А ето и моето принципно разбиране:
Срамна работа няма и когато идва труден момент за теб и семейството, което си създал много, много не му мислиш. Ето за това иде реч! Да, семейството трябва да се подкрепя и да взима съгласувани решения, но когато ситуацията изисква компромис с този принцип, го правиш, а не продължаваш да хленчиш, защото някога в по-безгрижните си години сте си обещавали цветя и рози.
В случая, се оказва, че семейството на авторката би било сериозно затруднено, ако мъжът остане до "полата й".Затова съм ЗА да замине.Като уточнявам, че това, според моите разбирания, е огромен компромис и го налага наистина изключително трудно положение.
Не приемам обаче, и не бих толерирала отсъствие във важен за семейството момент, с оправдания като командировки, проекти, работа, шефове и т.н.Незаменими хора няма.Както служители, така и шефове и фирми.
Както писах и назад, фирми, които не зачитат личния живот на работниците си и предпочитат из офиса да се щура насам-натам един служител като муха без глава и да се притеснява, без да върши нещо смислено, вместо да бъде до жена си, не подлежи на коментар.
Силно се надявам такива фирми да са на изчезване, че имам двама сина, които се надявам да станат бащи след време ....
Апропо, децата не са споменати конкретно, но мислех, че те се подразбират, когато става дума за семейството .....поне за мен семейство =родители + деца.
Макар че, със или без деца, аз принципно съм ПРОТИВ раздялата на семейството.Освен в гореспоменатия случай...и някои други конкретики, които не са обект на темата.
Останалата част от поста ти не виждам каква връзка има с темата, но
Скрит текст:
да, ако мъжът ми отсъства от дома, без да сме го обсъдили (ако става дума за дълго отсъствие), или да предупреди, че ще закъснее (ако е въпрос на часове), определено ще се притесня.Но това си има предистория, като младо семейство два пъти се случи подобно закъснение без предупреждение, и в двата случая ставаше въпрос за сериозен проблем-в единия сина ми беше паднал лошо, получи сътресение на мозъка....да не влизам в подробности.Та случи ли се да закъснее някой, без значение съпруга ми или синовете, аз съм на нокти, признавам си.Не държа да знам къде са, с кого са, какво правят, държа горе-долу да знам кога ще се приберат, за да не получавам инфаркт всеки път, като уж трябва да са се прибрали, пък минават часове и още ги няма.
Останалото от поста ми има връзка с това, че като те чета си създавам някакво впечатление за теб и то не е далече от действителността. Причините не ги коментирам, но след разясненията ти /не си длъжна да го правиш, но благодаря за споделеното/, те разбирам.
