Наказанията в предучилищната

  • 7 399
  • 63
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Здравейте. Децата ми са предучилищна група в училище. В класа има един побойник, който непрекъснато бие и тормози всички деца. При последната случка едното ми дете стигна до лепене на лицето в Пирогов. Опитали сме всичко, за да се справим с проблема без успех. Говорихме с бащата, с директора на училището, подадох жалба в инспектората по образование, социалните служби са уведомени за случая, психологът на училището работи с него непрекъснато... Ефект никакъв.
Директорката твърди, че не може да наказва дете от предучилищна група. Не може да го премести нито да го изключи. Тези наказания били за учениците, а ПУГ се водят "деца", не ученици. Та въпросът ми е към тези които са наясно с въпроса или са минали по този път - така ли е наистина? Приемам всякакви идеи как да се справим със ситуацията. Не мога да повярвам, че няма никакъв начин (законен) да защитим здравето и сигурността на децата си.

# 1
  • София
  • Мнения: 38 824
Ужас, Савина, не знаех, че е толкова тежко положението.
Аз бих преместила детето.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
За съжаление няма къде да ги преместя. В околните 3-4 квартала това е единственото училище с целодневна предучилищна. А няма кой да ги взима на обяд. А и не съм склонна да си побърквам децата с местене през 3-4 месеца, за това че някой не може да си възпита детето. Тази година са в ново училище след детската градина, догодина в І клас ще са в друго. Ако и сега ги преместя....  ooooh!

# 3
  • Мнения: 24 557
Как така никой нищо не може да направи и едно 6г дете не е респектирано нито от родител, нито от госпожи?!

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Нямям представа как и защо. Но наистина не е. Изобщо не обръща внимание на възрастните като му говорят. Продължава да си прави каквото си знае. Единствено от баща си има страх (граничещ с ужас, виждала съм го), но той пък не смята за нужно да направи нещо по въпроса. Лично според мен (без да съм детски психиатър) детето е със СОП или много близко до това състояние.

# 5
  • Мнения: 24 557
Съжалвам много за ситуацията, но не искам да повярвам, че психолог, социални и педагозите нямат похвати, с които да решат проблема. Родителите на другите деца какво отношение имат към ситуацията?

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Същото. Утре има родителска среща по случая, да подпишем и подадем обща жалба.
Похвати сигурно има, но си мисля, че щом въпросните служители не получават никаква подкрепа от семейството на детето (бащата в случая), а даже напротив, всичките им похвати са обречени на неуспех.

# 7
  • Мнения: 10 547
Не, няма механизъм за наказание на детето с мерки, които да доведат до изключването му от групата/класа, така както има такива за учениците в училище.
Това ти го казвам като учител в предучилищна група, който за момент си помисли, че ще разкажеш за патилата му.
Много са тежки подобни ситуации и за учителите. Не мислете, че е приятно, лесно и безболезнено да не успяваш с нормални методи да контролираш дете в класа си, камо ли да виждаш, че то посяга целенасочено и устремено на други. Родителите идват и те питат "А вие какво направихте?" и ти какво да отговориш? Когато обаче има на лице и работа с психолог, социални работници, има и лъч надежда. Ако е само педагогът, то и сам войнът е войн, да, но друго си е да има армия зад гърба си.
За да се реши проблем с агресията, то посоката на работа трябва да бъде от и към семейството. Правилно си разбрала, че без родителско съдействие, нещата са трудни.

Ако детето е с проблем, Рамацоти, то похватът може да бъде отигран, едва след обследване на детето и ясно индикиране на проблема.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
За съжаление бащата не смята, че има проблем. Според него било нормално децата до се бият. Според мен той не само не е решението, а е причината за проблема.

Последна редакция: чт, 05 фев 2015, 09:37 от savina_33

# 9
  • Мнения: 24 557
Това е ясно, щом детето изпитва ужас от баща си....

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
С други думи се оказва, че държавата не е предвидила никакъв механизъм, по който аз мога да защитя децата си. И трябва да гледам безучастно как побойника ги тормози и да чакам да извади нечие око или да им счупи нещо.  newsm78 В интересна държава живеем... После всички са много учудени защо хората я напускат...  #2gunfire

# 11
  • Мнения: 450
Не искам да те плаща, но ние в първи клас си имаме две такива деца и е много трудно за целия клас. И двете ходят при психолога, но инциденти има всеки ден. Едното е момиче и боде с моливи децата, а момчето раздава юмруци. Истината е, че има деца с по-труден характер, които са трудно управляеми. Единственния начин е да се търси причината и психолог да работи с детето, но и родителите трябва да осъзнаят къде са сбъркали. Нямат ли родителите желание всичко става много сложно.

# 12
  • Мнения: 486
От семейството му тръгва цялата работа очевидно, трябва с тях да се поговори Simple Smile

# 13
  • Мнения: 2 660
Съжалвам много за ситуацията, но не искам да повярвам, че психолог, социални и педагозите нямат похвати, с които да решат проблема. Родителите на другите деца какво отношение имат към ситуацията?
Не, нямат похвати! Лично го изпитах с голямата дъщеря, която не само че беше набита от съученичка по време на час по физическо, ами получи забележка в бележника наравно с побойничката. Защото била предизвикала с поведение и отношение другото момиче. С две думи-изпросила си боя, така излезе накрая. Психологът игра на някакви измислени ролеви игри, класната и директорката си казаха дежурните реплики, семейството на другото момиче така и не пожела да се срещне с нас, накрая наказаха набитото ми дете...Не знам, аз съм в потрес от системата и от тоталното безхаберие на учителите.
Знам, че не отговарям конкретно по темата, за което се извинявам на авторката. Отговорих първосигнално на цитирания пост.

# 14
  • Мнения: 10 547
Децата, които проявяват агресия, не може да бъдат слагани под общ знаменател, защото първопричинителите на поведението им не се заключават само в един проблем. Може да има различни причини и поради това трябва да се действа по различни начини и с различни методи.
Да сравниш дете със СОП, да речем лека форма на умствено изоставане, с дете, което има черта в характера си, наречена "злоба", не може и не трябва.
Има родители, които са напълно наясно с проблема на детето си, работят върху него, проблема, но работата е бавна, изисква време, за да даде резултат.
Наясно съм как реагират потърпевшите и, че е безкрайно трудно да им се обясни, че често децата не действат водени от злости, черни подбуди, а просто са по-буйни и в играта си, могат да сътворят "чудеса".

И не на последно място- разговори между двата лагера родители само задълбочават проблемите. Ползвайте учителите за медиатори. Вярвайте, на тях най-много им се иска да има мир в класовете им.

Общи условия

Активация на акаунт