Нормално ли е да се притеснявам за раждането?

Ако някоя каже, че не ги е имала ще излъже
Съвсем нормално е

Аз мога да кажа,че нямах притеснение относно раждането.Сигурно защото ми беше първа бременност или пък защото нямах време да мисля за това тъй като работих до последно,а не до 45 дневния болничен.Спекох се обаче когато дойде момента и това ми изигра лоша шега.

Имала съм ги разбира се. С първото не бях много притеснена, защото не знаех какво е, но с второто бях в ужас. Исках операция, но тук няма практика да се правят ненужни такива. При мен се случи друго - всички ми казваха, че с епидуралната анестезия раждането е песен и аз очаквах точно това. Мислех си, че ще е като по филмите, ще си бъбрим с таткото и акушерката и в един момент без да се усетя бебето ще излезе самичко. Да ама не. Упойката при мен не подейства и .. в действителност нещата бяха доста различни от това какво си представях. Но мина. И да, прави са хората дето ти казват да не се шашкаш. Така или иначе трябва да родиш и ще родиш, с кофти мисли само си само си вгорчаваш бременността.

Ако ще те успокои, замисли се за избор на екип, избор на акушерка, ВИП стая и подобни неща, които могат да ти повишат комфорта дори при нормално раждане.

Освен това- раждането е няколко часа. Мисли и чети за какво следва после- кърмене, грижа за бебето. Така хем ще си отвлечеш ума, хем ще си по-подготвена, защото интересното почва след раждането.

Да.
След еуфорията от ''двете чертички'' това беше първата ми мисъл.
Много се притеснявах, четях, знаех какво ме чака.
Всяка бъдеща майка е разговаряла с вече раждали жени, разказват и неволно плашат.
Запомних един съвет: Приготви се, че ще те боли, може пък да не е много. Болката се забравя.
Лека бременност и още по-леко раждане.

само ще ти кажа без да те плаша,че и аз трябваше да бъда нормално раждане,но в последния момент на 8см разкритие се наложи секциото.мисълта ми е-не го мисли толкова,нищо не се знае до последно,а и не ме боляха нито контракциите,нито после операцията,за 3-4дена и забравих всичко.вече бебо е на почти месец и се чувствам сякъш нищо не е било 

Едва ли има жена, която не се притеснява от раждането. Имаш още 3 месеца, дишай и не се шашкай. На мен също ми се разтрепериха краката като видях 2те черти, защото знаех, че ще се ражда  Когато ми почнаха контракциите бях обзета от спокойствие. Грам страх не съм изпитала в никой момент. Родих си нормално, без каквито и да е било упойки. Слушаш лекарите, мобилизираш се, минава и се забравя 

Нормално е, разбира се. Аз бях притеснена да не родя преди датата за секцио или да не ми се отворят шевовете след това

Благодаря на всички !!
Майките с който говорих наистина неволно плашат ... 
Аз каквато съм глупава - на едно от децата му показвали в училище филм по биология за раждането и детето да ми покаже какво учат , видях клипа и направо заявих, че се отказвам да раждам 
Попринцип не съм от лиглите , но се вцепених , изпотих, притесних , пребледнях и с гордо вдигната глава заявих ''Отказвам се, няма да раждам !! Който иска да ходи , аз ще си седя вкъщи !! ''

Много е важно да си спокойна и да не се притесняваш. При мен също притеснението беше голямо,колкото повече наближаваше момента толкова по-напрегната бях. Но стана така ,че преносих с 9 дена. Накрая ми беше все едно исках само да родя и да си видя бебчето. Нито притеснение ми остана нито нищо. Така , че  е нормално да се вълнуваш , да се безпокоиш. Все пак е нещо ново и непознато. Стискам палци. Всичко ще е наред.

Естествено, че притесненията и многото мислене са съвсем нормални. И до голяма степен безполезни
Аз още не съм бременна, дори и опити не съм започнала, но мисля много усърдно върху всичко и имам сума ти страхове. Като се почне от това лесно ли ще забременея, та до безпроблемно ли ще протече бременността, ще страдам ли от запек, колко килограма ще кача, ще имам ли затруднено дишане, здраво ли ще е бебето, добре ли ще мине раждането (аз ще съм със секцио ), наред ли ще е възстановяването ми, добре ли ще се справя с гледането на малкия човек и т.н. и т.н.
Голямо притеснение ми е, че още не сме измислили име за момче. За момиче си имам любимо  
Та всичко това си е в реда на нещата. И тъй като съм психолог, включително съм практикувала в ин витро клиника и съм работила с бременни, винаги ми е било чудно някой колега като го чуя да говори на пациентките "Ама как ще се притеснявате, вижте колко жени са родили и раждат,то това бременността и раждането са най-лесната и природно дадена работа.." Ама ха! Вярно - светът е пълен с хора, тоест раждането наистина е често срещано Но няма как да минем без мислене и притеснения, когато става въпрос за нас самите и за най-ценното - нашите бебета. Освен това, дори тревогите са приятни.
Леко раждане и здраво бебе на финала!  

Нормално е разбира се, не се притеснявай. Не знам дали да ти давам линк към описанието на моето раждане, защото не беше от най-леките, но пък може да затвърди решението ти да родиш нормално: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=823594.new#new
Между другото, от всички мои родили приятелки, само аз родих секцио и то по спешност. Всички останали родиха нормално, без никакви проблеми, за 2-3 часа. Така че спокойно, всичко ще е наред

Аз родих преди 10 дена.Беше ми второ раждане и много ме беше страх,може би защото знаех какво е.С първото раждах 14 часа и въпреки,че бях с епидурална упойка,беше ужасно.Може би и затова трудно се навих за второ дете.Умирах от страх още от момента в който забременях.Като наближи раждането си уговорих упойката и малко се успокоих.Бях определена за 09.05.На 04.05 сутринта като отидох до тоалетната видях ,че имам малко кръв по тоалетната хартия.Обадих се на доктора и той ми каза да отида на преглед.Оказа се тапата и ми каза,че ще родя до три дена.На 07.05 сутринта в 6.30ч се събудих с контракции,които не бяха особено болезнени и бяха на 10 мин.Обадих се пак на лекаря и той отново ме извика в кабинета на преглед.Беше вече станало 15.00ч.Каза ми ,че имам 1 см разкритие и да му се обаждам през един час да му казвам на колко мин.са ми контракциите.Категорично ми забрани да ходя в болницата докато контракциите не станат на 5 мин.Вече към 18ч доста ме болеше и една контракция продължаваше около 40 секунди,но пак бяха на 6мин,на 7 мин..Вече в 22.30 станах на 5 мин.Обадих му се и той каза да тръгвам към болницата и че ще ме чака там.Изкъпах се,взех си багажа и в 23.10 бях в болницата.Започнаха ми напъните,нямаше време нито за преглед,нито за нищо.Едва ми направиха клизмата.Като ме сложиха в предродилна зала,доктора видя че съм с пълно разкритие и в 00.02 мин вече бях родила точно с 5 напъна.50 мин ми трая цялото раждане с документите и клизмата.Така като смятам съм родила за 20 мин.Пожелавам на всички такова раждане и  чак ме е яд,че цяла бременност си умирах от страх.

Изобщо не ме беше страх от раждането - беше ме страх дали изобщо ще стигна до раждане. Цялата енергия и усилия ми бяха съсредоточени в това да добутам възможно най-близо до датата на термина.

В крайна сметка, какво има да те е страх?! Бебето все ще излезе по някакъв начин. Ако толкова те е страх, поискай секцио - в България го практикуват масово дори да няма медицински показания.

Аз лично родих за 40 минути, отидох в болницата с рейса в 14:30, в 18:25 родих, два часа по-късно вече сменях памперси. Това беше компенсацията за година и половина, а може би и повече инжекции, лечения, сълзи, преждевременно раждане с фатален край и още гадории.