Нямам представа дали такива теми намират място в този форум, вероятно моята ще бъде заключена и забравена, никой няма да й обърне внимание. Но за обикновен човек като мен надеждата е в тези форуми, защото нямам достатъчно власт, за да ме чуят институциите в държавата. Случаят е следният - септември месец баща ми, при случайни изследвания си откри САМ (защото на личната му лекарка не й пука) че в кръвната му картина левкоцитите са му малко. Преди това имаше някакви болки в ръцете и краката, обикаляше по всякакви лекари за ставите и накрая му казаха, че има артроза. До ден днешен не се разбра дали малкото левкоцити имат общо с онези болки. В средата на семтември от Хематологията в София го изпратиха по спешност в МВР болница в София. Знаем колко е зле там, но тогава нямаше време за мислене и избор. Там прекара около седмица. Единственото, което му се правеше бяха някакви инжекции "ал митрал" за болките в ставите. Последните дни решиха да му вземат все пак костен мозък (трябваше процедурата да бъде повторена, защото в болницата не бяха достатъчно компетентни да разчетат резултатите и се наложи вторият път те да бъдат изпратени в Хематологията). Същевременно краката започнаха да му се подуват (дали от въпросните инжекции или не и това не стана известно). Всеки ден, докато беше във тази болница и ние и баща ми казвахме на лекари и сестри, че краката му са подути, а техният коментар беше "Бели кахъри". Човека излезе, стана ясна и диагнозата малко след това - РАЕБ 2. За тази диагноза няма лечение, освен кръвопреливане в краен случай (ако хемоглобина падне под 100 или поне така ни каза д-р Стоянов, лекуващият му лекар в МВР-то). После започна всеки месец да ходи на контролни прегледи в Хематологията при великия д-р Хрисчев. Левкоцитите почнаха да се покачват (той започна да приема храни, които ги покачват, но дали това е причината отново нямаше кой да ни каже). След вторият контролен преглед бяха стигнали едно нормално ниво и въпросният доктор ни беше казал, че ако и следващият месец е така, ще вземе отново костен мозък малко преди края на тази година и най-вероятно няма да има смисъл повече да ходи там (един вид ни даде криле, от които имахме нужда). Е хубаво де, но краката продължаваха да се подуват, а никой не обръщаше внимание. Дори се стигна до там личната лекарка да идва у дома, да го прегледа. Тя го изпрати спешно на кардиолог (ново 20). Отидохме и д-р Симеонова ни каза, че се налага да влезе в болница за няколко дни, да го налеят с лекарства и да махнат оттоците. Защо ли избрахме Окръжна болница? За 10 дни умориха и него и нас. Как по точно? Ами един красив понеделник, когато отидох при лекуващата му лекарка д-р Тасева да попитам за лечението му, тя ми отговори - "о, той може да умре още през това лечение, може дори и в момента да умре, докато с Вас си говорим". Обяснете ми нормално ли е лекар да бъде толкова директен с млад човек. Попитах я защо. Тя каза, че състоянието му е много зле - той си има ХОББ от години, сега сърцето му било зле + "неизясненото" кръвно заболяване, което явно само на тях им беше така неясно. Само седмица преди това той беше ходил на контролен преглед при д-р Стоева в Токуда, където е диспансеризиран от години и тя му беше казала да си купи/наеме концентратор с кислород, което значително ще подобри състоянието му и което ние направихме веднага. Само преди няколко дни беше и на кардиолог, както вече написах по-нагоре и му бяха казали, че сърцето му е в норма за възрастта. Споменах и за изследванията на кръвта, които се вдигаха. И изведнъж тази Тасева ме срина с думите си. Същевременно в Окръжна му правеха инжекции за разреждане на кръвта (ще кажа след малко защо го споменавам като факт). Няколко дни след като докторката ме уби (меко казано), лсед 2 часа звънене по телефона му (след което някой го изключи аз супер притеснена отидох до болницата и на място разбрах, че баща ми е преместен в Интензивно отделение. Не знам поради каква причина не ме бяха уведомили, а по думите им от предния ден утре щяха да го изписват. Както и да е. Шефа на отделението д-р Марков, първоначално отнове ме стресира като ми каза, чв положението му е критично и правят всичко възможно да не умре. Горе, пък другите пациенти от стаята му ме увериха, че когато са го свалили баща ми е бил добре, говорил е, а оттоците му почти били спаднали (не вярвам те да лъжат, доста обикновени хора бяха). На следващият ден и д-р Марков вече каза, че баща ми е добре (кръвното му се вдига и ако продължава така ще го качат обратно на 8-ми етаж във Вътрешно отделение). Така изминаха още 2 дни, в които кръвното му беше в норма, сърдечната дейност в норма, дишаше без апарат, оттоците и синините ги нямаше. Даже мислеха да му правят пункция на белия дроб, за да изкарат течността, която явно е имал, но поради спад в съсирването на кръвта се отказаха ( а горе 5 дни му биеха инжекции за разреждане на къвта, СРАМОТА Е, ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ) На 24.11 в 11 часа аз отидох да го видя. На вратата д-р Марков ме посрещна усмихнат и ме пусна вътре, каза че баща ми е добре. Влизайки в страята го намерих с отворени очи и уста, нереагиращ на викането и побутването ми. В стаята имаше 4-ма лекари на съседното легло и само един реагира като дойде и му провери пулса. Естествено ми отговори, че не може да ми каже нищо, защото не е от това отделение. А д-р Марков след като разбра за състоянието му, продължи да се разхожда съвсем спокойно, само ме помоли да напусна. Попитах го направо дали е жив, той каза не съм казал че не е. Е ДОБРЕ ДЕ, НЕ ПРАВИ НИЩО, НЕ КАЗВА НИЩО, ЗАЩО Е ТАМ ТОЗИ ЧОВЕК?. Аз напуснах, защото бях в шок, сега съжалявам че не останах, да видим как щяха да ме изгонят. Казаха ми, че след половин час ще ми кажат повече. Аз изивках веднага майка ми (която е здравен работник) и най-добрият му приятел. Когато отидохме д-р Марков се покри и изпрати някакъв нагъл очилатко, които ни каза, че баща ми е много зле, на кислородно дишане е и най-вероятно след около час ще почине. Не ни пуснаха даже да го видим, никои не излезе и след този един час. Накрая помолихме лекар от друго отделение за информация, той ни съобщо трагичната вест. Дали баща ми е бил починал, още когато аз влязох и го намерих така, дали през следващите 2 часа ако тогава е бил жив те са правили нещо да го спасят или просто са си пили кафето, докато умира, това няма как да знам. Но знам, че съм на 23 години и го изгубих от куп лекарски грешки, неправилно взети решения и българска глупост. Здравният министър Петър Москов нали е завеждащ на Интензивното отделение в Окръжна, къде е той при тези случаи? Знаете ли през тези 10 дни, колко хора починаха във Вътрешно и в Интензивното (всеки ден по 3-ма, 4-ма). А когато си потършиш правата лекарите ти крещят в най-тежкият за теб момент. За баща ми вече е късно, но хора не ходете в тази болница, там убиват най-безпощадно хора. Държавата ни не върви на никъде. Ако имах повече власт всички лекари от тези отделения и другите споменати по имена щяха да бъдат уволнени дисциплинарно ЛИЧНО ОТ МЕН. Но сега мога просто да пиша по форумите. А ако някой от тези безсрамници го прочете, нека знае аз съм Мила Негревска, дъщерята на Кирил Негревски, пациента когото всички вие убихте. Спете спокойно 
Другата ми баба след същата диагноза на същата възраст, но след направена операция, си е още жива и здрава. Последно брат ми пребивава там известно време с плеврит и трябваше (вече от опит) да търсим връзки, за да получаваме информация и да го лекуват адекватно. 
резнаха я и видяха ЦЯЛО топче марля в кракът й ! Мина време , изписваха й лекарства , за разреждане на кръвта , за сгъстяване на кръвта , за болките (някакви обезболяващи за наркомани) - една торба лекарства , без никой да й прави изследвания преди да изписва . Така до миналия месец . Беше вечерта , обадиха се да ни кажат , че й е зле , личния лекар й бил инжекция Аналгин и сутринта щяла да се оправи. Да, ама аз чувах плачът и стенанията на тази малка и вече съсипана женица и посъветвах роднините на мъжът ми да извикат линейка . Линейка там ходела само , ако има смъртник , а докторът казал , че бабата ще стане сутринта . Лъгал ги така два дена .Послушаха ме и с кола свалили бабата до болницата във Велинград . Там естествено са я приели по спешност , казали им , че ако са чакали до сутринта , бабата щяла да е пътник. Стабилизираха я , но два дена й слагаха системи с НЕЩО , без диагноза , не даваха и да я транспортират до Пловдив , било страшно , как 1 час ще пътува в това състояние. На третия ден докторът казал - Инфаркт на червата и вече имахме диагноза , не искал да я оперира , щото лекарствата щели да я оправят . Е , оправиха я , на четвъртия ден , т.е. призори станало по - зле положението , но кой да извикаш , в цялата болница не е имало къорав доктор или сестра . Звънят сутринта към 5 ч , бабата си отива , боли я , няма кой да я погледне в болницата . Няма доктор , няма сестра . Към 7ч . започнала да избива кръв от устата на бабата , няма доктор , няма сестра , само една малка женица в мъки , адски мъки . Мъчила се така до 10ч , когато вече се е предала . Отиде си сама в болницата , без дори да са разбрали докторите , тези които са взели щедрия рушвет от роднините на съпруга ми , които са обещали , че ще я оправят и тези , които не я пуснаха да потърси истински лекарски грижи в Пловдивската болница . 
. И за жалост не само твоя татко е пострадал от безхаберието на лекарите ни. Моя баща го изписаха в изключително тежко състояние със уж овладян кръвоизлив на стомашно-чревния тракт и хемоглобин в норма, трябваше да го транспортираме с частна линейка, защото тя болницата май осигурявала транспорт, но по добре било ние да си го осигурим. Беше изписан с думите- прибери си го, за да почине у дома, на спокойствие сред вас неговите близки. А, уж правеха всичко възможно. Татко също стана жертва на недомислието на нашите родни медици, безкрайни изследвания, различни специалисти, постоянна смяна на медикаменти, лежане по болници, като с всеки ден състоянието му се влошаваше, а никой не обръщаше внимание и така до леталния изход. За няма и няколко месеца го разсипаха и съсипаха. Ох, ще се пръсна от мъка и безсилие. 
