Нe хора,просто чета навсякъде,че майката трябва да е с детето си от първите му 6 месеца до 1 годинка,ако не е с него може да го травмира или ако не му се обажда по телефона,аз не му се обаждах,защото сметнах,че ще е по добре.Той много е плакал през цялото време и трудно е заспивал и не е искал да яде.За това питам дали е възможно това да му се отрази на психиката в последствие? И двата пъти,когато се върнах той гледаше с празен поглед,не беше онова усмихнато дете за доста време.
- Публикувана: 17 юли 2014, 11:55 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2014, 15:57 ч.
Разделяли ли сте се с бебетата си до първата им годинка за повече от 1 ден?Кога
Не знам какво си чела, както казах - на мен ми се наложи за повече от десет дни да я оставя моята мома още в третия месец.. Не е травмирана, обича си ме, а да и звъня по телефона - звъняла съм, ама не мисля, че жисием сигнала е помогнал за психичното и развитие.. Спокойно!
МИналата година пак октомври пътувахме - значи е била на десет месеца - по скайпа дори не се виждахме, за да не плаче от картинката - ей го, едно здраво, обичащо майка си, интелигиентно хлапе е, няма нужда от филми:)
Ъф корс, ако това е съвпаднало с отбиване или друг стрес за детето - да ги мислиш, ама пък като се е налагало..
МИналата година пак октомври пътувахме - значи е била на десет месеца - по скайпа дори не се виждахме, за да не плаче от картинката - ей го, едно здраво, обичащо майка си, интелигиентно хлапе е, няма нужда от филми:)
Ъф корс, ако това е съвпаднало с отбиване или друг стрес за детето - да ги мислиш, ама пък като се е налагало..
Много ти благодаря и на тези които ме сметнаха за луда,значи не е кой знае какво...
Tрябва да чува гласа ти за да не се травмира...и аз не го знаех преди
Аз пак не разбрах, как така се обаждаш на бебето?
То какво ти казва като се чуете?
То какво ти казва като се чуете?
Tрябва да чува гласа ти за да не се травмира...и аз не го знаех преди
Здравейте.Майка оставила бебето
си на баба му на 6 месеца за 8 дни и на 10 месеца за 12 дни като само веднъж му се е обадила по телефона навредила ли е на бебето? Ако e да,временно или трайно? Благодаря ви
си на баба му на 6 месеца за 8 дни и на 10 месеца за 12 дни като само веднъж му се е обадила по телефона навредила ли е на бебето? Ако e да,временно или трайно? Благодаря ви
И двата пъти,когато се върнах той гледаше с празен поглед,не беше онова усмихнато дете за доста време.
Първо говориш за трето лице, после говориш от първо .... явно те грезе съвестта, че ти се е наложило да го оставиш на баба му, затова даже не посмя да споделиш, че става дума за теб ...
Спокойно, случва се.
Понякога човек в паниката си или заради това кой какво казал, изпада в абсурдност ...
Нали не си мислиш, че детето ще помни след няколко месеца, че си била за 8 дни, а после за 12 дни далеч от него? Чак пък и да му се отрази на психиката ...
Извинявай, че казах, че въпросът ти е тъп, но не се беше уточнила и изглеждаше, че някой иска да обвини майката в нещо, а всъщност майката си ти...Има едни детски играчки, които записват гласа на майката - може да ги видиш и да си запишеш гласа, така че да те чува, когато започне да плаче. Все пак, не е желателно да се оставя детето на друг за дълго време без основателни причини, защото някой след това може да използва това срещу теб.
И понеже пише,че до 1г бебето не трябва да се разделя с майка си ,после какво-става на 1г, захвърляме го на бабите и пей сърце...Струва ми се,че четете много избирателно.
А сега сериозно. Най-добре е бебето да бъде често с бабите си /със или без майката/ за по няколко часа,за да е свикнало с тях и да не се травмира ,когато се наложи да бъде оставено за по-дълго време.
А иначе ,ако не е свикнало с бабите,дори и на 3г да го оставиш,пак ще плаче за майка си.
Явно ти преди да го оставиш за няколко дни,не си го оставяла на бабите и затова детето е плакало.Добрата новина е ,че това е временно и не си му навредила за цял живот. Не се страхувай да го оставяш за малко /стига да имаш възможност/,защото все пак и майката е човек, а понякога има ситуации в които е просто наложително друг да го гледа.
А сега сериозно. Най-добре е бебето да бъде често с бабите си /със или без майката/ за по няколко часа,за да е свикнало с тях и да не се травмира ,когато се наложи да бъде оставено за по-дълго време.
А иначе ,ако не е свикнало с бабите,дори и на 3г да го оставиш,пак ще плаче за майка си.
Явно ти преди да го оставиш за няколко дни,не си го оставяла на бабите и затова детето е плакало.Добрата новина е ,че това е временно и не си му навредила за цял живот. Не се страхувай да го оставяш за малко /стига да имаш възможност/,защото все пак и майката е човек, а понякога има ситуации в които е просто наложително друг да го гледа.
Нормално е детето да се разстрои при смяна на обстановката и твоята липса. Все пак не смятам, че ще помни тези раздели или ще има последствия. Това какво "пише", не винаги е приложимо в реалния живот. Раздялата с майката е стрес за детето, особено ако бабата не идва във вас, ами сте го завели при нея. Може би ако пак ти се наложи, нека тя да дойде при вас, поне да е в позната среда,да си спи в своето легло и т.н.
Аз до последно мислех, че дамата просто се е изразила грешно, че се е обаждала на бебето, а дефакто има предвид, че се е обаждала да чуе как е бебето (от устата на бабата). А тя каква станаааа....
Сериозно ли някъде пише, че ако бебето не чува гласа на майка си ще заболее психически? Според мен самата раздяла, изведнъж и толкова дълга, е травмираща - с или без гласа на майката.
С к'ви неща се занимавате обачееее....
Сериозно ли някъде пише, че ако бебето не чува гласа на майка си ще заболее психически? Според мен самата раздяла, изведнъж и толкова дълга, е травмираща - с или без гласа на майката.
С к'ви неща се занимавате обачееее....
Дъщеря ми е на 2г. и все още не сме се разделяли за повече от ден. Често съм я оставяла на баба и да я гледа от сутринта до вечерта, тъй като още бях студентка, на 1м. я оставих за първи път, но в рамките на деня. Сега като я оставя не ме търси, само отвреме навреме казва "мама?". Мисля, че все още не съм готова да се отделя от нея за повече време.
Не съм го отделяла изобщо, просто защото нямаше как.
Към днешна дата (вече е почти на 7 години) - не сме. Нямам роднини, баби и дядовци в провинцията, пък и да имах...не бих.
Чакам с нетърпение да порасне още малко и да тръгне по лагери и зелени училища с преспиване, време му е.
Към днешна дата (вече е почти на 7 години) - не сме. Нямам роднини, баби и дядовци в провинцията, пък и да имах...не бих.
Чакам с нетърпение да порасне още малко и да тръгне по лагери и зелени училища с преспиване, време му е.
Спрях да кърмя, когато малката беше на 2 месеца и половина. Преди това беше на смесено хранене. Всеки ден (още от първия й месец) баща й ме пращаше за по час-два да изляза на разходка или при приятелка да си почина. Щом спряхме кърменето почнах да я оставям при всяка възможност за по няколко часа или ден на майка си или свекърва си, а с мъжа ми излизахме. На 4-5 месеца прекарваше почти всеки уикенд с майка ми, а ние правехме основно почистване на къщата. Да, ама като направи към 6 месеца спрях да я нося насам-натам и никой не идва при мен и детето посвикна - сега в чиито и да е ръце, бързо си иска мама. За радост вече е на ръце само сумарно няколко часа на ден, доскоро беше само и единствено на ръце (ефект от многото хора около мен, след като се роди и думите на свеки "не се притеснявай, няма такова нещо, че свиквали на ръце" друс-друс-друс) 
Когато прекараме малко време разделени, после имам друга енергия...оттърсвам се и я гледам с много повече сили и радост.
Когато прекараме малко време разделени, после имам друга енергия...оттърсвам се и я гледам с много повече сили и радост.