Здравейте, аз съм момиче на 24 години и с Х бяхме заедно 8 години ( и двамата си бяхме първи гаджета, абсолютно всичко направихме за първи път заедно) и се разделихме преди 2 месеца. Аз го изживях супер тежко, един месец не съм излизала от вкъщи, постоянно плачех и не можех да се храня докато не разбрах, че си е намерил нова приятелка и започнах малко по малко да се съвземам. Аз също излизах няколко пъти с едно момче, но нещата не се получиха изобщо, не бях готова за нова връзка. И така до преди една седмица, когато с Х се събрахме отново. Това беше най-хубавата седмица от години в живота ми! Видях как Х отново е почнал да ме обича, дори бих казала по-силно и от преди, държа се повече от страхотно с мен и бях истински щастлива! До вчера вечерта... През нощта се събудих със съзнанието, че нещата няма да се получат, не бива да сме заедно и че аз не го обичам ( което не мога да повярвам да е вярно, защото предните дни изкреше любов от мен). И чак до сутринта тези мисли не ми дадоха покой, сърцето не спря да ме боли, не можах да заспя. Много съм объркана, защото изобщо не съм ги чувствала тези неща през седмицата и изведнъж от никъде се появиха. Не знам какво да правя, тези мисли не могат да изчезнат, а последното нещо, което искам е да се разделя с него, защото усещам че сме един за друг, много го обичам ( макар че сега тая мисъл, че не го обичам ми е завладяла ума и не ми дава мира, много страдам от това, защото дълбоко знам че не е така). Много искам да си използвам втория шанс, но ако не прогоня тези мисли не мисля, че ще успея, защото чувствам, че ще го лъжа и ще го направя нещастен и сърцето ми не спира да ме боли... Днес ходих да говоря с него, той каза, че трябва да си подредя мислите и трябва да стана по-силен човек, а аз съм супер слаба за да се оставя някакви мисли появили се със събуждане да ми определят съдбата едва ли не... Много съм разочарована от себе си, искам да се отдам на Х изцяло, да го направя щастлив, но тия мисли ме объркват. Кажете ми как да ги прогоня и какво да правя.
Аз се обвинявам много сериозно за нашата раздяла, живея с угризения за тъпия начин, по който съм се държала. Той много ме нарани като се разделихме и аз се затворих в себе си. Той беше единствения човек, който имаше значение за мен и на който вярвах. След като се разделихме той ми каза, че не ме обича вече и аз за тези два месеца си набивах в главата по няколко пъти на ден, че дори и той да иска, аз никога няма да се върна при него и че не го обичам вече. Имам чувството, че тези набивания в главата сега ми изиграха лоша шега и ме е страх да повярвам, че това може да е истина. Като започнахме сега от начало, аз през цялото време тряперех от страх нещо да не се случи и да ни развали щастието. И то се случиха някакви глупави мисли, с които не мога да живея... Нямам приятелки, с които да споделям тези неща, родителите ми не ме разбират, а имам истинска нужда от съвети и помощ.
Аз се обвинявам много сериозно за нашата раздяла, живея с угризения за тъпия начин, по който съм се държала. Той много ме нарани като се разделихме и аз се затворих в себе си. Той беше единствения човек, който имаше значение за мен и на който вярвах. След като се разделихме той ми каза, че не ме обича вече и аз за тези два месеца си набивах в главата по няколко пъти на ден, че дори и той да иска, аз никога няма да се върна при него и че не го обичам вече. Имам чувството, че тези набивания в главата сега ми изиграха лоша шега и ме е страх да повярвам, че това може да е истина. Като започнахме сега от начало, аз през цялото време тряперех от страх нещо да не се случи и да ни развали щастието. И то се случиха някакви глупави мисли, с които не мога да живея... Нямам приятелки, с които да споделям тези неща, родителите ми не ме разбират, а имам истинска нужда от съвети и помощ.
Наистина е време да пораснеш, да си подредиш мислите и живота и чак тогава да помислиш за Х. 
) да дойде някак няма да усетим пеперудки.
