Здравейте дами, нова съм във форума и от месец събирам сили да разкажа историята си. Споделям я по три причини – много от вас са минали през подобен на моя ад и могат да ми дадат съвет, всички сте жени, които имате или желаете деца и не на последно място, за да избягвате две лекарки, заради които моите две бебета не успяха да видят бял свят.
През септември 2014 г. разбрах, че съм бременна с близнаци. Те бяха моята най-съкровената мечта и не мога да опиша щастието, което изпитах, когато тя се сбъдна. Те бяха и моето чудо, тъй като са заченати по естествен път и никой нито в моето семейство, нито в това на мъжа ми е имал близнаци. Бременността ми протичаше нормално, дори бих казала леко, тъй като дори през първите 3 месеца не ми се гадеше и не съм повръщала, нямах болки, нямах кървене. Бях най-щастливият човек на земята. Бебетата бяха момче и момиче, растяха нормално, дори бяха малко по-големи от размера, които следях по гестационни седмици. Всичко беше наред и аз летях от щастие до 16.01. 2015 г. В този ден малко след като вечерях и пих зелев сок (споменавам го тъй като има роля в историята ми) започнах да усещам болка ниско долу в корема, след час се оказа, че имам разстройство. Болките започнаха да се увеличават и звъннах на лекарката която ме следеше – д-р Димиринка Желева. Обясних и какви болки имам, че ми приличат на контракции и че имам разстройство и тя ми каза, че е заради зелевия сок и при разстройство болките често се бъркат с контракции, да пия Нош па или Спазмалгон. Изпих 1 Спазмалгон и след 20-тина минути болките намаляха. Отидох до тоалетната и видях две капки кръв. От там с мъжа ми веднага отидохме в Майчин дом София. Когато ме прегледаха в Спешното отделение ми казаха, че околоплодния мехур е пролабирал във влагалището ми, че имам 4 см разкритие и че няма шанс бебета ми да оцелеят, тъй като са под 500 грама. Всичко това се случва в 22-ра седмица, момченцето беше 450 грама, а момиченцето 420 грама. Казаха ми, че ме водят към предродилното отделение и ще ми сложат системи за спиране на контракциите, но че трябва да стане чудо да задържа бебетата още 2 седмици в мен, за да имат шанс да оцелеят. Всичко това се случва в 2 часа през нощта вече на 17.01. Започнаха да ми вливат лекарство за спиране на контракциите и антибиотик, за да се справи с инфекция, заради разкритието и кървенето. През цялата нощ се молих да стане чудо и бебетата да оцелеят, уви това не стана. В 8,30 часа сутринта ме прегледаха и след като видяха локвата кръв в която лежа ме вкараха да раждам. Родих и двете бебенца нормално, лекарите ми ги показаха (още виждам личицата им), но за съжаление бяха твърде малки, за да оцелеят, макар че и двете ми мъничета мърдаха когато ги извадиха от мен. След като ги родих ме упоиха и ми направиха кюртаж. Няма да разказвам за лошото и нечовешко поведение на екипа, които ме изражда.
Оставиха ме 4 дни в болницата, като през цялото това време ме питаха какви лекари са ме гледали, че не са видели, че матката ми се е разширила бързо, че се е получила цервикална недостатъчност и е трябвало преди 10-тина дни да ми се направи серклаж, за да успея да износя бебетата си. Държа да спомена, че това се случва на 17.01, а аз бях на преглед при въпросната д-р Желева на 7 и 9. 01, правиха ми се изследвания кръв и урина и според нея всичко беше наред. На 7.01 привечер ходих и на фетална морфология при известната доц. Д-р Димитрова във „Фемина”. Тя също каза, че бебетата са добре, развиват се нормално, но ми спомена, че ще родя преди термина, защото съм много дребна (висока съм 1.60 и преди да забременея тежах 54 кг.). Според лекарите в Майчин дом нито една от двете лекарки не е гледала матката ми, а само бебетата и заради тяхното недоглеждане се случи всичко това, тъй като точно в дните, в които бях на 3 прегледа е трябвало да ми се направи серклаж. Уви, тези двете не видели, че матката ми се е разширила.
Проблема ми сега е , че не можах да разбера причината. В Майчин дом едни ми казаха, че е цервикална недостатъчност, която може да е станала заради инфекция, други казаха, че можело причината да е, че съм дребна, а те били две, трети казаха, че може да е станало заради стара травма на матката ми ( горена ми е раничка през 2011, а през 2012 ми бе отстранен полип 3мм с лазер). Държа да спомена, че през бременността не съм боледувала, имаше само два дни, в които имах хрема. А като говорят за инфекция, каква ще е тя, като аз не съм вдигала температура. Всички тези причини ми ги споменаваха различни лекари и сестри в Майчин дом. Когато отидох да взема епикризата си, лекарката, която ме пое в понеделник (19.01) и ме изписа, ме прегледа и каза, че матката се прибира. Когато я попитах какво се казва в епикиризата и каква е причината да изгубя бебетата ми, тя ми каза, че от хистологичния резултат е излезнало, че имам пресни кръвоизливи в плацентата и те са причината. Когато попитах какво ги причинява, тя каза, че боледуване или високо кръвно. Нито съм боледувала, а за мен нормалното кръвно е 110 на 60, тоест ниско и през цялата бременност ми беше ниско. Освен това ми каза, да не търся причина и да гледам напред, да се възстановя и да мисля за нови бебета. Добре де, ама кажете ми как да избегна това следващият път, като не знам какво го е причинило. И как да вярвам на лекари вече?! Сега чакам да ми дойде цикъла и да отида отново на преглед, лекарката, която ме изписа от МД да ме види и да ми направи микробиология, цитонамаска и пълна кръвна картина, както и вагинален преглед.
Молбата ми към вас мили дами е следната, да ме посъветвате как да намеря причината и да избегна това другия път и какви изследвания да си направя освен тези. И ако е възможно, някоя от жените, преживяли ад подобен на моя, да споделят опит и да ми препоръчат лекар, които да ме види, да му разкажа за случая ми и да ме лекува (ако ми има нещо), както и да следи евентуална следваща бременност.
Другото, което бих посъветвала всяка бъдеща майка, да не ходи при д-р Желева и при доц. д-р Димитрова. Тези две лекарки, гледат на жените като на ходещи банкомати.
Надявам се да не съм ви отегчила или разстроила с историята си, но просто няма около мен жени, преживяли същото и няма към кой да се обърна за съвет.
Моля ви, помогнете ми!
През септември 2014 г. разбрах, че съм бременна с близнаци. Те бяха моята най-съкровената мечта и не мога да опиша щастието, което изпитах, когато тя се сбъдна. Те бяха и моето чудо, тъй като са заченати по естествен път и никой нито в моето семейство, нито в това на мъжа ми е имал близнаци. Бременността ми протичаше нормално, дори бих казала леко, тъй като дори през първите 3 месеца не ми се гадеше и не съм повръщала, нямах болки, нямах кървене. Бях най-щастливият човек на земята. Бебетата бяха момче и момиче, растяха нормално, дори бяха малко по-големи от размера, които следях по гестационни седмици. Всичко беше наред и аз летях от щастие до 16.01. 2015 г. В този ден малко след като вечерях и пих зелев сок (споменавам го тъй като има роля в историята ми) започнах да усещам болка ниско долу в корема, след час се оказа, че имам разстройство. Болките започнаха да се увеличават и звъннах на лекарката която ме следеше – д-р Димиринка Желева. Обясних и какви болки имам, че ми приличат на контракции и че имам разстройство и тя ми каза, че е заради зелевия сок и при разстройство болките често се бъркат с контракции, да пия Нош па или Спазмалгон. Изпих 1 Спазмалгон и след 20-тина минути болките намаляха. Отидох до тоалетната и видях две капки кръв. От там с мъжа ми веднага отидохме в Майчин дом София. Когато ме прегледаха в Спешното отделение ми казаха, че околоплодния мехур е пролабирал във влагалището ми, че имам 4 см разкритие и че няма шанс бебета ми да оцелеят, тъй като са под 500 грама. Всичко това се случва в 22-ра седмица, момченцето беше 450 грама, а момиченцето 420 грама. Казаха ми, че ме водят към предродилното отделение и ще ми сложат системи за спиране на контракциите, но че трябва да стане чудо да задържа бебетата още 2 седмици в мен, за да имат шанс да оцелеят. Всичко това се случва в 2 часа през нощта вече на 17.01. Започнаха да ми вливат лекарство за спиране на контракциите и антибиотик, за да се справи с инфекция, заради разкритието и кървенето. През цялата нощ се молих да стане чудо и бебетата да оцелеят, уви това не стана. В 8,30 часа сутринта ме прегледаха и след като видяха локвата кръв в която лежа ме вкараха да раждам. Родих и двете бебенца нормално, лекарите ми ги показаха (още виждам личицата им), но за съжаление бяха твърде малки, за да оцелеят, макар че и двете ми мъничета мърдаха когато ги извадиха от мен. След като ги родих ме упоиха и ми направиха кюртаж. Няма да разказвам за лошото и нечовешко поведение на екипа, които ме изражда.
Оставиха ме 4 дни в болницата, като през цялото това време ме питаха какви лекари са ме гледали, че не са видели, че матката ми се е разширила бързо, че се е получила цервикална недостатъчност и е трябвало преди 10-тина дни да ми се направи серклаж, за да успея да износя бебетата си. Държа да спомена, че това се случва на 17.01, а аз бях на преглед при въпросната д-р Желева на 7 и 9. 01, правиха ми се изследвания кръв и урина и според нея всичко беше наред. На 7.01 привечер ходих и на фетална морфология при известната доц. Д-р Димитрова във „Фемина”. Тя също каза, че бебетата са добре, развиват се нормално, но ми спомена, че ще родя преди термина, защото съм много дребна (висока съм 1.60 и преди да забременея тежах 54 кг.). Според лекарите в Майчин дом нито една от двете лекарки не е гледала матката ми, а само бебетата и заради тяхното недоглеждане се случи всичко това, тъй като точно в дните, в които бях на 3 прегледа е трябвало да ми се направи серклаж. Уви, тези двете не видели, че матката ми се е разширила.
Проблема ми сега е , че не можах да разбера причината. В Майчин дом едни ми казаха, че е цервикална недостатъчност, която може да е станала заради инфекция, други казаха, че можело причината да е, че съм дребна, а те били две, трети казаха, че може да е станало заради стара травма на матката ми ( горена ми е раничка през 2011, а през 2012 ми бе отстранен полип 3мм с лазер). Държа да спомена, че през бременността не съм боледувала, имаше само два дни, в които имах хрема. А като говорят за инфекция, каква ще е тя, като аз не съм вдигала температура. Всички тези причини ми ги споменаваха различни лекари и сестри в Майчин дом. Когато отидох да взема епикризата си, лекарката, която ме пое в понеделник (19.01) и ме изписа, ме прегледа и каза, че матката се прибира. Когато я попитах какво се казва в епикиризата и каква е причината да изгубя бебетата ми, тя ми каза, че от хистологичния резултат е излезнало, че имам пресни кръвоизливи в плацентата и те са причината. Когато попитах какво ги причинява, тя каза, че боледуване или високо кръвно. Нито съм боледувала, а за мен нормалното кръвно е 110 на 60, тоест ниско и през цялата бременност ми беше ниско. Освен това ми каза, да не търся причина и да гледам напред, да се възстановя и да мисля за нови бебета. Добре де, ама кажете ми как да избегна това следващият път, като не знам какво го е причинило. И как да вярвам на лекари вече?! Сега чакам да ми дойде цикъла и да отида отново на преглед, лекарката, която ме изписа от МД да ме види и да ми направи микробиология, цитонамаска и пълна кръвна картина, както и вагинален преглед.
Молбата ми към вас мили дами е следната, да ме посъветвате как да намеря причината и да избегна това другия път и какви изследвания да си направя освен тези. И ако е възможно, някоя от жените, преживяли ад подобен на моя, да споделят опит и да ми препоръчат лекар, които да ме види, да му разкажа за случая ми и да ме лекува (ако ми има нещо), както и да следи евентуална следваща бременност.
Другото, което бих посъветвала всяка бъдеща майка, да не ходи при д-р Желева и при доц. д-р Димитрова. Тези две лекарки, гледат на жените като на ходещи банкомати.
Надявам се да не съм ви отегчила или разстроила с историята си, но просто няма около мен жени, преживяли същото и няма към кой да се обърна за съвет.
Моля ви, помогнете ми!
