Непрестанни истерии при 3-годишно момиченце

  • 9 332
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 34
Здравейте,
Напълно отчаяна съм - 3-годишното ми дете изпада в истерия за всевъзможни неща, по няколко пъти на ден, и вкъщи и навън.
Не мога по никакъв начин да го предотвратя - не става и с говорене, и с гушкане, и с наказания. Безсилна съм и вече се чудя дали не е за детски психиатър това дете, направо тръпки ме побиват...всяко обикновено нещо се превръща в драма-крясъци, тръшкане, влачене по земята. Така е от няколко месеца и не е свързано нито  с промяна в обстановка, нито с детска градина, от там не се оплакват от нея. Ако не й се угоди може да плаче и крещи 3 часа, до пълно изтощение.
Някаква идея какво е това?

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 305
А нещо да си забелязала при някои храни да водят то това състояние?  Thinking Спи ли добре?
Най-добре детски психолог, помоли някой да ти препоръчат  Peace

Макар че често виждам дечицата на тази възраст да правят все по-често така. Да не е нещо временно пък ? Thinking Стискам палци  Praynig

# 2
  • София
  • Мнения: 982
На мен ми прилича на този ранния пубертет в периода 2-3 годишна възраст. Гледай да ограничаваш сладкото и телевизията. Като почне фазата никакво внимание, за да премине по-бързо.

# 3
  • Мнения: 10 547
Все нещо провокира това й поведение. Винаги има причина. А намирането й е в основата на разрешаването на всяка детска истерия или инат.
С кого си позволява подобно поведение? Само с теб ли? А с баща й, баба, дядо, ваши близки?

И игнорирай я. Игнорирай я, защото явно проблемното й поведение се проявява в семейството, щом в детската градина нещата се случват нормално и без проблеми. Ако и там имаше подобни изпълнения, то щях да съм убедена, че става въпрос за нещо глобално. Сега те съветвам да погледнеш преди всичко към себе си, да спреш да правиш опити да я успокояваш по какъвто и да е начин, защото от собствен опит ти пиша- колкото повече публика и внимание имах, толкова повече надувах гайдата. Спряха да ми обръщат внимание и постепенно нещата утихнаха.

# 4
  • Мнения: 2 746
Както и Касита каза, решението е пълен игнор на това поведение. Когато започне да се държи така, и да обясняваш, и да гушкаш, няма да стане - детето не те чува и не те вижда в този момент.Излизаш и затваряш вратата и толкова.Ще спре, когато види че няма публика.

Моята дъщеря имаше един много интересен период, в който съм се замисляла и аз дали не е за психиатър. На около 2г. и половина започна и продължи почти до 5 годишна възраст. Та, след къпане в банята това дете ставаше неадекватно - не можех да я хвана и да я облека. Буквално, детето изключваше всичко наоколо, и щастливо обикаляше по цял час гола из апартамента. Тя се забавляваше, а аз откачах направо, защото не даваше да я пипнем.Беше много, много трудно, с много нерви, но постепенно отмина и сега всичко е ОК.

# 5
  • варна
  • Мнения: 1 228
И ние имаме подобни периоди напоследък .
Започва с пусни ми детско ,при което аз казвам НЕ ,защото ще обядваме примерно  ( а с яденето на обяд сме много зле ,блее рови и не яде )и се почва едно тръшкане ,рев ,който преминава в крещене ,аз отивам в другата стая тя идва и продължава да крещи ,аз пак отивам в другата стая ,тя пак идва ,накрая реши че е гладна седна и се наяде .
Обаче аз колко нерви изхабих и как се сдържах да не обърша пода с нея не знам  ooooh!

# 6
  • Мнения: 3 138
Здравейте,
Не мога по никакъв начин да го предотвратя - не става и с говорене, и с гушкане, и с наказания.

Както са казали и другите, пробвайте с игнориране.

# 7
  • Мнения: 7 325
Как се игнорира подобно поведение. Мен буквално ме изкарва извън равновесие и колкото и да си повтарям - не и обръщай внимание - идва момент в който не издържам, нервите ми не са корабни въжета. Ужасно е и за двете ни. Детето ми е с характер ( нас баща си ) нервно, живо, емоционално, а и доста я разглезиме. Нямам помощ от никъде, роднините далече а таткото рядко е в къщи и като се прибере няма нещо което да и откаже. Тя много държи да става на нейната и когато не знае какво иска е страшно. Нещата станаха по сериозни от септември месец насам когато влезе в училище. Уж и харесваше в началото, деца, играчки, книжки ... но се оказа че има ред и норми и ... вече не и харесва. Както казва Гиа всичко е рев, истерии, тръшкане за всичко, с повод и без повод. Обмислям да я спра от училище, не е задължително, а е и най малката в класа ( родена е в карая на декември ). Периода на адаптация е около 3 месеца, ако след това не се оправи проблема - догодина ще пробваме отново.
И колко пубертета има? - бебешки, нормален, на средната възраст ... дали ще ми стигне живота да видя децата си в период различен от пубертета.

# 8
  • Мнения: 47
При нас е същото. Имаше и други подобни теми тук, писала сам там точно когато реших че ще ходя на психолог с дребния. Това е поредния период. Не си само ти ..... много често срещано е това явление Shocked. Последното истерясване беше като го взех от градината. Беше се заиграл и не искаше да си тръгва и като врякна с цяло гърло в градината. Събраха се всички да видят кои се е утрепал ..... не ме питай как съм го довлачила до колата и как съм карала до нас докато това се тръшкаше в седалката и се дереше.
Пищя точно 1 час. Накрая нямаше глас. Аз не игнорирам. В смисъл седя до него и го чакам да се успокои. Не говоря, но седя до него ...... всеки по различен начин се справя с това положение. Накрая като се успокои почвам да говоря и да обяснявам, а много често той ме пита мамо аз защо ревах...
Аз избягвам да давам съвети защото мойта не е по розова......просто ти казвам че не си само ти. Аз така се успокоявам до някаква степен.....и чета другите майки как реагират или как се справят....
Опитвам се да обработвам предварително нещата при ситуации за които знам че ще има истерии примерно рязане на нокти или къпане.
Последния път му обещах че ще го закарам при каката дето ме лакира, да го лакира и него ама тя няма да го лакира ако са му черни ноктите Shocked Ей такива глупости .... превърнала съм се в палячо.

# 9
  • Мнения: 10 547
I.Hr, прочети се внимателно, подчертай само тези ваши действия, които касаят дъщеря ви и към това притури ходенето на училище. И ето ти отговор на въпроса "защо" и решението "как".  Peace

# 10
  • Мнения: X
Като изключим минималния % деца, които наистина имат някакъв физиологично-психичен проблем, то останалите, проявяващи "характер", са просто
Цитат
а и доста я разглезихме....
Знам, на никого не е приятно да чуе:"Детето ти истерясва/крещи/тръшка се, защото е един малък глезльо/глезла!", но това е истината.
При такива деца трябва твърдост и непоколебимост в решенията.
Започва с пусни ми детско ,при което аз казвам НЕ ,защото ще обядваме примерно  ( а с яденето на обяд сме много зле ,блее рови и не яде )и се почва едно тръшкане ,рев ,който преминава в крещене ,аз отивам в другата стая тя идва и продължава да крещи ,аз пак отивам в другата стая ,тя пак идва ,накрая реши че е гладна седна и се наяде .
Детето:
"Пусни ми филмче!"
родителя:
"Вече е време за обяд/вечеря.Като се нахраним, ще ти пусна филмче, докато аз .....!"
И никакво отстъпване от това родителско решение, колкото и да се тръшка малчугана.
А колко време ще е това, зависи от "нервите" на детето.Някои издържат и по 2-3 часа, моето преставаше за около половин час.
Но аз съм писала, че съм от "лошите" майки и на моите деца бързо им ставаше ясно, че при мен номерата им трудно ще минат.    Laughing

# 11
  • София
  • Мнения: 1 609
Присъединявам се - игнориране му е майката. Аз така процедирам, но с уговорката, че не излизам от стаята, не я оставям сама. Седя до нея, докато се въргаля по пода и пищи. Не говоря, не успокоявам, не се опитвам да гушкам, но седя в стаята. Успокоява се бързо. До тези мерки прибягвам, ако не успея да предотвратя истерията - винаги първо опитвам да туширам в зародиш, преди да са ескалирали нещата и да  се стигне до тръшкане и рев.

Общи условия

Активация на акаунт