Аз пък съм забелязала, че май урочасвам. Ако въобще има значение-имам синьо-зелени очи, но не мисля, че има значение. Още преди доста време ми направи впечатление след следния пример: Всеки ден минавах покрай едно заведение и там беше спряла много хубава кола, която всеки път ми правеше огромно впечатление. Колкото пъти минех от там, толкова пъти си цъках с език на ум и честно да си призная си завиждах, но може да се каже по-скоро благородно. Така седмица, две и един ден видях същата тази кола катастрофирала, предницата и направо я нямаше. Съвпадение най-вероятно, но с времето осъзнах, че без да искам урочасвам хората. На който съм завидяла дори и без лоша умисъл, после това нещо му се отнема по една или друга причина, или му се случва лошо в тази насока. Не го правя нарочно, наистина, не искам да вредя на никого, но просто се случва. По-фрапиращ случай- преди известно време си лежах в леглото, опитвах се да заспя, и от мисъл на мисъл стигнах до това, че имам едни роднини, които са доста добре материално. И в частност си мислех колко много злато имат, като бижута (аз не обичам злато и не нося, така че не ме блазни, освен от гледна точка, че златото е скъпо). Седмица или две по-късно разбрах, че са разбили апартамента им и са откраднали всичкото злато. Почувствах се много тъпо, честно казано. Имам много примери, но нека не ставам банална.