Развеждам се...!

Ах, белинда, белинда, как не те е срам да ходиш само по сватби и веселби.

petynapetyna, това наистина е много гадно да нямаш приятел до себе си в такъв момент, който да те подкрепи, да чуе твоята гледна точка.

Ако имаше приятелка до себе си в този момент, която би те посъветвала да се опиташ да преразгледаш отношенията ви, да се опиташ да промениш нещо, би ли я послушала?

Елхово не е по голям от родния ми град, хората в такива населени места са с предрасъдъци.

И още веднъж ще кажа, че ако се касаеше за наистина добрата ми приятелка щях да съм до нея във всеки един момент, ако пък сме семейни приятели щях да помоля съпругът ми да разговаря с нейния за да разбере дали връзката им все още има шанс.

Не е редно да се обърне гръб на проблема, да се замете под килима с оправданието не се меся в чуждите животи или други подобни.

За мен, подобна ситуация е много "неудобна". Бях въвлечена в развод на много близки хора и още ми горчи....Почувствах себуквално използвана, защото им бях психоаналитик в продължение на година и половина. Наруших ритъма на собственото си семейство, а след като тяхната драма отмина не мога да кажа, че мога да разчитам на тях.
Ако ми се случи отново, ще стоя по-настрана.

Ох, всичко е до конкретната ситуация. Не мога да кажа какво бих направила по принцип. Месила съм се, ама буквално месила, не само да дам съвет - имаше системно физическо насилие обаче.

Devorah , за физически и психо тормоз не говоря, въпреки че и в такива случаи е необходимо да имаш човек до себе си, който да ти помогне да се измъкнеш и да те върне към нормалния начин на живот.

Според мен нещо не си разбрала. Казвам, че ще бъдем до тях, но няма да се месим в решението им. Т.е. ако е решила да се разведе, няма да я убеждавам да остава с него.

Ако близък човек преживява това ще се намеся. Ще го изслушам, ще му съчувствам, ще се старая да го разведря. Но непоискан съвет няма да дам. Както и обаче няма да измънкам едно "Гадно, ама оправяйте се" и да се отдръпна. Човек в този период има нужда от подкрепа, душеприказчик и някого, пред когото да се покаже слаб и да поплаче. Няма да ми навреди ако предложа морална подкрепа и помощ.

Lazy_Lady това имах в предвид да си човек с хората когато имат нужда а не да бягаш и да се заплюваш да не ти се случи

Аз бих се намесила , бих говорила и с двамата и няма да изляза с оправданието , то си е тяхно решение , не искам да се натоварвам. Приятелството го разбирам да протегна ръка в труден момент  и не мисля че ще бъда само душеприказчик , ще си дам мнението и на двете страни къде грешат.
Лияна , започва да се чувства навсякъде учителското ти присъствие , ако това ти е целта - постигнала си го!
Защо нападаш момичето , че било грубо ? Аз не видях грубост , а по -скоро мъка , разочарование от псевдо приятелки?

Като вече разведена- не би ми пукало да се понамеся. Но пак зависи от случая.

Зависи колко кинти имат. Понякога разводът нищо няма да направи, всеки ще си вземе своето, а ако са и с пораснали деца- просто няма драма.

Ясно. В обшия случай няма да тръгна да анализирам ситуацията и двойката, по-скоро ще съм душеприказчик. Но какъв душеприказчик ще бъда зависи от емоционалното състояние на този приятел. Ако има нужда да остане у нас или друго - също ще предложа.

Мамасита, ти като един пример за разведена веднъж, нали само веднъж? Имам един такъв въпрос.

Как се свиква с този следващия? Как се свиква със всичките му онези навици, къде добри, къде лоши? Как се гради връзка отново? Ами децата, как приемат новия на мама?

Не мога да кажа за общата ситуация как се свиква. В моя случай- лесно свикнахме един с друг. Даже по-лесно от първия път, защото нямаме толкова разлики в произхода, поколенията и бита. Като се добави и сексуалното общуване, доста от нещата се изглаждат.

Децата обичат рутината. Когато нещата вървят, приемат и средата, и човека, просто ежедневието си върви. Като се създадат общи практики, общо прекарване на времето, връзката неусетно се получава. В моя случай имам момче, съответно ритането на топка върви доста добре.

Опитът показва, че човек може да свикне да съжителства не само с един партньор в живота си. Не че е хубаво да има такива сътресения, но просто като го започнеш отнякъде, то се получава. Просто правиш нещата всеки ден и докато се усетите, вече има връзка.

Не бих се развеждала два пъти, вече е прекалено, особено ако са замесени деца. Но за свикването- това е сравнително лесна част. След няколко месеца все едно винаги сме били семейство.

Разбира се, преди това се очаква, че жената е прекарала поне един месец почивка за всяка година от брака, направила е разбор, затворила е досиетата на миналото и гледа напред, вместо да сравнява непрекъснато.

Сетих се за един епизод по Никос Казандзакис, дето един критски хайдутин се спрял до къщата на току-що овдовяла жена, дето се вика- кръвта на мъжа й още стои на прага на вратата. Е, той си поискал храна, седнали, хапнали, той я завил с ямуркула и така си народили около 12 деца. Та така- сядате, хапвате и то нещата стават, ако не се втелясва много човек.

Благодаря Мамасита за достатъчно изчерпателния отговор  Беше ми любопитно да разбера как се въвежда новия партньор в живота на жената имала преди това семейна връзка.

За мен по-лесно, отколкото първия. Разбира се, ако има деца, трябва специално внимание, да не се представят прекалено рано. В моя случай просто се "завъдихме" и като почне ежедневието, то не пита кой какви спомени има.

Според мен доста жени си стоят с първия, защото не знаят как ще е с друг. Ама бракът си е брак- общо взето добра система за оцеляване, че и за много радостни моменти. Стига жената нарочно да не си е поставила "опорни точки" в стил "всички мъже са еднакви, всички мъже са прасета", не би трябвало да се превърне във вторична стара мома.

За мен "семейна връзка" си е нещо отделно, вид стил на живот. Не е нещо, което се получава от връзката между двамата, а си е микс от традиции, похвати, изобщо- нещо като шофирането. В крайна сметка правилникът е един, няма значение на каква кола ще се качиш. Хората се вписват в това, което се нарича "семейство", но не хората с техните характери градят това семейство. Те само напасват характерите си към изискванията на тоя тип съжителство. И ако са гъвкави- проблем няма никакъв. А един развод дава много добра перспектива къде е грешал човек, а и къде е бил прав.

А според мен най-големият проблем на развода са парите, особено загубата на сигурност и доходи за жената, която често е жертвала години и повишения, за да се грижи за децата.