Чудех се от къде да започна,чудех се дали да пиша ,дали няма да съжалявам,но реших,че дори само,за да ми олекне ще си споделя.Тормози си ме и това е.С моя мъж сме вече 8 години заедно.На 37 сме и двамата.Всичко си ни е наред ,разбираме се,нямаме кой знае какви неразбирателства,имаме си две прекрасни дечица и си ги гледаме с любов ,нооо любовта между нас не мога да си обясня.Аз го обичам,той казва ,че ме обича ,а секса ни е на ниво 30 годишен брак.По-скоро не толкова секса, ласките и любовната игра.Такава няма!Ако се случи в седмицата веднъж е добре,много рядко два пъти,но това е заради моите фасони в годините.Ще кажете добре,някои и толкова не правят.Но...всичко това трае не повече от 5 минути.Проблема ми е ,че не ме целува,не ме докосва ,не ме прегръща,нищо ,което да ме предразположи.Идва,отстранява само там ,където ще му трябва,обръща ме винаги с гръб и така 15-20 движения.Край.Аз и да искам да направя нещо той вече е готов.Мисля,че нарочно бързо ,не че толкова бързо свършва ,само за да нямаме заигравки.Извън секса е същото.Никога не ме е прегърнал или целунал,различно от начина по който ще целуне децата за лека нощ-по бузката/няма проблеми със зъбите или дъха,не съм грозна със сигурност,не съм и мис свят/.Ако аз го прегърна стои колкото да не ме обиди и най бързо намира начин да се отдръпне.Още в началото на връзката ни съм му намеквала,че нищо не разбирам от тези 2 минути секс,но промяна няма.Не говорим за секс,не сме гледали никога такива филми,тъй като го виждам ,че изпитва неудобство.Не си и говорим толкова,всичко се върти около децата и до там.Не обича да коментира нищо и никой,глупаво било.Не че е важно ,но съм опитвала с разни неща да го разчупя.Сигурно има и други ,които не си говорят толкова с годините,но ме хваща страх какво ще натам.Добре,че се срещаме от време на време с приятели,че да се наприказвам.Не ме ревнува от нищо и от никой/не го показва с нищо/.Правила съм си зорлем такива ситуации и пак нищо.Не мисля,че изневерява,не съм забелязала нищо съмнително,винаги сме заедно ,сам не излиза,не закъснява ,телефона му не звъни странно.Да,тово не е гаранция,но съм го отхвърлила като съмнение за отношението му.Той по принцип е доста културен,мисля и срамежлив/което отрича/,но моите наблюдения са такива.Ходихме само 7 месеца преди да се оженим и не е било кой знае колко различно,но все си виках той с годините ще се отпусне и вече като съпруг и съпруга нещата ще се променят.Обаче става все по-зле.Много неща пропускам и пиша объркано,но идеята ми е дали има и други двойки,които да се държат като мили съквартиранти и любовта им да опира до 2 мин секс с никаква близост.Та той ме държи почти с двата пръста за кръста,все едно съм изцапана с нещо.Прави ми понякога демонстрации на свалки в присъствието на децата,защото знае ,че не може да стане нищо , а като останем сами след час като заспят все едно не било нищо.Оставаме и сами понякога през уикенда и тогава настава пълна тишина.Ако може и в банята няма да влезе ,само и само да не го видя гол и да му налетя.Звучи глупаво сигурно, а и аз не знам как точно да представя всичко с думи,но се надявам сте разбрали болката ми.Отдавна съм спряла да се опитвам да го съблазня някак,тъй като ефекта е същия-2 минути за мен,въпреки ,че моята програма е била пълна за него.Иначе е мъж мечта.Добър ,мил ,не пропуска празници,излизаме с приятели,нищо не ми отказва,грижи се изключително много за децата,за сметките,не е мърляч,не псува ,не орига / пред мен/ и куп добри качества,НОО...Характер ли е ,какво е,но забелязвам ,че и голямото дете е нещо подобно.Не се гушка ,не ме прегръща,не се радва като другите даца като я взимам от градината,не показва никак любовта си,точно като баща си.Като бременна веднъж не е докоснал корема ми,все едно ще го охапе.Децата иначе ги обожава и трепери за тях ,но с една такава дистанция като при мен,не ги целува и прегръща.Като сме с приятели и подхванем темата за секс той замлъква и бързо се опитва да промени темата,абсолютен пас.На 37 год сме и двамата и не мисля,че сме престаряли за тези неща.Не си и помислям за друг,обичам го и все още копнея за неговата любов.Все се надявам,че ще се пречупи някога ,но съм на път да загубя вяра.Мислела съм си и за раздяла,но няма основания да разваля едно перфектно семейство заради това ,но и така не се издържа.С родителите му сме в перфектни отношения и дори и това не ми дава сила да го направя.Ужасно разбъркано стана,но не мога да събера мислите си последователно.
Дано не съжаля,че споделих и че моля за съвет,но както и да е.Поне знам ,че съм си го казала и не ми тежи толкова много.
Дано не съжаля,че споделих и че моля за съвет,но както и да е.Поне знам ,че съм си го казала и не ми тежи толкова много.
