Пътеводител на офисния подмазвач

Само още едно уточнение. Казаното от мен се получава, ако шефа е по-възрастен, глупак и има слаб ангел. А ако е и собственик - супер!!!

Много забавна тема  въпреки че всички в нея май сме си патили от изпълненията на подмазвачите на наш гръб. Аз мога да добавя още съвети:
1. Много са важни фирмените празненства и тийм билдингите - в такива случаи един изпечен подмазвач сяда винаги до шефа и не се отделя от него - в повечето случаи 70-80 % от трудовия колектив кръжи около масата, където шефът/шефката си пие питието или ако случайно стане да танцува - се танцува плътно до него/нея, да не би случайно да реши, че е безинтересна за компания.
2. Винаги се увъртай около шефа около обяд - ако случайно някой отиде с него/нея и ти ги изтървеш - след завръщането им той ще е с едни гърди напред в переспективите за бонуси, повишения, командировки в чужбина и др. подобни. 
3. При наближаване на празници - предлагай да си празнувате освен фирмено и само отдела - с централна фигура на празненството естествено ШЕФА.
4. И накрая - не бих могла да го препоръчам, но съм го виждала - мои бивши колежки смениха резбата, само защото шефката беше такава и сексуалните услуги, които и предлагаха им носеха високи заплати, пътувания в чужбина и всякакви екстри. Разбира се това е висока топка за подмазвача и разбирам, че такова ниво рядко би могло да бъде достигнато. Радвам се, че не бях нейн тип. 

Ооо, нагърбването с допълнителна работа в повечето случаи си е живо подмазване. Освен, ако не си нагърбен от шефа. Но повечето сами се бутат. Натискат се и с привидно удоволствие приемат да вършат и фирмени, и не фирмени дела. С идеята да изглеждат мултифункционални, незаменими и от тях да струи една такава чиста и непреходна любов към началството

В последната ми култова фирма имаше един служител - инженер, с добра заплата, на него се крепеше половината фирмата, защото знаеше много повече от шефовете и вършеше страшно много работа. Та този въпросният постоянно го дърпаха да върши лични услуги на шефовете - да наглежда майсторите у тях, да кара камион и да разтоварва разни мебели в извънработно време и т.н. Човекът определено беше в позиция да не се съгласява да е момче за всичко ("момче" на около 45г) и нямаше с пръст да го пипнат, че кой ще крепи фирмата?! Обаче отдавна си беше дал г.з@ под наем. А един път при разговор на началниците със служителите стана въпрос колко е овехтял офиса и че има нужда от освежаване....е, веднага се намериха 2-3 служители, които моментално предложиха всички да се организираме и за една събота и неделя сами да свършим тази работа. (при работно време пон-пет). Офертата беше приета като топъл хляб от шефчетата....да спестят нЕкой лев за лизингите на Поршетата. Но не се състоя=

Сещам се и за разните фирмени инициативи, дето карат служителите в почивните дни да боядисват пейки и т.н. Колко от тях мислите са отишли по убеждения и за добрата кауза?! 

 Много е важно, ако шефът има малки деца, винаги да си подготвен с близалки, шоколадчета и т.н. и да си готов да разиграеш "лунапарк" ако дойдат в офиса :  самолетчета, влакчета, Спящата красавица, Пришелецът и Хищникът срещу Терминатора и Шрек...Ако са тийнове пък - пъпките да им изстискаш 

И разбира се важно е, че щом шефа не излиза отпуска и подмазвача не излиза. Солидарност!
п.с. Онзи ден видях въпросната колежка и в отговор на въпроса няма ли да почива на морето тази година, тя отговорно заяви,че не би могла да остави ''милият'' шеф! Бил сам и щяло да му бъде много трудно да се организира в дейностите!
Останах с почудата и въпроса, кое ли ме втрещи повече?! Епитета или себеотдадеността?!

Тази работа с отпуските няма как да стане едно от първите неща, които научих, когато почнах работа беше, че се излиза в отпуск, когато шефа не е в отпуск. И обратно.

Това е правило номер 1 и при мен

Светлият пример на подмазвачката ни - никога не излиза в отпуск заедно с шефа, защото ако него го няма, тя трябва да поеме всичката работа и отговорности.Все пак не забравяйте, че измежду колегите тя работи най-много и само на нея може да се разчита. Тя е тази, която крепи фирмата и е най-великата /след шефа/.

С това не съм съгласна - когато съм ходила и през ум не ми е минало, че така се мазниш на шефа. А и понякога тези инициативи са в работно време, както и тим билдингите, ходи се по желание, ако не - си работиш.
То ако атмосферата е обтегната, и добър ден да кажеш, ще се изтълкува като мазнене.

И аз, ама щото така дните, в които се не се виждаме става повече 

nefertari34 , направо ме уби! Доводът ти е железен!

Много зависи и от това, на каква позиция си в службата.
Аз излизам в отпуск винаги когато и той излиза. Но това определено не смятам, че е подмазване, а просто така сме решили, че му трябвам когато той е тук.
На тиймбилдинги и празненства винаги съм до него. Смятам, че така е редно, а и повечето ми колеги винаги оставят мястото до него празно - за мен.
Отзовавам се на много лични негови молби, които не касаят работата, а по-скоро да му свърша нещо лично, за което на него не му остава време. И пак го правя от добра воля, а не за да се подмазвам.
Когато доведе дъщеря си в офиса, аз съм тази, която измисля забавления за детето. И пак смятам, че така е редно, а не с цел подмазване. Бих го направила за всяко едно дете, което дойде за малко тук.
От друга страна - идвам по-рано на работа, за да изпия едно кафе на спокойствие с него - имам тази нужда, да обсъдим разни задачи за деня или просто да поговорим за някои неща. Сутрин съм най-активна. Но съм категорична, че работното ми време е до 18ч и точно тогава трябва да приключи, защото съм изморена.

И сега съм озадачена малко, защото правя всички тези неща, но нямам и грам други мисли.

Сетих се и още нещо:
Ако можете, дръжте всички далеч от шефа!
Само вие си общувайте с него и му докладвайте.
Ако дойде нов служител, поне 3 месеца не му давайте да помирише мейла или телефона на шефа.
Така вие можете да си мажете каквото си пожелаете за когото си пожелаете и властта ще е вечно във вашите мръсни ръчички!

И аз се сетих за нещо - подаряваш на шефа и детето му по едно посещение във фитнес. Обясняваш, че ти ходиш там, много си доволна и като гледаш фигурата му, той явно спортува. Та да опита твоя фитнес. Така постигаш няколко неща:
1. Даваш да се разбере, че си спортна натура и се грижиш за външния си вид;
2.Шефът дали спортува или не ,не е ясно ,но има фигура на Аполон;
3.Приобщаваш детето му;
4.В никакъв случай не включваш в поканата друг от офиса - нека сте само тримата, че току-виж се окаже, че някой те засенчи

Това е истинска случка с моята мила колежка.

Сутрин идвайте на работа поне 2 часа по-рано и чистете офиса му, обаче така си разпределете времето, че той да ви свари как вършите това занимание. Тогава поклатете глава и тихичко пошушнете, че чистачката не се справя съвсем добре, затова сте решили поне веднъж да оправите нещата, пък дано тя схване какво се иска от нея. Скромно се усмихнете, когато шефът види букетчето, което рано сутринта сте купили и сте сложили във ваза на бюрото му и без да губите време, отърчете да му вземете кафе. След това със загрижена физиономия кажете колко много задачи имате днес, но няма страшно, ще се справите. Ако ви попита какви са работните ви планове за деня, обяснете в най-големи подробности - опитайте се, работа, която се върши за 5 минути, да я обяснявате минимум 15. После въздъхнете и пак кажете, че за вас не е проблем, ще се справите. През деня отнемайте на шефа колкото можете повече време - стойте постоянно в кабинета му, пререждайте колеги, като казвате, че е много спешно и не забравяйте разтревожената физиономия. Нека да е наясно колко сте ангажирани с работата си. Осветлявайте го и за най-малките подробности, които вършите - така обемът на работата ви изглежда по-внушителен.
(По действителен случай)