Хора, наричани с други имена?

  • 14 351
  • 155
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
От темата с прякорите се сетих, че има хора на които прякорите им говорят за съвсем други имена. Например познавам един Димитър, на който прякорът му е Миро. Вие познавате ли такива хора? Кое според вас би накарало един човек или околните да го наричат с напълно различно умалително или дори пълно име? И такива случаи знам - дълго смятах, че една позната се казва Христина, пък истинското й име по паспорт е Анелия. Но всички я викат Христина. Simple Smile Какво е общото не знам, вероятно не си е харесвала името като малка.

Последна редакция: сб, 30 май 2015, 17:20 от WhiteKnight

# 1
  • Мнения: 4 569
Не познавам такива хора, но темата ми е интересна.

# 2
  • Мнения: 36 029
познавам - собственият ми мъж е наричан с име, нямащо нищо общо с кръщелното му

# 3
  • Мнения: 14 339
Дядо ми Енчо. Всички му викат Янко...

# 4
  • Мнения: 927
Дълго време мислех, че един познат се казва Чочо, а той се казвал Димитър. Родителите му от малък се обръщали към него с умилителното "чочо", "чочко" и така в един момент "Чочо" изместило малкото му име. Wink

Една съученичка пък не си харесваше името и не се обръщаше на него, колкото и да я викаха по име. Казваше, че се казва по друг начин. И така условно Хикс, се казваше Игрек.

# 5
  • Мнения: 11 951
Познавам.
Майката е искала определено име за детето си, но не са и разрешили по времето, когато е имало някакви списъци.Тогава майката записва детето на име, близко до желаното, но то си остава само по документ.Името , с което се обръщат всички е съвсем различно от това, в у-нието са раждане.Сходни, но и много различни.

Относно сложните имена- там вече всеки си измисля умалително- напр. Анелия е Ани, но и Нели- нищо общо нямат двете имена и някой, който познава Ани би се учудил, че това всъщност е Нели.

Или Анастасия- може да е Ани, може Сия, може и Настя.

# 6
  • Мнения: 2 237
Познавам Димитър, на когото казват Мишо. Никой не използва истинското му име.

# 7
  • Мнения: 8 919
Да. Имам неблизка позната, която е записана с едно име, но обидената рода е наложила да се обръщат към нея с желаното от тях име, което всъщност е по-хубаво. Скоро се запознах с млада жена със сравнително остаряло име и така и не можах да си изкривя езика да се обърна по име кък нея. В последствие ми каза /вероятно е усетила моето неудобство/, че се представя с друго име, което е по-лесно и по-хубаво. Обаче и с него ми е трудно. Mr. Green Моя първа братовчедка е кръстена на героиня от филм като първата буква съвпада с първата на дядо й/от чуждата рода/, който много искаше да е на него кръстена. Дълго време той и жена му наричаха братовчедка ми с името, желано от тях, накрая се пречупиха, де.

# 8
  • Мнения: 4 199
Моя колежка казваше на детето си Мишо и винаги съм мислила, че се казва Михаил. Оказа се, че именно това било желанието на майката, но мъжа й се наложил с името Стефан, въпреки това тя си му казваше Мишо и казваше това е истинското име на детето ми, нищо, че по документи е Стефан Crazy

# 9
  • Мнения: 17
Добре де, в приятелска среда е ясно - както се представиш първо така ти остава.
Но ми е чудно как успяват да накарат хора от официални институтции като например учителки да се обръщат с новото име-прякор? Някак си не си представям да отида при учителката и да й кажа "Казвам се Димитър, наричайте ме Петър". Представям си как учителката я напушва смях. Laughing

# 10
  • Мнения: 257
Моя колежка казваше на детето си Мишо и винаги съм мислила, че се казва Михаил. Оказа се, че именно това било желанието на майката, но мъжа й се наложил с името Стефан, въпреки това тя си му казваше Мишо и казваше това е истинското име на детето ми, нищо, че по документи е Стефан Crazy

Ужас. Голяма глупост. Чак пък толкова да й харесва това име, че да обърка и детето как се казва.  Joy newsm78

# 11
  • София
  • Мнения: 1 017
И аз имам такъв познат, името му е едно, а той се представя с друго, даже така се запознахме.

# 12
  • Мнения: 186
Съседката преди 3 години остана като гръмната, че не съм Мария, както си е мислила 35 години hahaha
Кръстена съм Мила, прекръстена скоропостижно заради сръдни на баба ми Димитрия с нейното име, всички ме Мими- сват.
Изобщо , никой не ме нарича с истинското ми име.
Винаги получавам поздрави на 15 август, не през октомври.

# 13
  • Мнения: 4 199
Ох, това пък ме подсети за сестрата на моя приятелка - все Миме, Миме, винаги съм си мислела, че е Мария, тя се оказа Мирослава Simple Smile

# 14
  • Мнения: 927
Добре де, в приятелска среда е ясно - както се представиш първо така ти остава.
Но ми е чудно как успяват да накарат хора от официални институтции като например учителки да се обръщат с новото име-прякор? Някак си не си представям да отида при учителката и да й кажа "Казвам се Димитър, наричайте ме Петър". Представям си как учителката я напушва смях. Laughing

Ами примера с тази моя съученичка беше точно такъв. В клас като ни проверяваха тя не отговаряше на името си. Учителката пак повтаряше и ние се обаждахме, че ученичката е тук, но не желае да отговори. Учителката пита защо и оная отговаря, че не се казва така. Учителката заплашва с писане на отсъствия, съученичката казва - пишете, аз не знам коя е тази с това име, но не съм аз. Най накрая вдигнаха ръце от нея и като стигнеха до нея знаеха, че няма да отговори и да я потърсят с поглед да видят поне дали е там или питаха другите въпросната там ли е.

ПП Свекърва ми също е с две имена. Роднински истории, знаете как е, едните искат така, другите онака, майката съвсем онака и най накрая детето с две имена - едно по документ, и едно, което е трябвало да бъде според желанието.

Общи условия

Активация на акаунт