Здравейте, само да уточня-пиша от профила на приятелка,за да не я карам да пресъздава, а аз имам свой тук,но се тревожа да не ме разпознаят.
На кратко-омъжена съм от 5г. с едно дете и живеем в момента при моите родители. Съпругът ми-здраво стъпил по неговите думи, на краката си, като се женихме казваше, че той помощ от никой не иска достатъчно организиран и мобилизиран е, да се справя сам и да не чака нито на неговите, нито на моите родители. Като ме искаше каза на родителите ми-"ще я гледам като принцеса,няма да работи и косъм от главата и няма да падне" Дотук ок, не съм взела присърце приказките му от сорта на, че няма да ми се налагало да работя, защото аз си искам да работя,след като ми свърши майчинството. Живеехме в началото сами, в негов апартамент. Обаче по стечение на обстоятелствата се наложи да го продадем, защото апарт.не беше хубав-имаше доста трески за дялане. Отидохме у нашите. За 2г.той вдигна къща-еднофамилна,много кипричка. Парите от апарт.влезнаха в употреба,че и не стигнаха. Всичко сам пак без ничия финанс.помощ. Още не е напълно готово всичко и затова още сме у нашите. През всичкото това време у родителите ми, той нито веднъж не каза да помогнем на майка ти със сметките,с храната. Те горките едва смогват и въпреки всичко веднъж не казаха дайте пари и вие щом живеете тук. Тях по цял ден ги няма всички са на работа, аз и бебчо сме само в къщи,следователно ние най-много консумираме ток вода,храна и т.н . Майка ми се прибира вечер и по собствено желание започва да приготвя храна(мойта не я одобрява,мъжът ми имал нужда от силна истинска храна) милата гледа винаги първо на мъжът ми да му е добре. Приготвя ни всичко с кеф и не се оплаква. Обаче от известно време я виждам че тотално изнемогва, понякога не и стигат парите дори за хляб. Ако са сами с татко ще я карат само на хляб и сирене и няма да се оплачат,но заради мен и мъжът ми гледа все месо да купи зеленчуци плодове. Ядин ден му викам на моя слушай да вземем на наще да ил даваме някой лев за ток,за въглища за ядене, майка ми не ьспявй с тия пари. Ако ние с бебо не сме тука и те по цял ден ги няма няма дй отиват нито толкова дърва за камината нито толкова ток нито пък храна.
Хвърли там някви пари на масата и се намуси. Дадох ги аз на майчето, а тя ми ги бута в ръцете "върни ги майче къща строите имате нужда". Абе мамо нали виждам, че едва смогваш бе,жал ми е и за вас. Накарйх я взе ги. Следващия месец пак му намеквам, да помогне със сметките пак се навъси, но даде. И така всеки месец до скоро като крякна като викна" ти стига си ме тормозила къде си чула кравата да суче от телето. Абе чакай бе човек ти наред ли си тия пари да не га даваш майка ми да ги харчи за собствена облага- с тях плаща тока дето го хабим аз и детето ти щот ние само сме у дома по цял ден, вода харча пак за детето ти да го мия да му изпера, храната и т.н. те ако са сами ще си палнат камината или климатика(лятото) само вечер като се приберат за 2 3часа, пак за толкова ще си вкл бойлера един хляб ще го ядат и дена. Мн се ядосах значи тая жена вс прави за нас, а на него мн му дотежа като трябваше да отдели някой лев за нуждите ни. Кагато с детето излизаме и му поискам пари да купя нещо за да приготвя за ядене почва да крещи от къде да ги взема аз тез пари вие само знайте да искате
нито пари за дрехи ти искам нито за някакри прищевки. Искам ти пари за ядене да сготвя за нас за теб. Стана пет месеца не е дал 1лв за сметки за храна и т.н не смея да поискам щото ще ме изяде с парцалите, ще каже аз къща правя никой не ми е помогнал. Нали уж беше мн ербап и неискаше помощ. Ами тази помощ от наще малка ли е. Дето покриват нуждите ни, ми утре като заживеем сами и всичко сами ще си поемаме кво ще правиш.
Незнам какво да правя. Влизам и на наще в полоэение , защото нямат хората, ако имаха на драго сърце биха помогнали и него го виждам, че сам се справя. А иначе като се събира с плиятели може и 200лв на нощ да изхарчи да черпи и т.н
Разкътвам се и сме постоянно скарани и не си говорим точно заради тези неща. Незнам вече какво да му кажа. Омагайте
На кратко-омъжена съм от 5г. с едно дете и живеем в момента при моите родители. Съпругът ми-здраво стъпил по неговите думи, на краката си, като се женихме казваше, че той помощ от никой не иска достатъчно организиран и мобилизиран е, да се справя сам и да не чака нито на неговите, нито на моите родители. Като ме искаше каза на родителите ми-"ще я гледам като принцеса,няма да работи и косъм от главата и няма да падне" Дотук ок, не съм взела присърце приказките му от сорта на, че няма да ми се налагало да работя, защото аз си искам да работя,след като ми свърши майчинството. Живеехме в началото сами, в негов апартамент. Обаче по стечение на обстоятелствата се наложи да го продадем, защото апарт.не беше хубав-имаше доста трески за дялане. Отидохме у нашите. За 2г.той вдигна къща-еднофамилна,много кипричка. Парите от апарт.влезнаха в употреба,че и не стигнаха. Всичко сам пак без ничия финанс.помощ. Още не е напълно готово всичко и затова още сме у нашите. През всичкото това време у родителите ми, той нито веднъж не каза да помогнем на майка ти със сметките,с храната. Те горките едва смогват и въпреки всичко веднъж не казаха дайте пари и вие щом живеете тук. Тях по цял ден ги няма всички са на работа, аз и бебчо сме само в къщи,следователно ние най-много консумираме ток вода,храна и т.н . Майка ми се прибира вечер и по собствено желание започва да приготвя храна(мойта не я одобрява,мъжът ми имал нужда от силна истинска храна) милата гледа винаги първо на мъжът ми да му е добре. Приготвя ни всичко с кеф и не се оплаква. Обаче от известно време я виждам че тотално изнемогва, понякога не и стигат парите дори за хляб. Ако са сами с татко ще я карат само на хляб и сирене и няма да се оплачат,но заради мен и мъжът ми гледа все месо да купи зеленчуци плодове. Ядин ден му викам на моя слушай да вземем на наще да ил даваме някой лев за ток,за въглища за ядене, майка ми не ьспявй с тия пари. Ако ние с бебо не сме тука и те по цял ден ги няма няма дй отиват нито толкова дърва за камината нито толкова ток нито пък храна.
Хвърли там някви пари на масата и се намуси. Дадох ги аз на майчето, а тя ми ги бута в ръцете "върни ги майче къща строите имате нужда". Абе мамо нали виждам, че едва смогваш бе,жал ми е и за вас. Накарйх я взе ги. Следващия месец пак му намеквам, да помогне със сметките пак се навъси, но даде. И така всеки месец до скоро като крякна като викна" ти стига си ме тормозила къде си чула кравата да суче от телето. Абе чакай бе човек ти наред ли си тия пари да не га даваш майка ми да ги харчи за собствена облага- с тях плаща тока дето го хабим аз и детето ти щот ние само сме у дома по цял ден, вода харча пак за детето ти да го мия да му изпера, храната и т.н. те ако са сами ще си палнат камината или климатика(лятото) само вечер като се приберат за 2 3часа, пак за толкова ще си вкл бойлера един хляб ще го ядат и дена. Мн се ядосах значи тая жена вс прави за нас, а на него мн му дотежа като трябваше да отдели някой лев за нуждите ни. Кагато с детето излизаме и му поискам пари да купя нещо за да приготвя за ядене почва да крещи от къде да ги взема аз тез пари вие само знайте да искате
нито пари за дрехи ти искам нито за някакри прищевки. Искам ти пари за ядене да сготвя за нас за теб. Стана пет месеца не е дал 1лв за сметки за храна и т.н не смея да поискам щото ще ме изяде с парцалите, ще каже аз къща правя никой не ми е помогнал. Нали уж беше мн ербап и неискаше помощ. Ами тази помощ от наще малка ли е. Дето покриват нуждите ни, ми утре като заживеем сами и всичко сами ще си поемаме кво ще правиш. Незнам какво да правя. Влизам и на наще в полоэение , защото нямат хората, ако имаха на драго сърце биха помогнали и него го виждам, че сам се справя. А иначе като се събира с плиятели може и 200лв на нощ да изхарчи да черпи и т.н
Разкътвам се и сме постоянно скарани и не си говорим точно заради тези неща. Незнам вече какво да му кажа. Омагайте
