Секцио или нормално раждане?

Аз пък не бих съветвала никоя жена да ходи на курсове. Понякога могат да ти създадат прекалено розова представа.

Никой курс няма да ти каже: представи си болка като от най-лошото преяждане с развалена храна, съчетана със сецнат кръст плюс умора като от половин маратон, плюс стрес и болнични миризми. Това ще продължи най-малко 6 часа. Имаш ли нагласа да издържиш? Имаш ли нагласа, че може да изпуснеш контрола, че тая работа с йогийското дишане е до време? Ако да, тогава отиваш да раждаш. Ако не, избираш другия вид болка и дискомфорт, с по-малко драма.

Зaвиси от училището вероятно, зaщото нa товa, което aз посещaвaх, мaкaр твърдо дa пропaгaндирaхa нормaлното рaждaне съвсем не твърдяхa, че всичко е в розовaтa гaмa. С aргументи, които ми се сторихa рaзумни и смислени, успяхa дa ме убедят, че по-добрият и щaдящ вaриaнт и зa мaйкaтa, и зa бебето, е нормaлното рaждaне /в общия случaй, рaзбирa се/. Зa мен училището беше полезно, зaщото липсaтa нa информирaност зa естеството нa нещaтa, които предстоят, мехaнизмa, по който ще се случaт и последовaтелносттa им бихa ми създaли достa по-сериозно ниво нa стрес.

Едно от най-добрите неща, които може да направите, е да отидете на ден на отворените врати на болницата. А след това да си платите един запис на тонове. Така ще свикнете с обстановката, буквално ще направите една тренировка и ще свикнете с миризмите.

Аз така влязох "под прикритие" в предродилна, стоях 30 мин., чух разговори на персонала, имаше и родилка. направих си някои изводи какви са практиките и атмосферата. Така ми беше по-спокойно, въпреки че беше второ раждане.

Ами мисля, че авторката намери отговорът на своя въпрос и няма нужда да спорим повече.
От мен - късмет и леко раждане със здраво пухкаво бебе! 

Момичето с кръвоизливите беше родило по-едро бебе. Лекарите се съгласиха с нея да опитат, като ги чувах как и предлагат ако много се е уморила, ако няма сили да минат към секцио. Тя се беше запънала и го роди така. Явно може, но аз не бих си го причинила. Имам чувството, че само напъните и продължиха 3 часа.
Но тя е по-скоро изключение. Аз все още съм си за нормално раждане, просто за себе си не го искам вече.
Иначе и аз бях с една розова представа от всички книги, сайтове, дишане, мантри, пози и не знам какви неща, за които четох и се учех да ги правя.Мъжът ми също щеше да присъства ако беше останало за нормално. Обмислях разни неща, така и така щях да съм в самостоятелна родилна. Даже си мислех списък с изисквания да пиша, пък не знам дали щяха да се съобразят с тях. Като цяло ми направи впечатление, че се съобразяват, изчакват жената, дават и шанс да се опита, да се напъва...Дори гледат доста лошо като споменеш секцио. Аз като отидох за планиране на операцията и казах секцио на регистратурата и ме погледна изпод вежди и ми отвърна"По желание не се прави". После и при лекарите така. Не ме изчакаха да обясня, че е седалищно, веднага ми се скараха, че не мога да си избирам.
Иначе, както се бях увлякла по разни  практики, дишане и мантри, така обмислях да се опитвам да го родя нормално и седалищно или да поискам лекарите да го обърнат ръчно. Само за домашно раждане не съм мислила, защото в моите представи е ужасно.
Мъжът ми е почитател на естествените неща, беше ме питал дори какво мисля за "тихото" раждане. Да не викам, за да не стресна бебето  Щях да го убия само като ми го спомена. Та той като чу за обръщането и това да се опитам нормално да родя и ми забрани. Аз ги питах де, лекарите отказаха категорично. Ръчното обръщане било опасно и тук не се практикува. А и мен малко си ме беше страх.
Ходих на курсове и на отворени врати също. Като видях вип родилната и за малко да колабирам  Нали смятах там да раждам и като си се представих и се препотих 5 пъти. Тогава се и запознах с момичето, с което ни оперираха заедно и седяхме в една стая от началото до края. Та тя беше нещо познато, голяма случайност, че ни приеха заедно и все заедно си вървяхме.
 За мен и силният страх е причина за секцио. Има хора, които изпадат в много тежки пристъпи на паника. Моя позната припада при по-силна болка.
Въпросът е, наистина да си информиран за възможните последствия и от двата начина. Аз бях подготвена за много силни болки след секциото, много ме беше страх и от него. Затова някак приятно се изненадах колко ми беше добре. Носех си багажите, бебето, ставах без проблем. 2-3 седмици след операцията сама си свалях количката. Не, че е много добре това, че съм го направила...
Момичето от отчетната ни, което също я е боляло по време на операцията си го искаше и се беше разбрала с лекаря си. Много я беше страх от нормално, обяснявахме и, но тя си беле решила. После сама каза, че не е била подготвена за нещата, които е усетила по време на секциото, изпаднала е в паника и са я приспали. Много я е боляло след това, а тя не е знаела, че ще е така.

Мисля,че ако е седалищно се прави секцио.Въпреки, че майка ми ме е родила седалищно каза,че много зор е видяла.Но някаде бях чела, че седалищно по лесно се раждало.Не искам да те плаша или да те излъжа, но не е за предпочитане да раждаш седалищно.А и плюс това много е вероятно бебето да се обърне в последния момент така,че няма страшно.Пожелавам ти леко раждане и едно здраво и хубаво бебче!

Моетл беше седалищно и е опасно да се раждс естествено. Първо, че в повечето случаи жената се изтормозва и накрая пак се налага секцио, второ бебето може да се заклещи, да получи луксации
По добре е да се направи планово секцио, и аз мислех да отида ей така като ми започнат болките, но тогава става по-сложно. Разчитах на историите, че в последнкя момент се обръщали бебетага. Как ли не седях и какво ли не правих да се обърне и нищо, пък камо ли то само в 9 месец...

Моето първо раждане беше седалищно. Много време мина от тогава, но нито ми се сеща, нито ми се говори по темата. Не е вярно, че всичко ще забравя, поне не винаги.
Истината е, че съм страшно травмирана - денят (и деня преди него, и нощта след това), в който се роди дъщеря ми за мен е свързан със страшно негативни емоции.

Сега отново съм бременна и ми предстои планово секцио, по медицински показатели. И в друга тема го писах - може и да е още по-неприятно, но поне не знам какво ме чака. Ще се справя някак и с това, сигурна съм.

Още един глас ЗА курсовете. Определено не представят всичко в розово, аз ходих на два курса и хората бяха изключително обективни. И пак да си кажа за йогата за бременни - безценни знания и опит.
А относно мнението, че не може да се прави заключение на база единични случаи - когато човек, който е наблюдавал множество случаи, спокойно може да даде мнение каква е тенденцията. Да, раждане с раждане не си прилича, но е факт, че хората могат да се обединят според начина им на мислене.
Тук поне момичетата си казвате, че се страхувате и затова искате секцио, а не се криете зад познатите оправдания. Няма нищо по-хубаво от това да имаш избор и свобода да направиш нещата както ги чувстваш.
Успех на бъдещите майки!

По-добре - естествено раждане. Безболезненото зависи от много неща, естественото също може да се обезболи. Но от раждане до раждане еднакви няма, всичко е много индивидуално, просто се настрой, че нещата ще минат гладко и добре.
Мен пък беше страх от секцио и си държах на естественото, всеки със страховете си.
(Разбира се, ако има категорични показания за секцио, няма какво да се мисли по въпроса)

Много ме е страх и мен,предстои ми да раждам след 2 месеца и доста се притеснявам,само като вляза в болница и ми става лошо,пък незнам като ми дойде времето какво ще правя...
Искам само всичко да е наред и както трябва да е

Хмммм. Твърдо съм против това твърдение. значи и всеки от нас има право да избере как да се лекува при болест, има право да си постави диагноза, да си изпише медикаменти и да си ги пие, както той е решил, защото сме големи професори и знаем най-добре кое е добро за нас. Изобщо кои са разни кухи кратуни, завършили медицина и специализирали, че да имат мнение по въпроса и да съществува словосъчетонието "показания за извършване на операция". Мен ще ме оперират аз казвам дали трябва или не. 
Нормално е да се изпитва безпокойство и винаги се е знаело, че раждането макар и естествин процес не е нещо лесно, че е свързано с болка и т.н. Но думите "ужасно ме е страх"... и.... От сега ме питат дали ем е страх. Отговора ми е "и да ме е страх какво? бременна съм и бебето трябва да се роди. намо да излезне от корема ми с магия.". Страх ли ме е, като ми вземат кръв (кратка и несравнима с родилната болка, но все пак болка) ... не... сядам и си давам ръката. Страх ли ме е да отида до тоалетната, когато имам цистит и пари и боли ... и да ме е страх... ще ида. Страх ли ме е да родя ... и да ме е страх... ще се случи. Като ме е било страх да съм се отказала да имам свое дете.
Надявам се да родя нормално (няма да го правя на инат, ако не е възможно). Надявам се да не ме баламосат, че трябва да им дам едни пари, ако искам всичко да е наред. Надявам се и всичко да е наред.
Не съм убедена в полезността на тренировките и мантрите, защото за други ситуации доста неща са ме учили и ужким съм знаела как стават, но като опре яйцето на д-то и се е оказвало, че не може да се приложи иначе така прекрасната отрепетирана техника.

Естествено, че всеки има право да си избира как да ражда, има право да си избира и как да се лекува... и дали да се лекува.... имаш право да избираш всичко, което се отнася за теб самата.... дали ще е правилния избор, друг въпрос.

Официално май няма избор на секцио по желание или вече и това са въвели?б

Отдавна има, от години вече.