Да карам по същество..с моя приятел имаме сериозна връзка, живеем заедно , разбираме се много добре,но идва момента в който трябва да се замислим за следваща стъпка във връзката ни,поне аз се замислям дали не е момента да имаме детенце.Аз искам много да стана майка,чувствам се готова за това.Той има сигурна работа , аз работя нещо като собствен бизнес(изработвам бижута ) не е като неговата в един момент се продават нещата ми в друг не, но ако зависи от финансова гледна точка родителите ми работят в чужбина и ще ни помагат.Той е на 29 вече и винаги когато повдигна темата се измъква с отговора"има време" е има време ама да станем на по 40 години пък тогава да се сетим за деца.Не е сигурно,че веднага ще забременея.Просто да спрем да се пазим.(Знам, че преди време е имал връзка с жена която има дете, и е приел детето.) А сега не знам защо не иска негово си дете , а не чуждо. Казва ако се случи да забременея ще си го гледаме , но нали трябва и двамата да го искаме. Не знам как да събудя бащиното чувство у него. Написах това с цел да споделя за да ми олекне , няма на кого да кажа най-силното си желание.Ако някой може да ме посъветва.