Здравейте г-жа Ташкова,
Синът ми е на 3,5 г. Винаги е бил по-импулсивен и е от децата, които постоянно падат, невнимателен е, спъва се често. Проходи много рано, тръгна без колебания и падаше постоянно. Нетърпелив е, избухва бързо. Няма проблеми с концентрацията и може да се съсредоточи върху нещо, игра, пъзел и друго. Но тази му припряност ме притеснява, той не ходи нормално, а постоянно подтичва, спъва се в нас, удря ни без да иска, настъпва ни, игрите му са груби и винаги търси опасности, скачане, ходене по парапети на улицата и тн. Чета много и намирам много от симптомите в хиперативността с изразена импулсивност.
Опитвам се да не му се карам и да не се вторачвам в паданията и блъсканията му постоянно, но искам да му помогна да стане по-внимателен. Предполагам, че е въпрос на нервна система и неговата е по-лесно възбудима, но се колебая дали трябва да се обърна към специалист или е просто период на израстване. Друга притеснителна черта, е че понякога просто се превъзбужда от радост, от емоции, и побеснява тотално. Също, ако можете да дадете съвет, какви да са ми реакциите при неговите постоянни падания, спъвания и тн. Консултирах се с невролог, но там освен да установят това поведение, друго не ми казаха. Ходила съм и на психолог, там ми казаха, че трябва да съм търпелива с него. Аз наистина проявявам много търпение и му осигурявам среда, в която да изживява своите потребности, но все пак живеем и в град, където трябва да се ограничава малко и има опасности. Всяка вечер се прибира със синини, рани и сам се оплаква, че го боли, но това не го спира на следващия ден пак да пада, даже нарочно го прави като игра. Освен това е способен да увлича и другите деца в тези опасни игри и още повече се надъхва от това. Обясняваме дълго и напоително, но на следващия ден пак. Дайте съвет, какви да са ми реакциите, моля.
Синът ми е на 3,5 г. Винаги е бил по-импулсивен и е от децата, които постоянно падат, невнимателен е, спъва се често. Проходи много рано, тръгна без колебания и падаше постоянно. Нетърпелив е, избухва бързо. Няма проблеми с концентрацията и може да се съсредоточи върху нещо, игра, пъзел и друго. Но тази му припряност ме притеснява, той не ходи нормално, а постоянно подтичва, спъва се в нас, удря ни без да иска, настъпва ни, игрите му са груби и винаги търси опасности, скачане, ходене по парапети на улицата и тн. Чета много и намирам много от симптомите в хиперативността с изразена импулсивност.
Опитвам се да не му се карам и да не се вторачвам в паданията и блъсканията му постоянно, но искам да му помогна да стане по-внимателен. Предполагам, че е въпрос на нервна система и неговата е по-лесно възбудима, но се колебая дали трябва да се обърна към специалист или е просто период на израстване. Друга притеснителна черта, е че понякога просто се превъзбужда от радост, от емоции, и побеснява тотално. Също, ако можете да дадете съвет, какви да са ми реакциите при неговите постоянни падания, спъвания и тн. Консултирах се с невролог, но там освен да установят това поведение, друго не ми казаха. Ходила съм и на психолог, там ми казаха, че трябва да съм търпелива с него. Аз наистина проявявам много търпение и му осигурявам среда, в която да изживява своите потребности, но все пак живеем и в град, където трябва да се ограничава малко и има опасности. Всяка вечер се прибира със синини, рани и сам се оплаква, че го боли, но това не го спира на следващия ден пак да пада, даже нарочно го прави като игра. Освен това е способен да увлича и другите деца в тези опасни игри и още повече се надъхва от това. Обясняваме дълго и напоително, но на следващия ден пак. Дайте съвет, какви да са ми реакциите, моля.
