Само че за да се излекуваш от тежката болест първо трябва да знаеш каква е!
- Публикувана: 13 март 2006, 10:34 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2009, 12:15 ч.
Моите въпроси към осиновените деца
Здравейте, вчера ви писах, но бях толкова развълнувана, че накрая без да искам изтрих всичко.
Моите уважения към всички вас, които решавате да осиновите дете, но от това, което прочетох, аз като осиновена ако можех да избирам бих избрала от вас diidi за майка защото е готова да приеме моите чувства, в които присъства и болката ми по това, че не познавам първата си майка, това, че съм отделена от кръвта си и искам поне да зная каквото е възможно за всичко около това.
Не подценявайте гена, защото той е природата и с нея шега не бива. Някой тук беше писал, че кръвта става вода! Кой от вас има право да си въобразява, че ще превърне кръвта във вода. Как ще живее детето ви ако "кръвта му се превърне във вода"?
Да, човек е социално същество, той се адаптира, той цени труда, любовта, усилията и грижите положени за него и именно поради това бидейки клон откършен от родословното си дърво успявя да заживее отново, да обича и да дарява живот, но не отричайте откършването.
Търсенето на биологичните родители е търсене на личната предистория и ако марияя 7 казва, че има нужда да се излекува, кой от вас има право да говори вместо нея, че не е болна щом тя така го чувства?
Как ще се осмели вашето дете да потърси родителите си, щом казвате, че не бихте му попречили, като ще се чувства виновно да го направи, за да не ви обиди или нарани? А вие дали не го наранявате отричайки тази негова потребност?!
Желая ви споделената любов на вашите осиновени деца и на вашите биологични деца, защото ако наистина я имате тя винаги ще се връща при вас. И много смелост!
Моите уважения към всички вас, които решавате да осиновите дете, но от това, което прочетох, аз като осиновена ако можех да избирам бих избрала от вас diidi за майка защото е готова да приеме моите чувства, в които присъства и болката ми по това, че не познавам първата си майка, това, че съм отделена от кръвта си и искам поне да зная каквото е възможно за всичко около това.
Не подценявайте гена, защото той е природата и с нея шега не бива. Някой тук беше писал, че кръвта става вода! Кой от вас има право да си въобразява, че ще превърне кръвта във вода. Как ще живее детето ви ако "кръвта му се превърне във вода"?
Да, човек е социално същество, той се адаптира, той цени труда, любовта, усилията и грижите положени за него и именно поради това бидейки клон откършен от родословното си дърво успявя да заживее отново, да обича и да дарява живот, но не отричайте откършването.
Търсенето на биологичните родители е търсене на личната предистория и ако марияя 7 казва, че има нужда да се излекува, кой от вас има право да говори вместо нея, че не е болна щом тя така го чувства?
Как ще се осмели вашето дете да потърси родителите си, щом казвате, че не бихте му попречили, като ще се чувства виновно да го направи, за да не ви обиди или нарани? А вие дали не го наранявате отричайки тази негова потребност?!
Желая ви споделената любов на вашите осиновени деца и на вашите биологични деца, защото ако наистина я имате тя винаги ще се връща при вас. И много смелост!
mar mar,
Не те ли безпокои парчето ЛЕД в душата ти, в което си превърнала биологичната си майка, за да не мислиш за нея.Едва ли, това, че успешно ЕКСПЛОАТИРАШ гените си и този лед...те правят щастлив човек?
Просто питам как се чувства човек спарче лед в душата си?
Не те ли безпокои парчето ЛЕД в душата ти, в което си превърнала биологичната си майка, за да не мислиш за нея.Едва ли, това, че успешно ЕКСПЛОАТИРАШ гените си и този лед...те правят щастлив човек?
Просто питам как се чувства човек спарче лед в душата си?
аз ще ви отговоря как е при мен ( извинявам се но пиша от ника на съпругата ми) никога не съм искал да се запозная с ( рожденната ми майка) ако може да се нарече майка, вярно е че никой не е доволен от родителите си, винаги има конфронтции, но това което ме потресе лично мен е че биологичната ми майка не е пожелала дори да ме види след като ме е родила, за какво да я търся, няма смисъл
Аз не мисля,че децата ни са нещастни защото са осиновени,по-скоро си мисля,че това е нашият страх:(да не би да са нещастни),който ние си създаваме.Приемете го като чисто човешко любопитство,кой от вас не е любопитен особено ако се отнася до него самия.Факта,че се притеснявате от хорското мнение и отношение си е точно това-не искате да знаете какво мислят хората и не ги чувате!Звучи просто,но не е така и аз чувам и аз се дразня,но....си намирам начин да ги оправдая-те злобеят защото те самите никога не могат да си отворят сърцето толкова много и да обичат без да се замислят струва ли си!Такива хора не заслужават дори и нашия коментар,но...ето че го правим.Така е и с биологичните родители-любопитство,какво е станало,как се е случило,кои са това са нормални неща от човешката психика.По-скоро си мисля,че трябва да се притесняваме дали когато задоволят любопитството си няма наистина да станат нещастни(някои от тях).Ако това което видят и разберат не им хареса?Мисля,че тези смесени чувства ни терзаят най-много.А и едно дете престава да бъде дете(в неговите представи),когато навърши пълнолетие,но един родител е родител до гроб.Така,че моето мнение е - обичайте и подкрепяйте децата си дори и в това им желание,но като техни РОДИТЕЛИ,а не като осиновители!Можете ли да предпазите детето си от болката при падане?Можете ли да го предпазите от нещастната любов?Има неща от които не можем да предпазим децата си,а само да сме до тях и да ги подкрепяме и обичаме!Да им се радваме,обичаме и да уважаваме техните желания както те постъпват с нас!Моите уважения към всички осиновени и осиновители,аз съм от вторите и съм много щастлива и горда с това!!!
Аб,
за правото на лично мнение визирам това по темата за осиновяването и БМ и родители изобщо. Твоето е съвсем извън темата, то е несъгласие с чуждото мнение и чувства. Освен това чувствата ти не са нищо повече от жлъчни и доколкото виждам единствено ти се появи тук да укоряваш, да налагаш мнение и т.н.Само твоя негативизъм виждам излян, както се доказва и от бързата ти реакция да ме захапеш.
Не смятам повече да отговарям, убедена съм ще ме засипеш с какво ли не. Дай си преди това сметка, че "разбуни" духовете и намери начин да засегнеш почти всеки изразил тук мнението си и ако намериш уравновесена плоскост в себе си се спри най-накрая.
Ясно си изразила вече позиции, че осиновеното дете е длъжно да е благодарно цял живот на тези, които са го взели, както казваш да не гние по домовете. Явно според теб трябва сляпо да боготвори "спасителите" си. Не съм съгласна с това и мисля, че по този начин поставяш на много ниско ниво и обиждаш както осиновените, така и осиновителите, които хранят в себе си чисти, искрени и одухотворени чувства и мисли.
В отговор на въпроса ти да раздразнена съм от реакциите ти, точно заради това, което вече описах. Слава богу, че майка ми никога не е искала от мен да съм благодарна че ме е взела и да ме третира като захвърлено гуреливо коте, което е приютила в дома си и което е длъжно да я обожестви само заради това. С любовта си и отношението си към мен като към нейно, единствено дете ме е направила това, което съм, а не да се чувствам цял живот нежеланото хранениче, което трябва да играе по свирката и и да е щастливо, че е допуснато да прекрачи прага на домът и.
Съжалявам ако поста ми те накара да изригнеш, което съм убедена, но точно такива чувства внесе в мен всичко изписано от теб до момента.
В крайна сметка всеки знае себе си, но не налагай своето изкривено мнение и не наранявай останалите по и без това достатъчно деликатната тема.
Чао от мен, както казах няма да отговоря и да влизам в нескончаеми разпри с теб.
за правото на лично мнение визирам това по темата за осиновяването и БМ и родители изобщо. Твоето е съвсем извън темата, то е несъгласие с чуждото мнение и чувства. Освен това чувствата ти не са нищо повече от жлъчни и доколкото виждам единствено ти се появи тук да укоряваш, да налагаш мнение и т.н.Само твоя негативизъм виждам излян, както се доказва и от бързата ти реакция да ме захапеш.
Не смятам повече да отговарям, убедена съм ще ме засипеш с какво ли не. Дай си преди това сметка, че "разбуни" духовете и намери начин да засегнеш почти всеки изразил тук мнението си и ако намериш уравновесена плоскост в себе си се спри най-накрая.
Ясно си изразила вече позиции, че осиновеното дете е длъжно да е благодарно цял живот на тези, които са го взели, както казваш да не гние по домовете. Явно според теб трябва сляпо да боготвори "спасителите" си. Не съм съгласна с това и мисля, че по този начин поставяш на много ниско ниво и обиждаш както осиновените, така и осиновителите, които хранят в себе си чисти, искрени и одухотворени чувства и мисли.
В отговор на въпроса ти да раздразнена съм от реакциите ти, точно заради това, което вече описах. Слава богу, че майка ми никога не е искала от мен да съм благодарна че ме е взела и да ме третира като захвърлено гуреливо коте, което е приютила в дома си и което е длъжно да я обожестви само заради това. С любовта си и отношението си към мен като към нейно, единствено дете ме е направила това, което съм, а не да се чувствам цял живот нежеланото хранениче, което трябва да играе по свирката и и да е щастливо, че е допуснато да прекрачи прага на домът и.
Съжалявам ако поста ми те накара да изригнеш, което съм убедена, но точно такива чувства внесе в мен всичко изписано от теб до момента.
В крайна сметка всеки знае себе си, но не налагай своето изкривено мнение и не наранявай останалите по и без това достатъчно деликатната тема.
Чао от мен, както казах няма да отговоря и да влизам в нескончаеми разпри с теб.
Е, Marypopins! Само се прочети! Ти ли си това? И кой изригва - във всеки случай не аз!!!
Съжалявам, но не аз те захапах, а анализът, който направих на предишния ти пост! Аз наистина имам какво да кажа, с което мога да съм и от полза, но ти третираш форума като своя територия, а себе си като човек, който трябва да казва, кой, какво и как да пише тук! Нали разбираш, че нямаш това право? На всичкото отгоре, въобще не съм писала още какво мисля за осиновяването, осиновените и осиновителите, а ти вече ми приписваш мнения и разбира се гадни...Много бързаш и отново грешиш...Жлъчта е в твоето, а не в моето сърце и те подвежда...
На Дете ще пиша по-късно - нека се захлади - имам доста да казвам и трябва да го обмисля! Целта е да съм от полза ако мога, а не да лея сълзи и сополи...
Съжалявам, но не аз те захапах, а анализът, който направих на предишния ти пост! Аз наистина имам какво да кажа, с което мога да съм и от полза, но ти третираш форума като своя територия, а себе си като човек, който трябва да казва, кой, какво и как да пише тук! Нали разбираш, че нямаш това право? На всичкото отгоре, въобще не съм писала още какво мисля за осиновяването, осиновените и осиновителите, а ти вече ми приписваш мнения и разбира се гадни...Много бързаш и отново грешиш...Жлъчта е в твоето, а не в моето сърце и те подвежда...
На Дете ще пиша по-късно - нека се захлади - имам доста да казвам и трябва да го обмисля! Целта е да съм от полза ако мога, а не да лея сълзи и сополи...
Момичета,погледнете тема.Моите въпроси към осиновените деца.В нея се търсят отговори,които да помогнат на осиновителите да се справят с проблеми ,които биха възникнали с децата им.Нека да им помогнем с наште лични преживявания.
За да стигна до моята гледна точка ми трябваха много години,това е лично израстване.В момента съм на 38 год.,надживяла съм много от нещата които са тровили бурната ми младост.Споделям крайното си заключение и зявявам най-отговорно, че ако мога да избирам родителите си пак бих избрала тези.Другите не ги познавам и знаете ли, никой още не ме е потърсил....да се запознае с мен.Вас търсили ли са ви???
За да стигна до моята гледна точка ми трябваха много години,това е лично израстване.В момента съм на 38 год.,надживяла съм много от нещата които са тровили бурната ми младост.Споделям крайното си заключение и зявявам най-отговорно, че ако мога да избирам родителите си пак бих избрала тези.Другите не ги познавам и знаете ли, никой още не ме е потърсил....да се запознае с мен.Вас търсили ли са ви???
АБ- ако обичаш излез от анонимнист. Езикът, който употребяваш не е изказване на мнение, а налагане на такова и сипене на обиди. Не мисли, че като ме контрираш с моя постинг, както си опитваш да манипулиаш всички в дискусията ще изместиш вниманието от теб. Темата е много важна и многопосочна, но брагодарение на теб, частта след твоя постинг се превърна в един огромен офтопик.
Към всички:
Ще я заключа докато помета. Ще отделя постингите не по- темата и ще я кръстя Клюкарник-моля, ако имате да мерите нещо- мерете го там. Явно имате нужда от тема за психитерапия.
Благодаря за вниманието.
Към всички:
Ще я заключа докато помета. Ще отделя постингите не по- темата и ще я кръстя Клюкарник-моля, ако имате да мерите нещо- мерете го там. Явно имате нужда от тема за психитерапия.
Благодаря за вниманието.
Така - поразчистих.
Сега по темата. Ето моят въпрос. На който ще дами моя отговор.
Какво прави децата нещастни? Не осиновените, а всички деца. Нещастни са когато са несигурни. Несигурни са когато обичаните мама и татко, които са богове и знаят всичко на този свят( това е представата на повечето деце- мама и татко знаят всичко) , не могат да ни отговорят на един важен въпрос. Мисля, че проблемът идва от несигурността на родителите и това, че не са подготвени да отговарят на неудобни въпроси. Въпросите за секса. Въпросите за осиновяването. Притеснението на родителите да говорят за тези неща ги превръща в табута. Децата инстинктивно разбират, че не бива да питат за това. Така табуто става призрак, който витае. Поражда любопитство и когато това любопитство не е задоволено от родителя, то става едно нездраво любопитство, което се задоволява по неправилния начин- от улицата. Децата имат нужда от подкрепата на родителите си.
Начинът да общуване с децата е един, независимо дали става въпрос за вжни въпроси или за неща от ежедневието. Колкото повече се дърпаме от отговорите на въпросите, опита на всеки родител показва, че любопитството на децата се разгаря все повече. Ако детето ми иска близалка- преценявам плюсовете и минусите- минус- ще се нацапа, ще яде сладко, може да си развали зъбите; плюс- детето ще е щастливо. Купувам близалка- защо не? Ако детето ми ме попита какво са цигарите и аз му кажа малък си още, като порастнеш ще разбереш. Да- то ще разбере като порастне още малко- ще го разбере от опит. Ако детето ми поиска да се вози на въртележка? Вози се и забравя. Ако не се вози, плаче, нещастно е, че съм му отказала нещо, ядосано е, че не разбира мотивите ми.
Ако задоволим любопитството на детето, когато то е готово да зададе впросите и ги зададе, то нямада е нещастно, че съм му отказала директно, ядосано, че не разбира мотивите ми. Ако смотолевя нещо и превърна въпроса в табу, детето ще намери отговоря от опит. Вероятно не много положителен. Най- важното- контролът, който ме прави отговорен родител и ми дава възможност да преценявам добре плюсовете и минусите на всяка ситуация, вече не е в мои ръце.
Всичко казано по - горе от мен не е от голямо значение и не е нужно Родителя да е толкова аналитичен, когато този родител се научи да общува с детето си и имат изградена връзка, основана на доверие и увежение към личността на родителя и личността на детето. Връзката между родител и дете е като всяка друга връзка в обществото- реципрочна. Ако родителят се отнася към детето като към личност нещата стоят по едни начин. Ако детето е разглеждано като собственост, нещата са съвсем различни(и небрагоприятни и за двете страни).
Ето вторият ми въпрос:
Защо децата търсят биологичните си родители?
Едва ли някой знае точната причина. Обяснения и оправдания на това има колкото искаш. Но в крайна сметка живота на всеки човек протича различно и формирането му като личност е индивидуално. Така, че и това, което го кара да търси е обусловено от тази индивидуалност. Някой търси гените си, някой се притеснява да не се ожени за брат си, или децата му да не се оженят по погрешка за братовчедите си, някой изпитва любопитство, някой търси бряг, коато загуби родителите си и се чувства самотен и изгубен без тяхната подкрепа- често се случва в семейство на осиновено дете, то да не е прието от останалите роднини на семейството- и когато вече порсналото дете остане само, то наистина е само.
След като всички и родители и осиновени се оплаквате от липса на толерантнос към различността ви, защо самите вие един към друг проявявате такава липса на толерантност? Всеки има своите причини да търси или да не търси. Значи просто уважаваме решинието му и толкова. То не се нуждае от анализ. Човека има нужда от това- да търси БР или да забрави. Не се нуждае някой да го убеждава в противното и едва ли някой би успал да го направи.
Сега по темата. Ето моят въпрос. На който ще дами моя отговор.
Какво прави децата нещастни? Не осиновените, а всички деца. Нещастни са когато са несигурни. Несигурни са когато обичаните мама и татко, които са богове и знаят всичко на този свят( това е представата на повечето деце- мама и татко знаят всичко) , не могат да ни отговорят на един важен въпрос. Мисля, че проблемът идва от несигурността на родителите и това, че не са подготвени да отговарят на неудобни въпроси. Въпросите за секса. Въпросите за осиновяването. Притеснението на родителите да говорят за тези неща ги превръща в табута. Децата инстинктивно разбират, че не бива да питат за това. Така табуто става призрак, който витае. Поражда любопитство и когато това любопитство не е задоволено от родителя, то става едно нездраво любопитство, което се задоволява по неправилния начин- от улицата. Децата имат нужда от подкрепата на родителите си.
Начинът да общуване с децата е един, независимо дали става въпрос за вжни въпроси или за неща от ежедневието. Колкото повече се дърпаме от отговорите на въпросите, опита на всеки родител показва, че любопитството на децата се разгаря все повече. Ако детето ми иска близалка- преценявам плюсовете и минусите- минус- ще се нацапа, ще яде сладко, може да си развали зъбите; плюс- детето ще е щастливо. Купувам близалка- защо не? Ако детето ми ме попита какво са цигарите и аз му кажа малък си още, като порастнеш ще разбереш. Да- то ще разбере като порастне още малко- ще го разбере от опит. Ако детето ми поиска да се вози на въртележка? Вози се и забравя. Ако не се вози, плаче, нещастно е, че съм му отказала нещо, ядосано е, че не разбира мотивите ми.
Ако задоволим любопитството на детето, когато то е готово да зададе впросите и ги зададе, то нямада е нещастно, че съм му отказала директно, ядосано, че не разбира мотивите ми. Ако смотолевя нещо и превърна въпроса в табу, детето ще намери отговоря от опит. Вероятно не много положителен. Най- важното- контролът, който ме прави отговорен родител и ми дава възможност да преценявам добре плюсовете и минусите на всяка ситуация, вече не е в мои ръце.
Всичко казано по - горе от мен не е от голямо значение и не е нужно Родителя да е толкова аналитичен, когато този родител се научи да общува с детето си и имат изградена връзка, основана на доверие и увежение към личността на родителя и личността на детето. Връзката между родител и дете е като всяка друга връзка в обществото- реципрочна. Ако родителят се отнася към детето като към личност нещата стоят по едни начин. Ако детето е разглеждано като собственост, нещата са съвсем различни(и небрагоприятни и за двете страни).
Ето вторият ми въпрос:
Защо децата търсят биологичните си родители?
Едва ли някой знае точната причина. Обяснения и оправдания на това има колкото искаш. Но в крайна сметка живота на всеки човек протича различно и формирането му като личност е индивидуално. Така, че и това, което го кара да търси е обусловено от тази индивидуалност. Някой търси гените си, някой се притеснява да не се ожени за брат си, или децата му да не се оженят по погрешка за братовчедите си, някой изпитва любопитство, някой търси бряг, коато загуби родителите си и се чувства самотен и изгубен без тяхната подкрепа- често се случва в семейство на осиновено дете, то да не е прието от останалите роднини на семейството- и когато вече порсналото дете остане само, то наистина е само.
След като всички и родители и осиновени се оплаквате от липса на толерантнос към различността ви, защо самите вие един към друг проявявате такава липса на толерантност? Всеки има своите причини да търси или да не търси. Значи просто уважаваме решинието му и толкова. То не се нуждае от анализ. Човека има нужда от това- да търси БР или да забрави. Не се нуждае някой да го убеждава в противното и едва ли някой би успал да го направи.
Здравейте на всички! Аз съм едно вероятно осиновено дете. Не желая ад коментирам историята, а бих желала да споделя как се чувствам.
наскоро ми попадна едно стихотворение от неизвестне автор, в което се казва, че осиновеното дете е продукт на два различна вида любов. Като се замислим така е. Не желая ад упреквам биологични родители за дето са поверили детето си на други хора. Това изисква много смелост от тяхна страна. Мислите ли, че те заспиват вечер спокойно?! Е може и ад има такива, но за всяко нещо си има изключение.
често родителите, осиновили дете пазят тайната за неговото осиновяване дълбоко. Но знаете ли, аз за себе си още не съм решила да ли да търся биологичните родители, но се получава парадокс. Родителите ми са ме възпитавали да бъда честна, да споделям с тях, а може да се окаже, че животът ми е започнал с една голяма ЛЪЖА. Как след това да се запази тави доверителна връзка? Защо има родители - осиновители, които искат дете, само за да има кой да ги гледа на старини? Нима това е мотив? Или за да ги наследи? Че те като са богати щастливи ли са? Защо смятат, че детето има нужда само от жилище и пари?
Вие в какъв свят бихте искали да живеете? 
наскоро ми попадна едно стихотворение от неизвестне автор, в което се казва, че осиновеното дете е продукт на два различна вида любов. Като се замислим така е. Не желая ад упреквам биологични родители за дето са поверили детето си на други хора. Това изисква много смелост от тяхна страна. Мислите ли, че те заспиват вечер спокойно?! Е може и ад има такива, но за всяко нещо си има изключение.
често родителите, осиновили дете пазят тайната за неговото осиновяване дълбоко. Но знаете ли, аз за себе си още не съм решила да ли да търся биологичните родители, но се получава парадокс. Родителите ми са ме възпитавали да бъда честна, да споделям с тях, а може да се окаже, че животът ми е започнал с една голяма ЛЪЖА. Как след това да се запази тави доверителна връзка? Защо има родители - осиновители, които искат дете, само за да има кой да ги гледа на старини? Нима това е мотив? Или за да ги наследи? Че те като са богати щастливи ли са? Защо смятат, че детето има нужда само от жилище и пари?
Вие в какъв свят бихте искали да живеете? 
Тъй като никой не посмя да каже нищо във форума, относно почистването на yosarian, аз ще кажа само : Благодаря! Крайно време беше!yosarian, много от момичетата ти се кефят на начина по който го направи- поне с мен го споделиха на лични и кю.
Сега за Рени. Мила, ние сме обсъждали тук много пъти подобни въпроси. Но не се притеснявай- всеки задава своя въпрос и очаква личен отговор. Родителите не бива да отглеждат децата си с мисълта- да има кой да ги гледа на старини. Но все пак всеки родител очаква, че когато остарее, ще има кой да му помогне. Уверявам те, че повечето родители не искат да тежат на децата си и се молят да не се стига до там. Но както се казва в едно детско филмче "Лило и Стич"- "Оханна-значи семейство. Семейство -значи, че никой няма да бъде изоставен ли забравен."
Уверявам те това се случва не само при родители- осиновители.
Що се отнася до тайната- абсолютно си права- парадокс е. В много случаи родителите не разкриват осиновяването на детето, защото не знаят как да го направят и се страхуват. И не казвайте, че няма от какво. Защото аз не знам / и Слава Богу!/ дали смелост се изисква за да оставиш дете за осиновяване, но определено се изисква смелост да отгледаш изоставено дете. Да, има страх, но нали "смелостта е победен страх."
Във всички случаи запазването на осиновяването, като тайна, задълбочава раната в душата на осиновеното дете. Разкриването й пък е бавен и мъчителен и за двете страни процес на лечение. Но това е пътят по който всеки осиновител трябва да е готов да мине. Може би соиалните работници трябва да уведомят кандидат-осиновителите за това, а не само да изготвят доклад. Просто трябва да е задължителен курса за кандидат - осиновители. Може би тогава много хора ще се откажат предварително, а не когато вече е късно.
Сега за Рени. Мила, ние сме обсъждали тук много пъти подобни въпроси. Но не се притеснявай- всеки задава своя въпрос и очаква личен отговор. Родителите не бива да отглеждат децата си с мисълта- да има кой да ги гледа на старини. Но все пак всеки родител очаква, че когато остарее, ще има кой да му помогне. Уверявам те, че повечето родители не искат да тежат на децата си и се молят да не се стига до там. Но както се казва в едно детско филмче "Лило и Стич"- "Оханна-значи семейство. Семейство -значи, че никой няма да бъде изоставен ли забравен."
Защо има родители - осиновители, които искат дете, само за да има кой да ги гледа на старини? Нима това е мотив? Или за да ги наследи? Че те като са богати щастливи ли са? Защо смятат, че детето има нужда само от жилище и пари?
Що се отнася до тайната- абсолютно си права- парадокс е. В много случаи родителите не разкриват осиновяването на детето, защото не знаят как да го направят и се страхуват. И не казвайте, че няма от какво. Защото аз не знам / и Слава Богу!/ дали смелост се изисква за да оставиш дете за осиновяване, но определено се изисква смелост да отгледаш изоставено дете. Да, има страх, но нали "смелостта е победен страх."
Във всички случаи запазването на осиновяването, като тайна, задълбочава раната в душата на осиновеното дете. Разкриването й пък е бавен и мъчителен и за двете страни процес на лечение. Но това е пътят по който всеки осиновител трябва да е готов да мине. Може би соиалните работници трябва да уведомят кандидат-осиновителите за това, а не само да изготвят доклад. Просто трябва да е задължителен курса за кандидат - осиновители. Може би тогава много хора ще се откажат предварително, а не когато вече е късно.