Трудно проговаряне -тема 18

Уговорихме се за обследване за м.август.Всяка година ходим на реоценка.Искат да кажат и те своето мнение. Ще събера няколко мнения на специалисти и ще реша.На този етап не мисля да я отлагам. Чудеса за една година не очаквам.Така че ... по-добре с набора си.Нека се чувства като всички останали деца. Ако се наложи винаги може да повтори годината.По-важно е да се даде шанс на детето.А нека и другите осъзнаят, че нашите деца също имат право да учат,независимо от увреждането си.
За предучилищна в училище не я пуснах, защото госпожите в първи клас са други и това ще внесе излишен стрес за детето.Затова сме в ДГ.Удостоверение за училищна готовност поне в Свищов дават на всички деца, доколкото разбрах.

Май ще е добре да получим все пак диагноза. Когато отидохме 2011 в св.Никола, ме попитаха защо се натискам толкова за обследване:"Веднъж влезете ли в системата,излизане няма." Тези думи тогава ме отказаха и за това като стана на 5 години,потърсих помощ на друго място.Сега май пак там ще се наложи да отидем.Дано да е за добро.Дори и заради добавките,които искам да му давам, е добре да се знае ,каква точно е причината,нали?

Диагнозата е мнението на специалистите за това какво е състоянието на детето ти в момента. а то се определя от това какво е изоставането или проблемите на детето заради дефицитите които има. Диагнозата може да се смени а може и да отпадне  в резулата от добре подбрана и резултатна терапия. Реално диагнозата  не ти дава нищо с което да можеш да подпомогнеш детето си в неговите проблеми. Никакви особенни облаги от това че децата които познавам имат диагнози не виждам. същото важеше и за нас. Едно ресурсно което е гола вода. Може би финансово само ако диагнозат а е с възможност за ТЕлк ( но то това не е хубаво )  но в нищо друго. Тази диагноза на никого не осигурява качествена терапия, не прави добрите специалисти по достъпни. нищо. Просто една бумага.

п.С. А коментара за системата си е самата истина.

П.С.С Н-алекс подкрепям твоето мнение. За съжаление обаче  има деца които наистина трябва да бъдат отложени ...

Добре де,а тогава? Как да преценя например каква добавка е подходяща? Едва ли подходът е един и същ ,Ако причината е недостиг на кислород или недоразвит или засегнат център в мозъка.Дълго време не можех да накарам сина ми да хване молив,а когато се получи,се оказа,че се справя много добре,не съм имала тежко раждане,проходи на 1.2 г.и няма проблеми с равновесието.

Нинче, има една подробност - може да повтаря ПГ, но не и първи клас. Принципно говоря. Хриси ще се справи...Аз ще отлагам. Отделно - не виждам смисъл от ходене всяка година в св. Никола. Достатъчно съм на ясно с дефицитите на детето. А от там кой знае какви насоки не получавам

Явно зависи каква е организацията във всеки град. Аз тръгнах по логопеди, защото Хриси имаше изоставане в говора. Оттам ни насочиха към специалистите от "Св.Наум", които ни пренасочиха към "Св. Никола".
В Свищов без диагноза няма как да запишеш детето си на терапии в ДЦДУ, а на друго място няма къде да го заведеш. Така, че за нас диагнозата бе важна. Постъпиш ли обаче в ДЦДУ, задължително ти искат и ТЕЛК.
Дони, на мен всяка година ми дават насоки за работа с детето и колко е напреднала. Така, че докато имам възможност, ще ходим.

добавките не са панацея и не върху всички деца имат положително действие. моят син примерно не се повлиява от никакви добавки а само от мноооого труд. виждала съм деца обаче с очевадно подобряване след диета. тук в темата много се говори за добавки но всяка майка трябва да знае че добавката не за всички е чудотворното решение.

това дали и какви добавки можете да опитате не се решава според диагнозата. Както казах диагнозата е описания на състоянието. И насоки за работа. Могат да ви поосъветват нещо универсално- омега 3 и прочие но до там.   Най-често добваски се приемант на принципа Агенция една жена каза и от там проба и грешка.

просто това което се опитвам да ви кажа че ситауцията е комплексна. Диагноза е описание на състоянието и насоки на работа. И после ви оставят да се борите сам - търсите терапевти , опитвате терапии, пробвате с добавки. след някакво време отивате на редиагностиране. Отново проверяват детето според летвата на връстниците и ви казват да кажем не сте наваксали- запазваме диагнозата. или има още изоствавате сменяме я с друга , или в най-добрия вариант - сменяме с по-лека защото има доста подобрение. и така година след година. вие опитвате- с диагнозата ви казват  дали сте на правилия път.



Да
първи клас не се повтаря.
А има много деца със СОП чито родители са си затваряли очите за проблемите им, минали са тест за готовност в градината и благополучно са тръгнали първи клас. хем не могат да го повтарят, хем не могат да се справят хем трябва да минат втори клас - става мазало направо. Веднага търсят решения ресурсни ала бала но може ли детето да тръгне втори клас като не може да се справи с материала за първи. КАзват че системата с предучилищния тест трябва да го урегулирала този проблем, нос еоказва че в градините няма дете което да не го е минало. и така проблема от Дг с епрехвърля на главата на училищата.

е, Гого няма как да го мине, освен в частта математика. Вече знае числата до 30, съотнасяне цифра количество...А по БЕЛ и Околен свят се учи чрез цифри, иначе не става 

Седя и си мисля:Дали ,ако се съберат две деца с проблеми с говора ,ще се разбират по-добре,отколкото ако едното няма такъв проблем. Наблюденията ми са,че децата в детската отбягват сина ми ,защото не може да се изкаже и им става скучен. Ние никога не сме се срещали с дете ,с подобен на нашия проблем (освен за 1 минута пред кабинета на логопеда). Имате ли наблюдения?

ДА! има адски много деца със СОП но с различни прични. Резултата е един- трудно разбират- трудно биват разбирани. но ако самите те осъзнават проблема си са перфектни за комуникация с дете със СОП защото правят всичко възможно да бъдат лесно разбрани.

най -добре синът ми комуникира с чужденчета. Всеки проявява разбиране и прави опити да стане по-понятен на другия. при нас на него му става трудно да се опитва да разбира какво му говорят другите и просто се отдръпва. Сякаш мозъкът му изпушва ако поеме малко повече инфо през ушите. Най са му скучни момиченцата- ние жените сме по-вербални от мъжете по принцип- на всяка възраст. ...

Много добре си го измислила. В момента в групата на детската градина на синът ми има още две деца, които са на неговото ниво на говор. И разбира се той говори само за тях- те са му приятели и с тях си играе. Те също говорят за него и го търсят. Освен това обича да контактува с по-малки от него, което аз си обяснявам с това, че са не неговото ниво на разбиране на речта.
От известно време са им разрешили в градината да носят игри (образователни от типа на "Не се сърди човече" и т.н.). И като го питам с кой е играл на игрите си, винаги казва имената на други деца, не тези с говорните проблеми.
Играта с децата като него му е полезна доколкото се чувства по-разбран и спокоен. Но от гледна точка на напредъка в развитието не съм убедена че му влияят добре. Аз се радвам, че най-накрая има приятели и не е отритнат, но и се притеснявам.

На Хриси най-добрите приятелчета са две. Едното е от ДГ в норма, с което постоянно играят на гоненица.
Другото е на kali_k. И то е от спектъра и постоянно се търсят едно друго. Различават се, защото на kali_k по-скоро е от синдрома на Аспергер, а моето е високо-фукциониращ аутист.
Така като се замисля, няма приятелки. И двете са момченца.

Проблемът с училището много ме мъчи,защото когато Калоян беше на 3 г. ,основното занимание беше да повтаряме и пишем цифри. В началото тормозеше госпожите в детската да пишат цифрите по плочките на двора(той дълго време отказваше да вземе в ръка инструмент за писане).След това започна Навсякъде да пише цифри по стените, по мебелите ,купища тетрадки се изписаха.Когато рисуваше човечета ,на мястото на очите и носа имаше цифри, облаците бяха от цифри и т.н. В Интернет си намираше песнички и клип чета за цифри на английски. На 4 г.Вече можеше да брои до 100 и обратно на български и на английски и познаваше числата до 100. Чак ме притесняваше с тази мания. Сега е предучилищна ,може да събира и изважда до 10( от време на време греши), пише грозно и е голяма мъка с домашните. От половин година е зарязал буквите и цифрите. Рисува непрекъснато в Paint- a "Реактивните момичета" и понита. Много е сдобрял. На ръка също рисува и картините му имат сюжети.  Притеснявам се ,че ако и трета и четвърта(1клас) година дъвче тия цифри и букви,не знам дали няма да да закъсаме 2 клас , а той си е труден и важен.
Между другото и той предпочита да си играе с по- малки, защото повече се гонят и много не трябва да се говори в игрите, а когато си разиграва сценки с фигурки, пък в повечето случаи говори на английски. Сега логопед ката ни даде да упражняваме роднински връзки, аз го питам на български,а той отговаря плахо на английски.
 А,искам да питам и още нещо.Откакто тръгна на логопед се засили"пърхането с ръце" и започна юнашки да се  докато спи. От един месец е разредил напикаването,надявам се полека лека да спре. Това с ръцете обаче ........ Някой има ли опит с този проблем? Логопед ката каза ,че според нея така изразява радостта си и е вторичен белег ,не водещ ,но искала да вземе мнението и на психиатъра.

Ако работят групово и е видял от друго дете, може да го имитира. И Хриси по едно време пърхаше с ръце. Попитай логопеда дава ли му нещо за хранене? Намери каква е причината.

Не работят групово и не му дава храна.Когато рисува на компютъра ,седи 1-2 минути, после се изтичва напред -назад ,пърха ки с ръце или го прави , когато е нетърпелив.