Знаем ли какво правят децата ни в у-ще?

Да, г-жата бе притеснена, но по скоро  явно не знаеше какво да очаква от мен като реакция за случилото се, а не от децата.......Явно други родители не са били толкова толеранти спрямо нея и са я скастряли. Но определено не бих искала да съм на нейно място и то с отговорнастта за толкова деца..........

Ето статия НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ

Вниманието трябва да тристранно - родители, деца, учители!

E, таз статийка ще ми държи дълго влага.....Дано никога не ни се случи нещо подобно.

Ето тук
писах за една случка от ученическия живот на моя син.
Имам чувството, че се въртим в омагьосан кръг.
Ние с него си говорим, той знае разликата между доброто и злото, не нагрубява и не наранява другите. Колко ще издържи? Дори смятам да го посъветвам да се защити както намери за добре
Днес се чувствам много зле, защото съм го възпитавала в ненасилие, а той се връща у дома толкова наранен

Много зависи от самите деца  .Сега синът ми е в 5клас  и съм много доволна от съучиниците му.Не мога да кажа същото за тези до 4клас.Няма да се обеснявам но се е стигало да ходя да се разправям с тях на няколко пъти в училище .

Дяволина, искрено ти съчувствам за случилото се със сина ти и разбирам притесненията ти. Знам какво е да се прибереш скапана от работа и да завариш детето си  наранено/ и душевно, и психически/. И тогава логично си задаваш въпроса кое е по-важно детенце или работата??? Но идва момента, в който осъзнаваме, че не може да сме непрекъснато като орлици над децата си и да ги закриляме. Сега седя, писателствам и разсъждавам в/у проблемите м/у децата и се моля довечера дъщеря ми да се прибере здрава и щастлива от у-ще. Но лошото е, че все по-често се прибира с поредните истории за това как този се ударил, онзи го наранили и т.н. И просто не знам как да я възпитавам вече. Ако й кажа да удари- лошо, ако я накарам да наклевети децата пред учителката- пак зле, ако й кажа да си премълчи утре може и да я пребият......... Все си мисля, че децата страдат от липса на внимание от страна на родителите си и тази телевизия/ няма ли цензура поне за предаванията за  по-малките/.........

      Радвам се, че по темата за детската агресия се започна дебат и много ми се иска той да стане обществен.Доскоро мислех, че само аз имам този проблем и едвали не само моят второкласник се бие в училище.Непрекъснато "работя" по въпроса да открия и отстраня причината - постоянни разговори в къщи за правилните и неправилни неща, разбор на ежедневните сбивания /причината винаги е съвсем дребна/, прилагах и наказания, толкова приказки изприказвах, че омръзнах на самата себе си. От непрекъснато мислене по темата стигнах до извода, че ако само едно дете е лошо и агресивно, няма да има почва за агресия и ще се промени. От разговорите с родителите на съучениците оставам с впечатление, че не искат да признаят за собствените си деца, че влизат в бой /причинно или безпричинно/ и че са по-склонни да възпитават чуждото дете, защото то е лошото. Не допускам, че някоя майкя ще изпрати детето си на училище без да е "преподала" в къщи урока за добро поведение. Не допускам, че има майки, които изпращат детето си на училище със списък кои деца да набие в училище. Но е безспорен фактът, че там децата добре се бият. Разбирам и учителката, че не е от "желязо" - трябва да има някоя свободна минута и за чаша вода, и за тоалета. Мисля си, че ако не им беше отнето правото да наказват учениците, самото училище щеше да има по-голям авторитет и децата да са респектирани от учителите. За съжаление  учителската професия е изключително феминизирана - от директора до чистачките и охраната - всичко е жени. Децата просто нямат страх от никого. Остава ни само да се спасяваме поединично и всеки ден да се молим този път скандалът да ни е отминал...

diidi, както сама казваш "ако само едно дете е лошо и агресивно, няма да има почва за агресия и ще се промени" , но лошото е, че много деца напоследък са доста агресивни, да не кажа невротизирани. А и родителите явно не искаме да си признаем, поне пред себе си, че имаме проблем с децата си. Но това рано или късно ще рефлектира отново  в/у нас.... Засега на първо място за мен лично е  да опазя детето ми и да не позволя на околните да я наранят емоционално/поне/.... А децата вече са доста жестоки........,

Преди време имаше една тема тук, как учим детето да реагира в определени ситуации, забравих името на темата, но това което ме изуми е, че много родители поощряват агресията. Примерът е удари ли те някой, удари и ти. Един вид око за око, зъб за зъб. Докато ние родителите разсъждаваме така, породилата се ситуацията е нормална.
Признавам си и аз учих така детето си първите години. След това обаче попаднахме в друга среда и този начин на мислене му вредеше много.
В тукашното му училище, ако отвърнеш на удар и ти си толкова виновен както и детето, което е посегнало на теб. Наказание отнасят и двамата побойници. Клюкарството, колкото и странно да ни се струва е поощрявано. Ако някой те тормози, отиди и кажи на учител. Ако видиш някой да е малтретиран, сподели с учител или родител.
Имах проблем със сина ми, който редовно се биеше с друго дете и се оплакваше, че бил тормозен от него. След разговор с учителя и майката на другото дете разбрах, че тормозът е взаймен. Забранихме на децата си даже да се поздравяват, а учителят ги постави в двата най-отдалечени ъгъла на стаята. По време на междучасие ги разделяше, ако ги види да се репчат. Около половин година се игнорираха и сега се разбират чудесно. Даже другото дете веднъж ме информира (не използвам думата наклюкари), когато синът ми бил рекетиран. Случката беше, синчето направил нещо нередно и друго дете казало, че няма да го издава, ако му даде пари и моят му дал Говорих с учителя и с негово съгласие изпратих синчето сам да се оправи, уж без знанието ни. Отделно учителят беше взел парите на другото дете, защото му направило впечатление, че има прекалено много и това го навело на мисълта, че не са всичките негови.
Съвместно родители, деца и учители трябва да работим. Няма да успеем да превърнем училището в перфектната среда, но все пак да го направим малко по-добро място за нашите деца. А изградения начин на поведение след време се пренася и в работната ни среда.

мери,  в Б-я нещата са все още доста опорочени и ще трябва да се измине много време преди масово да се заговори за проблемите на децата ни. А дали учителите ще се включат по- активно във възпитанието и то по-скоро в превъзпитанието на децата е съвсем в неопределеното бъдеще. Много се радвам, че случихме на ПРЕПОДАВАТЕЛ И ВЪЗПИТАТЕЛ в лицето на класната на дъщеря ми, но има доста какво да се желае от други учители.
Напълно съм съгласна с методите, които се прилагат при вас поради факта, че децата по този метод на възпитание се учат да поемат отговорност за постъпките си и се тушира агресията още от ученическата скамейка. Но за зла участ все повече майки учат децата си да отвръщат на удар и по този начин се насажда насилието още от най-ранна детска възраст, като нещо естествено и необходимо. Съответно физическото насилие в последствие се "клонира" и в емоционално и крайният резултат ще е трагичен за всички ни. Самият факт , че още преди децата ни да са станали човеци, майките се питат дали могат да пратят болно дете на детска градина е показателен за отношението на родителите към другите деца и респективно за метода на възпитание на собственото им дете / ти си важно, а другите да се оправят......./. Знам, че звучи грубо, но ако се замислим ще видим, че ние предизвикваме децата си да са насилници спрямо околните и дори спрямо нас самите..........