Публикувана: 28 фев. 2006, 12:21 ч.
Последно мнение: 7 март 2006, 19:28 ч.

Баба и дядо далече-как се оправяте?

2 389
66
1

1
2
3
4
5
Всички

28 фев. 2006, 12:21 ч.

Мнения: 135

Привет! Как се оправяте в тази ситуация? Ако трябва да съм честна моите родители са тези, които липсват - те с в Бургас, а аз със съпруга ми и бебка във Варна (той е варненец). Неговите родители са тук, работят. Бяхме за около 10 дни в Бургас и осъзнах колко много е ощетена дъщеря ми, защото свекъра и свекървата не се занимават с нея много, много - все трябва да казвам какво я занимава, какво е интересно, но сами да се сетят - нямат фантазия! За тези дни в Бургас научи много игри с ръчички, крачета, други работи... Сега е скучно у дома, защото тати е на работа, времето е лошо и ни е доста нагоре! А мама се измаря много с всички останали неща, които трябва да се направят... Как се справяте вие? Откровено казано направо завиждам всеки път, когато видя детенце с баба и дядо, или всички заедно... На нас това тук не ни се случва (студени са свекървени) и остава само като сме в моя град, а това не може да става тогава, кгато на нас ни се иска все пак... Cry

# 1 28 фев. 2006, 12:31 ч.

Мнения: 4 358

Понякога е по-лесно, друг път по-трудно.
В момента гледам и двете си деца вкъщи, помага ми само съпругът ми. Не сме първите, няма да сме и последните... справяме се Grinning

Като знам, че няма на кого да разчитам, ставам по-организирана Laughing

Последна редакция: вт, 28 фев 2006, 13:05 от tedi_b

# 2 28 фев. 2006, 12:32 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Аз лично предпочитам децата ми да виждат бабите си рядко и за малко.
Разваля им се дисциплината иначе.

Спрявям се като пренебрегвам домакинстването за сметка на игрите.
Мисля, че не е фатално:)

# 3 28 фев. 2006, 12:38 ч.

Мнения: 3 360

Теди-подкрепям те! Ние сме далеко и от едните и от другите родители ,и така...още от преди да се появят децата.Справяме се изцяло сами и не се оплаквам...Нали сами сме избрали да станем родители???

# 4 28 фев. 2006, 12:40 ч.

София
Мнения: 39 782

Ами както е писала Теди всичко върви на оикове и спадове.
Сами си гледаме детето откакто се е е родила. КОгато малката беше на 7м мъж ми се прибраше след 24:00 от работа, тогава ми беше най-трудно, но оцеляхме.
Моята мама е в чужбина, свеки е в Сливен. Мама докато беше в Бг взимаше Дияна за някой и друг уикенд. Със свеки се виждаме веднъж годишно.

# 5 28 фев. 2006, 12:42 ч.

Мнения: 135

Не исках да прозвучи като оплакване! Ние също се справяме. Аз свиквам с обстоятелствата и се оправям (понякога и аз не знам как), но в момента, в който видя какво се случва в Бургас, ми става много тежко. Осъзнавам колко съм изморена и колко много ми (ни) липсват родителите. Просто, защото се отпускам.

# 6 28 фев. 2006, 12:45 ч.

Мнения: 462

Аз до преди една година си гледах и двамата синове съвсем сама. Мама и татко са в Пловдив, аз съм в София...разстояние не чак толкова голямо, но не е и никак малко...преди около година обаче реших, че така несе издържа вече и взех радикални мерки. От тогава свекърва ми и свекар ми гледат малчо през седмицата, а събота и неделя са и двамата малчовци при мен. Това е друго нещо...макар че понякога като се замисля и ми става гадно, защото като си го вземем малчо при нас го чувствам колко сме му липсвали, но наистина грижите по големия ми син са твърде много и не бих смогнала да ги гледам през цялото време сама... Sad

# 7 28 фев. 2006, 12:46 ч.

Мнения: 384

Напълно те разбирам и аз се чувствам като теб.Въпреки,че родителите на мъжът ми ни помагат много,също работят и нямат много време,а и друго си е да са твоите,поне аз така го чувствам.Но майка ми е в чужбина,баща ми в провинцията,те също дори и да бяха тук едва ли щяха да имат повече възможност,но на мен ми липсва един ден в седмицата някой да я поеме за няколко часа и когато се налага да има на кой да разчиташ,да си спокоен за детето,а не да си натръни.Определено смятам,че е хубаво общуването с баба и дядо,те са тези който имат енергията,времето и желанието да учат децата на игри,песнички,приказки,да сготвят нещо специално за внучето...Когато майка беше тук се чувствах добре,когато се разхождахме в парка заедно,когато тя я хранеше,занимаваше и най-важното приспиваше я като я оставяше само в леглото.С мен това е немислимо без сучене.Липсата на близост с родителите ми,ми създава и комплекси-парите и подаръците немогат да компенсират липсата.Никога не съм изпитвала такава потребност от тях и предимно от майка,както сега,когато имам дете.Омъжих се без нея,бременеех без нея,родих без нея,гледам си детето без нея и определено благородно завиждам на тези,които имат тази помощ.За година и един месец съм оставала малката само 4-ри пъти за по два часа и живота ми изцяло се промени,немога да си подържам нужните интереси и да се развивам както преди,защото ми липсва точно тая подкрепа.Знам,че има и други начини,но за мен е така.Примирих се и сега гледам само хубавото,общуването с детето ми и така докато тръгнем на детска.

# 8 28 фев. 2006, 12:49 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Reza в вт, 28 фев 2006, 12:32

Абсолютно

. За Васи учех и ми беше доста напрегнато, но Дени понякога отказваше разходка, за да си останем в къщи да си играем.
Бабите са хубаво нещо, но в умерени дози.
И двете деца сами сме ги гледали. Татето ги е забавлявал, когато трябва да изляза сама /на доктор, на фризьор...или просто да ида да си купя някоя дрешка, без да ми се весят по краката/. Не са ощетени по никакъв начин. Оставям ги /вече са големи/ за събота и неделя, но само поотделно. Пусто ни е без тях. Поне едната си остава при нас.
Обичат бабите си и се радват да ги виждат. Но не мисля, че трябва да са около тях постоянно.

# 9 28 фев. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 535

Ако ме питаш по-добре,малко е трудно но никой няма да ти се меши във възпитанието.Аз си гледам малката сама,от време на време я давам на майка ми по седмица.За родителите на съпруга ми те са чужденци,там те нямат тази практика ,отностно тези неща са по-студени,всеки си поема грижите за децата.Но при тях е така никой необича да ти се меша,не че необичат внуците си.Ако имаш възможност си вземи жена да гледа детенцето от време на време за да имаш време и за себе си. Joy

# 10 28 фев. 2006, 12:56 ч.

Мнения: 4 392

Наистина е много трудно,но често пренебрегвам дом.работа.Тя може да почака,но детето-не!Обикновено ми се сьбират купища дрешки за гладене и обикновено гладя нощем по малките часове,когато тя спи Embarassed

# 11 28 фев. 2006, 13:06 ч.

Мнения: 223

нашата дъщеричка си няма баби (и двете са починали), баща ми живее в чужбина, а бащата на приятеля ми в провинцията. моито баба и дядо много се радват на малката, когато я водя да я видят, но е абсурд да я оставя сама с тях.
в случате, когато ми се налага да изляза, е за не повече от 2-2 и половина часа, защото кърмя и това става или когато баща и не е на работа и остава да я гледа той, или 2-3 пъти съм молила сестра ми. въпреки всичко не смятам, че бебелина е ощетена откъм любов и ласки, а пък и я гледам и възпитавам така, както аз смятам че е редно.

# 12 28 фев. 2006, 13:17 ч.

Мнения: 1 809

Shtastlivka, и двете баби живеят в София, но и двете работят. Бях категорична, че майка ми няма да ми помага за детето когато се роди (много е устата и само щях да се изнервя). Дойде свекърва ми, но аз установих, че мога чудесно да се спрявям сама. Тя единствено в продължение на 1м. само ни готвеше и носеше ядене. След това и това аз правех.
Разпределяме нещата така - гедам в събота и неделя с мъжът ми да изчистим, и оправим къщата, за да може през седмицата да не се занимавам с това. Вече не гладя нашите дрехи, гладят се преди обличане (и без това в гардероба е ужас), готвя набързо или когато спи. Общо взето се правям по-добре отколкото с баби, те ме изнервят и двете - само акъл дават и аз трябва с това да се боря.
Мъжът ми вечер много се занимава с малкия.
Не се тревожи, организирай се, подриде си нещата и ще видиш, че ще ти е по леко.

Цитат на: Reza в вт, 28 фев 2006, 12:32

Аз лично предпочитам децата ми да виждат бабите си рядко и за малко.
Разваля им се дисциплината иначе.

Абсолютно

То е носене на ръце, то е лигавене.

# 13 28 фев. 2006, 13:23 ч.

все тук
Мнения: 1 716

Колкото и да са студени и мрачни, поне са ти в същия град. Така че ако ти се наложи, можеш да разчиташ на тях. А нашите родители - и двете двойки, живеят на друго място, и познай как ходим навсякаде с детенце. Не се оплаквам, защото пък така сме си спокойни, но понякога ми се иска някой да ми го гледа час-два или да го вземе от ясло, или...

# 14 28 фев. 2006, 13:32 ч.

Sofia
Мнения: 70

Трудно е без баби, но и с баби е трудно Mr. Green

Нашите родители живеят доста далеч и рядко се виждаме - в такива моменти се чувствам много добре поне за 2-3 часа някой да ме отмени с домакинството или да си играе с бебо. Но сме свикнали да се оправяме сами - татито много ни помага, особено вечер след работа като си играе с малкия. Иначе аз не мога да мръдна или да го оставя за повече от 3 часа на някой, защото още се кърмим Grinning

, но не се оплаквам.

# 15 28 фев. 2006, 13:48 ч.

Мнения: 515

Цитат на: Shtastlivka в вт, 28 фев 2006, 12:42

Едно към едно. И аз се отпускам от време на време, добре че мъжът ми се прави, че не забелязва и не се сърди. А на мен ми действа много добре отпускането от време на време.
Много пъти ми е идвало да се обадя на майка ми (живеят на 6 км от нас ) да дойде за ден-два-три в къщи, ей така, за да имаме свидетел на новите думички и други постижения. Мъчно ми е, че трябва да преразказвам първите смешки и бели и т.н , вместо да ги видят на живо - както се казва. За организацията в къщи - покрай детето разбрах колко съм не-организирана всъщност. Но се надявам покрай нея да се понауча да си подреждам приоритетите...

Попадаме май в класическата ситуация - аз уча нея - тя учи мен. Laughing

Последна редакция: вт, 28 фев 2006, 14:54 от nad

# 16 28 фев. 2006, 14:01 ч.

И ние сме в това положение-родителите ни живеят в други градове. Моите са по-близо (50 км.) и идват всеки месец. Тогава майка ми остава 4-5 дни и гледа дъщеричката, а аз използвам времето, за да свърша това-онова из града и да се видя с приятелите. Родителите на съпруга ми обаче са в другия край на България и идват по-рядко и за кратко.
Липсата на баби на мен не ми пречи особено,защото със съпруга ми от години живеем отделно и съм свикнала всичко да върша сама. А и той много ми помага, особено сега с бебето. За да се справя с повечето задължения съм си създала организация според режима на малката. След сутрешното хранене в 6ч. тя спи отново 2-3 ч. Винаги използвам това време ,за да свърша повечето домакински задължения. Пера и гладя всеки ден, за да не ми се събират много дрешки. Готвя през ден, а в деня,когато не трябва да върша това, чистя с прахосмукачката. Така не ми се натрупва много работа и ми остава време да се занимавам с детето. Имам късмет, че тя е спокойна и спи добре нощем.

# 17 28 фев. 2006, 14:05 ч.

Пловдив
Мнения: 14 071

Въпрос на организация е, просто човек се мобилизира и си върши всичко сам като знае, че няма на кого да разчита. Майка ми и баща ми са виждали Преслава само веднъж, но отношенията ни са по сложни. Но и така съм доволна - не ми се месят, няма акъли и си гледам децата както си знам, преди като не ми бяха сърдити постоянно намираха за какво да ми се карат по телефона - каквото и да направя все беше криво, сега поне не ги и чувам. Вярно, не мога да мръдна никъде без малката, откакто се е родила съм я оставяла три - четири пъти на батковците за половин час, иначе съм неотлъчно заедно с нея, но не се оплаквам - ще оживея и без помощта на бабите и дядовците, пък и те губят, не ние, нали Simple Smile

# 18 28 фев. 2006, 14:08 ч.

Мнения: 3 089

и нашите родители не са в сф. трудно е да нямаш и 1 час само за себе си, но се справяме някакси. наскоро си направих сметката, че от началото на годината до сега съм излизала сама с приятелки, без детето, само 2 пъти за х 2.5 часа - кърмим се и денонощието е разделено на 3-часови интервали Simple Smile

# 19 28 фев. 2006, 14:21 ч.

София
Мнения: 3 832

Понякога ми е трудно без помоща на бабите,защото съм денонощо с бебо и никъде не мога да отида без него.Мъжът ми ходи на работа и само вечер мога да разчитам на помощ от негова страна.Напоследък започнах да се справям и с грижите около бебето и дом. работа,е когато видя зор оставям домашната работа и се захващам с детенцето.То е на първо място smile3521

# 20 28 фев. 2006, 14:30 ч.

Мнения: 1 645

От както се е родил Дани го гледам само аз,а мъжът ми помага когато не е на работа.И двете баби работят,а майка ми е непрекъснато в движение.
Въпреки това оставям Дани само на нея(но само когато не мога да го взема със мен)
Аз съм свикнала да си го мъкна навсякъде със мен(има и изключения де)..Колкото по малко хора ми се месят ,толкова по добре.А и наистина развалят дисциплината.

# 21 28 фев. 2006, 14:38 ч.

Мнения: 3 447

Ами справям се криво-ляво... И едните, и другите баби не живеят в София, така че от тях нямаме грам помощ. Но май предпочитам да не ми помагат, но и да не ме изнервят. Сега съм уморена, но поне съм спокойна. Ако не успея да сготвя вечеря някой път или да изчистя, не се правят драми. В общи линии откак се е родил малчо, непрекъснато сме заедно като скачени съдове. Добре поне, че съм се находила по кръчми и клубове, та не ми липсва... засега Rolling Eyes

# 22 28 фев. 2006, 14:44 ч.

Пловдив
Мнения: 301

Има разлика между баба и баба. И ние живеем сами,родителите ни са на 150км.Майка ми много ми липсва,работи в детски ясли и определено знае с какво да го занимава.Винаги отбелязва големи напредъци когато е с нея.А няма да казвам каква любов са с баба ми...

# 23 28 фев. 2006, 14:52 ч.

Мнения: 641

И двете баби живеят в София, но помощ до сега не съм искала и нямам намерение, предпочитам да поизостана с домакинската работа. Не мога да приема като нормално "бебешкото говорене" от 60 годишна жена, даване на домашни бисквити на 3 месечно бебе и все от този род изпълнения! За песничка, стихче или залъгалка не мога и га мечтая...
В общи линии се справяме Grinning

, щом намирам време да "повися" във форума Wink

# 24 28 фев. 2006, 14:53 ч.

Мнения: 313

Бабите се наблизо, но бяха разгонени още с пристигането от родилния дом. Пристигат на гости само с предварително обаждане. Не ми липсват, ама никак Naughty

# 25 28 фев. 2006, 14:57 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 195

Не съм и мислила да живея с баби и дядовци!

Цитат на: Dona в вт, 28 фев 2006, 14:38

...Но май предпочитам да не ми помагат, но и да не ме изнервят. Сега съм уморена, но поне съм спокойна. Ако не успея да сготвя вечеря някой път или да изчистя, не се правят драми...

Роднините са далеч - по на 300-400км. Налагало се е на няколко пъти да викам майка ми/баща ми по за седмица, когато баткото беше малък, но тогава майка ми беше безработна. Лятото пращам баткото за по 2 седмици при едната и при другата баба и ни е едно пусто в къщи. Свикнали сме сами да се оправяме Peace

# 26 28 фев. 2006, 15:19 ч.

Мнения: 529

Еми това е положението, който си ражда деца, да си ги гледа Naughty

НИе живеем с едните родители все още, но до един месец се изнасяме. Мечтая за момента да останем сами, да чистя и да готвя когато си поискам, а не са де притеснявам от другите, че не съм изгладила и изпрала детето.
Предпочитам да си го мъкна с мен, отколконо непрекъснато да мисля какво ли правят в момента, дали не плаче, дали не съм най-лошата майка, че си оставих детето за 1 час, луда работа. Между другото време за себе си и сега не намирам Confused

# 27 28 фев. 2006, 15:54 ч.

Мнения: 648

Още преди да родя, сестра ми ме убеждаваше колко трудно се гледат деца и как съм щяла да видя, че трудно ще се справя без баба- щото аз си казвах, че сама искам да си гледам детето. Родих, помагаха ми майка и свекърва ми до 3 месец, това продължи дълго щото карах тежка постродилна депресия, ама като ми светна, запретнах ръкави и се гледаме тримата Hug

Свикнах на режима й, тати като почива ме отменя, чуствам се в своите си владения, не искам никой да ми се бърка Stop

Аз съм отгледана от бабите си, щото мама учеше,искам моето дете да не е така. И двете баби са далече, идват да ни видат, но тъй за по малко най- хубаво!
Усещането за семеен уют и навици, надделява над желанието да имам повече време за себе си........ И по дискотеки съм се кефила, и на барове съм се наситила, шопинг и сега си правим тримата, и с приятели се виждаме, но детето ни е най- важно Heart Eyes

# 28 28 фев. 2006, 16:04 ч.

Мнения: 306

ние също се справяме без помощ от баби и дядовци.разчитам само на мъжо да ме отмени.е,понякога изтерясвам,но като си отидем при мама и тате си наваксвам пропуснатото! newsm68

.не ми е пречка детето,а и си мисля,че точно трудните моменти са тези,които сплотяват семейството.не мисля да я лиша от моментите с баба и дядо,но за сега още е рано.а и не мога да си представя аз тук,а тя на n км.от мен smile3518

# 29 28 фев. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 382

Ние също се справяме сами,за което не съжалявам особено,единствено,че нямаме възможност да имаме време за нас,да излезем,да отидем на ресторант или кафе.Понякога майка ми идва събота и неделя и тогава е мноооого добре Hug

Иначе съм се примирила с разхвърляната къща и все нещо не свършено Grinning

но

Цитат на: Палечка в вт, 28 фев 2006, 14:52

В общи линии се справяме Grinning

, щом намирам време да "повися" във форума Wink

# 30 28 фев. 2006, 16:47 ч.

Мнения: 1 512

Имах тежко раждане и първия месец след появата на Криси живяхме при моите родители. Майка ми много ми помагаше, докато се възстановя. Но само ако знаеш как копнеех да се приберем у дома, да сме тримката заедно. Вярно, идваше ми нанагорно, докато се науча да си организирам деня, така че да имам време и за детето, и за дома, и за себе си, дори работех вкъщи, и за мъжото. Е, това съвсем не значи, че не е имало купчина неизгладено пране, или за вечеря не е имало друго освен пържени яйца и кренвирши. Обаче усещането, че можеш да се справяш сам, възможността да си насаме с любимия човек, е невероятно!
За мен бабите и дядовците са приятно разнообразие през ваканциите и някоя друга събота или неделя, но за дълготрайно съжителство - Naughty

Май при теб влияние оказва, че си далеч от родителите ти и се чувстваш уютно при тях, можеш да се поглезиш, а не толкова това, че нямаш съдействие, така ли е? Wink

Не е толкова страшно без баби и дядовци Wink

# 31 28 фев. 2006, 16:55 ч.

Мнения: 3 537

Не ми е трудно без баба и дядо наблизо,справяме се чудесно и не се оплаквам.Е пак родителите ми не са чак толкова далече на 1 час път са от нас.Единственото което ми тежи,е че не не можем да излезнеме никъде със мъжа ми само двамата.Чакаме ваканцийте и го даваме за известно време,понеже майка ми и баща ми са учители.Сега чакаме пролетната ваканция да им го дадем за 10 дена Wink

# 32 28 фев. 2006, 16:58 ч.

Мнения: 135

Май си права, Шушу! Наистина се чувствам добре при родителите си. Знам, обаче, че не искам да живея заедно с тях. Това, което бих искала е да са по-близо до мен, защото аз съм силен човек, но понякога и аз имам нужда от малко помощ -когато ми е нещо криво, когато съм болна... Често подобни неща ги спестявам на родителите си по телефона, за да не ги притеснявам, но това ме натоварва психически още повече. Натоварва ме и мисълта, че и те са хора и всичко може да им се случи, а моята реакция би била по-бавна... Искам, ако щеш, да се видим за по кафе в парка и после всеки у дома си, но няма как да стане просто така... Тези неща ги "забравям" улисана в ежедневието с детето, но когато се видя с тях, всичко ми се напомня.. като прибавя и детето, което се чувства добре с тях, а свекървини не умеят да си играят с нея - става много сложно!

# 33 28 фев. 2006, 17:14 ч.

Мнения: 1 382

Мъжът ми помага като го бави,докато домакинствам.

# 34 28 фев. 2006, 17:30 ч.

Бургас
Мнения: 10 822

И ние сме си сами,но така искам аз.Макар че бях с операция още от първия ден само татито ми помага.След като чух от майка ми и свекървата съветите го реших.И до сега не съм я оставяла при тях без да съм там,защото отдавна щяхме да проядем кисело мляко с бисквитки и тем подобни.

# 35 28 фев. 2006, 18:09 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Цитат на: Reza в вт, 28 фев 2006, 12:32

Спрявям се като пренебрегвам домакинстването за сметка на игрите.
Мисля, че не е фатално:)

Изобщо не е фатално!Това е и моят начин на справяне.Пренебрегвам домакинстването с кеф/не ми е любимо занимание Mr. Green

/.
Е,понякога имам голяма нужда от баба под ръка/таткото все работи и почти не се брои за помощник/,когато батериите ми съвсем се изтощят.Но,когато бабата се появи,я изтрайвам 3-4 дни/независимо коя от двете/ Twisted Evil

.Досега не е имало възможност да вземат малкия при тях,та нямам впечатления как ще бъде newsm78

# 36 28 фев. 2006, 18:21 ч.

Мнения: 9 990

Освен въпрос на организация е и въпрос на възприятия...Аз за сега съм с едно дете и с желанието за второ/надявам се скоро/без баби/дори и за празници/Често и съпругът ми пътува,а когато си е вкъщи се прибира много късно.Събота и неделя рядко сме заедно.Аз самата ходя и на работа, детето денем е на ясла.И за миг не ми е натежало, въпреки, че съм имала и тежки моменти, като всички.Но аз живея с мисълта, че няма кой да ми помогне и на кой да разчитам и за 5 минути.Може би заради това съм се и мобилизирала, даже се е случвало да помогна на приятелка-като ходя да гледам и нейното дете събота или неделя.Домакинстването е главно вечер,след работа, но поддържам дома си всеки ден и така не се трупа и не се налагат сериозни чистки...а когато реша си го правя и в присъствието на детето-докато то играе в едната стая,аз чистя другата.Излизането на кафе или другаде с приятели-пак с детето-навсякъде е с мен, дори на лекар когато ми се наложи.Тъй че-начини има, зависи каква ти е настройката.

# 37 28 фев. 2006, 18:46 ч.

Мнения: 1 564

И ние сами си гледаме децата,макар че със свекъра и свекървата сме в един град.Не са гледали баткото,защото той не иска при тях,а бебето е още малко и не смея да го оставям на никой.Когато се роди баткото поживяхме малко при тях,докато си оправим нашия апартамент.В мига в който се преместихме се родих-почувствах,че имам семейство и че съм домакиня. newsm79

Убедих се че в къщи си е най-хубаво(дори при мама и тати вече ми е чуждо).Вярно е че е трудно,но не се съобразяваш с никой и с нищо,чувстваш се нужен на любимите хора. family4

# 38 28 фев. 2006, 18:57 ч.

Мнения: 1 793

ами много добре се оправяме. Simple Smile

Честно казано предпочитам така - да се оправяме сами. Аз разчитам на мъжа ми, той разчита на мен и това е. Помагаме си взаимно, организираме времето както трябва и ни стига за всичко. Грижите около детето са основно за мен, тъй като мъжа ми работи доста. Но той пък много ми помага вкъщи за всичко и така се справяме. Не се оплаквам въобще. Е, имало е и по-напрегнати и трудни моменти, но без тях не може. Simple Smile

# 39 28 фев. 2006, 19:09 ч.

Мнения: 3 423

Засега се справяме прекрасно, знаем, че можем да разчитаме
само на себе си и че никoй не ни е крив, ако стъпим малко встрани.
Безкрайно съм щастлива, че ги няма разните му там съветници-всезнайковци
от съседския кръг, дето все имат какво да кажат и да си пъхат гагите,
където не им е работа. Нашите баби и дядовци ги виждаме веднъж,
най-много два пъти годишно и ни е хубаво, защото предимно се радваме
един на друг. А животът всеки трябва да си го реди, както умее
и да спазва личното пространство на другия.

# 40 28 фев. 2006, 19:23 ч.

Мнения: 7 430

И ние се оправяме, но скоро разбрах и аз какво е да имаш баба наблизо и да ти помага.На една приятелка дойде свекърва да гледа малката и усетих какво губя - поне говоря за майка ми. От както се е родил - най-много съм го оставяла за по 2 часа - вчера и днес, защото започна да ходи на ясла....иначе винаги е с мен Все пак човек има нужда от малко спокойствие и пространство, но уви, ще го разбера едва като се приберем в Бг.А като дойде и второто - тогава ще е як купон Денят ми иначе минава монотонно и еднобразно - сякаш всеки ден се повтаря Категорично мога да кажа, че на мен ми липсват бабите и дядовците

# 41 28 фев. 2006, 20:06 ч.

Мнения: 507

Ние си живеем отделно още преди да се роди каката. Бабите и дядовците са далеч- слава богу. Понякога е доста трудно- няма как за 5 минути да изляза и бебо е навсякъде с мен. А като си приберем и каката от детската в къщи става лудница но ми е за предпочитане пред непрестанните съвети на бабите. А иначе сестра ми ми помага когато не е на работа. И когато съм в сесия или на лекции идва майка ми.

# 42 28 фев. 2006, 22:06 ч.

Мнения: 2 959

Трудно, но с любов и много търпение се справяме.

# 43 28 фев. 2006, 22:15 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Моите родители са оттук, живея при свекър и свекърва, но не се възползвам от техните грижи. С малкия се гледаме сами. Това беше мое решение, за което много се радвам, гледам да го държа по далеч от баби и дядовци, виждат го рядко и по малко, дори и да живеем с едните. Трудно ми е, даже много, но така съм преценила, че тяхното влияние няма да му се отрази добре, пък и аз самата израснах почти без майка, имах майка само през уикенда и много ми беше тежко, може би затова. Но по въпроса, голяма скука е по цял ден сме затворени и откачаме, но чакаме да се стопли за да плъзнем. Като е по хубаво времето излизаме с други бебета и майки и това ни е разнообразието. Сина ми е много общителен и много му е трудно само с мен да прекарва деня си, като в затвор, и види ли нов човек иска да го вземат и не можеш да го отскубнеш после. И двамата откачаме, но няма как времето ни притиска.

# 44 28 фев. 2006, 22:20 ч.

Мнения: 1 393

Мила и аз съм напълно сама с две деца и се оправям трудно,но не е невъзможно Hug

# 45 1 март 2006, 10:45 ч.

Мнения: 1 108

В момнета гледам детето си сама.Откакто се е родило.
Баба и дядо /моите родители / са далеч.Свекър и свекърва ми са тук във Варна ,но рядко идват.Съпруга ми като замине в понеделник рано сутрин се прибира в петък късно вечер.При нас е само събота и неделя.

Понякога ми е доста трудно ,но успявам

# 46 1 март 2006, 12:07 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Свеки е близо, но аз неискам да й го оставям, така, че също си го гледам сама.По добре сама отколкото със такава баба като нашата ooooh!

# 47 1 март 2006, 12:10 ч.

Мнения: 428

Цитат на: nad в вт, 28 фев 2006, 13:48

Цитат на: Shtastlivka в вт, 28 фев 2006, 12:42

НАИСТИНА НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОПРАВИШ И САМА С ВСИЧКО ТОВА!ТАКА И ПРАВЯ!НО ЛИПСВА НЕЩО:НЕ МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА НИКОЙ В КРИТИЧНА СИТУАЦИЯ!ЖИВЕЯ В СОФИЯ,НАШИТЕ ВЪВ ВАРНА.оГРОМНО РАЗТОЯНИЕ.ДО СЕГА СА Я ВИЖДАЛИ 3 ПЪТИ.ВСЕКИ ДЕН РАЗКАЗВАМ ПО ТЕЛ КАКВО НОВО Е НАУЧИЛА ДА ПРАВИ.БЕШЕ НА 2 МЕСЕЦА,КОГАТО МЪЖА МИ ПОЛУЧИ ТЕЖКА БЪБРЕЧНА КРИЗА.бЪРЗА ПОМОЩ НЕ ДОЙДЕ.АЗ БЯХ ПРИНУДЕНА ДА ГО ОТКАРАМ В БОЛНИЦА.С БЕБЕТО НА РЪЦЕ,ТОЙ ПОДПРЯН НА МОЕТО РАМО(ПОНЕЖЕ ЕДВАМ СЕ КРЕПЕШЕ),НАМЕСТИХ ГИ В КОЛАТА И В ПИРОГОВ СИ ПОВИСЯХМЕ .ЕТО В ТАКИВА МОМЕНТИ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОТРЕЧЕ ,ЧЕ ИМА НУЖДА ОТ БАБА И ДЯДО!

# 48 1 март 2006, 13:33 ч.

Мнения: 8 505

Справяме се чудесно!Трудно е в началото,но се свиква.

# 49 1 март 2006, 13:44 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Моята майка също е далече, живеем със свекърва ми, но все едно нея я няма; никаква заинтересованост по отношение на детенцето; аз и мъжът ми сами си го гледаме, а аз дори и работя вкъщи;
Справяме се, къде ще ходим Simple Smile

; това, че къщата е с главата надолу, хич не ми пука вече, който му пречи, да подреди Mr. Green

# 50 1 март 2006, 13:56 ч.

София
Мнения: 154

И ние се справяме сами. Със съпруга ми сами си избрахме да сме самостоятелни, колкото и да ни е трудно. За съжаление всичките ни баби и дядоци са твърде далеч - 350км. Хубаво е поне да сме в един град. Така и на тях им е мъчно за детето - могат да го виждат най-много веднъж в месеца. А аз - вече свикнах, макар понякога да изпадам в отчаяние. Но за моя радост кризите преминават бързо иотново се зареждам с нужния ентусиазъм.
Пожелавам на всички родители, които отглеждат децата си без помощ от баби и дядовци повечко воля и увереност в собствените си възможности!

# 51 1 март 2006, 14:27 ч.

zdravei.i az sam ot burgas.moite roditeli pak sa ot sarafovo.rabotqt i sa6to ne mogat da sa postoqnno pri nas.idvat rqdko,nie giveem sami sas sapruga mi.po cql den sme sami s malkata(tq e na 10 meseca)v na4aloto mi be6e dosta trudno,no sega se zapoznah s drugi maiki ot kvartala i izlizame 4esto. ;-)imalo e dni v koito sam se 4uvstvala samotna,pak dori i izostavena ot vsi4ki......e,sega proletta 6te moge6 da izliza6 s deteto i 6te se 4uvstva6 po dobre.

# 52 1 март 2006, 14:31 ч.

Мнения: 5 103

Изобщо не мисля да разчитам на тях, много , много все пак детето си е мое, трябва аз да го гледам.

# 53 1 март 2006, 20:35 ч.

Мнения: 266

Сами с мьжа ми си гледаме бебка.Още в деня в който ни изписаха разгоних бабите кандидат бавачки,макар че едва ходех.Предпочитам така отколкото да виснат на главата ми и да ми дават безумни идеи.Не,че и сега от разтояние не се опитват да го правят, но кои ли ги слуша Simple Smile

# 54 1 март 2006, 23:12 ч.

Мнения: 3 760

Ние нямаме такъв проблем. Но пък предпочитаме да сме сами-без помощ от никого.

# 55 2 март 2006, 00:38 ч.

Мнения: 337

Вярно, е че е трудно, но след като сте решили да имате деца трябва да имате воля и сили да се справяте и без помощ. По-лошо е да ги гледат бабите и дядовците защото децата там обикновенно се разлигавят и като се върнат ще трябва да ги превъзпитавате а това определено ще ги травмира. Аз лично съвсем сама съм изгледала големия си син и сега пак без помощ си гледам малкия. Наистина че има дни в които едва гледам но това си е моят избор.

# 56 2 март 2006, 01:00 ч.

Мнения: 46 529

Родителите ми са в Монтана, свекърите в Плевен, ние в София Crazy

Екстра ми е Laughing

# 57 2 март 2006, 05:28 ч.

Мнения: 168

Има и по-тежки случаи- ние сме в САЩ. Аз, съпругът, щерката на 3г и бебето на 2м. Не ме питай. Mr. Green

Още дишам. Laughing

, даже се смея.
Наложи ми се и за двете раждания сама да се закарам с колата-имах определен час за индукция. Възстановявах се по 2 дена в болницата и след това на крака искам-неискам, щото няма кой. Съпругът ми работи. С децата сме буквално като залепени всяка минута.
Голямата съм я оставяла няколко пъти при познати срещу заплащане в крайни случаи. И следродилната депресия си изживях набързо и между другото. Поплаквах си вечер първите 10-ина дена след ражданията без каквато и да е причина, ама бързо ми мина.
Човекът е много издръжливо същество. Всеки има неподозиран заряд от сили и като се наложи, се мобилизира и справя. Къде ще ходи?
И на нас ни липсват много родителите, но за момента знаем, че няма смисъл да роптаем.

Последна редакция: чт, 02 мар 2006, 05:40 от veselka73

# 58 2 март 2006, 08:06 ч.

Мнения: 287

Бабите и дядовците са в Разград, а ние живеем във варна. Те не ми липсват въоще. За се оправям и без тях много добре. Радвам се че не са покрай нас, че иначе ще стане пълна лудница. Така ще се гладаме и за напред.

# 59 2 март 2006, 09:45 ч.

Мнения: 27 524

Ами станали сме си като Дупе и Гащи с малкия Grinning

Дотяга ми понякога,не ми е уморително,но ми писва,искам да отида на кино,на заведение до късно,на дискотека....ама....няма начин Tired

# 60 2 март 2006, 10:27 ч.

Мнения: 47 996

майка ми живееше с нас доскоро,но не обръщаше много внимание на децата,затова пък работеше,и то докъсно-разбирах я.сега е в чужбина за да ни помага финансово,и ми е по тежко-в критични ситуации можех да я извикам,а сега ...дори не се виждаме Sad

иначе свекърва ми е в същия град,но дори не държи да види децата,но няма тук да я коментирам

# 61 2 март 2006, 12:13 ч.

Мнения: 352

Ние сигурно сме единственият случай ,при който живеем всички баби и дядовци в един блок.За да не се чудите ще обясня че с мъжът ми се познаваме от деца .Неговите родители са на 4 тия етаж,а моите на 6-тия.Моите имат 2 апартаминта на 6-тия и ние сме в единия,а те до нас.Какво да ти кажа?Детето ми е колкото твоето и аз си го гледам сама.Непрекъснато се караме че никой не ми помага,всеки си работи.А в почивните дни май искат и те да си почиват.Все аз трябва да ги викам и ми писва.Не знам какво е да отиде за един цял ден при някоя баба и дядо.

# 62 2 март 2006, 12:19 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: veselka73 в чт, 02 мар 2006, 05:28

Още дишам. Laughing

, даже се смея.
Човекът е много издръжливо същество. Всеки има неподозиран заряд от сили и като се наложи, се мобилизира и справя. Къде ще ходи?
И на нас ни липсват много родителите, но за момента знаем, че няма смисъл да роптаем.

# 63 2 март 2006, 12:19 ч.

Мнения: 2 467

Цитат на: Reza в вт, 28 фев 2006, 12:32

и аз така.

# 64 5 март 2006, 20:08 ч.

Моите не са далече,но идват рядко,така,че сама се оправям! Crazy

# 65 7 март 2006, 18:56 ч.

Мнения: 650

)) Mislia ch e nishto ne sa zagubili decata. Poskoro e za teb pomosht, no kato gledam zashto vsichki svekyrvi i svekyri sa takiva ne znam:)mai mogem da zapochnem ciala edna tema po vyprosa:)Az syshto si misleh che nai dobre e ako moge decata da gi gleda maikata, no kato raboti baba i diado-da ama ne! Niakoi pogelaval li si e svekyra i svekyrvata da izcheznat ot givota im! Ne moga da gi ponasiam-osobeno sled poslednia im egoistichen poriv! Kazahme me im che shte imame vtoro detence-te ostanaha iznenadani i dotam-niama radost, niama pozdravlenia-ami da shte triabva za decata si da se grigim a ne za tehnite marzelivi gazove! Za kakvo e tova mychenie-zasedmica stava, no poveche -sega kato si pomislia detskata gradina e chudo i niama tormoz, stiga da mogesh da si ia pozvolish. Ne sagaliavai za baba i diado, osobeno svekyr i svekyrva-nokoga niama da si tiahna dyshteria! AAAAAAAAAAAAAA ne moga da gi ponasiam i ne znam kak da se spasia ot tiah bez da obidia maga mi... #2gunfire

# 66 7 март 2006, 19:28 ч.

Мнения: 270

Наистина е доста трудно, когато си сам. Аз съм съвсем сама-моите родители са на 8 000 км. в България. Беше ми най-трудно, когато се роди бебето, защото бях орерирана, с хипертония и анемия. Едвам шавах, но се справих. Може да не е било по най-добрия и перфектен начин, но и до ден днешен успявам сама. Детето ми цокаше денонощно и все още доста се носим на ръце. Върша останалата работа, когато той спи. Даже пера и на ръка, защото тук не можем да имаме перални в апартаментите, а трябва да ползваме обществени. Много често ми е тежко и ревливо, но винаги се сещам едно нещо, което ми казваше майка: ,, Човек е като куче-може да се справи с всичко,,. Не ти казвам тези неща, за да покажа колко аз съм велика и оправна, а просто да ти вдъхна кураж. Спокойно-всичко малко, по-малко се нарежда и оправя!!!

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Ваксини

Сядане -бебе

Запек

Причина:

Причина: