Трябва ли бебето задължително да се научи да заспива само?

Задължително - не. Ако става, ако не става - изчаквате и след време пробвате пак. В никакъв случай не се оставя да плаче, предлагам да изхвърлите книгата, в която пише такова нещо. Синът ми беше на моменти - понякога заспиваше сам, друг път се налагаше да го люлеем. Нищо насила няма.

Аз съм много лошо настроена към това да оставя бебето да реве за да го науча на каквото и да е. Да, вероятно би ми било по-лесно в бъдеще, но не мога да го мъча. Голямото ми дете заспиваше безкрайно трудно като бебе, като голямо бебе, като мъничко детенце... Сега е на 5 и няма ядове със заспиването, даже не помня кога се промениха нещата, но е факт, че очевидно няма да го приспивам цял живот.
Малкото заспива с шише вода, гушнато. Не съм се напъвала да го оставям само, няма и да го правя, не ми пречи да го погушкам няколко минути и да ни е спокойно и на него, и на мен.

само ако на теб така ти е по-удобно

Моите деца са кърмени и така си заспиваха-на гърда. Малката ми дъщеря заспиваше сама като съвсем малко бебе-хапне, гука си и заспива. После започна да търси нашето присъствие все повече-знаеш как е с коликите и после със зъбите. Приспивала съм я и на ръце. Същото се отнася за голямата, която сега е на 7г. В момента и двете са в състояние да заспиват сами-прочитам приказка, целувка за лека нощ и излизане от стаята, като оставям вратата отворена. Не съм имала проблем с това. Само малката сега на 3 г.) първата вечер ставаше да ни проверява дали действително сме в другата стая.
Така че, това, което пише по книгите за самостоятелното заспиване колко било важно, изобщо не е така при нас, а съм сигурна, че и на всяко дете, което е достатъчно голямо, за да те разбере, че ти просто си в другата стая, няма да има кой знае какви проблеми със заспиването само. Е, винаги може да се пробва да те манипулира с ревове и молби и е въпрос на чувствителност ти да различиш фалшивите от истинските тревоги. Моите деца, например, особено малката, както си заспиваха сами, така като тръгнах на работа, малката започна да плаче за мен вечер, и то особено, ако имаме гостуваща баба, която я е гледала през деня. Ами, оставала съм с децата, докато заспят, понеже знам, че малката си мисли, че щом баба и е там, аз като нищо мога да духна на някъде. Също така, ако са болни, пак зависи-едната иска да я оставим на мира и да заспи сама, другата предпочита да я гушкам или да и държа ръката, докато заспи. Не робувам на клишета и на прочетеното в книгите  
Щото има и едни други книги, в които пише, че когато бебето плаче, значи има нужда от нещо и , ако ние сме безчувствени към тази нужда, детето действително ще спре да плаче, но не за друго, а защото ще си мисли, че в този свят на никой не му пука за теб и няма смисъл да искаш нещо. Дори бе дадено сравнение с това, ако майката говори на мъжа си, че пералнята е развалена, повтаря му го, потретва му го, а той остава като глух за това, тя как ще се почувства, какво ще си помисли за него?

Та така, прекалих малко с писането, но много мъчно ми става за бебенцата, които са оставени да плачат ей така, заради принципа  

И двете си деца не успях да науча да заспиват сами като бебета
Постепенно обаче този проблем беше преодолян и и за двамата получавах отзиви от яслите и градините, че заспиват бързо и сами - даже са сочени като изключения. Така че съвсем явно в дългосрочен план това не им се е отразило зле.
Аз не мога да оставя бебе да реве само дълго време. Виж, сега, като по-големи, когато ми се глезят, ги оставям да се дерат, колкото си искат.

Благодаря за отговорите Определено ме утешихте

Enidi, парадоксалното е, че в същата книга иначе пише да не се оставят бебетата да плачат, защото това ще се отрази на самочувствието им в бъдеще - точно, както си го написала ти, ще имат един вид комплекс за малоценност, защото на никой не му пука за тях, защото, когато са имали нужда от нещо, не им е обърнато никакво внимание. Аз също не искам да я оставям да плаче, за да я "обучавам".

Ще се научи, не се безпокой. Но не сега, а като попорасне малко.
Моето дете се научи да заспива само като стана на около 2 години и половина. Пак имаше рев, но не беше този бебешкия от уплах и безпомощност, беше по-скоро от глезене. Мина сравнително бързо и сега си знае - ляга с мама за приказка, гушкаме се, лигавим се и мама отива да се приготвя.
Като се "учеше" да записва сам някой друг, различен от мен, влизаше в стаята и му обясняваше, че мама ще дойде, да не се страхува и т.н.

ger4eger4e, за сега остави това преспиване и след месец примерно пробвай да я приспиш в леглото като се гушкате. Ако не стане пак обратно. Видовете приспивания се менят с порастването на детето. Мъничко е още детето ти, още малко ще започне повече да разбира и ще става по-лесно за всичко.

Малииии, кой ги пише тея щуротии  
Ако след време един мъж примерно има ниска самооценка, няма самочувствие и т.н. то причината е само защото майка му го е оставяла сам в кошарата, когато е бил на 6 месеца.   Толкова неща влияят върху формирането на личността, че не знаеш кое от къде идва. Тези книги са перфектни само в едно- вменяване на вина на майката..... аман. Което ми напомня какво бях чела в една такава книга за кърменето- "Нощното кърмене е много важно, защото тогава пролактинът е най- висок, кърмете през нощта на всеки 3 часа или на поискване и през деня и през нощта, кърмете в легнала поза, в никакъв случай не заспивайте с бебе на гърда, за да не стане хиперлактация. Осигурете си поне 9 часа непрекъснат сън в денонощието, за да не ви спре кърмата."  

Не, разбира се, ако бебето не е "съгласно" и не кооперира.
Не мога да си представя някой да заспива с плач дни/седмици наред и аз да го слушам безучастно, бил той дете или възрастен.

Моето съм го приспивала на гърда и с гушкане до третата година, после с държане на ръчичка, после с четене на книжка. Всяко нещо по реда си.

Синът ми го приспивах до някое време, после се намести в нашето легло, после си се премести в неговото си. И сега понякога, макар и рядко лягам при него докато заспи. Малката пък е друга работа, не може да заспи ако има някои в стаята, слагам я в леглото, пускам музиката от бебефона и излизам. Та си е до дете, ако има нужда да бъде приспивано - приспивай, пробвай през различен период дали пък няма да се получи само да заспива, но не го оставяй да реве. Няма смисъл.

Много родители си мислят, че те учат на нещо бебетата си, истината е че бебетата си правят, каквото си искат  
Това че на някой му се е паднал бебе, което може да заспива само, не значи, че родителят го е научил.
Едно дете, което изпитва нужда да бъде гушкано, не може да се "научи" да лежи само. Това е инстинкт, те не осъзнават, че ги учат на нещо. Ако нуждата им не бъде задоволена, ще реват, докато някой го направи (или докато се изтощят тотално, но това едва ли има родител, който да го приема за нормално).
Което съвсем не значи и излишно да люлееш бебе (тук е обратното, на хубавото лесно се свиква ).
Води се по детето, забрави книгите.
Детето ти ясно показва, че не му се спи.


За един и същ час ли става дума? Когато бебетата растат си променят режима, защото имат нужда от по-малко сън. Т.е. напълно възможно е просто да не й се спи.

Моят личен опит - моето дете като бебе не даваше да го пипнеш. Не обичаше да я приспива никой, да я люлее на ръце, да й клати креватчето, да има някой в стаята - нищо! Заспиваше единствено ако я сложиш в леглото, изгасиш лампата и излезеш. И бяхме много горди, че сме я научили... до 2 г., когато изведнъж започна нощем да се промъква тайно в нашата стая и лягаше, където намери място. Ние връщаме, тя чака да заспим и пак идва. Нито плаче, нито се сърди иначе голям зор. Чак до 6 и половина години.
Но и това мина...
Понякога човек просто трябва да се нагоди към децата, дори да трябва да преглътне някои свои принципи  

Не знам какво повече може да се каже по въпроса.

Няма цял живот да заспива с теб, спокойно
Дъщеря ми заспива самичка от 2-месечна. На 1г. и 8м. махнахме бибата и тъй като тъгуваше за нея трябваше пак да стоя до нея и да я държа за ръчичка докато заспи. От тогава заспиваме така за ръчичка. Сега от 3 дни на обяд заспива сама като държи една кукла за ръчичката, но ходи и на ясла, там естествено заспива сама. Вечер обаче се държим за ръчичка.
Та искам да кажа, че ако сега научиш бебето да заспива само това не означава, че след няколко месеца няма да се налага пак да я приспиваш.
Бях много доволна, че още от бебе заспива сама и въобще не съм предполагала, че ще се налага да я приспивам на 2 години 

Моят син понякога заспива сам,а понякога(напоследък,като че ли все по-често се налага да го люлея в кошарката).Не бих го оставила да реве докато заспи и не знам коя нормална майка би направила нещо подобно.Не се притеснявам,защото ми е ясно,че няма да се налага да го приспивам вечно.Авторката пише,че през деня оставя бебето да спи в шезлонг,мойто два три пъти падна от шезлонга докато спеше въпреки че беше вързан, добре че е ниско на земята и постилях отдолу няколко пъти сгънато одеяло.На третото падане спрях изобщо да го слагам в шезлонга.
 Майка ми ми е казвала,че като бебе съм заспивала само на ръце-е явно все пак съм се научила да заспивам сама,така че няма страшно.