Интересно ми е да чуя и вашето мнение, затова реших да попитам - случвало ли ви се е някой да ви мрази и ненавижда в продължение на години? На мен ми се случва и не мога да си го обясня. Може би ще прозвучи малко като в предаването "Искрено и лично", но не ми го побира главата как може да изпитваш негативни чувства към човек, с когото не си говорил повече от 5 години. Да, в миналото имахме много търкания и си признавам, че сгреших- държах се идиотски, бях арогантна, лъжех, мажех и направих много неща, от които ме е срам и с които въобще не се гордея, но се извиних и въпреки това не иска да ме чуе. Не, че е нещо кой знае какво, но не ми е приятно да ме гледат на кръв все едно съм някаква убийца. В главата ми започнаха да летят какви ли не мисли и затова искам да чуя и друго мнение. На вас случвало ли ви се е да изпитвате неприязън към някого години наред и въпреки, че отсрещната страна се е разкаяла и извинила, вие да отказвате да простите? Логично идва въпросът - какво да направя, за да ми бъде простено? Не искам да се оправдавам и признавам грешките си, но в крайна сметка всички сме хора, нали? Всеки си има своите слабости и греши, но нима вече не платих цената? Какво да правя според вас? То е ясно, че повече няма да настоявам и досаждам, но все пак не е леко да живееш с непростим грях - тежи на душата. Ще кажете - ами да си мислила навремето и ще сте прави, но тогава бях прекалено млада и глупава. Нужно ли е цял живот да плащаме за грешките от миналото?
- Публикувана: 23 юли 2014, 21:55 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2014, 12:36 ч.
Толкова ли е трудно да простиш?
Не е трудно да простиш. Трудно е да забравиш.
Нещо, което се гради с години се руши за секунди.
Но пък най-големите приятелства се базират именно на прошката. Че кой е безгрешен. Лично аз имам такива. Взаимно сме си прощавали и не си ги заменям за нови "безгрешни".
Ако става въпрос за мъж... незнам.
Нещо, което се гради с години се руши за секунди.
Но пък най-големите приятелства се базират именно на прошката. Че кой е безгрешен. Лично аз имам такива. Взаимно сме си прощавали и не си ги заменям за нови "безгрешни".
Ако става въпрос за мъж... незнам. 
държах се идиотски, бях арогантна, лъжех, мажех и направих много неща, от които ме е срам и с които въобще не се гордея, но се извиних и въпреки това не иска да ме чуе.
Не звучи като еднократна грешка, която човек да оправдае с младостта, а като системно поведение.
Понякога едно "Извинявай" не е достатъчно. Особено ако системно си наранявал някого.
Аз лично в такава ситуация едва ли бих простила, само защото искрено са ми се извинили. Вярвам, че не може системно да нараняваш някого и после само да се извиниш и пак да си бял и добър. Просто не стават така нещата в живота. И както някои рани си ги носим цял живот, така и някои вини си ги носим цял живот (Да знам, това горното определено не ме прави добър християнин, а може би и добър човек, но пък просто не мога да приема, че в някой случай извинението и разкаянието са достатъчни, особено когато става въпрос за системни и ясно съзнавани постъпки, правени с ясното съзнание, че ще наранят други хора).
Но пък може човекът и да ти е простил, но да е спряло да му пука за теб и да не иска да има досег с теб.
Варианти много.
Не се разбира за какво става въпрос точно и това "нищо особено" за теб за другата страна може да е наистина нещо непростимо. Щом е минало и толкова време и не е излекувало раната според мен е излишно да се напъваш с извинения и очаквания за прошка. Живей си живота и ако можеш забрави за този човек и стореното му или просто си го носи като обица на ухото, за да не се повтаря.
Мога да ти отговоря от моята си камбанария.Аз съм изключително злопаметен човек.Разочарова ли ме някой и огорчи ли ме аз приключвам и човека за мен не съществува повече.А ако ми стори зло съвсем.Помня като слон и много рядко прощавам,а ако са наистина сериозни нещата не прощавам.Не прощавам вътре в себе си и от душа. Това е лоша черта,знам но не мога да се пречупя и да съм друга.Аз съм честна с хората и рядко лъжа.А за лъжи не броим простотии от рода на- милоо тая рокля не струва 160 кинта примерно ,ами 30 на разпродажба 
Случвало ми се е с мъж, който лъжех и тъпчех буквално, нормално е да ме презира. Очаквах,че след толкова време ще съм му безразлична, но явно не може да преглътне яда си, като ме види гледа с презрение и злоба. После пък с мен постъпиха така, преживях го трудно, мога да простя на човека, но НЕ ИСКАМ. Въпреки молбите му съм категорична,защото не мога да забравя обидата. Така че съм била и в двете ситуации и да,трудно е, заради обидата. Аз съм и много горделива и някой засегне ли ми достойнството приключвам с него,така си е до човек.
На вас случвало ли ви се е да изпитвате неприязън към някого години наред и въпреки, че отсрещната страна се е разкаяла и извинила, вие да отказвате да простите?
Да, ако си мисля, че не се разкайва наистина, а всичко е само театър и тя не се е променила изобщо.
Имам една такава бивша приятелка. Тя се извини, но не си призна грешките. Това не е достатъчно. След това си продължи по същия начин. Смятам че човек трудно се променя, затова е трудно да повярваш, че човекът е искрен и че наистина поведението му няма да се повтори.
Не я гледам на кръв като я видя, просто я игнорирам. Не я искам в живота ми повече и така ми е по-добре.
Аз пък искам да простя на някои хора,наистина го желая,но не успявам,обидата надделява 
Освен това имам силно засилено чувство за справедливост и като знам ,че тези хора са постъпили жестоко в дадена ситуация,не мога да се примиря...А искам да простя ,защото тази обида ,която не мога да преглътна е товар ,от който искам да се отърва и да продължа напред.Защо аз трябва да се тормозя ,заради това,че някой друг е постъпил лошо?
Освен това имам силно засилено чувство за справедливост и като знам ,че тези хора са постъпили жестоко в дадена ситуация,не мога да се примиря...А искам да простя ,защото тази обида ,която не мога да преглътна е товар ,от който искам да се отърва и да продължа напред.Защо аз трябва да се тормозя ,заради това,че някой друг е постъпил лошо? 
Стигна ли до момента, когато тегля чертата- това е завинаги!
Една Вероника ми бръкна в джигера преди емнайсе години - мъртва си е за мен, все още. Праща покани във фейса, скайп, писа съобщения /не знам откъде ми знае номера/ - все тая.
Една ошамарена приятелка преди 3-4 години - все тая.
Много гълтам, поемам, добър приятел съм, събеседник......но настъпят ли ме - мразя во век и веков
Една Вероника ми бръкна в джигера преди емнайсе години - мъртва си е за мен, все още. Праща покани във фейса, скайп, писа съобщения /не знам откъде ми знае номера/ - все тая.
Една ошамарена приятелка преди 3-4 години - все тая.
Много гълтам, поемам, добър приятел съм, събеседник......но настъпят ли ме - мразя во век и веков