От известно време се чудя дали да пусна тема, но снощи караницата в къщи ми дойде твърде много и се реших. Синът ми е на 15 години - типичен пубертет. Не чува, иска да излиза без да обяснява, закъснява, бори се за свобода, прави си оглушки за домашните задължения... Премам този период като време, през което цялото семейство трябва да мине.
Проблемът е, че сякаш и мъжът ми е влязъл в пубертерт - не приема като нормални за възрастта проявите на сина ни, но и не умее да изтърпи, да излуша, да даде съвет. Крещи му, нарича го егоист и готованец, от най-малкото избухва срещу детето. Ако заема страната на сина ни, започва и на мен да крещи, че аз го правя такъв. Ако застана на страната на мъжа ми, синът ми се чувства като нападнат. Опитах и на ничия страна да не заставам, но и така не става - мъжът ми ме вкарва в спора и изисква да дам мнение. Ако говорехме спокойно, нямаше да има проблем. Лошото е, че всъщност не говорим, а и двамата запалват, избухват, детето естествено не успява да надделее над баща си и дойде моментът, в който ми каза, че не иска да общува с него.
Моля, дайте ми съвет какво мога да направя, за да успокоя семейната атмосфера.
Иначе мъжът ми е отговорен съпруг и баща, грижи се за нас, обича ни. По принцип си е избухлив, но такова чудо като сега не е било.
Проблемът е, че сякаш и мъжът ми е влязъл в пубертерт - не приема като нормални за възрастта проявите на сина ни, но и не умее да изтърпи, да излуша, да даде съвет. Крещи му, нарича го егоист и готованец, от най-малкото избухва срещу детето. Ако заема страната на сина ни, започва и на мен да крещи, че аз го правя такъв. Ако застана на страната на мъжа ми, синът ми се чувства като нападнат. Опитах и на ничия страна да не заставам, но и така не става - мъжът ми ме вкарва в спора и изисква да дам мнение. Ако говорехме спокойно, нямаше да има проблем. Лошото е, че всъщност не говорим, а и двамата запалват, избухват, детето естествено не успява да надделее над баща си и дойде моментът, в който ми каза, че не иска да общува с него.
Моля, дайте ми съвет какво мога да направя, за да успокоя семейната атмосфера.
Иначе мъжът ми е отговорен съпруг и баща, грижи се за нас, обича ни. По принцип си е избухлив, но такова чудо като сега не е било.
Мъжът ми е същия - избухлив и много нетактичен, винаги смята, че той е прав и трябва да стане на неговото, когато се отнася до децата. И отсега виждам наченките на големи битки, когато малкия порасне 
Той също е мъж и иска да се докаже, а баща му много го пресира, точно защото е момче и трябва да стане мъж, но вместо това ми се струва, че постига точно обратните резултати. Може и аз да не съм най-добрата възпитателка, но има моменти, в които детето не иска да говори с него и ми казва, че тати е много гаден и го мрази 
И аз понякога си изпускам нервите, но като ми мине започвам да обяснявам защо съм се ядосала, какво ме е наранило и как да избягваме вече такива ситуации. При мъжът ми извинение много трудно може да се получи, или да им обясни защо иска нещо - щом той казва, значи така трябва да стане и то веднага. Не знам направо какво ни чака в пубертета. 
Пожелавам ти успех в твоята битка 
