Здравейте!
Тази есен малчо тръгна на градина; все още нямаше навършени 3 годинки, но го приеха с неговия набор в 1 група. Подготвяхме се психологически цяло лято - как ще ходи на градина, ще играе с децата, докато мама е на работа и т.н. Тръгна с голямо желание и въобще без никакви кризи - нито се е тръшкал, нито е плакал, за учудване на всички! Но... от известно време съществува проблем!
Едната им госпожа е млада, другта - по-възрастна. В началото дечко беше във възторг от младата, наричаше я "моята госпожа", разказваше за нея. Тя също го хвалеше, че бързо свикнал с правилата и се адаптирал добре. Един ден, след нейна смяна, го прибрах целия издран от друго дете. След това изведнъж госпожата започна да вмята, че се дърпал с децата за играчки, че когато тя е наблизо, слушал, но щом се обърнела, започвал да ги бута и пр. Един ден той ми разказа, че счупил някаква количка в градината и му се карали. Споменава на няколко пъти и името на едно от децата, което казва, че го биело. След боледуване миналата седмица детето тръгна пак на градина и оттогава всеки ден ми го връщат с плик с напикани дрешки - по време на сън или по време на заниманията, които имат. В същото време вкъщи започна да употребява репликата "Ще те изгоня!" - което ние никога не сме му казвали. Последните два дни е на вълна: "Не искам на градина".
Сутринта го заведох и питах младата госпожа - пак ми обясни, че се дърпал с децата, че си седял само на масичката и не играел с другите, а като тя му дадяла играчки и идвали други деца, не им давал играчките; че шепнел, а не отговарял високо, както преди... Днес като го заведох, въобще не отрази госпожата, дори не я поздрави, гледаше само надолу, а от известно време нито говори ласкаво за нея, нито я нарича "моята госпожа". Възрастната й колежка казва, че при нея няма проблеми, освен напикаването през деня; че детето НЕ Е агресивно към другите. Когато тя е на смяна, той я поздравява, дава й пет...
Вкъщи не се напишква, нощно време също остава сух, само в градината е това. Вече не знам какво да мисля. Според мен младата го е стресирала по някакъв начин. Сега мисля да отида и да разговарям по-надълго с нея и ако няма резултат - ще се обърна и към директорката.
Много ми е болно! Не смятам, че дърпането на играчки е проблем - това са деца все пак; тук е ролята на педагога, който да ги приобщи и научи да живеят колективно.
Имали ли сте подобен проблем и как реагирахте? Как си дойдоха нещата по местата? Ще се радвам да споделите опит; много съм притеснена!
Тази есен малчо тръгна на градина; все още нямаше навършени 3 годинки, но го приеха с неговия набор в 1 група. Подготвяхме се психологически цяло лято - как ще ходи на градина, ще играе с децата, докато мама е на работа и т.н. Тръгна с голямо желание и въобще без никакви кризи - нито се е тръшкал, нито е плакал, за учудване на всички! Но... от известно време съществува проблем!
Едната им госпожа е млада, другта - по-възрастна. В началото дечко беше във възторг от младата, наричаше я "моята госпожа", разказваше за нея. Тя също го хвалеше, че бързо свикнал с правилата и се адаптирал добре. Един ден, след нейна смяна, го прибрах целия издран от друго дете. След това изведнъж госпожата започна да вмята, че се дърпал с децата за играчки, че когато тя е наблизо, слушал, но щом се обърнела, започвал да ги бута и пр. Един ден той ми разказа, че счупил някаква количка в градината и му се карали. Споменава на няколко пъти и името на едно от децата, което казва, че го биело. След боледуване миналата седмица детето тръгна пак на градина и оттогава всеки ден ми го връщат с плик с напикани дрешки - по време на сън или по време на заниманията, които имат. В същото време вкъщи започна да употребява репликата "Ще те изгоня!" - което ние никога не сме му казвали. Последните два дни е на вълна: "Не искам на градина".
Сутринта го заведох и питах младата госпожа - пак ми обясни, че се дърпал с децата, че си седял само на масичката и не играел с другите, а като тя му дадяла играчки и идвали други деца, не им давал играчките; че шепнел, а не отговарял високо, както преди... Днес като го заведох, въобще не отрази госпожата, дори не я поздрави, гледаше само надолу, а от известно време нито говори ласкаво за нея, нито я нарича "моята госпожа". Възрастната й колежка казва, че при нея няма проблеми, освен напикаването през деня; че детето НЕ Е агресивно към другите. Когато тя е на смяна, той я поздравява, дава й пет...
Вкъщи не се напишква, нощно време също остава сух, само в градината е това. Вече не знам какво да мисля. Според мен младата го е стресирала по някакъв начин. Сега мисля да отида и да разговарям по-надълго с нея и ако няма резултат - ще се обърна и към директорката.
Много ми е болно! Не смятам, че дърпането на играчки е проблем - това са деца все пак; тук е ролята на педагога, който да ги приобщи и научи да живеят колективно.
Имали ли сте подобен проблем и как реагирахте? Как си дойдоха нещата по местата? Ще се радвам да споделите опит; много съм притеснена!
