Познавам, да. Дори на едната й разказвах историята във форума и дори съпорт получи женицата. Странна работа.
- Публикувана: 13 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 24 март 2016, 11:41 ч.
Познавате ли жени, оставили децата си?
Една моя близка изостави децата си - на10 и на 14 години мисля, че бяха, и отиде в Кипър да работи. Оттогава досега си дойде единствено на бала на по-голямото дете миналата година. Синът й я гледаше с ледено спокойствие, малката дъщеря я подложи на тотален игнор. Майката закъсня с половин час за празника в ресторанта с обяснението, че дрехите, които донесла от Кипър, не й станали. Появи се по гуменки и тениска, с нещо като шалвари. Беше грозна ситуация - всички седим и чакаме да се появи, детето стои до вратата като портиер, готово да се разплаче, а ние се преструваме, че нищо не е станало. Изглеждаше пияна или дрогирана, креслива и очевидно в джаза. Синът й не пожела да направи снимки с нея.
Децата живеят с баща си, баба им почина преди няколко години, жилището е пълна кочина, защото бащата не умее да чисти особено добре. Обича си децата, грижи се за тях, доколкото може. Те го обичат много.
Да поясня, че майката не е избягала от тормоз, има си друго жилище, не е като да няма къде да отиде. Дочух, че наистина е станала наркоманка и може би проституира. Това не е жената, която познавам, онази си обичаше децата и се грижеше за тях. Никога не бих повярвала, че точно тя ще ги изостави.
Децата живеят с баща си, баба им почина преди няколко години, жилището е пълна кочина, защото бащата не умее да чисти особено добре. Обича си децата, грижи се за тях, доколкото може. Те го обичат много.
Да поясня, че майката не е избягала от тормоз, има си друго жилище, не е като да няма къде да отиде. Дочух, че наистина е станала наркоманка и може би проституира. Това не е жената, която познавам, онази си обичаше децата и се грижеше за тях. Никога не бих повярвала, че точно тя ще ги изостави.
Къде прочете, че жилището е мръсно, защото майката я няма? Мръсно е, защото бащата не може да чисти качествено, а децата е нямало кой да ги научи да го правят както трябва.
По темата - моя приятелка ще се жени за втори път, с едно дете е. Бъдещата свекърва кани нейната майка на среща с идеята да я убеди, че за всички е най-добре бабата да вземе внучето, за да могат младите да си живеят живота. Бабата възмутено отказва, никога не й е минавало през ума, че дъщеря й може да си изостави детето. Бракът между "младите" се осъществи и се разпадна. Детето не се чувстваше добре при втория баща и особено при новата "баба". Следващата булка на същия мъж обаче действително си остави първото дете на майка си, роди едно дете на мъжа си. Всички са щастливи освен онова, изоставеното. Малък град, сигурно среща майка си как тика количката с "правилното" дете. Край.
Какво би могло да накара майка да остави детето си?
Много неща. Защо си потресена?
Защото аз не бих го направила!И ми е интересно други родители как реагират!Защо майка и баща на дете на 3 години си хващат пътеките единия в Маями другия в Сингапур, а детето при баба си, родителите я виждат на 8 месеца?!Защо майка на двама тинейджъри, оставя ДОБЪР ВСЕОТДАЕН съпруг по преценка на други разведени "приятелки"?!Защо майка на 5 годишно момче заявявана бащата, че ще се омъжва за друг , който е с по-добро финансово положение, но ги издържа бившия ?! Нито една от тях не е била подлагана на физически или психически тормоз!!!Познавам една която е била малтретирана, но тя не си е оставила детето!Аз също съм била, тормозена и използвана и поне знам какво е и как изглежда или се държи човек в подобно положение.
Раче, не мога да разбера теб какво те измъчва? Ти не си си зарязала детето.
Измъчва ме това, че помагам в отглеждането на две изоставени от майка си деца, и когато става въпрос за нея не знам как да ги успокоя, а какво да им обясня!Не искам да остават наранени и настроени негативно, но не искам и да бъдат лъгани!На мен казват мамо, но като се случи да се срещнат с нея,(някога на 40 дни , някога и 3 месеца са минавали, последно минаха 5 месеца и пак я срещнаха)не са щастливи, не ги съжалявам,малки са може би трябва да мине още време...не ме разбирайте погрешно, не искам да съдя, или оправдавам който и да е, но в момента аз съм до тях когато са объркани а нямам чак такъв опит, не съм психолог.Нито се хваля че ги гледам, нито казвам че ми тежи.Трудно се изразявам, и нямам дар слово, притеснителна съм като цяло...Дано да не сте ме разбрали пак накриво
Раче, не мога да разбера теб какво те измъчва? Ти не си си зарязала детето.
Измъчва ме това, че помагам в отглеждането на две изоставени от майка си деца, и когато става въпрос за нея не знам как да ги успокоя, а какво да им обясня!Не искам да остават наранени и настроени негативно, но не искам и да бъдат лъгани!На мен казват мамо, но като се случи да се срещнат с нея, някога на 40 дни , някога и 3 месеца са минавали, последно минаха 5 месеца и пак я срещнаха...не ме разбирайте погрешно, не искам да съдя, или оправдавам който и да е, но в момента аз съм до тях когато са объркани а нямам чак такъв опит, не съм психолог.Нито се хваля че ги гледам, нито казвам че ми тежи.Трудно се изразявам, и нямам дар слово, притеснителна съм като цяло...Дано да не сте ме разбрали пак накриво
Майката въобще няма контакт с децата? Срещат се случайно на улицата? Но все пак я познават и знаят, че тя им е майка.
Посъветвай се с психолог.
Но не е редно и нормално да те наричат теб 'мамо'; объркват им се представите; с мъжът ти трябва да им обясните, *е те имат майка, а ти си жената на татко и много ги обичаш.
Майката въобще няма контакт с децата?Има, но когато има време или когато тя реши!
Но не е редно и нормално да те наричат теб 'мамо'; объркват им се представите; с мъжът ти трябва да им обясните, *е те имат майка, а ти си жената на татко и много ги обичаш.Мъжът ми ги научи да ми казват мамо, въпреки че аз предпочитах в началото те сами да си решават, макар и малки (на 2 и половина и 5)
Но не е редно и нормално да те наричат теб 'мамо'; объркват им се представите; с мъжът ти трябва да им обясните, *е те имат майка, а ти си жената на татко и много ги обичаш.Мъжът ми ги научи да ми казват мамо, въпреки че аз предпочитах в началото те сами да си решават, макар и малки (на 2 и половина и 5)
Жал ми е за децата, но пък е хубаво, че са попаднали на жена, която я е грижа за тях. Смятам, че майка не е жената родила физически едно дете, а тази, която го е отгледала, възпитала и милее за него... 
На колко са били тези деца, като ги е зарязала майката? Малкото на 2,5 г. си е почти бебе....
На колко са били тези деца, като ги е зарязала майката? Малкото на 2,5 г. си е почти бебе....
На две си е точно бебе. Моята дъщеря е на 3 и 3 месеца и в много отношения си е направо бебе. Не виждам нищо лошо в това да те наричат мама ако така им идва, но не трябва никой да ги принуждава. Преди доста време когато бях ученичка ( в големите класове ) имах приятелки които викаха и на майките си мама и на бабите си мама и никой не го намираше за нередно. Ако ти си способна да отгледаш тези деца с любов, уважение и внимание напълно си заслужаваш титлата. Смятам че не е майка тази която ражда а тази която влага себе си в отглеждането на едно дете. С трудна задача си се нагърбила, но имаш ли желание ще се справиш. Малки са децата, затова са объркани, с времето ще става по лесно ( ако няма вредно влияне, което изобщо не ти е гарантирано за съжаление ).
Един съвет от моя опит - на тази възраст децата лесно могат да бъдат залъгани, т.е като ги видиш тъжни отвлечи им вниманието с нещо, добре ще е и за вас с таткото и за тях.
Един съвет от моя опит - на тази възраст децата лесно могат да бъдат залъгани, т.е като ги видиш тъжни отвлечи им вниманието с нещо, добре ще е и за вас с таткото и за тях.
Майката въобще няма контакт с децата?Има, но когато има време или когато тя реши!
Но не е редно и нормално да те наричат теб 'мамо'; объркват им се представите; с мъжът ти трябва да им обясните, *е те имат майка, а ти си жената на татко и много ги обичаш.Мъжът ми ги научи да ми казват мамо, въпреки че аз предпочитах в началото те сами да си решават, макар и малки (на 2 и половина и 5)
Но не е редно и нормално да те наричат теб 'мамо'; объркват им се представите; с мъжът ти трябва да им обясните, *е те имат майка, а ти си жената на татко и много ги обичаш.Мъжът ми ги научи да ми казват мамо, въпреки че аз предпочитах в началото те сами да си решават, макар и малки (на 2 и половина и 5)
Раче,
предполагах, че така стоят нещата: т.е., че мъжът ти им казал така да те наричат; обърква им представите;
ако нещо се случи и се разделите, как ще те наричат? а ако има нова жена?
Дори и да останете завинаги заедно те си имат майка.
Това, че ги вижда от време на време не е хубаво, децата е хубаво да са в ритъм и с редовен контакт; дано да се промени с времето и тя да започне да взема по *есто.
Не е хубаво за децата да бъдат настройвани спрямо майката от бащата и/или роднини; уврежда ги; те не са глупави и с времето сами могат да оценят кой ги е обичал и се е грижел за тях.