Имах (имам) съученик приятел - ама много близък. Спали сме един у друг, пълно душевно разголване, включително до споделяне на еротични сънища. Той с неговите гаджета, аз с моите, уж нямаше нищо романтично между нас. След години ми призна, че бил дълбоко и безнадеждно влюбен в мене и ужасно страдал, като го ползвах за душеизприказчик с моите любовни терзания по други мъже. Аз имах някакво усещане, но понеже не беше декларирано нищо, можех да си мисля, че няма нищо такова. Разривът настъпи, когато "с лечебна цел" (за да се справя с една неподходяща връзка) правихме секс с моя приятел - без обвързване. Получи се добре, но после аз вече не можех да го гледам по никакъв начин - нито като приятел, нито иначе. Той замина за чужбина. След години, вече щастливо омъжена, и при това бременна, му бях на гости на него и тогавашното му гадже - е няма да ви казвам какъв огън пламна в мене ни в клин, ни в ръкав. Нищо не направих, естествено , но тръпката въобще не беше приятелска, и ако не бяхме обвързани и двамата, щях да му скоча на мига. Оттогава се виждаме чат-пат веднъж на година-две, няма такива искри, но личният ми опит ме научи, че приятелството между мъж и жена е доста спорно нещо.