-черната и долна жена. Никога няма да се откажа от някоя от тях. Ако ще всички покрай мен да я плюят. Ако почукам на 6-те врати(толкова са близките ми приятелки), със сака, детето и в 3 през нощта съм сигурна, че ще се отворят всичките. Както и аз бих отворила своята. Обаче никога няма да кажа "Ти си виновна!"

# 61 23 юни 2014, 13:03 ч.
  • Мнения: 6 365
Аз преднамерено се отдръпнах от предишния си социален кръг. Видях, че избират да са на страната на бившия, а мен ме гледат накриво и просто се оттеглих и смених средата. Това е един от проблемите- че се "развеждаш" с още 10-20 човека и е по-вероятно да нямате контакти, защото не знаят как да се отнасят с теб.

# 62 23 юни 2014, 13:09 ч.
  • Мнения: 1 336
О, това е 100% сигурно. Не знам кой би се заблуждавал, че приятелите, които са от страна на другия ще останат и наши. Както са си били негови преди брака, така си остават негови и след развода. И това е нещо абсолютно нормално според мен. Не са хора, които ти си избрал за твои приятели, а които обстоятелствата са направили такива. Дано не ми се случва, но пък живота е непредвидим и ако се случи - нека си ги държи. Особено някои от тях. Mr. Green

# 63 23 юни 2014, 13:30 ч.
  • Мнения: 22
Aми момичета аз лично бих взела страната на приятелката си колкото и да е сбъркала ще я подкрепя. Мога да й кажа, че е хубаво да премисли и тънко да й намекна, че не е права, но в никакъв случай няма да застана на страната на мъжа й.

И аз в момента съм на кръстопът, но решението трябва да си го взема аз и никой друг. Даже не съм питала за съвет по-скоро търсех съчувствие от близките си приятелки да знам че ме разбират например.

Странното е, че всички БЕЗ изключение ми повтаряха да прекратя тази връзка ама аз си знаех своето. Mr. Green

# 64 23 юни 2014, 13:52 ч.
  • Мнения: 4 195
Моя близка ме помоли да взема страна - нейната. Отказах, защото сме били семейни приятели и дори и да не бяхме, нямам идея в спалните на хората какво точно се случва. Сега не ми говори, обвини ме, че ако аз съм била в нейната ситуация, тя е щяла да ме подкепи ( искаше ме за свидетел в съда). И въпреки това - не се мешам, ако ми поискат мнение, може и да го дам, но винаги с уговорката, че моята гледна точка не е задължително правилната, решението си е на всеки.

# 65 23 юни 2014, 14:13 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Цитат на: Не се сърди, човече в нд, 22 юни 2014, 16:07

Абе тя ще ми каже, че е събрала кураж най-сетне да го напусне, защото я пребива от години или защото от месеци я е зарязал, живее с друга и не си вдига телефона, или че от години са съквартиранти и сега са намерили хора, които да обичат - а аз ще седна да й обяснявам колко греши и трябва да си седи на задника. Ами ако той не иска?


Аз пък бих я попитала дали връзката им няма шанс за спасение? В повечето случай на раздяла вина имат и двете страни. Живели толкова години заедно и в един момент се погледнали с други очи и решили да се разведат.
Има безброй начини една връзка да се рефрешне когато е влязла в рутина и скука. Проблемът на бг семействата е неговоренето, липсата на диалог, взаимния интерес към душевното състояние на другия.
Иначе Мамасита е права, безпаричието също унищожава българското семейство.


Мамасита, прости любопитството ми, но би ли споделила основната причина поради която се разделихте с първия партньор и след колко годишна връзка се случи това?

# 66 23 юни 2014, 14:19 ч.
  • Мнения: 2 222
Стигне ли се до това някой да сподели, че е пред развод, значи супер отдавна го е решил. Може да се помага морално, тоест със съчувствие и подкрепа, изслушване, изчакване да отмине. Това да останете приятели и с двамата бивши съпрузи е 100% невъзможно. Толкоз от мен  Peace Между другото хората, които се опитват да останат приятели и с двете страни лично на мен ми стават неприятни, смятам ги за двулични и лицемерни. Не може в една ситуация да подкрепяш две напълно противоположни мнения освен ако не си напълно луд  Crazy Не че няма луди... Laughing

И тоя израз "семейни приятели" ме втрещява. Може ли човек да е еднакво близък и с двамата в едно семейство. Абсурд е това за мен.

# 67 23 юни 2014, 14:23 ч.
  • Мнения: 10 547
Може, аз съм с поне десет такива семейства. Повечето са познати на мъжа ми, т.е. и мъжа, и жената са ми еднакви. Други са ми състуденти, а имам и съученици семейни двойки.

# 68 23 юни 2014, 14:25 ч.
  • Мнения: 2 222
За мен това е абсурд  Peace

# 69 23 юни 2014, 14:59 ч.
  • Мнения: 6 365
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в пн, 23 юни 2014, 14:13
Мамасита, прости любопитството ми, но би ли споделила основната причина поради която се разделихте с първия партньор и след колко годишна връзка се случи това?

Питай Кейти Холмс "защо" Simple Smile

След 3 и половина години брак. Прекалено много залитна по окултното, тръгна по семинари на разни руски алабалисти. Отделно в семейството (не моето, неговата майка и сестра) задълбочиха всякакви занимания с окултизъм, кристали, абе пълна менажерия. Плюс още сто и една причини, но именно това много ме тревожеше, а и се отразяваше на отношенията с всички в родата. В последствие ни обвиниха, че години наред сме им правили магии.

Аз излязох много черна, защото как може така да не вярвам в баба Ванга, Петър Дънов и лечебната сила на мухлясалия хляб...

# 70 23 юни 2014, 15:16 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Ооо... Мамасита, вие сте били наистина тежък случай.

Бих си признала честно, ако ти бях приятелка в никакъв случай не бих ти препоръчала ,,преразглеждане на отношенията,, или ,,даване на нов шанс на връзката,,.

Въпреки, че съм склонна да вярвам в предсказанията на баба Ванга  Grinning

# 71 23 юни 2014, 16:05 ч.
  • Мнения: 6 365
По-скоро по-големи жени ми даваха акъл в български стил:

"Е, ся ти какво искаш! Не пие, не пуши, не те бие, любовница няма! Принц ли искаш?"

Та това са критериите, поне за старото поколение.

# 72 23 юни 2014, 16:27 ч.
  • Мнения: 4 195
Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 23 юни 2014, 16:05
По-скоро по-големи жени ми даваха акъл в български стил:

"Е, ся ти какво искаш! Не пие, не пуши, не те бие, любовница няма! Принц ли искаш?"

Та това са критериите, поне за старото поколение.
Тези са ми култови съвети, обожавам ги Crazy
Добре си направила, дано си намерила и принца след това Peace Wink

# 73 23 юни 2014, 16:44 ч.
  • Мнения: 1
На 63 години съм и от 12 години живея и работя в чужбина. Отначало идеята беше да спася жилище и брак ,но в крайна сметка изгубих и двете. Не съм развела ,защото  нямам необходимост.Но и не бих се върнала назад за да бъда използвана като източник на доходи. За съжаление  голяма част от живеещите в чужбина са като мен. Един ден ще се разведа и не смятам ,че трябва да бъда коментирана ,ето отиде в чужбина и го остави.Защото истината е съвсем друга  ,оказа се че сме трима и аз глупачката плащам и издържам всички. newsm78.Това е мощта история. Ще сбъркам ли ако се разведа?

# 74 23 юни 2014, 16:51 ч.
  • Мнения: 6 365
Цитат на: Moon Walk в пн, 23 юни 2014, 16:27
...
Тези са ми култови съвети, обожавам ги Crazy
Добре си направила, дано си намерила и принца след това Peace Wink
[/quote]

Принц не ми трябва, и обикновен юнак стига:)

Смятам, че разводът е много подходяща стъпка там, където жената яко опъва каиша, а мъжът е храненик. Особено подходяща стъпка за късна възраст.

# 75 23 юни 2014, 16:56 ч.
  • Мнения: 1 463
Ще се опитам да почувствам с каква цел ми го казва човекът. Ако е с цел вече да ме уведоми и няма желание да го разпитвам, не бих питала. Може да ми го казва с цел да го успокоя при вече свършен факт. Тогава бих го успокоила. Ако е с цел съвет, дали да се разведе и има желание да ми сподели подробности, бих го изслушала, и ако желае, бих му споделила също моя опит.
Аз самата се разведох, когато вече нямаше връщане назад.  Т.е. от доста време живеехме разделени. Просто бившият ми се изнесе при изгората си.
По принцип, не съм импулсивна, и за сериозни неща, изчаквам развоя на събитията, особено ако това касае и съдбата на деца.

Последна редакция: пн, 23 юни 2014, 17:06 от radhika

# 76 23 юни 2014, 18:38 ч.
  • SF
  • Мнения: 21 409
Не бих давала съвети и не бих съветвала да преразглеждат отношенията си, освен ако не са ми достатъчно близки и не са свикнали да взимат решения без моето мнение (деца, родители, братя/сестри).
Щом ми го съобщават другите, явно вече решението е взето. Е, бих попитала има ли връщане назад, но ще приема отговора, какъвто и да е той. А той явно няма да е положителен, ако ми сервират новината за разпада на семейството.
В някои случаи бих се зарадвала, ако този, който ме информира, се отървава от нечии окови и търпене на нетърпимото.
Може да се разчита на моето окуражаване, но не и на "съвети как да спасят положението".

# 77 23 юни 2014, 22:10 ч.
  • Мнения: 7 779
Честита лекота !!!!  -  те това е отговора  Joy

# 78 23 юни 2014, 23:48 ч.
  • Мнения: 13 014
Всеки си знае какво му е в къщи, намирам съветите по такава тема за неуместни. Мога да изслушам, но акъл за такова решение не давам. Лесно после посредника( намесениия) става...знаете какво:)

# 79 23 юни 2014, 23:54 ч.
  • SF
  • Мнения: 21 409
Поставям се на мястото на този, който е решил да се разведе.
Ако аз искам да се разделя с някого, няма сила и съвет на този свят, които да ме вкарат обратно в леглото и сърцето му.

# 80 24 юни 2014, 00:29 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в сб, 21 юни 2014, 12:53

Редно ли е въобще да се реагира на подобни решения?


Не е редно да се реагира.
Ако човекът ми е близък приятел знам защо и какво го е принудило да го направи и пак няма какво да реагирам. Мога само да го изслушам, да поговорим и ако иска да чуе и моето мнение по въпроса.

Отстрани лесно се дават съвети..., но не винаги са правилни и особено ако са непоискани не бива да ги тикаме в лицето на хората.

# 81 24 юни 2014, 09:30 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
Подкрепям, дори да нямам вътрешно убеждение за правилността на решението. Живота ме научи, че совите не са това, което са. Ако ми поискат съвет ще се опитам дипломатично да дам мнение, но с уговорката, че е от моята камбанария. Никой не знае какво става в едно семейство, дори и да сме  близки, да споделяме - това е субективно. В такива решения не се меся. В момента съм такава ситуация: приятелка+най-близки роднини.

# 82 24 юни 2014, 09:50 ч.
  • Мнения: 6 365
В някои случаи просто веднага бих дала базовия съвет: не се хвърляй веднага на нови връзки, чакай поне месец за всяка година от брака. И след това гледай да не намериш нещо по-кофти.

# 83 24 юни 2014, 11:11 ч.
  • София
  • Мнения: 17 334
От позицията си на разведена - последното нещо, което бих искала да чуя в онзи момент от приятелките си, е акъл да се лепи счупеното.
Бившата ми свекърва  я играеше тая роля, така че просто спрях да говоря с нея.
Щом се е стигнало до развод, повярвай ми, нещата са категорично и тотално необратими. Никой не се развежда, понеже се е събудил една сутрин и е погледнал мъжа си накриво.

# 84 24 юни 2014, 20:42 ч.
  • Мнения: 48
Налиии?
Просто нещата са се натрупвали в годините и когато няма решимост да се обмислят,поговори,да се вложат картите открити на масата и няма смелост да се кажат горчивите истини ....
Единия остава в заблудата,че има голям шанс нещята да се пренаредят удовлетворяващо за двете страни!

# 85 25 юни 2014, 10:29 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мисля, че само 2 пъти съм го чувала...
При едните след 20г. брак, при другите след 2г.
Много кофти ми беше...
Но това си е тяхно решение, никога не бих се месила.

# 86 25 юни 2014, 13:41 ч.
  • Мнения: 1 309
По принцип съм справедлив човек, но в такава ситуация винаги ще взема страната на моите си хора. Не ми пука кой е прав, кой крив.

# 87 25 юни 2014, 14:26 ч.
  • Мнения: 2 222
И аз така  Peace Това е реалността.

# 88 25 юни 2014, 14:37 ч.
  • Мнения: 1 463
Да, именно. Когато човек се окаже в такава ситуация, има нужда от подкрепата на близките и приятелите си - морална подкрепа. Обикновено родителите на разведения му помагат  с жилище на първо време и поемане на някои ангажименти относно децата, ако има малки такива.

# 89 25 юни 2014, 17:10 ч.
  • Мнения: 4 270
Когато реших, че ще се развеждам, единственото важно за мен беше да чуя от родителите си, че са изцяло зад мен и решението ми. Не съм искала съвет от приятелки, а и по принцип за важните решения се доверявам изцяло на собствената си интуиция. Приятелки са споделяли с мен за техни отношения, развод, още един опит за запазване на отношенията...Винаги съм казвала какво мисля, но с уговорката, че решението трябва да е тяхно.

# 90 25 юни 2014, 17:42 ч.
  • Мнения: 226
Когато се развеждах с бившия, се разведох и с доста общи приятели...една част от тях взеха неговата страна, друга част решиха да се дистанцират на безопасно разстояние, а трети ми звъняха под претекст, че уж искат да ме чуят как съм, всъщност да ме освеодомят някак целенасочено какво се случва с бившия и така да ме натиснат по болното място.
Първите ги разбрах, нормално е.
За вторите отначало ми беше обидно, защото смятам, че приятелите трябва да са един до друг и в хубави и лоши моменти. Впоследствие ги игнорирах, все пак всеки сам решава как да постъпи.
А на третите забраних всякакъв контакт с мен...категорично!
Хубавото е, че такива събития всъщност показват кой, какъв е и на кого можеш да разчиташ не само в моменти на веселба, но и когато е по нанагорно.

# 91 25 юни 2014, 20:40 ч.
  • Мнения: 3 819
Чувала съм тези думи само от кумците ни и ни беше много тежко.По цели нощи не сме спали и сме будували с тях и с проблемите им.
Първоначално с мъжа ми се намесихме със съвети,за да се опита семейството да спаси брака си.
Оказа се,че тъщата е диригент на оркестъра  ooooh! ,та сега сме насреща,когато зетят иска да се види с детето и идват у нас.Жена му и родителите й го изхвърлиха от апартамента,който той направи за детенцето си и кумицата.
Много си го уважаваме кумеца,у нас е и негов дом,когато има нужда (той се устрои в др.град,но детенцето му си остана тук  ).
Кумицата си следва съветите на маминка,та там не виждаме смисъл и нужда да помагаме с нещо,щом тя така си е решила.  Wink

# 92 29 юни 2014, 00:16 ч.
  • при късмета
  • Мнения: 24 089
Чувала съм го и то няколко пъти, за съжаление. Реагирам различно, според ситуацията. Преценявам как ми го сервират и какво се иска от мен.
Ако се иска съвет го давам, без казаното да става задължително, разбира се. По някаква причина, всички около мен ме търсят за споделяне и обсъждане на много важни въпроси. Само за разбиращ слушател също.
И да поговоря с другата страна са ме молили, но това трудно се получава.
Даже съм имала случай да ми го събщават, като най-щастливата новина и като разрешение на проблем.
Няма точна рецепта за реакция. Действаш и реагираш според случая

# 93 29 юни 2014, 17:29 ч.
  • София
  • Мнения: 19 338
Много ми е странно това "в такава ситуация винаги ще взема страната на моите си хора".
Не си ли представяте, че ваш човек може да постъпи несправедливо или да претендира за нещо, което не му се полага?
Не говоря за чистото желание за развод, а за (почти) неизбежните материални въпроси около него.

# 94 29 юни 2014, 18:11 ч.
  • SF
  • Мнения: 21 409
Не се притеснявам за такива работи.
Кой определя на кого какво му се полага? Дали аз?


Много зависи дали разводът е "приятелски" - смешно звучи, знам, но дали се развеждат с намерение да запазят добри отношения, включително със семействата на родителите или е "нищо не искам, просто искам да съм далече и повече да не чуя и да не знам за него/нея..."
 
И честно, ако аз взимам такива решения, не бих искала никой да се "притичва на помощ" и да търпя нечии виждания по въпроса.

# 95 29 юни 2014, 19:50 ч.
  • Мнения: 1 309
Цитат на: Cuckoo в нд, 29 юни 2014, 17:29
Много ми е странно това "в такава ситуация винаги ще взема страната на моите си хора".
Не си ли представяте, че ваш човек може да постъпи несправедливо или да претендира за нещо, което не му се полага?
Не говоря за чистото желание за развод, а за (почти) неизбежните материални въпроси около него.
  Е, кое му е толкова странното. Просто казвам, че ще подкрепя близкия си човек. Може да не съм съгласна, може да не постъпя по същия начин, но ще съм зад него.                                                                                                 Брей, не се научих да цитирам като хората.

# 96 30 юни 2014, 10:19 ч.
  • Мнения: 4 270
Цитат на: Cuckoo в нд, 29 юни 2014, 17:29
Много ми е странно това "в такава ситуация винаги ще взема страната на моите си хора".
Не си ли представяте, че ваш човек може да постъпи несправедливо или да претендира за нещо, което не му се полага?
Не говоря за чистото желание за развод, а за (почти) неизбежните материални въпроси около него.

Това мнение го разбирам като подкрепа за "моите си хора". Разбира се, че за да прецениш кой крив, кой прав, трябва да чуеш гледната точка и на двете страни, което обаче не те  ангажира с мнение. Аз не бих се бъркала във вземането на решение, на когото и да било от страните, но винаги ще подкрепя този, който ми е близък. Ако мисла, че моят човек е несправедлив, ще му го кажа задължително, но стоя плътно зад него, каквото и решение да вземе.

# 97 30 юни 2014, 15:12 ч.
  • Мнения: 1 336
Аз пък хич не ви разбирам как може дори да допуснете да не подкрепите "вашия човек" и да се дава шанс на другата страна? Това е. Не ми е зор за мъжете на приятелките ми, уважавам ги, харесвам ги, приятели сме, но стигне ли се до там ..... ами просто мъжете не ме интересуват. Изобщо. Колкото и да са прави.Или грешни. Страната съм я избрала още от сега. Да са ми живи и здрави всичките и щастливи, да не се стига до там. Приятелите за мен са като децата - дори и да не са прави, дори и да грешат тях ще избера, тях ще подкрепя.

# 98 30 юни 2014, 22:47 ч.
  • Мнения: 4 500
Кофти тема....и интересна. Ние сме три супер близки /или може би не?!?/ приятелски семейства. Ние сме семейство 1 и преди N-години бяхме пред развод - взели решение и т.н. Семейство номер 2 се опитват всячески да ни съберат пак...и успяват. Месеци наред семейство 2 говорят ту с единия, ту с другия. Изминават 8 месеца. Ние не се развеждаме и животът продължава, учудващо но доста по-хубаво от преди. Изминава още 1 месец и семейство номер 3 звъни по телефона и казва "Ами да вечеряме заедно, явно сте заедно, какво стана??"  #Crazy Дали ще вечерям с теб, "приятелко"? Къде беше 9 месеца ти, когато имах нужда от теб? Защо 1 път не вдигна скапания телефон? Ти ли ми беше близка, ти ли дето ако имах 20 лв ти давам веднага половината от тях? Е, боли си. Боли и тя вече няма място в живота ни. Както и съпругът й.

# 99 1 юли 2014, 09:15 ч.
  • Мнения: 3 361
Веднъж го чух от кумицата ни. Реална причина за развод нямаше. Не знам какво и беше станало. Говорихме дълго, най - вече за детето им. Разделиха се за 3 дни и пак се събраха. Заедно са от тогава - вече 5 години. При всеки е индивидуално.

# 100 1 юли 2014, 10:04 ч.
  • София
  • Мнения: 19 338
Мъжът ми по неизвестни причини, се впечатлява от разводите повече от мен.
И когато през 2011 се разведоха 2 семейства, едното от които ми се даваше за пример, пък ние непримерните сме 21 години женени - малко се поосвести.

# 101 1 юли 2014, 11:12 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ах, какви хора имало - ще откажа на някого да изляза с него на вечеря, само защото не ме е убеждавал да не се развеждам, да бе.
Ми ако си имала нужда от кошче за отпадъци, защо не си я потърсила ти?
Добре че нямам такива "приятелски" семейства, които ще ми държат сметка, колко пъти ги търся по телефона. Stop

# 102 1 юли 2014, 11:25 ч.
  • София
  • Мнения: 11 497
Цитат на: nefertari33 в пн, 30 юни 2014, 22:47
Кофти тема....и интересна. Ние сме три супер близки /или може би не?!?/ приятелски семейства. Ние сме семейство 1 и преди N-години бяхме пред развод - взели решение и т.н. Семейство номер 2 се опитват всячески да ни съберат пак...и успяват. Месеци наред семейство 2 говорят ту с единия, ту с другия. Изминават 8 месеца. Ние не се развеждаме и животът продължава, учудващо но доста по-хубаво от преди. Изминава още 1 месец и семейство номер 3 звъни по телефона и казва "Ами да вечеряме заедно, явно сте заедно, какво стана??"  #Crazy Дали ще вечерям с теб, "приятелко"? Къде беше 9 месеца ти, когато имах нужда от теб? Защо 1 път не вдигна скапания телефон? Ти ли ми беше близка, ти ли дето ако имах 20 лв ти давам веднага половината от тях? Е, боли си. Боли и тя вече няма място в живота ни. Както и съпругът й.
Чакай бе, приятелко! А не ти ли е хрумнало, че това семейство 3 някак си точно през тези 9 месеца може да са имали други, не по-малки проблемни?! И точно в тоя момент на тая твоя приятелка да не й е било до твоите клюки около развода?!
Давате ли сметка, че има и по-страшни неща от развода? И за да не те Натоварва, това семейство номер 3, просто не е комуникирало с вас. Тцтцтцтц

# 103 1 юли 2014, 11:43 ч.
  • София
  • Мнения: 19 338
nefertari33, явно ти си ни на прицел Simple Smile Наистина 9 месеца са много, но явно са изчаквали развитието на нещата. След като са ви семейни приятели, не са искали да се обвързват с едната или другата страна. Но я си представи, че контактуваха само с мъжа ти... щеше ли да ти е по-добре?

Аз не бях очаквала нещо по-различно, но след подобен епизод преосмислих отношението си към няколко подобни семейства - приятели на мъжа ми и жените им. Айде достатъчно съм посрещала гости, при някаква криза изобщо няма да ми се зачете...

# 104 1 юли 2014, 12:09 ч.
  • Мнения: 22 475
Не сме го чували все още...но има  време. Всички семейства около нас са "млади"....на по 2-7г.
Не съм от хората, които взимат страна. Ако ми поискат съвет, мога да дам...ако не, това не е моя работа в крайна сметка. Проблемите в едно семейство могат да са разнообразни и от всякакво естество. Странични хора не могат да знаят всичко, а и не е нужно.
Да се опитвам да събирам хора, които са взели решение за живота си, също не е моя работа.

Всъщност преди 3г. се раздели една двойка. Бяха заедно от дълго време, без брак. Причината и инициатор за това беше жената. Мъжът беше този, който ни е близък и с него основно поддържахме връзка. Някак естествено контакта с нея се прекъсна. Не е имало сърдити, не е имало опити за сдобрявания и др. подобни от наша страна.

# 105 1 юли 2014, 12:21 ч.
  • Мнения: 1 136
Вие вече започвате безсмислено да се заяждате с neferati33,, защото темата се поизчерпа . За девет месеца въпросното семейство е могло поне един телефон да вдигне , друго щяхте да говорите , ако ви беше опряло до главата.

# 106 1 юли 2014, 13:19 ч.
  • Мнения: 4 500
Какво да ви кажа...на чужд гръб и сто тояги са малко  Simple Smile

# 107 1 юли 2014, 13:55 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 12:21
.... За девет месеца въпросното семейство е могло поне един телефон да вдигне, друго щяхте да говорите , ако ви беше опряло до главата.
Хората може би са тактични. Що не го е вдигнала тя телефона, като е имала очаквания някакви?
А откъде си сигурна, че не ми е опирало до главата?
Предлагаш да си мерим разводите ли?

# 108 1 юли 2014, 13:57 ч.
  • Мнения: 4 500
Ами не, нищо не предлагам.

# 109 1 юли 2014, 14:33 ч.
  • Мнения: 1 136
Лиляна , подкрепяте мнението че не са ви необходими чуждите утайки от развода , а сега обвинявате момичето че не се е обадило - хайде да решите в крайна сметка какво точно може да прави един човек пред развод с приятелите си и какво да очаква/не само Лиляна /!
И какви разводи има за мерене , когато разбереш че на приятелката ти е гадно се обаждаш / слушаш и помията/ , а не само на маса да си говорите колко сте незаменими един за друг.

# 110 1 юли 2014, 14:41 ч.
  • Мнения: 4 270
Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 14:33
Лиляна , подкрепяте мнението че не са ви необходими чуждите утайки от развода , а сега обвинявате момичето че не се е обадило - хайде да решите в крайна сметка какво точно може да прави един човек пред развод с приятелите си и какво да очаква/не само Лиляна /!
И какви разводи има за мерене , когато разбереш че на приятелката ти е гадно се обаждаш / слушаш и помията/ , а не само на маса да си говорите колко сте незаменими един за друг.

А не трябва ли приятелката да инициира разговор? Проява на лош вкус е да звъниш с повода, че си дочул нещо за влошените отношения в семейството и искаш подробности. Аз бих заложила на деликатността, може да не й се говори в даден момент, а ако иска да сподели нещо и сме достатъчно близки – тя сама ще ме потърси. За хора, които не са ми близки или те не ме чувстват като такава, не ми е работа да се бъркам в отношенията им със съвети или да ги търся, дори и с най-добри намерения.  

Последна редакция: вт, 01 юли 2014, 21:11 от Herz

# 111 1 юли 2014, 14:53 ч.
  • Мнения: 4 500
Моя казус спокойно може да го оставите настрани. Имах желанието да поразкажа повече, но се отказах. Просто няма смисъл да влизам в спор.

# 112 1 юли 2014, 14:54 ч.
  • Мнения: 1 136
Е хайде, много деликатни станахме - да я покани на кафе/вечеря и тогава да установи че приятелката й се развежда -това е добър вкус, щом я кани след развода! А приятелката , която се развежда да вземе да звънни на всички приятелки и веднага да ом съобщава новината, няма си друга работа и удоволствие да се хвали че се развежда?!!!

# 113 1 юли 2014, 14:56 ч.
  • Мнения: 1 136
Цитат на: nefertari33 в вт, 01 юли 2014, 14:53
Моя казус спокойно може да го оставите настрани. Имах желанието да поразкажа повече, но се отказах. Просто няма смисъл да влизам в спор.
Извинявай че , коментирах повече от необходимото.

# 114 1 юли 2014, 14:57 ч.
  • Мнения: 4 500
Няма нищо, разбирам. На хората им трябва хляб и зрелища  Mr. Green
Въобще не съм се засегнала   bouquet

# 115 1 юли 2014, 15:05 ч.
  • Вила Великула
  • Мнения: 2 063
Това, че приятели се развеждат е доста деликатно и може би непотърсена помощ в този момент не е необходима. По-скоро както казва nefertari може да се опитат да ги разубедят ако причината не е толкова ужасна/насилие и т.н./, но в никакъв случай не бих застанала на страната на единия или на другия, защото в много случаи в крайна сметка не се развеждат и ти ставаш виновния и завинаги губиш приятелите си.

# 116 1 юли 2014, 15:22 ч.
  • Мнения: 22 475
Аз като имам приятели, не се сещам след 9месеца да им се обадя да чуя как са.
Независимо развеждат ли се, колят ли се, бесят ли се у тях.
Да не говорим, че сега средство за комуникация далеч не е само телефона.

# 117 1 юли 2014, 15:34 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 14:33
Лиляна , подкрепяте мнението че не са ви необходими чуждите утайки от развода , а сега обвинявате момичето че не се е обадило - хайде да решите в крайна сметка какво точно може да прави един човек пред развод с приятелите си и какво да очаква/не само Лиляна /!...
Не я обвинявам, само отговарям на нейното обвинение, че приятелката не я била потърсила. А тя защо не я потърси, като толкова ѝ е важна?
Да, аз също не бих се месила в семейните отношения на наши приятели и чак след като разбера, че са в добри отношения, тогава бих ги поканила някъде да бъдем заедно.

Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 14:33
....
И какви разводи има за мерене , ....
Ето точно къде ти предлагаш да си премерим разводите:
Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 12:21
.... друго щяхте да говорите , ако ви беше опряло до главата.
Та, попитах те, откъде знаеш на мен дали ми опирало до главата? Да си премерим на кой какво му е опирало ли?

# 118 1 юли 2014, 16:10 ч.
  • Мнения: 4 270
Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 01 юли 2014, 14:54
Е хайде, много деликатни станахме - да я покани на кафе/вечеря и тогава да установи че приятелката й се развежда -това е добър вкус, щом я кани след развода! А приятелката , която се развежда да вземе да звънни на всички приятелки и веднага да ом съобщава новината, няма си друга работа и удоволствие да се хвали че се развежда?!!!
Ами, да, трябва деликатност! Не обичам да ме питат, ако не съм преценила да споделя. Изхождайки от себе си, не бих започнала разговора първа, нито ще настоявам за подробности.

# 119 7 юли 2014, 14:58 ч.
  • Мнения: 15 747
Винаги бих я подкрепила - щом е взела това решение, значи наистина чашата е преляла.
Никога не бих я карала да премисля, да обмисля или да остава при съпруга си, само заради децата - това е мъчение и за родителите, и за децата

А пък имам една много, много близка приятелка, която, ако ми го каже ще я заведа на ресторант и ще почерпя, че най-накрая е решила да се отърве от този охлюв, който носи на гръб вече 14 години

# 120 14 юли 2014, 11:06 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат
   Re: Развеждам се...!               


И какво от това  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 121 14 юли 2014, 11:49 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: Naddya в пн, 14 юли 2014, 11:06
Цитат
   Re: Развеждам се...!               


И какво от това  ...
Всичко, което следва след развод. Искаш да ни разкажеш ли? Party Party Party

# 122 14 юли 2014, 12:11 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат на: Лилянa в пн, 14 юли 2014, 11:49
Цитат на: Naddya в пн, 14 юли 2014, 11:06
Цитат
   Re: Развеждам се...!               


И какво от това  ...
Всичко, което следва след развод. Искаш да ни разкажеш ли? Party Party Party

Ами след като го преживея, че още не съм, ще си водя записки и ще споделя.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата