не познавам такива жени
сблъсках се със стерилитета и ин витрото, и виждам обратното около мен
сблъсках се със стерилитета и ин витрото, и виждам обратното около мен
- Публикувана: 13 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 24 март 2016, 11:41 ч.
Познавате ли жени, оставили децата си?
Познавам едни хора в подобна ситуация, но много грозна. Майката първо взема детето на 2 г., развеждат се, тя изнудва бащата за всяка среща - я за пари, я за дрехи и т.н. След няколко години обаче се омъжва отново и казва, че или бащата ще вземе детето, или го праща в дом. Не го иска повече. Бащата взема детето, но без съд. След години тя го осъжда за недавана издръжка + лихви за години назад. Грозна история!
Ще му липсва, не отричам, но всичко ще е временно. Научи ли се да живее без нея, в един момент няма да се сеща че изобщо я е имало някога ( особено ако не се появява ). Липсва ти нещо което си имал, нямал ли си майка няма как да ти липсва.
Иначе и аз се чудя защо всички са толкова осъдителни към майките, а към бащите не, дори е нещо напълно приемливо. Човек или е годен да бъде родител или не е. Без значение мъж или жена.
Имам много примери около себе си. Жената на пирятел на баща ми ги остави. Той отгледа момичето с помощта на майка си. Бившата му жена си създаде друго семейство, дори не посети дъщеря си.
Тук историята се разви нормално, колкото може да е нормална такава история.
А имам и друга. На сестра ми приятелка забременя на 20 години, омъжи се, роди детето. В началото голяма радост, все едно нова кукла си е взела, след 6 месеца пееше друга песен. Детето беше подхвърляно при свекър й, майка й, мъжа й (след това бивш мъж). Беше подмятано в 3 различни къщи, за съжаление стана доста труден за издържане, търсещ внимание. Нормално. А тя го водеше като кученце с нея, понеже нямало къде да го остави отново и направо го съсипваше това дете.
Не го остави, но добре ли му беше...
Иначе и аз се чудя защо всички са толкова осъдителни към майките, а към бащите не, дори е нещо напълно приемливо. Човек или е годен да бъде родител или не е. Без значение мъж или жена.
Близо до баба ми един съсед така се ожени - може да се каже, че беше стар ерген. Ожени се за жена с 2 деца, която остави по-голямото си дете на първия мъж да го гледа и дойде при новия с по-малкото, което беше някъде моя възраст. После роди още две от комшията. След няколко години ги остави на него да ги гледа. По-голямото от новите две, като поотрасна, отиде да живее при брат си (който ми беше връстник) - той много се грижеше за двете по-малки. Най-малкото май завърши тази или миналата година, докато беше ученичка, си живееше при баща си. Сега вероятно е студентка.
По принцип мисля, че понякога човек решава да си остави детето (децата) на другия родител, защото знае, че другият би им осигурил по-добър живот, а той има нужда да се отдалечи от другия родител и да започне нов живот. Не казвам, че е правилно, но толкова мъже си изоставят децата при майките им, а когато жена го направи, се изпада в потрес.
По принцип мисля, че понякога човек решава да си остави детето (децата) на другия родител, защото знае, че другият би им осигурил по-добър живот, а той има нужда да се отдалечи от другия родител и да започне нов живот. Не казвам, че е правилно, но толкова мъже си изоставят децата при майките им, а когато жена го направи, се изпада в потрес.
Познавам.
След 18 годишен тормоз от страна на мъжа си и тежки антидепресанти, една нощ просто си събрала багажа и избягала, оставяйки него и двете им деца (момче и момиче).
В момента живее в друг град с новия си мъж и гледа неговата дъщеря. Обажда се редовно на децата и им помага финансово, децата са при баба си и дядо си. Баща им е неспособен да се грижи за себе си, камо ли за тях. Знам точно в какъв кошмар е живяла, не мога да я съдя за нищо, но не мога и да я оправдая.
Алеко го е казал "Разни хора, разни идеали..."
След 18 годишен тормоз от страна на мъжа си и тежки антидепресанти, една нощ просто си събрала багажа и избягала, оставяйки него и двете им деца (момче и момиче).
В момента живее в друг град с новия си мъж и гледа неговата дъщеря. Обажда се редовно на децата и им помага финансово, децата са при баба си и дядо си. Баща им е неспособен да се грижи за себе си, камо ли за тях. Знам точно в какъв кошмар е живяла, не мога да я съдя за нищо, но не мога и да я оправдая.
Алеко го е казал "Разни хора, разни идеали..."
Познавам, и не мога да си представя как тази жена издържа психически това което и' се случи. "Горкият" самотен баща направи всичко възможно детето да намрази майка си(с помоща на родителите си), но за пред хората тя естествено е лошата..
+1
Най-малкото жената, която си е дала УЖ доброволно децата, може да е жертва на тормоз, какъвто не сте и сънували или на житейска ситуация, която е извън вашите представи.
+1
Според мен една нормална жена и майка никога не би си оставила детето,каквито и да са причините нищо не я оправдава,за мен това са чудовища.
Познавам такава овца,детето и гладува буквално!
Бащата дава минимална издръжка но има много възможности,обича много детето и иска да го вземе да му осигури добър живот.
Тя самата не може на това дете един урок по англ.да плати..Оставали са без ток и прочее мизерия..
Ама нашата йок,и тва е..Приятелка ми е неква ужким/позната де/..
А мъжа и си има причини да не иска да дава повече от некви там 100-150 лева и го разбирам..
Но човекът иска да вземе детето,да го откъсне от мизерията,ма овцата..Нье!Как щяла тя да живее без тва дете..Т.е.пак до нейното его опираме,а аз все се сещам за Клетниците и бедната Фантин и мъката и себеотрицанието да се опита да даде по-добър живот на детето си..
И съм мислила,чисто хипотетично,ако нещо се случи с мен,на кой да поверя детето си..
Самотен родител съм,за това са ми минавали такива мисли..
Не дай боже,ако сега както е на 8,нещо се стане и остана инвалид..Ами предпочитам други хора да го вземат и да му дадат нужното,отколкото да ми бере гайлето и да му съсипя живота..Щото аз със своята болка се справям,но когато виждам любимите ми същества да страдат,е тогава се чувствам направо жалка и безпомощна