За разликата между педиатрите в България и в чужбина????

ааа Макдирокче, то и аз съм контактна, ама мразя болниците от малка и всякакви лекарски кабинети - само като ми стъпи кракът там и качвам кръвното

За педиатрите в България всъщност не знам, щото децата ми са родени и расли навънка, но ми прави впечатление едно нещо като чета форума и говоря с приятели там. В България като че ли има някаква масова истерия по отношение на деца и болести. Като стане дума за ясли и детски градини, почти не става въпрос за друго, освен за болести. За всяка настинка - антибиотик. На бебетата задължително - витамин Д, независимо имат ли, нямат ли нужда. И други такива. По принцип предимството на България се състои в това, че, познавайки повече хора, е по-лесно да намериш свестен лекар. Някой, на който да можеш да разчиташ. Щото ако се оставиш на системата...

А антибиотик се дава при бактериална инфекция. При вирусна просто не помага. Така че няма смисъл.

В UK децата ги водиш на общ лекар. Имат много стабилна система, доста закостеняла, но върши добра работа по принцип. Кръв и урина не вземат ако няма защо, но правят задължителни подробни прегледи за всичко  - развитие, слух, зрение и какво ли още не. Синът ми като беше на една година имаха някакви съмнения че може да е леко кривоглед, пращаха ни в болница на тестове, и въпреки че се оказа, че нищо му няма, две години след това ни викаха на преглед (веднъж годишно), да не се изпусне някакъв проблем, щото тези неща трябвало да се оправят докато са малки. Ето такива превантивни грижи полагат за всичко. И раздават дебели информационни книжки, за да знае населението как да се здравеопазва. Проблемът е, че е страшно бюрократизирана системата, и не допуска никаква гъвкавост. Но определено е по-добра от системата (или липсата на такава) в България.

В Дубай пък  - пълно с частни лекари. Добри, лоши, всякакви. На каквото попаднеш. Има и държавни болници, май не са лоши. Ние имаме частна педиатърка (сръбкиня). Доволни сме.

трябва да кажа, че се убедих, че това е най-добрия начин за сваляне на температурата.  Теорията е, че ако се дава лекарство за смъкване на температурата, организма не може да се пребори с болестта, а температурата е само симптом, все пак. Малкия ми е вече на 3 1/2 и досега (да чукам да дърво) не е пил антибиотик. Щом видя, че започва да вдига температура, му давам вит. С и колкото се може повече течности - никакви лекарства за температура.

Извинявам се, че се намесвам в темата, но бих искала да споделя.
Бях бременна 89-90г., единственото изследване което ми направиха ( кръвно) е за кръвна група. Родих дъщеря ми ( здраво и право дете) и не си спомням някой да й е правил профилактични кръвни картини ( беше на 7 год., когато заради сливици се наложи да й вземат кръв).
Мисълта ми е, че преди този бум на частни лаборатории ( лекарите са свързани почти винаги с тях), не е имало такова нещо, като тази истерия за профилактични изследвания и т.н.
Бремеността си изкарах страшно спокойно, без притеснения дали хемоглобина ми е висок или нисък, тромбоцитите в норма ли са, хематокрита как е.....
Отгледах детето си, с обичайните ваксини и прегледи, но без ненужния страх, има ли анемия, да не дава Господ нещо друго....
Сега почти цялата ми бременост е един кошмар - всеки месец кръв и урина, защо ми е паднал хемоглобина, какви са тези левкоцити в урината....
Вместо да се радвам, аз се притеснявам и изпитвам ужас от поредния път в лабораторията ( ужас какъв ще е резултата).
Извинявам се за дългия постинг, но много внимателно прочетох всички мнения и се сетих, че начина по който сега вашите лекари лекуват децата ви - без излишно натоварване и паника, без излишни изследвания (може би, защото не взимат процент от лабораторията), е лекувано и моето дете - бих искала това време и този начин на практикуване да се върне отново в България, но знам, че това е фантастика, за съжаление разбира се.
Желая много здраве и щастие на вас и семействата ви! 

Буболина, виждам, че лентичката ти се движи, движи, времето лети
Тук като бременна кръв съм давала 3 пъти, като вторият път беше за преценка на риска от аномалии, а третият за проверка на кръвната захар. Иначе урина давах всеки път/ в началото един път месечно, а след 6 месец по- често, накрая всяка седмица/, като лекарят преценяваше дали трябва да се изпрати пробата в лабораторията. Това всичко са стандартни изследвания при нормална бременност.

За децата - редовните имунизации и до 6 месец ежемесечен преглед от фамилния лекар за развитието на детето, след това веднъж на 3 месеца. Кръв вземаха само в болницата.

 Аз лично съм доволна от системата тук.

Имаш право да си доволна, и аз бих била на твое място. 

Аз като бременна тук, всеки месец давах урина и кръв за изследване, но само за да следят дали имам албумин или токсоплазмоза /тя си е доста опасна за бебето/ + веднъж плазмена кръв за изследване на риска за Даун + веднъж изследване на кръвната захар /профилактично/+кръв на консултацията за епидуралната упойка. И на два пъти урина за изследване за бактерии и т.н. - задължително е. Като се замисля беше ми писнало да ходя в лабораторията за изследвания, ама не се оплаквам - като си види човек резултатите и действа много успокояващо.

  А, моля, моля, аз също съм страшно доволна от нашите педиатри. Поеха дъщеря ми от деня в който се роди, винаги са били много внимателни, давали са ми и съвети по телефона, когато се е налагало. Консултациите включват преглед на детето (теглене, мерене,  преглед на ушите и гърдите, тестове за развитие на детето за съответната възраст, ваксинация) и разговор с родителите. Изследвания са ни правили (май само кръв, за урина в момента не се сещам), когато е имало проблем. След първата година ни правиха тест за туберкулоза, а също за ниво на хемоглобина и за олово. След третата година профилактичния преглед включва и тест на слуха, зрението, урина. Антибиотици не се предписват за щяло и нещяло, но аз одобрявам тази практика. Достъпа до педиатрите е лесен - обикновено мога да запиша час за същия или най-късно следващия ден. Ако детето е болно мога да отида и без да имам час. Офиса им работи всеки ден с изключение на неделя следобед, но имат 24 часов телефон, на който мога да опиша симптомите и те да преценят дали може да се изчака до следващия ден (ако недай си боже нещо се е случило през нощта или в неделя следобед) или да тичам към болницата, където ще ме чака лекаря.