Публикувана: 28 фев. 2006, 12:21 ч.
Последно мнение: 7 март 2006, 19:28 ч.

Баба и дядо далече-как се оправяте?

2 388
66
1

# 45 1 март 2006, 10:45 ч.

Мнения: 1 108

В момнета гледам детето си сама.Откакто се е родило.
Баба и дядо /моите родители / са далеч.Свекър и свекърва ми са тук във Варна ,но рядко идват.Съпруга ми като замине в понеделник рано сутрин се прибира в петък късно вечер.При нас е само събота и неделя.

Понякога ми е доста трудно ,но успявам

# 46 1 март 2006, 12:07 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Свеки е близо, но аз неискам да й го оставям, така, че също си го гледам сама.По добре сама отколкото със такава баба като нашата ooooh!

# 47 1 март 2006, 12:10 ч.

Мнения: 428

Цитат на: nad в вт, 28 фев 2006, 13:48

Цитат на: Shtastlivka в вт, 28 фев 2006, 12:42

Не исках да прозвучи като оплакване! Ние също се справяме. Аз свиквам с обстоятелствата и се оправям (понякога и аз не знам как), но в момента, в който видя какво се случва в Бургас, ми става много тежко. Осъзнавам колко съм изморена и колко много ми (ни) липсват родителите. Просто, защото се отпускам.

Едно към едно. И аз се отпускам от време на време, добре че мъжът ми се прави, че не забелязва и не се сърди. А на мен ми действа много добре отпускането от време на време.
Много пъти ми е идвало да се обадя на майка ми (живеят на 6 км от нас ) да дойде за ден-два-три в къщи, ей така, за да имаме свидетел на новите думички и други постижения. Мъчно ми е, че трябва да преразказвам първите смешки и бели и т.н , вместо да ги видят на живо - както се казва. За организацията в къщи - покрай детето разбрах колко съм не-организирана всъщност. Но се надявам покрай нея да се понауча да си подреждам приоритетите...

Попадаме май в класическата ситуация - аз уча нея - тя учи мен. Laughing

НАИСТИНА НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОПРАВИШ И САМА С ВСИЧКО ТОВА!ТАКА И ПРАВЯ!НО ЛИПСВА НЕЩО:НЕ МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА НИКОЙ В КРИТИЧНА СИТУАЦИЯ!ЖИВЕЯ В СОФИЯ,НАШИТЕ ВЪВ ВАРНА.оГРОМНО РАЗТОЯНИЕ.ДО СЕГА СА Я ВИЖДАЛИ 3 ПЪТИ.ВСЕКИ ДЕН РАЗКАЗВАМ ПО ТЕЛ КАКВО НОВО Е НАУЧИЛА ДА ПРАВИ.БЕШЕ НА 2 МЕСЕЦА,КОГАТО МЪЖА МИ ПОЛУЧИ ТЕЖКА БЪБРЕЧНА КРИЗА.бЪРЗА ПОМОЩ НЕ ДОЙДЕ.АЗ БЯХ ПРИНУДЕНА ДА ГО ОТКАРАМ В БОЛНИЦА.С БЕБЕТО НА РЪЦЕ,ТОЙ ПОДПРЯН НА МОЕТО РАМО(ПОНЕЖЕ ЕДВАМ СЕ КРЕПЕШЕ),НАМЕСТИХ ГИ В КОЛАТА И В ПИРОГОВ СИ ПОВИСЯХМЕ .ЕТО В ТАКИВА МОМЕНТИ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОТРЕЧЕ ,ЧЕ ИМА НУЖДА ОТ БАБА И ДЯДО!

# 48 1 март 2006, 13:33 ч.

Мнения: 8 505

Справяме се чудесно!Трудно е в началото,но се свиква.

# 49 1 март 2006, 13:44 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Моята майка също е далече, живеем със свекърва ми, но все едно нея я няма; никаква заинтересованост по отношение на детенцето; аз и мъжът ми сами си го гледаме, а аз дори и работя вкъщи;
Справяме се, къде ще ходим Simple Smile

; това, че къщата е с главата надолу, хич не ми пука вече, който му пречи, да подреди Mr. Green

# 50 1 март 2006, 13:56 ч.

София
Мнения: 154

И ние се справяме сами. Със съпруга ми сами си избрахме да сме самостоятелни, колкото и да ни е трудно. За съжаление всичките ни баби и дядоци са твърде далеч - 350км. Хубаво е поне да сме в един град. Така и на тях им е мъчно за детето - могат да го виждат най-много веднъж в месеца. А аз - вече свикнах, макар понякога да изпадам в отчаяние. Но за моя радост кризите преминават бързо иотново се зареждам с нужния ентусиазъм.
Пожелавам на всички родители, които отглеждат децата си без помощ от баби и дядовци повечко воля и увереност в собствените си възможности!

# 51 1 март 2006, 14:27 ч.

zdravei.i az sam ot burgas.moite roditeli pak sa ot sarafovo.rabotqt i sa6to ne mogat da sa postoqnno pri nas.idvat rqdko,nie giveem sami sas sapruga mi.po cql den sme sami s malkata(tq e na 10 meseca)v na4aloto mi be6e dosta trudno,no sega se zapoznah s drugi maiki ot kvartala i izlizame 4esto. ;-)imalo e dni v koito sam se 4uvstvala samotna,pak dori i izostavena ot vsi4ki......e,sega proletta 6te moge6 da izliza6 s deteto i 6te se 4uvstva6 po dobre.

# 52 1 март 2006, 14:31 ч.

Мнения: 5 103

Изобщо не мисля да разчитам на тях, много , много все пак детето си е мое, трябва аз да го гледам.

# 53 1 март 2006, 20:35 ч.

Мнения: 266

Сами с мьжа ми си гледаме бебка.Още в деня в който ни изписаха разгоних бабите кандидат бавачки,макар че едва ходех.Предпочитам така отколкото да виснат на главата ми и да ми дават безумни идеи.Не,че и сега от разтояние не се опитват да го правят, но кои ли ги слуша Simple Smile

# 54 1 март 2006, 23:12 ч.

Мнения: 3 760

Ние нямаме такъв проблем. Но пък предпочитаме да сме сами-без помощ от никого.

# 55 2 март 2006, 00:38 ч.

Мнения: 337

Вярно, е че е трудно, но след като сте решили да имате деца трябва да имате воля и сили да се справяте и без помощ. По-лошо е да ги гледат бабите и дядовците защото децата там обикновенно се разлигавят и като се върнат ще трябва да ги превъзпитавате а това определено ще ги травмира. Аз лично съвсем сама съм изгледала големия си син и сега пак без помощ си гледам малкия. Наистина че има дни в които едва гледам но това си е моят избор.

# 56 2 март 2006, 01:00 ч.

Мнения: 46 528

Родителите ми са в Монтана, свекърите в Плевен, ние в София Crazy

Екстра ми е Laughing

# 57 2 март 2006, 05:28 ч.

Мнения: 168

Има и по-тежки случаи- ние сме в САЩ. Аз, съпругът, щерката на 3г и бебето на 2м. Не ме питай. Mr. Green

Още дишам. Laughing

, даже се смея.
Наложи ми се и за двете раждания сама да се закарам с колата-имах определен час за индукция. Възстановявах се по 2 дена в болницата и след това на крака искам-неискам, щото няма кой. Съпругът ми работи. С децата сме буквално като залепени всяка минута.
Голямата съм я оставяла няколко пъти при познати срещу заплащане в крайни случаи. И следродилната депресия си изживях набързо и между другото. Поплаквах си вечер първите 10-ина дена след ражданията без каквато и да е причина, ама бързо ми мина.
Човекът е много издръжливо същество. Всеки има неподозиран заряд от сили и като се наложи, се мобилизира и справя. Къде ще ходи?
И на нас ни липсват много родителите, но за момента знаем, че няма смисъл да роптаем.

Последна редакция: чт, 02 мар 2006, 05:40 от veselka73

# 58 2 март 2006, 08:06 ч.

Мнения: 287

Бабите и дядовците са в Разград, а ние живеем във варна. Те не ми липсват въоще. За се оправям и без тях много добре. Радвам се че не са покрай нас, че иначе ще стане пълна лудница. Така ще се гладаме и за напред.

# 59 2 март 2006, 09:45 ч.

Мнения: 27 524

Ами станали сме си като Дупе и Гащи с малкия Grinning

Дотяга ми понякога,не ми е уморително,но ми писва,искам да отида на кино,на заведение до късно,на дискотека....ама....няма начин Tired

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Ваксини

Сядане -бебе

Запек

Причина:

Причина: