Варена твърда царевица с бобони "виолетки"- тази миризма се разнасяше задължително в детството ми сутрин на Андреевден.Ние, децата чакахме със стъклените купички баба да ни нагости и се взирахме всяка вечер-започнал ли е денят да нараства с едно царевично зърно?Днес майка ми вари царевица на Андреевден и синът ми си чака "сладката супичка"
Другата ми баба- миризма на селски двор, трева и страхотни мекички сутрин!
Първото ми училище- много любимо, макар и само две години да бях там- смесена миризма на нови книги и едни тарталетки с крем от бюфета- незабравимо съчетание беше!В ІІІ клас се преместих в друго училище и там вече нямаше такова сладко ухание.
Детството ми- още от май в центъра миришеше на водорасли!Време е за плаж!Сега, странно и на самия бряг не ми мирише така.
Гора, дъжд, сено, бор- ваканция в планината.И до днес любима!
От детството ми и пак свързано с бор и гора- имаше един шампоан в стъклено шише "Силвана"- страхотно борово ухание.Дългата ми къдрава коса скърца, мирише на бор и ме пренася далече,в любимата ми планина.
Миризмата на магазин някога в малките градчета- магазините бяха в едни тъмни помещения с големи дървени врати, не зная някой помни ли такива.Една особена миризма на старо дърво,лепило и новички стоки.
Миризмата на библиотека- стари книги, запазени тайни и чуден свят на приключенията!
От по-ново време- миризма на изпотени бебета в първа група на ДГ- ако съм отишла по-рано да прибера детето и децата са току-що станали от сън.Много фина и сладка миризма.
Косата на сина ми -независимо дали е току-що измита или мокра след дъълго ритане на топка- много любима!