Публикувана: 13 март 2006, 21:15 ч.
Последно мнение: 16 март 2006, 10:54 ч.

Пречи ли върволицата народ след раждането.

2 263
75
1

# 45 14 март 2006, 10:10 ч.

Мнения: 4 668

Аз бях заявила на всички предварително , че не може да идват при бебето в началото . Сърдити или не , не ме интересува . От болницата си го прибрахме с мъжа ми и само ние си го гледахме , на 5 - тия ден го изведохме навън на разходка , но пак ограничавахме контактите - не давах да се приближават до него . Около края на първата седмица родителите ни дойдоха в къщи да го видят , а с приятелите отложихме срещите за по - нататък . В болницата аз стоях малко - на третия ден ме изписаха , родителите идваха и мъжа ми . На изписването имаше много хора , даже баба ми се разсърди , че не съм и дала да пипне бебето , но ние - в колата и отпрашихме ! Това си е индивидуално , но ако не искаш хора около бебето , бъди категорична ! Hug

# 46 14 март 2006, 10:26 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Здравей,
ми не е много приятно!
Но аз бях казала в болницата никой освен мъжа ми да не идва! Е бабите и дядото дойдоха, и ето пак, ама какво да правя, баща ми и майка ми поседяха точно 10 минути, но за сметка на това свекърва ми като дойде, първо аз кърмех, тя ми взе детето от ръцете и започна да му прави "Пу пу да не ти е уроки" в личицето, селянката! След това скандал, и благодарение на това, че не се замисли за действията си , и за уязвимостта на една родилка, виждаше внучка си по веднъж на два месеца!

# 47 14 март 2006, 10:26 ч.

Мнения: 5 500

Като раждах мъжа ми и майка ми бяха там. На майка ми бях казала, че няма да я взема, но мъжа ми я съжалил и като започна раждането я доведе. След това се явиха свекърва ми и брат ми и снаха ми. Като се замисля сега, освен мъжа ми ми, никой друг нямаше място там.
Не пращя от желание да дойдат да ме видят, те идват по-скоро заради бебето от любопитство да видят как изглежда. А аз как се чувствам мога да кажа и по телефона.
Този път така ще процедирам и ще сваля после до минимум конктактите след раждането, че и след прибирането у дома. Най мразя да ми се моткат в краката хора и сама мога да се справя.

# 48 14 март 2006, 10:31 ч.

Мнения: 3 356

В болницата,веднага след като родих, дойде мъжът ми.На другият ден-най-близките ми.Не са ми пречили,особено в болницата имах нужда от тях.
След това с голямо нетърпение чаках някой да дойде,че бях полудяла,но повечето се съобразиха и изчакаха известно време.

# 49 14 март 2006, 11:23 ч.

Мнения: 955

Много е досадно и изморително. Аз нямам живи роднини и съм в другата крайност - бях ощетено от към оказване на внимание и загриженост. Така че, всяко нещо си има две страни. Най-доброто е средата Wink

# 50 14 март 2006, 11:43 ч.

Мнения: 59

Вкъщи-да,пречи.А иначе като цяло си зависи от твоето състояние.(физическо)

# 51 14 март 2006, 11:52 ч.

София
Мнения: 44 133

само първия ден , точно като се прибрахме ми дойде в повече. но от др страна и не исках да оставаме сами. малко си ме беше шубе... Simple Smile

иначе си се радвах и радвам на всеки, който идва.
а в началото и ужясно много ми помага всички като идваха с чистене, готвене...
ест, който дойде има условието да е напълно здрав... Simple Smile

# 52 14 март 2006, 12:34 ч.

Мнения: 1 416

На мен ми бяха страшно приятни посещенията на всички близки у дома. Не съм спазвала 40-дневния срок - намирам го за измишльотина...

# 53 14 март 2006, 17:57 ч.

Мнения: 8 505

Беше ми много приятно.В болницата се виждахме в кафето,а вкъщи всички бяха добре дощли.И не ми се е налагало да обяснявам по сто пъти как е минало раждането ми-просто отговарях "Леко".А 40-дневното неизлизане,неканене на гости,че дори и питата,смятам за пълни глупости.

# 54 14 март 2006, 19:02 ч.

Мнения: 559

При нас в началото идваха само най близките.Предпочитах да сме сами защото беба много се вълнуваше от гостите.

# 55 14 март 2006, 19:33 ч.

Мнения: 7 640

аз се радвах на посещенията в болница, но вкъщи не ми харесва идеята за върволица.
Няма какво да се съобразяваш кой щял да се обиди- ти определяш правилата според собственото си състояние и бебето Simple Smile

# 56 14 март 2006, 21:28 ч.

Мнения: 1 555

Аз родих със секцио , а и никой не ми помагше вкъщи, тка че не ми беше до гости и постоянно се налагаше да обяснявам , но след 40 ден вече си идваха редовно, макар още да не позволявам да го гушка и мачка всеки който дойде у нас !!!

# 57 14 март 2006, 23:53 ч.

Мнения: 388

Ужасно ме изнерви въволицата от любопитни посетители,някои от които даже не си измиха ръцете.
Имах нужда от почивка,а то какво стана.Едни идват,други си отиват.Чакат маса да им сложа.Изредиха се в един ден.Хем знаят,че не обичам такива работи.Имам в предвит и роднините.Ама да се притеснят от това,че съм уморена,че бебето е малко,че после трябва купища с чиний да измия-на кой му пука. #2gunfire

Е до там им беше интереса,след това-оправяй се както можеш.

# 58 14 март 2006, 23:54 ч.

София
Мнения: 2 050

В болницата стояхме 5 дена и много се радвах на посещения. Но вкъщи ситуацията беше друга - исках мир и спокойствие. Гостите макар и близки роднини ме изморяваха, и за да съм любезна и учтива се чувствах длъжна да им обърна внимание. Единствено на майка ми се радвах и разчитах на нейните посещения, защото само тя ми помагаше и без да и се казва се сещаше какво да направи txtloves

# 59 15 март 2006, 01:46 ч.

Е,аз нямах избор,в къщи сме 5-ма съквартиранти,с майка ми за помощник и бебето станахме 7 в двустаен апартамент,но не ми е било неприятно или досадно от гости.Добре все пак че беше майка ми да поеме грижата по апартамента и около мене,че бях парцал 2 седмици след раждането.А това за 40-те дена изолация го смятам за излишно,това дете няма да живее в космоса без бацили,то и при нас в стаята си ги има.Естествено,болни хора не сме пускали при него

Препоръчани теми

Витамин К при раждане на бебе.

Подготовка за малкия човек - тема 25

668
Бъдещи майки

Кислород по време на бременост и раждане

Бременност и хронични храносмилателни проблеми

Причина:

Причина: