Факти за бременността, за които никой не говори?!

Друго, което е по-различно при мен. Не ми се дояжда попринцип храна,когато видя, с първата бременност пак беше така, а сега с втората ми се дояжда от всичко, което видя.  Продавачите в магазините остават доволни от мен, когато пазарувам. Винаги взимам доста повече от предвиденото.
С първата бременност не предполагах и че напълняването от бременността е съпътствано и с образуването на целулит. Лош факт. Не очаквах и толкова много подуване и газове.

 Много интересна тема, да се включа и аз.

  Първия симптом по който разбрах че съм бременна, 2 седмици преди очакваната М беше внезапния изблик на кръв от носа, дори и през нощта (никога не ми е текла кръв от носа) и много често сънувах черна змия която се изправяше и съскаше срещу мен (бабини суеверия).
  Имаше една песен която обожавах и я слушах по цял ден в началото когато беше и гаденето и повръщането, и сега тая песен само като я чуя и нещо в стомаха ми се надига..май и друга мама беше писала нещо подобно.
  Не понасях до 4-тия месец мъжа ми да ме докосва под каквато и а е форма.
  От както съм бременна носът ми все е запушен.  
  Само веднъж до сега ми се е случвало да ми се дояде нещо ужасно много и то по никое време вечерта, когато няма от къде да се купи  
  Не очаквах че ще се налага да ползвам самобръсначка всеки ден, че ноктите ми ще растт толкова бързо, че косата ми ще се омазнява през ден.

  Но пък всичко това си заслужава.  

  Кърменето е важно и за бебе и за мама. Когато бебето суче ,матката има контракции и се свива ,т.е ,при кърмещите мами тя се възстановява по -бързо . Моята баба беше неука ,но ми казваше ,че майката и бебето имат връзка и след раждането...докато бебето има колики и майката има болки в корема ....

Не ми казаха, че:
- таза боли жестоко след нормално раждане
- кожата ми стана на тъмни петна в 8-9 месец от бременността
- да се изкъпеш с голям корем си е цяло изпитание
- да не можеш да спиш удобно последните седмици преди раждането
- когато бебето плаче се усеща как млякото слиза в гърдите
- косата окапва почти цялата 3-4 месеца след раждането

На всеки му се случват различни неща и няма как това да важи за всяка бременна и да и се каже според мен.Всяка една от нас има различни усещания и темперамент.Аз например до 6-ия месец съм се возила на мотор и то пистов а не съм ходила на буквата Ф демонстративно,което супер ме дразни като се запъчат.

Това с рефлекса на потичане не е само от плачещо бебе:) Може да си го имате цял живот това "боцане" и да се проявява при странни ситуации, включително и просто когато изпитвате съчувствие към някого.

Аз го получавам дори при споменаването на някои думи, сред които "бира" (защото действаше като магия за образуване на мляко). И то три години след отбиването. А може да си имате остатъчно мляко и почти цял живот.

 

О, да, това ми е любимото. 

Аз стоя на буквата Ф, но не за да демонстрирам че съм бременна, то си се вижда ясно, а просто защото много ме боли кръста и гърба и така имам някаква упора. Така че не ми мислете че е само за демонстрация 

Другото,за което се сетих- как казват ама тя е бременна сякаш някакво такова съжаление и диагноза ми аз май не съм като другите.Това не ми го каза никой също.

Това е до фигура на бременната, и до това как е застанало бебето. С едната си бременност ми беше много удобно Ф-то.

Никой не ми беше казал, че да усетиш мърдащия бебок в корема ти е най-вълшебното нещо на света 
Това в бременен признак на умиление го казвам, сега 
Никой не ми беше казал, че ще имам отвратителен горчив вкус в устата след ядене...и че ще ми се ядат пуканки по всяко време на денонощието... И че аз, най-големият противник на закуската, ще се събуждам със стръвното желание да изям света.

При първата бременност много ме боляха китките на ръцете. След като родих отмина от само себе си. Бях се притеснила, че няма да мога да си взимам детето.  Хапвах в промишлени количества диня и грозде. Стойката ми се измени сама на Ф, даже беше много досадно и да искаш да ходиш нормално - не можеш, ходиш си като патка с изпъчен корем.
Никой не ми каза, че след 6-тия месец няма да мога да си изрежа ноктите на краката. Това ми беше първата работа като родих.
Ходилата ми си останаха трайно широки и от 36-37 станах 38-39. 
При втората бременност хапвах предимно пица почти всеки ден. Бях бременна с близнаци и корема ми беше огромен. По- странното беше ритането на бебетата - едното спре и започни другото, сякаш се изчакваха.

Нещата, за които не знаех и определено не ми харесаха - безволевото подпръцкване и оригване. В повечето случаи благославях случайността, че съм сама, но се чувствах потресена и унизена дори пред себе си. Веднъж се оригнах пред една колежка и смразена й се извиних, а тя напълно непукистично ми махна с ръка, че съм бременна и няма, какво да й се извинявам. И нейна приятелка в момента била в такова състояние и дори предния ден се оригала шумно в един магазин. Аз с благодарност към тази колежка за първи път осъзнах, че това е от бремеността и не съм аз нещо дефектно и неконтролируемо  изпростяла.
Друго, което ме изненада, е отвратителното пигментиране на кожата - гърди, корем, подмишници... като некъпана се чувствах. Гадно ми беше да се гледам. Също и безчетното колиество бенки и кожни трохички, с които се обогатих. Някои от тях след раждането поизчезнаха, но не всички
Нечовешките болки в костите - ооо - дааааа...!!! Не поза Ф, ами не знам, как стоях и вървях. А сега - втория път, макар и накрая съм още по-зле. А ми беше казала една ревматоложка, че при първата бременност всичко се разширява и намества и с втората няма да усетя нищо... е да, ама - не
След първото раждане получих и ужасна алергия от слънцето, от топлината дори. Получавах страшни обриви, придружени, разбира се, с умопобъркващ сърбеж. Това продължи две години. После полека нещата се поуспокоиха, но все още се крия от слънцето като вампир. Сега ме е страх да не се случи отново.
Не знаех, за зверския глад по време на кърмене. Бях чувала, че една жена отслабва като кърми - АМИИИИ!!! Аз не знаех, какво е било глад, докато не родих - разтрепервах се, ако не хапна в мига, в който съм усетила глад. Дори до ярост стигах, ако нещо се забави работата. А го усещах мощно и светкавично
Не знаех и каква силна болка може да се изпитва по време на кърмене - детенцето ми сучеще като за десет - гърдите ми щеше да откъсне. Също не знаех, как боли докато слиза млякото в гъдите. Такава тежест и болка усещах. Нито пък контрахирането на матката по време на кърмене... Всичко това първите една две седмици след раждането ме караше да кърмя със стиснати зъби и нокти забити в леглото и сълзи на очи...
Не знаех и самото кърмене колко особености има, а и всеки доктор и пеиатър веднага бърза да те успокои с АМ - как иначе ще процъфтява световната индустрия с производство и търговия на изкуствени храни. С омекнали гърди, малко или невъзможно количество за изцеждане, своенравно детенце, стриктно спазване на часове и наливане с водичка по между храненията аз бях на крачка от отчаянието и АМ. А като зарязах всички съвети и препоръки и прекарах една нош, плачейки, че не ставам за майка, в Интернет и разбрах, че всичко, кото преживявам е нормално, а млякото само детето ми може да върне - захвърлих добавки, водички и чайчета и оповавайки се на природата, че детето няма да умре от глад, прекарах два дни в борба, плачейки заедно с гладно бебе, което сучеше, колкото сили имаше... и кърмата ми се върна и повече не дадох никакъв биберон и се кърмехме година.

Не знаех и каква благодат, сила, мощ и безпомощност едновременно може да изпитва сърцето само при вида на виолетово, скимтящо, мокро парченце човек, току що излязло от теб. Не знаех до момента, какво е щастие, какво е любов. Заради това си струва да изтърпиш всички глупави несгоди, да преглътнеш всяко неприятно наследство, което ще ти остане, да приемеш с радост всяка необратима промяна у теб. Заради този мъничък човек, който те първа и за винаги ще ограби всичко останало от теб в сърцето, душата и съзнанието ти

На мен никой не ми беше казал, че сутрешното гадене в първите месеци, всъщност при мен ще е вечерно. Както и че вече втори месец дясната ръка изобщо не я усещам и ми изписаха днес да нося някакви ръкавици. Също и че челюста ми щрака и боли и немога да дъвча почти нищо, и гълтам недосдъфкана храна😞😁

При мен кофти ефектите бяха:
   - ужасна болка в тазовите кости, започна още около 4-тия месец и прогресираше докато не родих
   - непоносимост към всякакви парфюми, чак около година след като родих попремина
   - затруднения с пишкането някъде след 4-5 месц, но имах и миома, която може би спомагаше да ми се притиска някъде уретрата
   - киселини, газове и подуване на стомаха
   - подуване на краката
   - учестен пулс и лесно задъхване
   - изтичане на коластра още от 4-тия месец
   - болка в ребрата последните месеци

Всичко от изброените, освен това с парфюмите, изчезна като с магическа пръчка веднага след раждането. Е, на ребрата и тазовите кости им трябваха около 2 седмици да се оправят. Единствено това с пишкането не очаквах да ми се случи, за честото ходене да, но не и за затрудненото.
Да, и болката при кърмене първите 1-2 седмици не беше от най-очакваните неща. Направо раждането ряпа да яде, пред мисълта, че след 1-2 максимум 3 часа ще трябва да кърмиш пак, и пак, и пак, от тези гърди.