Публикувана: 13 март 2015, 21:09 ч.
Последно мнение: 24 март 2016, 11:41 ч.

Познавате ли жени, оставили децата си?

31 426
180
1

Отговори

1
...
7
8
9
...
13
Всички

# 105 19 март 2015, 20:26 ч.

София
Мнения: 4 878

Цитат на: Desss в чт, 19 мар 2015, 19:25

Колко са детските надбавки , гледам все се натъртва на тях Rolling Eyes

все едно са някаква солидна сума!?

Преди 5 години по мой спомен бяха 35 лв.

И сега са 35 лв и не всеки ги получава. Натъртва се, защото имат символично значение. Родителниците не само че не плащат никаква издръжка, но дори и тая символична сума си я прибират за себе си.

# 106 19 март 2015, 20:54 ч.

Мнения: 11 573

А за второ дете е 50 лв. За повече деца- не знам как е.

# 107 19 март 2015, 21:34 ч.

Мнения: 260

...само второто за 2-ро е 50, за всяко следващо е пак 35

# 108 19 март 2015, 21:38 ч.

Мнения: 29 849

Представете си, че сте едно 4-5-6-годишно дете. Майката, която страшно много обичате, не се появява често. Гледа ви баба или леля. И въпреки всичко това не е МАМА. Нещо във вас ви подсказва, че въпреки обичта, която ви дава баба/леля, все пак мама я няма. Дали вината не е във вас?!?! Дали не сте достатъчно добри, за да ви обича тя и да ви вземе при себе си?!?!

И как мислите вече? Дали не трябва все пак негативните емоции да се спестят на тези невинни душици?
Или пък да ги блъснем със силата на истината, да им кажем, че майка им ги е изоставила и не се интересува от тях, защото е завършен егоист и за нея друг няма значение, дори собственото й дете!?!?!? Да ги накараме да пораснат и да видят колко грозен и гаден е този свят!!!!

# 109 19 март 2015, 22:43 ч.

Мнения: 364

Аз познавам доста и с всеки изминал ден се натъквам на все повече такива безобразия ! Не знам какво може да накара майка да зареже детето си Confused

# 110 20 март 2015, 00:25 ч.

Мнения: 2 124

Първо никой няма как да знае със сигурност какво стои зад едно "изоставяне", защото да гледаш отстрани, не е като да ти е на главата. Как може страничен човек да знае колко грижовен бил съпругът ти, отделно всеки си има собствено мерило.

По-горе напр. пише, как майката си получавала детските на децата, при условие, че не ги отглеждала, дебитната карта после била дала.... това са смешки, за да продължи да получава тези помощи нали трябва да представи документи - как ще представи напр. имунизациите на детето, ако няма достъп до лекаря и картона му, понеже от месеци го е зарязала и го вижда спорадично.... (да не говорим, че получаването на помощи не е свързано с физическото притежание на дебитната карта, а и промяна в обстоятелствата (нова сметка) се декларира в указан срок от настъпването й - не е нужно да изтича една година)

Просто се пише и цъка с език ей така.

Аз познавам момче (на 26 г. е вече), чиято майка си е тръгнала, когато е бил на 2 г. Ами определено не е емоционално травмиран - общителен, веселяк, справя се сам... някой път това си е услуга, много по-добре от свръхзагрижената майка, която задушава детето си до степен да не може да порасне до 40тата година.

Не знам защо трябва да се съди за чуждите избори и се очаква хората да живеят по общоприетите стериотипи.

Семейство е, когато има любов и разбирателство, наличието на майка и баща не е достатъчно условие.

# 111 20 март 2015, 02:25 ч.

Мнения: 2 369

Цитат на: Трещерица в чт, 19 мар 2015, 19:05

Какво има да му се казва - то нали вижда.

Не се вижда всъщност....или поне не винаги.

# 112 20 март 2015, 06:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: mariposa de noche в пт, 20 мар 2015, 00:25

Аз познавам момче (на 26 г. е вече), чиято майка си е тръгнала, когато е бил на 2 г. Ами определено не е емоционално травмиран - общителен, веселяк, справя се сам... някой път това си е услуга, много по-добре от свръхзагрижената майка, която задушава детето си до степен да не може да порасне до 40тата година.

А ти откъде знаеш толкова добре на него какво му е? На теб случило ли ти се е?

Останах без майка на 11 г. и без баща на 20 г. Повярвай ми, отстрани малко хора знаят това. Но как съм отраснала и как съм го преживяла, само аз си знам. Не съм емоцинално травмирана, но ми се наложи бързо да порасна.

# 113 20 март 2015, 07:30 ч.

София
Мнения: 4 878

Цитат на: mariposa de noche в пт, 20 мар 2015, 00:25

По-горе напр. пише, как майката си получавала детските на децата, при условие, че не ги отглеждала, дебитната карта после била дала.... това са смешки, за да продължи да получава тези помощи нали трябва да представи документи - как ще представи напр. имунизациите на детето, ако няма достъп до лекаря и картона му, понеже от месеци го е зарязала и го вижда спорадично.... (да не говорим, че получаването на помощи не е свързано с физическото притежание на дебитната карта, а и промяна в обстоятелствата (нова сметка) се декларира в указан срок от настъпването й - не е нужно да изтича една година)

За да продължи да получава тези пари трябва да има родителски права над детето, нищо повече.

# 114 20 март 2015, 08:52 ч.

Мнения: X

Цитат на: Natali_ в чт, 19 мар 2015, 21:38

Не само си представям, но и съм дете, отглеждано от баба и дядо до 5 годишна възраст. Майка си виждах за кратко през лятото. Не ми е липсвала и не съм си задавала тези драматични въпроси. Децата са адаптивни. Драмата почнакогато реши да си ме вземе - на практика непозната жена. Та мисълта ми е, че детето се привързва към гледача си и МАМА не се идеализира толкова, камо ли пък да липсва,когато връзка не е създадена поначало.

# 115 20 март 2015, 11:12 ч.

Мнения: 2 369

Аз също до голяма степен съм отгледана от баба и дядо,но майка си виждах от време на време (немога да кажа на какви периоди), не бях загубила връзка с нея емоционално, от време на време ми беше мъчно за нея,но пък обичах ужасно много баба ми и дядо ми и ги обичам и до днес (за съжаление покойници. баба ми от няколко дена Sad

) Те бяха родителите на баща ми. За него няма да говоря. Все едно бях без баща,а в момента някак по-скоро като приятел-баща ми се явява или даже незнам как да го определя. Определено не съм травмирана и не страдам и не съм страдала от липса на обич,внимание и всичко останало. Чувствах се до скоро доста специална,че даже и прекалено:)

# 116 20 март 2015, 11:43 ч.

Мнения: 9 802

Наскоро говорих с едно детенце, което беше без баща. То се изрази така, 'аз никога няма да накажа моето дете като го изоставя.' Мисълта ми е, че гледащите, въпреки грижата, може 'да накажат' детето, като му втълпяват глупости, че било наказано, че не знам какво си.
Кажи му там как стоят нещата и не му пълни главата с глупости. Покажи му, че ти го обичаш, другото е такова, каквото е.
И аз съм отгледана от баби и дядовци в началото на живота ми. В пуертета разказах играта на нашите, точно защото ми се явяваха малко непознати.

# 117 20 март 2015, 11:53 ч.

Мнения: 9 406

Цитат на: Aludra * в пт, 20 мар 2015, 11:43

Защо мислиш, че някой му е казал: Ти си лош и затова майка ти/баща ти те е изоставил? Може самото дете да се е чувствало така, наказано, без някой да му го е втълпявали дори да е твърдял обратното.
Макар братовчед ми да не е изоставено дете, баща му беше моряк и го нямаше поне по 6 месеца в годината. Като порасна, изобщо не искаше дори да чуе да учи във Военноморското училище, въпреки че баща му печелеше много пари. Казваше - аз децата си да ги оставя сами с майка си по цяла година, никога. Просто през целия си живот е усещал липсата на баща си и сега не иска същото и за своите деца.

# 118 20 март 2015, 11:58 ч.

Мнения: 7 325

Моето дете няма баща, т.е има обаче не се интересува от него и 8-9 години не го е виждал нито чувал. 16 год. е и сме говорили доста по въпроса. Не е травмиран нито стресиран. Имаше моменти в които се люшкаше от омраза в безразличие, съвсем в началото ( баща му много умело го използваше срещу мен ) беше доста объркан, изнервен и ме обвиняваше, но с времето нещата си дойдоха на местата. Аз съм се опитвала да го залъгвам с няма време, много работи и дрън дрън, но бързо се отказах защото той беше достатъчно голям за да вижда какво точно се случва и достатъчно малък да го разбере правилно. Мъжът ми доста добре се справя с ролята на баща. Никога никой не е искал от синът ми да му казва татко и той не го прави, обръща се към него по име, но когато говори за него извън домът ни казва баща ми. Когато децата живеят в една нормална и спокойна среда травмите са минимални. Не изпитвам съжаление към деца с един родител или без отглеждани добре. Факта че родителя не присъства не ги прави нещастни.

# 119 20 март 2015, 12:10 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: I.Hr в пт, 20 мар 2015, 11:58

Факта че родителя не присъства не ги прави нещастни.

Абсолютно вярно. Детето възприема версията и усещанията на присъстващия родител, или изобщо тези, които го отглеждат.
Примерът на детето с баща моряк показва едиснтвено, че майката не е била в хармония с факта, че бащата липсва по 6 месеца в годината. Съответно детето се е чувствало "наказано", заради некомфорта на майката, което съответно е рефлектирало и върху него.
Познавам и аз син на моряк - и майката и детето си живеят много спокойно, уютно и щастливо. Той дори вече е в пубертета и е много по-адекватно и слънчево дете, от много други с нещастни родители и тягостна атмосфера вкъщи.

Препоръчани теми

Лиана (галено име)

Автоимунни заболявания

LPG процедури

Медицинска козметика МУ Плевен

Причина:

Причина: