Случи ми се нещо странно XII

И аз летя насън. Понякога се нося по-бавно на голяма височина, друг път правя нещо като подскоци вертикални, изстрелвам се рязко и силно нагоре, като забавя пак така се изстрелвам нагоре, накрая ме хваща страх от невероятната височина, която съм достигнала.
Често ми се случва и това със стряскането, все едно съм паднала от някъде. Това се случва, когато съм задрямала леко.
Преди години много сънувах как съм в асансьор и се качвам нагоре, той засилва и не спира на последния етаж, а продължава нагоре и нагоре, на някакви непознати етажи. И надолу се е случвало да пътувам с асансьора по същия начин, след мазето следват още етажи и етажи. Неприятно е.

Летенето насън е само малка част от така наречената астрална проекция, но в темата не се толерира тази странност, нищо, че е наречена: случи ми се нещо странно. Доста хора идват, разказват, питат, но биват натирени да търсят психиатър и повече не се появяват.

Ън, за не знам кой път го казваш това, въпреки, че вече няколко човека ти казаха, че няма такова нещо и ако е имало някога е било отдавна. 

Отвосно летенето на сън ,  имам много ярък спомен от детството -  сънувах, че искам да избягам от нещо и  понеже  бягането на сън  не е от добрите ми страни,  се издигнах над повърхността....но някак много ниско, просто се "приплъзвах" над земята. Тогава се появи една жена, много ясно си я спомням още - беше с тъмна коса и  бяло...като прозрачно лице и  бяла рокля.Тя ми каза, че ще ме научи да летя. Всъщност самите уроци не помня, но помня, че ми се явяваше в продължение на седмица и аз от приплъзване,  преминах на високи скокове, после някак вече можех да летя и да контролирам полета. Помня и вълнението, как с нетърпение очаквах да заспя, защото изживяването беше  ...прекрасно. Някак и се научих сама да го предизвиквам -  усещам че съм в процес на сънуване и  използвам варианта, че мога всичко и така  летя. Някой път  се качвам на някоя скала  и се хвърлям от там, друг път просто подскачам към короната на някое дърво и от там си летя, на където поискам. Най-често  скачам  от терасата и понеже  не съм сигурна  винаги дали е точно сън или реалност, първо се надвесвам силно над парапета и ако не ми се  завие свят / в будно състояние имам  страх от височини/, значи сънувам и скачам.  Усещането, че на сън можеш всичко е изключително...обаче...в такова осъзнато сънуване  започнах да правя и неща, които  имаха последствия , извън контрола ми. Сякаш стигах нещо, отвъд което можех да стигна ако поискам,но такъв ужас ме обземаше, че се събуждах като паднала от някъде, трудно поемаща си въздух... Та,  малко си коригирах "свободата", даже  и не съм летяла  последната година...Ох, знам, че звучи налудничаво и че темата не е за сънища... Но  като прочетох последните постове за летенето, имах нужда да  го разкажа 

А има ли сте преживявания по време на медитация?

И аз много сънувах асансьор, който се издига и не спира. Бях го забравила този кошмар. Интересно, дали има някакво тълкувание.

Редовно имам подобен сън, с години. Все си мисля, че причината за това при мен е, че като дете съм засядала в асансьора, като имаше режим на тока. Беше ужасно преживяване.

Аз да...  най-яркото е, когато медитирах с кристална пирмидка  на "третото око" /бях чела разни неща и реших да  експериментирам, затова си и купих пирамидата/    ного бързо влезах всъстояние, което  е някак предсънно и съвсем близо до медитацията, само дето не бях сигурна  кое е всъщност,точно заради това което се случи. Изведнъж  и"излезах" от  онова смешно нещо с пирамидка на челото, погледнах го и ...наистина беше смешно...после изведнъж  с някаква бясна скорост "излетях" навън,  всичко  имаше такава забързаност, че усещах, сякаш не  ми стига дъха...После...дори не знам дали  думата "после" е на място, се озовах в нещо като тунел ...но не точно, по скоро като в черно-бяла бързо въртяща се спирала. Всичко ставаше все по-забързано и  не си спомням , изплаших ли се или какво точно се случи, но изведнъж пак  се оказах  в къщата. Само ,че не там, където беше смешното ми тяло,а в хола, където виждах как приятеля ми  рови нещо в един шкаф. Така се беше надупил, че реших да го ритна В момента, в който извърших  това еретично действие  ,  се съвзех в леглото  , а пирамидката не беше мръднала от челото ми. Почти бях сигурна, че съм сънувала ...единственото, което  ме кара  да се съмнявам, че е било точно сън, е че приятелят ми после сподели, че  е търсил един документ в  същия шкаф и че май котката  му скочила на гърба, той се стреснал и си ударил главата в рафта... Имаше и  малка  цицина от "инцидента"...Само дето не  му споделих, че може и да не е била котката 

Ще потърся информация, че страшно се заинтригувах! ЗАНДАЛИ, би ли ми препоръчала някоя книга, моля те!
Тук, може да зададете въпросите си свързани със сънищата.

Любимият ми автор в това оношение е Уилям Булман.  "Приключения извън тялото".

  Много благодаря! Ще я потърся.

mimeime ,наистина не помня това за пирамидата от къде съм го чела - бях в период, в който поглъщах всякаква такава литература, от Рьорих, Блаватска, Щайнер...., до Шърли Маклейн...адепти и розенкройцери ги  имах за закуска, ,дон Хуан  ми даваше подправките   Някои неща носеха отговори на въпросите ми, даваха ми движение от към  себепознаването, други не ме докосваха. Май няма точни правила в тази"вселена", с които да си определим правилността на нашата  

Зандали, "излязла си" следствие на медитацията. Браво, това не се постига лесно, повечето, които пробват, не успяват. Сигурно си податлива, не е лошо.Успех и кураж ти пожелавам!

Ох, много ми стана интересна темата... дали има тема в която да продължим да я обсъждаме... е, вие да обсъждате, аз да си чета 
Благодаря Ви!

Май имаше раздел "по интереси" и може да се направи тема там.