Прави напук - как да противодействам?

  • 14 975
  • 98
  •   1
Отговори
# 45
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Все си мисля,че го правят,защото искат да са център на внимание.Знаят,че по този начин ще го получат.Нервите обаче със сигурност не помагат,нито на нас,нито на тях.В такива ситуации трябва да се заинтригуват с друго нещо,което със сигурност ще ги впечатли повече.

разбира се, че всичко е за внимание. Peace
аз избягвам да заинтригувам с нещо мнооого интересно, защото много бързо схващат, че като правят дяволия и родителят ще измисля нещо интересно. не си поставям за цел да измислям супер интересни и впечатляващи забавления, защото така губи интерес сам да си намира занимание. Peace

като прави дяволия го включвам в почистването или оправянето. всъщност се ядосвам, защото ми отваря работа. включвам го в тази работа, за да види резултата от действията си. обикновено се включва и помага, защото и аз съм там, така да се каже "играем" заедно.  Wink

# 46
  • Варна
  • Мнения: 25 321
разбира се, че всичко е за внимание. Peace
Ооо, даааа. Снощи какво направи да ви разкажа. Тогава доста се подразних, но не му го показах, игнорирах, а сега ми е много смешно Laughing Каза, че му се спи, качи се на леглото с пантофите и подскочи напред назад - цялото го отъпка. Аз му викам "хайде, събувай се". Седна нашето, събу единия пантоф, тупна го като печат на леглото и го хвърли долу. Аз не реагирах. Събу втория и ми вика "мамо, виж". Поглеждам аз, той го тупна пак и ме гледа,чакайки реакция Twisted Evil . Аз му казах "добре, маме, пускай го долу". Той явно се разочарова и пак ми каза "мамо, виж" и го отърка 5-6 пъти в чаршафа Mr. Green Аз пак му казах "добре, видях" и той накрая се примири и го метна долу, ама със засилка, да пробва така да ме ядоса. Ей, голямо магаре. Накрая се кротна и заспа.

# 47
  • София
  • Мнения: 9 756
Хахаха, сладур. Пробва детето, длъжно е, а и е интересно - как така мама до сега се ядосваше от това поведение, а вече й е все едно.  Laughing Хитри са децата, трябва и ние да сме хитри.
Аз съм завършиа педагогика и бях прекалено самоуверена, че малката няма да ме изненада с нищо. Е, грешала съм жестоко. Ако се опитвам да й реагирам на поведението според правилата от учебниците ми, много често става точно обратното на написаното в тези "умни" книги. Стара истина е , че теорията е далеч от практиката и се убеждавам лично в нея. Затова забравям всичко научено в университета и просто наблюдавам детето си и реакциите, опитвам се да запомням кога как ми реагира и на тази основа си градя ходовете.

# 48
  • Мнения: 4 826
Уф, и при нас всичко е обратното и винаги в неподходящия момент. Като цяло се стремя да го игнорирам, ама понякога не става. Когато го плясна, той се смее и продължава в същия дух. Любимото му занимание напоследък е когато го гушна, за да го кача на масата за преобуване, той да каже ''сам, сам'' и след като го пусна с надеждата, че сам ще се качи, той се изстрелва в обратната посока.

За празниците си бяхме в БГ и си купих една книга със заглавие от типа ''Да накараш детето да те слуша, когато говориш'' (това не е точното заглавие, ама нещо в този смисъл беше), та ще видим там какво пише - по принцип не съм фен на книгите за възпитание (досега не съм намерила нищо, което да работи при нас), но кой знае.

# 49
  • Мнения: 2 286
Мдам, и при нас дебелите книги се оказаха безполезни, даже доста време се чудех толкова ли съм повредена. Но се оказа, че грешката не е в моята глава Laughing .

Тъжното е, че вече направи 4, а положението е ... леле-мале! Прави ми напук нещо си и аз "защо, мамо, така правиш, нали знаеш..........еди какво си", а той ми отговаря: "ми така съм си решил, мамо, така съм направил" Crazy . Но вече нали е голям и наблягам на причинно-следствената връзка и все повтарям, че преди да направи нещо трябва да мисли...

Между 2 и 3,5 ми идваше да набия един юмрук с крак на звънеца и да изчезна безкрайно Mr. Green .

# 50
  • Мнения: 4 826
Тъжното е, че вече направи 4, а положението е ... леле-мале! Прави ми напук нещо си и аз "защо, мамо, така правиш, нали знаеш..........еди какво си", а той ми отговаря: "ми така съм си решил, мамо, така съм направил" Crazy . Но вече нали е голям и наблягам на причинно-следствената връзка и все повтарям, че преди да направи нещо трябва да мисли...

Бъдещето се очертава розово значи  Mr. Green

# 51
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
а той ми отговаря: "ми така съм си решил, мамо, така съм направил" Crazy . Но вече нали е голям и наблягам на причинно-следствената връзка и все повтарям, че преди да направи нещо трябва да мисли...

и аз съм възпитавана така и честно казано не намирам този метод за особено успешен.
като дете често се чувствах безсилна и унизена като ми кажеха "мисли преди да правиш нещо". все едно не мога да мисля...

аз показвам как се прави ( в цялата последователност напр.: рисуване с боички - изваждане на материалите, рисуване, подреждане, измиване на чашата за вода и подсушаване и прибиране на всичко). като не спази нещо в процедурата и идва и казва и ако иска помагам. ако изцапа - чисти (пак помагам). така детето се чувства "голямо" и се радва, че му е гласувано доверие, но в същото време научава и бремето на отговорността. ако нещо не направи както трябва, трябва да се прави отново.

да, мисленето е важно, но честото повтаряне на тази магическа фраза води до отказ да действие, защото се страхува да не направи нещо грешно.

# 52
  • Мнения: 438
а той ми отговаря: "ми така съм си решил, мамо, така съм направил" Crazy . Но вече нали е голям и наблягам на причинно-следствената връзка и все повтарям, че преди да направи нещо трябва да мисли...

и аз съм възпитавана така и честно казано не намирам този метод за особено успешен.
като дете често се чувствах безсилна и унизена като ми кажеха "мисли преди да правиш нещо". все едно не мога да мисля...

аз показвам как се прави ( в цялата последователност напр.: рисуване с боички - изваждане на материалите, рисуване, подреждане, измиване на чашата за вода и подсушаване и прибиране на всичко). като не спази нещо в процедурата и идва и казва и ако иска помагам. ако изцапа - чисти (пак помагам). така детето се чувства "голямо" и се радва, че му е гласувано доверие, но в същото време научава и бремето на отговорността. ако нещо не направи както трябва, трябва да се прави отново.

да, мисленето е важно, но честото повтаряне на тази магическа фраза води до отказ да действие, защото се страхува да не направи нещо грешно.
Съгласна съм напълно. Важно е и примера, който ние даваме. Иначе само от повтаряне на фрази няма смисъл. Аз също не съм налучкала още правилния подход, определено иска много усилия от страна на родителя, а по някой път всички се чувстваме много изморени и не ни се обяснява.

# 53
  • Мнения: 2 286
Това с личния пример ЛИЧНО виждам, че не работи. Поне в 85%  Laughing .

asyalein, ами не мисли. И ти не си мислила и си правила глупости. Това, че си го намирала за брилянтно и забавно хрумване, далеч не е било такова. Особено до една възраст Laughing .
Да не говорим, че от поста ти явно си личи, че бегла представа си нямаш какво е да се разправяш с инатче Laughing .

# 54
  • Мнения: 818
знам, че с караници, шамари и подобни не се оправят тези неща
А, да бе... Пробвала ли си? Пробвай и кажи тогава дали не действа. Но не с леко пошляпване, защото лекото пошляпване на никого не прави впечатление. Ако ще шамариш, направи го веднъж, но сериозно, за да не ти се налага да го правиш пак. И да видим дали ще си обърше пантофите отново.

# 55
  • Мнения: 4 826
знам, че с караници, шамари и подобни не се оправят тези неща
А, да бе... Пробвала ли си? Пробвай и кажи тогава дали не действа. Но не с леко пошляпване, защото лекото пошляпване на никого не прави впечатление. Ако ще шамариш, направи го веднъж, но сериозно, за да не ти се налага да го правиш пак. И да видим дали ще си обърше пантофите отново.

Аз лично съм пробвала и поне при моето не действа - то се смее и замахва срещу мен. Вече не го правя - опитвам се да му отвлека вниманието с нещо друго.

# 56
  • Варна
  • Мнения: 25 321
С леки, че и по-силнички пошляпвания не става - пробвала съм и както казва Нединка започва да се смее. А да го смеля от бой заради такава глупост и то на тази възраст... не ми се струва редно. Не е начинът да се възпитава с бой. най-малкото щото сега е малък и ще го ошамаря. Като стане на 15 пак ли ще го бия, за да въдворя ред? Тогава може и да реши да ми отвърне. Или трябва да наема биячи? Шамарила съм го по-силно 2-3 пъти, когато е тръгвал да пресича улицата, за да ми прави напук, без да се огледа и въпреки, че крещя "спри". Но тогава си застрашава живота и наистина от бяс и страх първо го ошамарих и после му обясних защо. Тук обаче случаят е различен.

# 57
  • Мнения: 818

Аз лично съм пробвала и поне при моето не действа - то се смее и замахва срещу мен. Вече не го правя - опитвам се да му отвлека вниманието с нещо друго.
Ще се смее ми... и аз като видя как майките "шамарят" децата си (разбирай - докосват ги лекичко, да не вземе да ги заболи), се смея, ама с глас ми иде да се смея.
Щом детето се смее, значи не си го ударила изобщо. Идеята на шамарът е да заболи. Децата не се раждат с идеята, че шамарът е нещо лошо. Научават това като ги заболи след шамарене.

С леки, че и по-силнички пошляпвания не става - пробвала съм и както казва Нединка започва да се смее. А да го смеля от бой заради такава глупост и то на тази възраст... не ми се струва редно. Не е начинът да се възпитава с бой. най-малкото щото сега е малък и ще го ошамаря. Като стане на 15 пак ли ще го бия, за да въдворя ред? Тогава може и да реши да ми отвърне. Или трябва да наема биячи? Шамарила съм го по-силно 2-3 пъти, когато е тръгвал да пресича улицата, за да ми прави напук, без да се огледа и въпреки, че крещя "спри". Но тогава си застрашава живота и наистина от бяс и страх първо го ошамарих и после му обясних защо. Тук обаче случаят е различен.
С леки и "по-силнички" нищо не става. Знам колко леки са леките и колко силнички са силничките. Ако ще шамариш, прави го както трябва и няма да ти се налага повече. Като стане на 15, отдавна ще знае какви са правилата и ще е израснало с тях и няма да му трябва нищо повече от нормално обяснение, ако нещо залитне все пак в грешна посока. Сега е моментът да овладяваш нещата категорично.

# 58
  • Мнения: 4 826

Аз лично съм пробвала и поне при моето не действа - то се смее и замахва срещу мен. Вече не го правя - опитвам се да му отвлека вниманието с нещо друго.
Ще се смее ми... и аз като видя как майките "шамарят" децата си (разбирай - докосват ги лекичко, да не вземе да ги заболи), се смея, ама с глас ми иде да се смея.
Щом детето се смее, значи не си го ударила изобщо. Идеята на шамарът е да заболи. Децата не се раждат с идеята, че шамарът е нещо лошо. Научават това като ги заболи след шамарене.

Струва ми се, че доста силно удрям моето. Но все пак си меря силата - по принцип имам доста силна ръка и съм в състояние да нанеса големи вреди, без да искам. Все едно, удрянето май не е моят начин на възпитание, та се опитвам по друг начин - с приказки и наказване (второто го научих от яслата).

# 59
  • Варна
  • Мнения: 25 321
Ами мен не са ме били като малка. Имам само един спомен как майка ми ме ошамари по дупето защото бях решила, че на сестра ми пижамата (синя) е по-хубава от моята (зелена), не исках да си я обличам и ревах 100 часа, че искам синя. Няма друг случай да ме е удряла, баща ми пък съвсем. Рядко и са ми повишавали тон. Пък съм станала човек. Затова не възприемам боя като средство за възпитание. Лошото е, че лесно ми пада пердето и наистина се случва да шляпвам или да викам. После съжалявам, ама...

Общи условия

Активация на акаунт