Застой във връзката

Детето е сериозно изпитание и за далеч по-стабилни връзки от вашата. Ако смяташ, че след 10 години недоволство от твоя страна, ще си родиш едно детенце и всичко ще потече по мед и по масло, лъжеш се. Като за начало, преди да го ръчкаш за каквото и да било, седни и се изясни сама със себе си защо си с този човек, искаш ли да си с него, харесва ли ти и пр. Имай предвид, че пеперудите и трепетите умират след някакъв определен период и остават по-спокойни чувства. Въпросът е при вас дали изобщо ги има, гледате ли в една посока, имате ли еднакви цели. След като изясниш тези неща, тогава можеш да говориш и с него.
А ако толкова ти е било зор, не виждам кой те е спрял и да се ожените, и да си родите дете. Няма какво само него да обвиняваш в неинициативност, процесът е двустранен. Не виждам да е отказал, дал е карт бланш да предложиш нещо.

Единственото, което разбрах е, че на теб ти е скучно. Той е домошар, ти явно не си. Само не разбирам защо десет години си търпяла това положение и изведнъж на 30 решаваш, че ти се живее. Ако не си представяш живота по този начин, няма смисъл да губиш и неговото, и своето време. Годините не се връщат. За интересното - прави се и от двете страни, ти правиш ли нещо по въпроса или очакваш инициативата да идва само от него. За ревността - за какво ти е да те ревнува? За това как е минал денят ти - ти интересуваш ли се как е минал неговият ден? За съвета - няма да ти дам съвет, ти трябва сама да стигнеш до най-доброто за вас двамата решение.

Е, надали всичко е свършило, но дали да продължаваш или не, знам ли, от това което те чета изглежда сякаш не ти се ще това съжителство да продължава така. Какво следва? Или има промяна или край, едно от двете и щом казваш от много време е така, то значи слагай край.



Нормално е и не не очакваш прекалено много според мен.




Ами като не се инжектират свежи неща в едни взаимоотношения и идва застой, няма нищо вечно. От друга страна застоя не е най-лошото нещо на света.

О, колко такива дълги връзки се разпадат...Авторката очевидно не е удовлетворена от връзката и затова е в чуденка занапред. За 10 години не си ли изяснихте приоритетите?Някак  не приемам за отговор от мъжа до мен относно децата-"Когато ти искаш".Че на него все тая ли му е? И отделно щом знае какво харесваш, защо не се  постарае да те зарадва, да излизате и тн. Ами утре , ако имаш дете от него , а той продължи да се носи по течението, знаеш ли как ще се изнервиш и колко ще ти е трудно? Според мен по- добре е да се разделите за известно време.

Първо,искам да ви благодаря ,че се включихте и ми помогнахте да осъзная някои неща. So Lucky, наистина тези години минаха бързо. Аз самата не усетих как мина времето. Имали сме и все още имаме прекрасни моменти, но явно забързани във всекидневието не намираме достатъчно време един за друг. Мисля ,че все още имаме шанс ,но явно е дошъл момент за промяна. Обичам го и трябва да го приема такъв,въпреки че понякога се дразня на спокойствието му. Истината е ,че като изключим различията в характерите ни ,сериозни проблеми през всичките тези години не сме имали.

\
Имай предвид. че следващите 10 ще минат още по бързо...Дето се казва сега ти е жътвата...гледай да вземеш колкото се може повече от тези хубави години, за да може един ден когато се обърнеш назад да си кажеш "За нищо не съжалявам, взех максимума от живота".

На 30 си.  Покрай тази възраст хората изпитват импулс да направят равносметка,  да внесат промени итн.  Явно и връзката ви е дошла на етап,  на който разговорът за бъдещето не може още много да се отлага. Съвпадението във времето на тези две неща поражда и теми като тази
Ами поговорете и най-вече се разберете дали искате едно и също нещо.  Темпото в една връзка се определя от партньора с по-малко бурни емоции,  който е по-склонен да премисля и да изчаква.  Явно взаимно чакате другия да достигне някакво ниво на готовност и да даде импулс за нови действия,  но в чакане времето минава хем бързо,  хем мъчително бавно.  Говорете. 

Тука изчетох с извинение мнооооого глупави тези от хора,които не знаят къде се намират.Първо ти казвам-вие сте от 10 години заедно и е НАПЪЛНО НОРМАЛНО не винаги да сте във вихъра на емоцията и чувствата си,има момент в който ежедневието те поглъща и всичко се превръща в рутина.Но това в никакъв случай не значи,че вие трябва да прекратите всичко,а напротив-намирайте начини да се разнообразявате и изненадвате един друг.Било то непланирани екскурзиийки,подаръци или секс на по-нестандартно място.Всички минават през това рано или късно,но се правят компромиси и жертви. И второто,което аз приемам за изключително важно и го прилагам на себе си.Ако все пак се колебаеш дали искаш да си с този човек си представи,че него го няма,че никога не го е имало,и че няма и да го има.Ако нищо не те трогне-тръгни си,но при най-малкото усещане за нежност-бори се. Успех  

Успех! Мисля, че след някоя друга година той ще узрее и за идеята за деца - но с тях няма да ти стане много по-забавно. Ако ти се живее и забавлява първо си отживейте - пътувайте, съзнателно планирайте разнообразни неща през седмицата, за да не си дадеш равносметка на 50, че животът ти е преминал в скука и рутина. А, освен това и при мъжете скуката води до изневери в един момент.

  Шах и мат!!! Авторката в първият си пост твърди, че 10 години връзката била пълна скука, а после твърди, че били минали много бъбрзо????? Уау. Иска да знам как 10 години пълни със скука минават много бързо......

- Не те бил ревнувал....ами аз съдейки по думите ти и ти си седиш у вас....от какво да те ревнува? че си в другата стая ли?
- Ти през това време пробва ли се да промениш нещо? Да платиш почивка някъде и да му кажеш "Отиваме"....да каниш приятели вкъщи.....да излизаш по женски...на партита....да се запишеш на танци или да ходиш на някакъв спорт.....по някакъв начин да провокираш ревност у него?
- 10 години.....ако искаш да имаш деца и си сигурна, че това е мъжа, който да ти направи дете.....досега 2 да сте направили. Но явно не си сигурна и в това

За съжаление много жени са така. Около мен е пълно със жени, които седят с мъжете си само "ЗАРАДИ ДЕТЕТО"????? Пълен нонсенс. Живеят си като съквартиранти, жените обгрижват изцяло само детето и то се превръща в кифла или неосъзнато момче. И в двата варианта свикнали всичко да им се поднася на тепсия. Не правят секс, не ходят никъде, не излизат.....и това са жени м/у 30-40 г. А вие нямате дете заради, което да седиш с него.

Било период???? Какъв период ...това са 10 години, като добавиш и 20 години като дете и ученичка....ми че то половината ти живот минал. Останалата половина, по същия начин ли искаш да живееш?

Съдейки, че си с него от 19-годишна явно и нямаш опит със зрели(други) мъже....нямаш база за сравнение, затова и не знаеш какво да направиш.

Страхът да не останеш сам е водещ при повечето хора и правят грешката цял живот да живеят по описания от теб начин.

За тези 11 години можеше поне още 2-3 връзки да изкараш и да видиш разликите и да осъзнаеш какво искаш. На 20 години човек е влюб ен в любовта. Влюбва се във всичко, което му привлече вниманието. Бил е 6 години по-голям от теб, вече възмажал, работещ....лесно се завърта главата на момиче.

Решението си го вземи сама, но.....на 30 години тепърва живота е пред теб, вече си зряла жена и си привлекателна за всички мъже.....

Застой????? Тя направо е спряла. НО явно на теб ти харесва това положение.

"Нова връзка? О, не...отново да се старая за всичко, да поддържам високо ниво, наново да се опознаваме, да се юркам, да бъда интересна  и т.н. Ами ако не си допаднем? Колко ще трябва да сменя, докато намеря подходящи и колкио години ще минат?.....Неееее, на мен ми е добре сегашното положение."

Има и вариант, в който не се бяга от връзката, за да се търси друга, различна, а се реализират промени в сегашната връзка. Искаш дете-имай го, казано ти е, че само да кажеш и го имаш. Искаш сватба с бяла рокля-имаш го-не чакай, а си го постави, организирай, включи го и него, увлечи го. После искаш екскурзия-сядате, предлагаш няколко дестинации, той ги резервира и отивате. Кое му е сложното да разнообразите, щом човека не се дърпа реално?

Съгласна съм с bobo_13
този пост е много верен и се отнася за доста семейства

След 10 г. има нещо, което е много силно и трудно за преодоляване - навиците 

Просто трябва да прецениш за себе си, дали се виждаш с този човек и през следващите няколко години - понякога хората се опитват да раздвижат нещата с пътувания и т.н., но истината е, че ако една връзка се  изчерпала, това е само някакво временно "замазване" на положението и с времето пак се връщате в изходната точка - скука.

Лично аз не бих планирала дете без да съм си дала отговор за себе си, защото едно дете не може да ви реши ситуацията, а точно обратното - да я усложни още повече.

Хайде ако може без квалификации кой къде се намира и чии пост е глупав, щото като чета това, което "казваш" мога напълно откровено да го кажа и за теб и то без да те квалифицирам къдееееееееее точно се намираш. Всеки си казва мнението както е преценил и на база собствен опит и преживявания, твоето "казване" с нищо не е по-различно от останалите, нито е уникално с нещо специално или изтъкано от мъдрост.

Напълно съм съгласна с всяка една дума, казана от bobo_13 . Ако наистина търсиш съвет, вникни в казаното, отговори си на въпросите и...действай. Това са най-хубавите ти години, не ги пропилявай в размисъл и чакане някой друг нещо да направи с твоя живот.

Всички години са хубави. Във всяка ситуация можеш да намериш нещо хубаво и да се концентрираш върху него.