Всичките ни интереси са общи, с изключение на стрелбата, на мен не ми хареса. Но иначе караме ски, правим лятно време преходи по планините, ходим на барбекю, но като че ли най- обичаме автотуризма. Качваме се на колата и си избираме маршрут. Сега имам "100 национални обекта"- книжката и много обикаляме за печати.
- Публикувана: 7 март 2006, 03:39 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2006, 17:51 ч.
Какви общи интереси имате с жена си?
(той не я гледа 
). И се притеснил, че това не ни е общ интерес и скочи и седна до мен да гледа и той 
...
Ами като се замисля ного с пасваме: и двамата си падаме по излежаването, по гледането на филми, по игри като Хирос и Age, по безцелното возене с колата (тук зарибихме и детето), по разходките и какво ли още не. От толкова време сме заедно, че само четката за зъби не ни е обща.
С течение на времето и нашите интереси станаха общи.
Свекито даже отначало все ми се чудеше защо се съгласявам да ме мъкнат по разни "мъжки" мероприятия
Но и двамата се чувстваме добре така, дори да не участваме активно в заниманията на другия ни е по-приятно когато сме заедно
Свекито даже отначало все ми се чудеше защо се съгласявам да ме мъкнат по разни "мъжки" мероприятия
Но и двамата се чувстваме добре така, дори да не участваме активно в заниманията на другия ни е по-приятно когато сме заедно
Честно казано ние сме пълни противоположности:
- той обича зимата, аз я мразя
- той обожава да кара ски, аз се ужасявам да се доближа до пистите
- той е запален колоездач (трепе се по чукарите на Витоша), аз карах за последно колело, когато бях на 7 години.
- не харесваме едни и същи филми
- обожава всичко, свързано с колите, аз не знам какво е трансмисия
- аз обожавам да чета книги, той бяга от тях като дявол от тамян
Има и още неща, ама хайде да не ви отегчавам. Въпреки всичко сме заедно вече 3 години - много се обичаме, много се забавляваме, много щуреем заедно. Доста често имаме търкания пом/у си, ама после колко ни е хубаво да се сдобряваме....
- той обича зимата, аз я мразя
- той обожава да кара ски, аз се ужасявам да се доближа до пистите
- той е запален колоездач (трепе се по чукарите на Витоша), аз карах за последно колело, когато бях на 7 години.
- не харесваме едни и същи филми
- обожава всичко, свързано с колите, аз не знам какво е трансмисия
- аз обожавам да чета книги, той бяга от тях като дявол от тамян
Има и още неща, ама хайде да не ви отегчавам. Въпреки всичко сме заедно вече 3 години - много се обичаме, много се забавляваме, много щуреем заедно. Доста често имаме търкания пом/у си, ама после колко ни е хубаво да се сдобряваме....
Чувствам го като част от себе си. Задно бяхмо по 24 часа преди да се роди първото хлапе. Мечтаем за едни и същи неща, имаме една цел. Правим всичко заедно. Само дето не обичам игрите в които се стреля, а той обратно. Не можем един без друг. Ходенето някъде сам за няколко дни е трагедия и за двамата, да не говорим след това и за сметката за телефон. Мъжът ми дори се грижи за децата, сменя памперси....Беше с мен в болницата когато родих първото дете с операция(болницата не беше покрила още ISO), остана и се грижеше за мен първата нощ и през деня. Малко мъже могат да издържат на толкова кървища.. 
Постоянно благодарим на Бога, че сме заедно! 
Мъжът ми дори се грижи за децата, сменя памперси....Беше с мен в болницата когато родих първото дете с операция(болницата не беше покрила още ISO), остана и се грижеше за мен първата нощ и през деня. Малко мъже могат да издържат на толкова кървища.. Постоянно благодарим на Бога, че сме заедно! 
Препоръчани теми