До мамите с породени дечица...

Ако имаш някакви конкретни въпроси можеш да ме питаш  Последните месеци от бремеността,а и първите 2-3 месеца след раждане бяха много трудни,но се свиква   

Наистина не е чак толкова страшно. Когато знаеш че всичко тебе чака, се мобилизираш и се справяш. Даже отделяш време и за почивка, колкото и невероятно да звучи. Разбира се има моменти в които е доста трудничко, но пък като поотраснат децата е много добре. Те се занимават с общи игри и стават по- самостоятелни. Имам предвид че се улисват в игра и ще имаш повече време за свои занимания. Добре ще е поне един - два месеца да има кой да ти помага или поне да стои за няколко часа при децата, за да излезнеш някъде да се разсееш.

Ами да,много неща ме вълнуват.
Има ли ревност при по-голямото детенце?
Как приема то по-малкото-като кукла за игра ли ?
Липсва ли му мама докато е в родилния дом?
Как се излиза на разходка сама и с двете?
В отделни стаи ли спят? През деня в отделни стаи ли са?
Сигурно и други въпроси щи се сетя,ще пиша пак

Мойте деца са сголяма разлика и не мога да ти кажа как ще е за теб, но за децата ти ще е супер. Със сестра ми имаме 11м. разлика и винаги сме били много близки. Като деца винаги сме играли заедно и ни е било интересно.ревност не вярвам да има защото голямото още не се е осъзнало. А и като станат на по 2-3г. ти ще имаш повечко време защото те ще се заиграват сами.

Ами нашата разлика е 1г. 5м. Истината е ,че в началото е доста трудничко. Не искам да те плаша, но найстина ще е добре да можеш да разчиташ на някой. Ревност при нас никога не е имало, да приемаше го като кукла но никога не го е наранявала и до сега се грижи супер за него. В градината за сега са заедно и се пазят и си помагат. Е от време на време се дрънкат но без това не може! В самото начало спяха отделно- каката с тати, а аз със дребчо, но само защото беше много гласовит и я будеше. А и го кърмих и той ставаша поне 4 пъти нощно време. на розходка съм си излизала и сама с тях но винаги е хубаво да има някой до теб. Стискам палци, леко раждане и не се притеснявай. После е голям купон!!!!!!!!!!

И аз съм една от вас с впечатляващата разлика от година и точно един месец:)))
Наистина е голям купон! От петия месец до раждането на бебчо разчитах на майка ми,която се грижеше за каката. За разходките си имаме количка за близнаци и единична.
Ако иска можеш да ми пращаш лични съобщения-аз съм насреща

Я, аз да ви питам, планирани деца ли са вторите
или са се получили от т.нар. пазене, докато
кърмите и не ви идва мензис?
Иначе, да са ви живи и здрави дечицата,
да ви слушат и да им се радвате от сърце!

Аз също мислех да пусна такава тема
Нека се включа с въпросите.Мен лично ме вълнува,как сте се справяли с физическото натоварване по време на бременността?По-конкретно през така наречените рискови месеци.Аз лично много се пазех,не вдигах нищо тежко.Сега,все още мия малкия на мивката.Той е 14кг и доста често го вдигам.Мога ли да си навредя,ако все пак съм бременна?Или да разчитам на късмета

здравей много се изкефих на темата и мойте деца са породени 1г и 5м.да ти кажа трудничко е.На мен в началото ми беше по-лесно,но сега е ад,защото много се бият и викат.Бьткото е на 3години,а сестра му на 1и 6 месеца

не не беше планирано просто се случи и решихме да си имаме още 1 бебче.

И при нас не беше планирано
Просто се случи
Но не съжалявам. Всичко е много хубаво с малчовците, но определено не е леко...особено с две палави момченца
Последнитемесеци бяха много трудни...особено като се вземе в предвид и факта, че баткото при нас още не ходи...но това си е една друга тема. А след раждането...да си призная, според мен края беше по-труден от колкото след раждането

Не, не беше планирано.Но идеята за второ дете беше започнала да се загнездва в мислите ни- моите и на таткото Не очаквахме че ще стане толкова бързо... Е, добре  дошло Стана точно в месеца,когато спрях да кърмя.
Хрумна ми мисълта,че няма да е лошо,майките с породени дечица да си имаме едно кътче из форумите,където да си обсъждаме и споделяме разни неща...
Харесва ли ви идеята

идеята е страхотна

И ние не бяхме планирали второто бебче,макар че със сигурност искахме второ-просто искахме да е на по-късен етап. Той пък взе, че ни изненада малкия бебо
Сега сме много щастливи,че си имаме две дечица.
За отглеждането им ми помага детегледачка,защото наистина си е трудничко да ги гледаш сама(не че е невъзможно...) особено в началото

Аз още не съм майка на породени дечица, но живот и здраве наесен ще бъда. При нас второто бебе беше планирано и желано - в интерес на истината първия път "успяхме" след 7-8 месеца опити, а сега от раз, което не очаквах и се надявах да са с малко по-голяма разлика, но... Аз съм още в началото, в т.нар. "рискови месеци", но в момента нямам жена да ми помага и се справям сама - дъщеря ми прохожда и постоянно съм наведена или я нося ( но тя е само 9 кг). Със сигурност обаче ще вземем детегледачка, защото сама ще ми е трудно, а и от бабите не чакам помощ.

И двете ни бяха планови! И много им се кефим, въпреки трудноститеУУУУУуеееееееее

Идеята за спец място във форума е супер!
А за планирането - опитите за първо бебе продължиха няколко години, затова за второто започнахме от рано и май се получи 

Моите дечица няма да са съвсем породени, но все пак ще са с малка разлика. Второто ни детенце беше планирано. Дори щяха да са съвсем породени, но направих спонтанен аборт, но това е друга тема... При мен обаче с появяват други въпроси. Чудя се кога заобичахте второто, аз имам чувството, че нямам никави чувства към него, много го искам, но някак няма тръпка... дали ще бъда добра майка...толкова много обичам каката, че се чудя откъде ще намеря още любов за другото бебе?  при вас как беше? Задавахте ли си такива въпроси или аз съм се смахнала? Малко ме е срам, че въобще ми минават такива мисли през главата...

Ей, звучи доста обнадеждаващо!   

здравейте
 нашата разлика  ще е 1.4 месеца,а за планирано....от моя страна не,но от на таткото...да,
за помощ се надявам и ще разчитам и на 2 баби,те и сега мн. ми помагат
 

Разликата при нас е две години. Аз не исках толкова скоро второ дете. но таткото беше решил и нямаше спасение. След като родих си призна, че взел това решение още, когато се родило първото и нямало да се откаже. Нашия татко е едно дете и казва, че е растял много самотен. На май месец ще си имаме и трето, но разликата с каката и баткото ще е 8 и 6 години. Не мога да ви опиша колко са щастливи. Всеки ден ме питат, колко още дни остават и всичките им игри са за бебето. Все подреждат,все приготвят и всичко за бебо.

Здравейте отново и от мен! При нас второто детенце се получи случайно.        разликата им е 1 година и 1 месец. Когато разбрахме обаче че съм бременна веднага решихме да го оставим. Не съм съжалила нито за миг за това решение. И двете ми момичета са прекрасни деца!!! Сега чакам  трето дете през август. Тук нещата са малко по-различни. Таткото искаше три деца още от сватбата, но аз бях категорично за две. Сега когато забременях се уплаших. Много мислих, но реших че ще оставя и него. Каките също като при теб Olivia са много радостни. Те от доста време ме молят да им родя бебе, така че бяхме 3:1 за бебето. Вече съм в 20 седмица и  от ден на ден все повече свиквам с него. Колкото до обичта, Michel не се притеснявай! Ще видиш че всичко ще е наред. Няма начин да не го обичаш. След време няма и да си помислиш, че можеш без него!

Ей, Мишел това все едно съм го писала аз преди 3.9 г.! Чувствах се точно така!Толкова много обичах( обичам!) каката че си мислих- просто няма как да се обича повече! Но мила когато бебчо се роди всичко си идва по местата! Има място и има още мноооого любов- тя не се дели- просто е там! Незнам дали ме разбра- но повярвай ми ще го почувстваш, живот и здраве!

Ох, благодаря ви, за подкрепата! И таткото все ми казва, че когато съм забременяла с Еми се е чудел, като ме обича толкова, дали ще обича бебката, но щом я видял разбрал, че вече я обича, а мен не обича по-малко от преди, дори напротив. казва, че просто любовта му е станала повече, а не я е делил. Сега казва, че вече обича новото бебе и че има място за ощеее... Надявам се и при мен да е така и когато я видя да я заобичам силно, силно! 

Щом сме се хванали на това хоро няма къде да ходим и ще се справяме. Единственото което искам е да сме здрави, а останалото ще си дойде по местата. 
И аз страшно много обичам каката, даже моя мъж казва, че обичта ми била болезнена (за мен) и това не е хубаво. Е с появата на новия член на семейството обичта ще се разпредели.... поне така си мисля.

Благодаря,и мен ме тревожи този въпрос с обичта към децата.Дали ще успея да ги обичам еднакво или към едното ще имам слабост.Като знам как се притеснявах първата бременност,броях движенията на бебето,говорех му... А сега до петия месец дори забравях понякога, че съм бременна.Вече като усещам движенията нещата се промениха, но пак все още мисля повече за каката. Но както казвате ,всички минали по този път,нещата ще си дойдат на мястото.
Имам и един по-материален въпрос:Кои неща мога да ползвам от по-голямото бебе или трябва да купувам нови неща.Напр. количка-с каква ще ми е най-удобно при разлика 1,5 год.

Изобщо не изпитвам никакви притесненя за обичта ми към децата, сигурна съм, че ще обичам толкова всеотдайно и силно и второто си дете. Надявам се да мога да използвам някои неща от първото - обаче дъщеря ми се роди пролетта, а новото бебе чакаме наесен и ще имаме разминаване в дрешките. А количка и аз не знам дали ще ми трябва - сигурно ще се наложи двойна в началото.

Имам и един по-материален въпрос:Кои неща мога да ползвам от по-голямото бебе или трябва да купувам нови неща.Напр. количка-с каква ще ми е най-удобно при разлика 1,5 год.
[/quote]
  ЦеНи ние в началоло излизахме на разходка с две колички. Зимната за малката и една лятна за "голямата" кака. Разбира се трябват двама души за бутане, но пък си имаш компания и помощник. По-късно, каката ходеше покрай мен. Така се научи да ходи, че сега ако отидем в планината, не можем да я стигнем!

Благодаря на dani2. И аз може би ще избера варианта с двете колички , но още не бързам да купувам...

zdr,
и 2те ни деца бяха планирани,спят е отделни стаи от 1 ден (ние с коридора м-у тях), бебе е в коли1ка,Ния за ръка или я нося и тя бута коли1ката; ползвам вси1ко от нея и не съм купила по1ти нищо за син ни (малко сини дрехи но за забава,не 1е имаше нужда); работх до 10 1аса преди да родя,носих Ния на ръце докут не отидох да раждам,живеем сами та от готвене до редене на лего вси1ко е на моите ръце и не е невъзможно..За мен всяко дете се оби1а разли1но,все пак са отделни ли1ности.;ревност не е имало изобщо..Az hoдя на раобта откак бебе е на 6 седмици,него го гледа гледа1ка,Ния ходи на ясла и намираме време и за спорт и за музеи и за парк..? на организация е,изобщо няма нищо  1ак толкоз особено в статуса породени деца,не сме ни първите ни последните..здрави деца се гледат лесно:)с пове1е позитивизъм и спокойствие ще сте най-веселото семеиство в блока:)
леко бременеене,
Анна

Да, точно това значи.

Благодаря Анна,
Много оптимистично настроение внесе в моите мисли

Ей ме на - жива и здрава, със много палаво голямо детенце и и едно малко дуде на 2 месеца 
Какво да ти кажа - последните месеци от бремеността ми бяха кошмарно трудни, както и първия месец от раждането на София. Иначе двете спят в отделни стаи (Ани спи в нашата стая) а София понеже много пъшка и се буди нощно време е в съседната стая, където я храня. Чакам с нетърпение да започне да поспива повечко през нощта, за да я преместя при нас - много ми е съвестно като я зарязвам така... 
Трябва да уточня, че си имаме детегледачка, която много ми помага с Ани. Сама нямам представа далби бих могла да се справя - струва ми се невъзможно...

Чао засега, след малко ще продължа, че терминаторката се връща от разходка   

Незнам дали моите се броят за породени, но разликата им е 1 г. и 10 м. Дано да съм запомнила всички споменати въпроси по-надолу, та да им отговоря.

Планирахме Ането за септември, че да свърши едното майчинство и да започне второто, ама тя избързала и "станала" 2 месеца по-рано
Аз също си мислех, че не е възможно да обичам друго дете толкова колкото Цоко... През цялата бременност вниманието ми беше насочено към Цоко и изобщо не се и сещах че съм бременна... нищо не бях купувала на бебето, само купихме комплект за изписване  Росен казваше "Горкото бебе, никой не го обича" Не ми е било тежко, не съм вдигала много много Цоко, тренирах го да ходи без количка, не съм си давала зор за нищо.
Когато родих Цоко, го заобичах чак към 20 тия ден...  Преди това ми беше много странно и докато свикна... изтърколиха се сума дни. В момента в който видях Ането обаче.... ревах от кеф че си имам още едно детенце и щом ми я дадоха, 3 дни в болницата не е слизала от ръцете ми, абсолютно веднага я заобичах и то много много , нищо че беше по-грозничка от брат си  като новороден хехе. Предполагам това е защото веднъж се става майка, след това колкото и деца да имаш, веднъж вече си станала майка и майчинската ти обич веднага бликва Всичко беше много по-осъзнато, много повече й се радвах като я родих.
Мисля, че разлика под 2 години предполага липса на ревност. Въпреки това най-голямото ми притеснение беше Илко да не ревнува от бебето... как ли не го подготвях, галехме корема, почуквахме, говорех с бебешки глас уж бебето му отвръща, сглобявахме матрьошки за да схване че наистина има бебе в мен Като правехме неща включвах и бебето, примерно като се къпем - миехме и "бебето", изобщо включвах го в разговорите, за да свикне че няма да е само дете вкъщи...
Като родих Ани исках да го доведат в болницата, та да има време да преглътне идеята че имам още едно бебе, а не като си идем вкъщи да му го стоварим на главата изведнъж. Изобщо адски се притеснявах как ще реагира той и дали ще ревнува. Друго притеснение не съм имала. Като го доведоха в болницата, о радост!, той се хвърли веднага върху нея да я прегръща и целува, да й вика "ей бебеее", точно както правеше на корема ми. Като тръгваха ревеше, че искал при бебето. Много я хареса и на мен ми падна камъка После вкъщи я обграждаше с много внимание, само дето непрекъснато трябваше да я пазя да не я натисне, да не я бутне по-силно, че той малък, не разбира още, не си знае мечешката радост, пък аз не исках да му троша хатъра и да не му давам да пипа бебето и да го доближава... А тя като се оцефери и поотрасна ела да видиш, да се разтопиш направо - той нещо й обяснява, тя го гледа с обожание и се разливат едни усмивки и едни чуруликащи звуци. Сега тя е на 1 година, много се обичат, играят си (само дето много си дърпат играчките и аз все викам по тях да не се дърпат, ама то всички деца си не дават играчките), сутрин който от тях стане буди другият (ако Илко стане почва да вика "Анииии, Ангелинкаааа!" с едно закачливо внимателно гласче, да не я събуди рязко , а ако е тя отива и почва да му чурулика и да му се смее докато и той се събуди) и играта започва.
Друго какво... а да, спим всички в една стая, на матраци на земята, общо взето всеки се въргаля и заспива където го сварата свари, не сме имали проблеми, защото и двамата заспиват и спят на шум, не им пречи. Колкото до това кой кога спи - най-сигурно е да легна аз, тогава и те заспиват синхронно, и аз си подремвам
Излизането - свалям количката, Илко слиза сам по стълбите. Първо ми беше малко по-сложно, че той не можеше сам да слиза, ама свалям първо количката с бебето, той чака на стълбите да се върна и за него (ние сме на 2-рия етаж и слизаме пеш), качването е същото - пак количката води.
Къпането - Илко във ваната, аз със Ани на ръце. Мога да се изкъпя сама само вечер, когато спят Иначе Илко винаги ме следва в банята, така че ваничката винаги е заета. Вчера за първи път ги сложих заедно във ваничката и се плеснах по челото как не съм се сетила по-рано много си играха и се забавляваха, а аз се изкъпах нормално
Гледането - ние нямаме баби и помощници, само аз и татко им сме. Мисля, че е напълно достатъчно, поне ние си се оправяме и хич не щем някой да ни се меси. Илко не ходи на ясла, вижда ми се безсмислено щом аз съм вкъщи, пък и ние затова направихме Ането, за да му спестим яслата ))
Реването - винаги се изчакват, направо се удивявам Ако Ани реве, Илко винаги изчаква с реването или пък с там каквото иска да му направя... Ако Илко пък реве - Ани мълчи. Абе кеф Да са ревали в хор 1-2 пъти, то чак ни е била смешна какафонията
Значи проблема е само в играчките, че единият като се заиграе с някоя, другият (обикновено Илко) решава, че и той я иска и се почва дърпането. Иначе й носи храна, вода, памперси, всичко дето спомена че трябва да й се даде и помага с удоволствие.
Изобщо много се радвам, че ги народихме с малка разлика, направо не мога да си представя Илко да е все още самО дете и да нямаме тая радост Ангелинка вкъщи