Добър ден . Искам да спделя угромната си мъка в момента . На 25.11.14 г 18:30 родих прекраснта си дъщеричка Карина 2200г 45см . Раждах естествено мина мн бързо и добре . Извадиха я проплака силно звучно . И от тук почнаха лошите неща . Плацентата беше черна мн малка,пъпната връв с мн образования на нея и истъняла . Взеха бебето ми ,видях я за миг ( съсипа ме мисълта че не ми я дадоха да я пипна да я гушна ) на сутринта казаха че имал гърчове през нощта и са я сложили в кувиоз заради малкото и тегло . Казаха че във Враца немогат да И помогнат и имат съмнени за хидроцефалия но нямат нито апаратурата нито професионалистите които да разберат това.затова я транспортираха по спешност в тукуда софия . Там започнаха иследванята и назначиха ядрено магнитен резонанс . Иследванята излязоха за 2 дена точно когато ме изписаха . Прес тези 2 дена в болницата постоянно плачех нз какво се случва исках си детето Взеха ми я без да я пргърна зирнах я за части от секундата имах чувсто че сърцето ми се къса на милони частици умирах духом . Исписаха ме . Отидох при нея зернах я и от там докторката доиде с резултатите . Казаха че има цитомегаловирусна инфекця която увредила мн части от мозъка . А всички други органи функционират нормално и са Нормални няма нищо Нередно . Казаха че сега е добре но определен етоп ще се проявит тези ограмни поражения но моЗъка та дори в неопределено време да чакам най лошото.. Сега чакаме в сряда да доиде невролог специалист да каже мнението си и да заключи положението и да каже изобщо какво да очаквам .. Чакането ме убива убива ме мисълта че може всеки един момент да ми се обадят и да кажата присъда която. Да ме съсипе да спре живота ми .. Исками се да дам живота Си тя да живее . Какво съм направила за да заслужа тази участ ..
- Публикувана: 30 ноем. 2014, 19:23 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2022, 15:31 ч.
Новородено с цитомегаловирусна вродена инфекция
Ще трябва да изчакаш. Не само мнението на невролога, но развитието на нещата.
Нищо не си в състояние да направиш и самообвиненията са най-неподходящото нещо.
Те няма да помогнат на никой, а напротив ще навредят на теб.
Нямаш друг избор освен изчакване. Мозъкът е най- сложната система в човешкия организъм, а възможностите му най- неизучени.
Стават и чудеса Грета! При случай, че не стане, то определено дъщеричката ти не е подготвена за този живот. Нямаш никаква вина!
Нищо не си в състояние да направиш и самообвиненията са най-неподходящото нещо.
Те няма да помогнат на никой, а напротив ще навредят на теб.
Нямаш друг избор освен изчакване. Мозъкът е най- сложната система в човешкия организъм, а възможностите му най- неизучени.
Стават и чудеса Грета! При случай, че не стане, то определено дъщеричката ти не е подготвена за този живот. Нямаш никаква вина!
Моли се и бъди силна. И ние ще се молим за вас. Намерих една стара тема която може да изчетеш също
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=200778.0;topicrefid=20
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=200778.0;topicrefid=20
Здравей! Само не се отчайвай и ако трябва си казвай " Сега няма да го мисля, после!" При мен помогна. Аз родих на 12.2010 и дъщеричката ми е с много проблеми в мозъчето - микроцефалия, разширени вентрикули, калцификати и т.н.. Направиха ни изследвания за няколко вируса, но така и не откриха какво точно е предизвикало това състояние. Казаха, че съм изкарала някакъв вирус по време на бременността без да го разбера и така.... На нас също ни казаха да не се надяваме, дори рехабилитаторката ми каза" Каквото е счупено е счупено!". Е да ама не ! Проблемите бяха много - на 6 месеца започна да си вдига главата, на 1 година седна, през 1-вата година се беше затворила в собствен свят....Но с много рехабилатация, хранителни добавки от вторият месец и най - вече вяра и упорство тя върви, прави бели и ме ядосва и радва всеки ден. Имаме още много дълъг път да извървим двете с нея и знам , че никога няма да бъде като връстниците си, но знам, че можеше да бъде и много по- зле. Просто исках да ти кажа , че трябва да си силна и за двете ви и да не вярваш на 100% на докторите. Осланай се и на твоят майченски инстинкт. В много случай той показва по- добре пътя, който трябва да поемеш. Ще се моля за вас!
мило момиче, много майки са преживели това което теб сега те съсипва. всички ние знаем колко е трудно в такъв момент да бъдеш силен , да се бориш с лекарите и системата и да се усмихваш и да вдъхваш сила на бебчето което с нетърпение те чака всеки ден в четири.
това което на мен ми помогна да осъзная че някой се опитва да превърне детето ми в банкомат бе една лекарка която ми каза, че за да се развива нормално детето то трябва да расте в нормални условия, и ако и интензивните сектори бяха с нормални условия то всички бебета биха се отглеждали там. през тези трудни две години които минахме винаги съм искала само да се случи това, което е най добро за дъщерями, а кое е най добро .......божа работа. знам че най доброто за нея може да е най лошото за мен............
днес всички онези които ми чертаеха разни прогнози как детето няма да изкара до края на първия месец, как всеки момент я чакаме да си отиде...... онези които вместо да ми помагат и да ми дават насоки като лекари ме съветваха и ми поднасяха да подписвам документи за оставяне в дом.............днес не могат да ме погледнат в очите и казват че е станало чудо с това дете. просто се убедих че тия бебета имат невероятни способности, но за да ги развият майката трябва да е голям инат и дето се вика да не си оставя детето в калта.
стискам ви палци и ако мога с нещо да съм полезна съм насреща.
само да кажа и за невролога. задължително направете поне още две консултации с други невролози.
това което на мен ми помогна да осъзная че някой се опитва да превърне детето ми в банкомат бе една лекарка която ми каза, че за да се развива нормално детето то трябва да расте в нормални условия, и ако и интензивните сектори бяха с нормални условия то всички бебета биха се отглеждали там. през тези трудни две години които минахме винаги съм искала само да се случи това, което е най добро за дъщерями, а кое е най добро .......божа работа. знам че най доброто за нея може да е най лошото за мен............
днес всички онези които ми чертаеха разни прогнози как детето няма да изкара до края на първия месец, как всеки момент я чакаме да си отиде...... онези които вместо да ми помагат и да ми дават насоки като лекари ме съветваха и ми поднасяха да подписвам документи за оставяне в дом.............днес не могат да ме погледнат в очите и казват че е станало чудо с това дете. просто се убедих че тия бебета имат невероятни способности, но за да ги развият майката трябва да е голям инат и дето се вика да не си оставя детето в калта.
стискам ви палци и ако мога с нещо да съм полезна съм насреща.
само да кажа и за невролога. задължително направете поне още две консултации с други невролози.
Добър вечер . Днес имахме консултация с невроложката която чакахме . Тя направи еег на кари за да види мозъчната дейност. Резултатите бяха потресаващи . Невролошката каза че резултатите са мн зле обесни ми че определени части на мозъка са атрофирали , мозъчната и деиност е мн малка. Има дори частична мозъчна смър има част от признаците за нея . Също така че в момента Най кошото с което ще се сблъскаме след като си я вземем е тежката епилепсия . Сега са като леки трепети но до 3 месеца ще са мн по лоши с извиване на главичката. Изпадане до безсъзнание . Чувствам се бесилна .това ме убива детето ми страда гледам я и немога да направя нищо нищо . Мисля че след като си я взема ще е по зле нз нз искам да е сън искам да е нормална искам си детето искам да я гледам как расте как ми казва мамо как прохожда ... Сълзите сами текат вече има чувството че една огромна буца ми е заседнала и немога да дишам да ям нищо .. Защо ако има бог оставя Най милото и най невиннотото на света.. Искам да не страда не мога да я гледам така ... Никога не искам да я оставя ще се боря тя се е борила до последния месец сега аз ще дам и живота си ако трябва за нея .
Грета, не се отчайвай, каквото и да става ,ходи редовно при бебето си и му говори и се надявай!
Не мисли напред в бъдещето- дали ще ходи говори и т.н. няма смисъл да се тормозиш, защото никой не може да ти каже какво ще стане.
Мисли за сега - да се стабилизира, да се храни ,да оцелее. Не се страхувай да си вземеш детето вкъщи, ако се храни и е независимо от апаратура! Ще се справиш, ще давате лекарства за епилепсията, ще следите на невролог и т.н.
Пиша ти като майка, която е преживяла всичко това, макар че синът ми е с други диагнози, но усещането е същото, много трудности сме имали и много тежки прогнози за него сме чули, но той се оказа много по-силен отколкото си мислеха.
Не мисли напред в бъдещето- дали ще ходи говори и т.н. няма смисъл да се тормозиш, защото никой не може да ти каже какво ще стане.
Мисли за сега - да се стабилизира, да се храни ,да оцелее. Не се страхувай да си вземеш детето вкъщи, ако се храни и е независимо от апаратура! Ще се справиш, ще давате лекарства за епилепсията, ще следите на невролог и т.н.
Пиша ти като майка, която е преживяла всичко това, макар че синът ми е с други диагнози, но усещането е същото, много трудности сме имали и много тежки прогнози за него сме чули, но той се оказа много по-силен отколкото си мислеха.
знам колко е труден този избор дали да си вземеш детето в къщи като не знаеш как да се грижиш за него. и не могада разбера защо тия лекари в бг вместо апокалипсиси не започнат да учат родителите как да се грижат за децата си. аз лично не можех да се примиря с мисълта че детето ми ще умре вегетирайки в едно легло в кюшето на някоя болница. за това си я прибрах в къщи. просто исках да й дам шанс ако ще умира да е с усмивка в прегръдката на мама. преминах през ада докато се науча какво да правя, ама ей на оцеляхме някак. според мен има някаква особена връзка между децата с проблеми и майките им. и някак ако майката силно се бори и детето се бори. ако майката падне духом и детето се срива. не знам, според мен всичко е божа работа, но хубаво е да се даде шанс.
Здравейте, вчера бяхме при кари ,, вдигнах я гушнах я за първи път .. Няма такова чувство след кто си тръгнах усештах сякаш още е на ръцете ми .. В понеделник ни изписват от токуда и ще ни прехвърлят във враца в болницата за да продължат лечението и до 1 месец с фенобарбитал за гърчовете след това ще ни изпишат и ще си я взема в нас . Да Докторите ми казват да я оставя в дом в който пак ще ходя да си я виждам и кърма и гледам но не бих го направила никога техните приказки са : прекалено си малка за да претърпиш такава травма . Никога не бих оставила кари там никога по добре в моите ръце да стане нещо отколкото в чужди. По добре аз да съм последното нещо което вижда. Никога не бих я оставила. Ще се боря със всички сили За нея . Ще се науча ще свикна с гърчовете мои дълг е да съм до нея да е в моте ръце.
Нямам думи просто.Всичко това се случва в БГ ,защото няма изследване на бременната за ЦМВ и токсоплазмоза.Аз имах и 2те през 2те си бременности.Активни инфекции.Страшно.Но знаех от самото начало.Голям контрол.С токсоплазмозата имах големи 4 ултрасаунда.С ЦМВ и второто ми бебе също.Постоянно наблюдаваха бебетата.Размерите на главата основно.